Научная статья на тему 'Военната и стопанска помощ на България оказвана на анкарското правителство. Мисията на Джеват Аббас бей (Гюрер)'

Военната и стопанска помощ на България оказвана на анкарското правителство. Мисията на Джеват Аббас бей (Гюрер) Текст научной статьи по специальности «История и археология»

CC BY
138
19
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
MUSTAFA KEMAL ATATYURK / BULGARIA AND TURKEY

Аннотация научной статьи по истории и археологии, автор научной работы — Рашид Кемал

The problem of the Bulgarian Turkish relations after 1878 to the present days is still comparatively poorly researched by the Bulgarian historiography, despite the availability of a number of publications concerning some or others of this problem's aspects and based on extensive archive documentary material.Making the Bulgarian archives accessible to researchers as well as the disappearance of numerous ideological 'taboos' created favorable opportunities for new research in this direction.In the period between the two world wars the Bulgarian Turkish relations are generally characterized as good neighborly and wellintentioned relations. And the people who mostly contributed to this were such countrymen and diplomats as Mustafa Kemal Atatyurk, Ismet Inyonyu, Tefik Ryustyu Aras, Tefik Kyamil on the Turkish side, and on the Bulgarian side Aleksandar Stamboliyski, Prof. Aleksandar Tsankov, Andrey Lyapchev, Atanas Burov, Hristo Kalfov, Simeon Radev and Todor Markov.In addition to this the history of each country keeps the memory of such great individuals who embodied the best characteristics of their people and who played an extremely important role in the people's historical fate. Such an individual was Mustafa Kemal Atatyurk who was at the root of the good neighborly relations between Bulgaria and Turkey; and who was the creator of his secular Turkish country the Republic of Turkey.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Военната и стопанска помощ на България оказвана на анкарското правителство. Мисията на Джеват Аббас бей (Гюрер)»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.

ВОЕННАТА И СТОПАНСКА ПОМОЩ НА БЪЛГАРИЯ ОКАЗВАНА НА АНКАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО. МИСИЯТА НА ДЖЕВАТ АББАС БЕЙ (ГЮРЕР) ЛИЧЕН ПРАТЕНИК НА МУСТАФА КЕМАЛ ПАША В СОФИЯ

Кемал Рашид НБУ - София

Abstract

The problem of the Bulgarian - Turkish relations after 1878 to the present days is still comparatively poorly researched by the Bulgarian historiography, despite the availability of a number of publications concerning some or others of this problem's aspects and based on extensive archive documentary material.

Making the Bulgarian archives accessible to researchers as well as the disappearance of numerous ideological 'taboos' created favorable opportunities for new research in this direction.

In the period between the two world wars the Bulgarian - Turkish relations are generally characterized as good neighborly and well- intentioned relations. And the people who mostly contributed to this were such countrymen and diplomats as Mustafa Kemal Atatyurk, Ismet Inyonyu, Tefik Ryustyu Aras, Tefik Kyamil on the Turkish side, and on the Bulgarian side - Aleksandar Stamboliyski, Prof. Aleksandar Tsankov, Andrey Lyapchev, Atanas Burov, Hristo Kalfov, Simeon Radev and Todor Markov.

In addition to this the history of each country keeps the memory of such great individuals who embodied the best characteristics of their people and who played an extremely important role in the people's historical fate. Such an individual was Mustafa Kemal Atatyurk who was at the root of the good neighborly relations between Bulgaria and Turkey; and who was the creator of his secular Turkish country - the Republic of Turkey.

Националноосвободителна борба на турския народ под ръководството на самия Мустафа Кемал Паша против клаузите на позорното Мудроско примирие, против Севърския договор и окупация и дележ на Турция е била твърде близка по същество на българския народ. Понесъл на плещите си заробващия и убийствен Ньойски договор, принуден да плаща тежки репарации и военни контрибуции, българския народ виждал в съдбата на турския народ своята лична съдба, наложена от победителите съгласие и съчувствие към борбата на Турция и доколкото възможностите му и обстановката позволявали, му оказала своята безкористна морална и материална подкрепа. Освен това то дължало и до известна степен на голямото уважение към личността и делото на Мустафа Кемал Ататюрк, вдигнал турския народ на всенародна борба срещу окупационните сили. През годините 1913 - 1915г., когато турски пълномощен министър в София е Фетхи бей (Окьияр), майор Мустафа Кемал е турски военен аташе в България. През тези години той влиза в контакт с голяма част от представителите на българската общественост, запознава се отблизо с българския народ, у когото вижда прекрасни черти - гостоприемство,

искреност и трудолюбие.2 3. През своето пребиваване в България на Мустафа Кемал установил личен контакт с много партийни и обществени дейци.

В началото на март 1920г. по настояване на Кемал Ататюрк в Анкара пристигнал приятеля му, народният представител Д. Ачков. За съжаление, каква е била целта на това посещение, не ни е известно за сега. Но не можем да не подчертаем ония мисли, изказани от Мустафа Кемал Ататюрк пред Д. Ачков по отношение на националноосвободителната борба в Анадола. След връщането си от срещата с Мустафа Кемал Паша с българския пълномощен министър в Истанбул. Мустафа Кемал бил заявил пред своя приятел, че организираната милиция4, т.е. „Куввай Миллие" щяла да действа по подобие на българските чети в Македония, чиито действия им служили като терк Българският народ оказал действена подкрепа на борбата на турския народ в Анадола. Онова, което трябва да се подчертае на първо място е, че участието на християнското (българско) население в самите събития в Анадола. Както отбелязва руския историк Михаил Павлович, кемалистката революция в Анадола била подкрепена от християнското, т.е. българското население в България и Тракия5. В това отношение интересно е едно съобщение на Швейцарския вестник „Национал Цайтунг", в което се изтъква, че България изпращала, уволнени войници и офицери в Мала Азия, за да воюват редом с Турските националисти срещу окупаторите.

През октомври 1921г. бившият български генерален консул в Истанбул и по-сетне редактор по печата при консулството Я. Пеев се срещал в Анкара на няколко пъти и разговарял с Мустафа Кемал, като между другото му предлагал и своята помощ и сътрудничество.6

От редица дипломатически преписки и ноти става ясно, че България тъй или иначе е доставяла оръжие за кемалистите в Анадола. Ще се позовем само на няколко документа. На 30 юли 1920г. главнокомандващият съглашенските войски у нас преди генерал Де Форту подава писмо нота до Министерството на външните работи, в което изтъква: „Уведомен съм, че три кораба под турско знаме са пристигнали в Бургас на 16 юни да вземат въглища. През нощта на 19 юни четири коли, придружавани от войници, са ходили три пъти между казармата и пристанището." Това, което се е съдържало в тия коли, било натоварено на турските кораби, които са заминали, без да вземат въглища.

През време на своето пребиваване в Бургас капитанът на един от турските кораби бил поканен от един български войник да посети българския военен комендант. Като донасям на вниманието Ви тия факти - пише Де Форти - имам чест да привлека отново вниманието Ви върху отговорността, която би поело българското правителство, като се занимава с тайна търговия на оръжия с турските националист.7 В един рапорт на българската легация в Истанбул от 13 юли 1921 г. до Министерството на външните работи се донася, че английското върховно комисарство в Истанбул имало сведения, че от Варна на няколко пъти били контрабандирани/пушки и картечници за кемалистите. „В комисарството допускат - се казва в рапорта - че това може да е работа и на отделни не отговорни лица, които за печалба или по други съображения вършат контрабанда. Все пак те смятат, че това не може да става без знанието и съучастието на длъжностни лица - офицери или митнически чиновници.8

2 На 27 декември 1928г. в Анкара станала свадбата на Дживат лей, турски пълномощен министър в Атина и Балкис ханъм -дъщеря на директора на Истанбулските музеи Халнл бей. След подписването на гражданския брак в салоните на Ангора - Палас бил даден голям прием, открит от Мустафа Кемал паша. След като държал тостове за младоженците и другите присъстващи, Мустафа Кемал Ататюрк говорил и по политиката и изтъкнал, че много обича българите, които той познавал добре и които били храбри, трудолюбиви, пестеливи, трезви (ЦДА, ф.321, оп. 1, арх. ед. 2968,л 174)

3 ЦДА, ф. 176, оп. 4, арх. ед. 551, л. 83, 89.

4 Павлович Мих., Кемалисткое движение в Турция, сп. Красная новость, 1921 №1 стр. 224

5 Павлович Мих., Кемалисткое движение в Турция, сп. Красная новость, 1921 №1 стр. 224

6 ЦЦА, ф. 176, оп.4, арх. ед. 2016

7 ВИЯ, фЗ, арх. ед. 2763

8 ЦЦА, ф. 321, оп. 1, арх. ед. 2746, л.6

На 26 юли 1921 г. на Бургаското пристанище пристигнал италианският параход „Леополис". Същия ден той натоварил един вагон съвсем нови и неупотребявани картечници от тези, които предавали на съглашенските военни власти за хвърляне в морето и с тях заминал за Истанбул.9 В един вестник, излизащ в Бургас - вестник „Известия на Българската търговска индустриална камара" по същия повод съобщава, че между товара на „Леополис" имало и 4000 кг. оръжие.10 В рапорт на българския генерален консул в Истанбул Ат. Яранов от 1626г. до министерство на външните работи се съобщава, че Шакир Зюмари, роден във Варна, бивш депутат (народен представител), бил доставил на времето за националното — освободителната борба на турския народ 50 000 кг. взривни вещества.11 Освен това за успеха на националноосвободителната борба на турския народ спомагало и дезертирането на много от насила мобилизирана в гръцката армия българи от Гюмюрджинско, Костурско, Воденско и други краища на западна Тракия и Македония. Както съобщава излизащият в Истанбул вестник „Неологос" в броя си от 17 май 1921 г., 2500 души българи, македонци, взети в редовете на гръцката армия, разквартирувана в Балчова, близо до Измир, се разбунтували и хванали гората заедно с оръжието си.12 Много от мобилизираните преминавали на страната на кемалистите, давали им ценни сведения и др. В своите спомени редица съвременници разказват трогателни моменти от тежкия поход и събития из бойните полета на Анадола, от разгрома на гръцките войски и пр.13 За дезертирането на българи, мобилизирани в гръцката армия, според разказите на много съвременници, спомагало грубото и надменно отношение на гръцките офицери към тях и преди всичко убеждението за справедливата борба на турския народ за независимост.

Много интересен в този случай е един позив на Македонската революционна организация. В този позив се казва следното: „Братя, гигантската борба, която води турския народ ..., ни зове всички към съдействие и сътрудничество. Всички до днес пленени или избягали от гръцката войска българи от Македония и Тракия са гледани от турската войска на братя.

В името на общите отечествени, народи и частно ваши интереси ви каним поотделно или задружно да преминавате без страх на страната на турските войски днес истинските приятели на българския народ, кьдето ще бъдат посрещнати и гледани с братско съчувствие". 14

Наред със скромната материална (въоръжена) помощ, оказвана на борбата на турския народ в Анадола, българският народ му оказал и значителна стопанска подкрепа. 15

След окупацията на Истанбул от англичаните, преди март 1920г. Турция и Истанбул се оказали не само във военна, но и в икономическа блокада. А за националноосвободителната борба на турския народ, водена под ръководството на Мустафа Кемал паша, били необходими огромни количества хранителни припаси и стоки. В това отношение нашата съседка получила значителни количества стоки от България. С това именно на практика българската общественост подкрепила справедливата борба на турския народ. Особено оживяване в българо-турските стопански отношения настъпило през 1922г. 16Тогава България изнесла за Турция 136 300 298 кг. стоки за 1 034 225 837лв. 17

На 19 до 26 април 1920 г. в Сан Ремо (Италия), както вече изтъкнахме, се състояла конференцията на представители на Съглашението за разглеждането и окончателното изработване на договора за мир с Турция. Конференцията взело решение Тракия - Източна

9 ЦЦА, ф321 оп. I, арх. ед. 2797, л.55-57

10 В „Известия на бургаската търговска индустриална камара", Бургас, бр. 19, 04. УШ. 1921 г.

11 ЦЦА, ф176, оп. 5, арх. ед. 450, л. 39

12 Цитат по в. Народна отбрана бр. 600 31.У.1920г. внс също в Ново време, бр. 668,28.У.1921г.

13 Иван Траянов, Спомени, ЦЦА, ф.684, тетр. I, стр. 14-80.

14 ЦДА, ф. 176, оп. 4, арх. ед. 1635, л. 96.

15 Ив. Стефанов, Външната търговия на България 1920-1936г., София, 1937г.

16 Д-р Д. К. Неделчев. Външната търговия на България 1920-1936г. София, 1937г.

17 Статистика за търговията на царство България с чуждите държави през 1919 - 1923г. София 1927г.

и Западна да се даде на Гърция. Това решение, оформено по-късно със Севърския договор (10 август 1920г.) продиктувано главно от Англия за да засили Гърция като свой преден пост на Балканите, предизвикало явното недоволство на българското и турското население. С решенията в Сан Ремо България изгубвала правото на излаз на Бяло море. Българското население в Западна Тракия трябвало да напусне родните си огнища 18и да поеме тежките бежански неволи.

С активното участие на Мустафа Кемал Ататюрк се възстановяват дипломатическите отношения между България и Турция, прекъснати по искането на Антантата след Първата световна война. През 1925 год. се подписва българо-турския договор за приятелство; през 1929 год.се сключва договор за неутралитет, арбитраж и помирение между България и Турция. Тези договори поставят на договорноправна основа нормалното развитие и задълбочаване на приятелските българо - турски отношения. Между България и Турция се развиват научните контакти и културните отношения. Български театрални колективи и фолклорни ансамбли изнасят спектакли и концерти в Истанбул и Анкара. Мустафа Кемал Ататюрк ги посещава редовно и след това винаги се среща с артистите и техните ръководители. След концерта на ансамбъла „Българска китка" в Анкара през лятото на 1932 год. Мустафа Кемал Ататюрк споделя пред артистите: „Видях повече от това, което очаквах и ако България е хубава както „Българска китка" то вашата България може само да се гордее".

Без съмнение няма друга историческа личност, равна на Мустафа Кемал Ататюрк в най-новата история на Турция. Той до края на живота си остава искрен приятел на България. Известният български историк проф. Петър Мутафчиев, оценявайки образно заслугите на Мустафа Кемал Ататюрк към турския народ, при срещата си с известния турски историк проф. Е. Зия Карал в София през 1937 година казва следното: „Вие турците, не можете да оцените по достойнство това, което Ататюрк направи за турския народ. Това ще го направят следващите поколения, защото той стоеше не с една глава, а с цял ръст над своя народ".

Библиография

1. Мустафа Кемал Ататюрк и Турско - Българските отношения в документи (1913 -1938 г.)

Анкара, 2002 г.

2. Кемал Ататюрк и бапканите днес. Сборник статии. С.,1998 год.

3. Манчев, К. История на балканските народи (1918 г. - 1945 год.).С., 2000

4. Манчев, К. История на балканските народи (XIV - XX век). С.,2001

5. Манчев, К. Бистришки, В. България и нейните съседи. С., 1978 г.

6. Gonlubol. М. Sar Cem. Ataturk ve Jurkyenin Dispolitikasi (1919-1938) Ankara, 1997 r.

18 В. Божинов, Защитата на националната независимост на България 1944-1947г., София, 1963г., стр. 159-163.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.