CC BY
74
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
УЧАСТИЕТО НА КОПРИВЩЕНЦИ В БАЛКАНСКИТЕ
ВОЙНИ 1912-1913 Г. Райна Каблешкова Регионален Етнографски музей - Пловдив
THE PARTICIPATION OF THE RESIDENTS OF KOPRIVSHTITSA IN THE BALKAN WARS 1912-1913 Raina Kableshkova Regional Ethnographic Museum - Plovdiv
ABSTRACT
The theme of the report reveals the glorious pages of the exploits of the residents of Koprivshtitsa for their fighting spirit, patriotism and sacrifice in the name of all ideals during the Balkan wars 1912-1913.
Във войните Копривщица дава общо 500 души загинали.[1] Копривщенци оросяват с неспокойната си кръв четирите краища на Балканския полуостров в борба за извоюване правата и свободите на нашия народ. Те са единни в живота, единни в боя, единни в смъртта. Участниците във войните са достойни наследници на героите от Априлското въстание от 1876 г.
Загиналите офицери братя майор Владимир Пеев Плачков - пехотинец и полковник Михаил Пеев Плачков - кавалерист, въпреки че имат брат министър, не търсят закрила и застъпничество, за да не отидат на фронта. Синът на известният тогава министър -копривщенецът Михаил Маджаров, също не търси закрила, а пада убит на бойното поле. Във войните загиват още като храбри войни майор Яким Кесяков при Радовиш и подпоручик Антон Н. Каблешков - близо до Одрин при гара Урли.
За подвизите на двама участници във войните в книгите си пишат Борис Л. Пулеков [2] и капитан Пенчо Сарафов [3]. Борис Пулеков разказва следния случай: Запасният офицер Илия Дрехаров се заблудил като патрул на Чаталджа и бил пленен от турците, но поради достойното му и смело държание, турският паша командващ там му подарява свободата, като го посочва на своите офицери и войници за пример, връща му оръжието и го изпраща в нашите линии. Единствен случай през цялата Балканска война.
Капитан Сарафов описва в два очерка смелостта и героичната смърт на подпоручик Антон Каблешков („Смелата конна атака") и героичната смърт на Стою Будинов, който загива стреляйки коленичил, запазвайки редута от врага. Авторът пише, че „само орденът за храброст на гърдите му и неговата полурота били еднички свидетели на дивното му
геройство", а за Антон Каблешков, че „неговият пример на героизъм и беззаветно самопожертвование дълго ще се помни от поколенията и предава на младите кавалеристи".
В Балканските войни вземат участие и петима бъдещи генерали от Копривщица: Димитър Илиев Кацаров, Никола Стоянов Каблешков, Илия Стоянов Каблешков,
Атанас Христов и Пейо Ганчев Старибратов. Първите трима по време на войните са с чин майор, а последните двама от редови войници и офицери достигат до генералски звания.
Генерал-майор Димитър Илиев Кацаров (1866-1958) е артилерист. Завършва офицерски курс във Виена. Командир е на V артилерийски полк в състава на IV Преславска дивизия по време на Балканските войни. В Междусъюзническата война командва полка си при Равна-Нива, подсилен с едно гаубично отделение и една полска батарея. С поверения му полк Кацаров участва в боевете при Ески-Полос (9.Х.), при Петра (Ю.Х.), при Карагач (16-17.Х), където става пробив и са пленени 34 турски оръдия. Включва се и при боевете при Чаталджа срещу центъра на турската позиция. За действията му през войните е награден с орден за храброст IV ст., а след демобилизацията е инспектор в артилерията. Автор е на: „Спомени за Балканската война", „Спомени за Междусъюзническата война", „Ръководство за въоръжаване на полицейската стража", много преводи от немски език на военни трудове. Сътрудничи на „Военен журнал", „Военни известия", „Военен глас", „Народна отбрана", „Отечество" и вестниците „Мир" и „Зора".
В спомените си за Балканската война той пише: Повечето от мислите ми са изказани непосредствено след войната, затова те са ценни и препоръчителни за артилерийските офицери, у които ще възбудят интерес и между ония, които не са взели участие във войната. Всеки може да си представи колко голям е бил недостигът на оръдия и боеприпаси, като се има предвид, че щатното число на хората в полка бе 1104 души...
Когато тръгва на поход след мобилизацията Кацаров се обръща към войниците с думите: Братя! На велик подвиг ни праща Отечеството. Ние отиваме на война да освободим своите братя. Бъдете храбри и Бог ще ни благослови! Своите войници той описва така: Някои от тях със сламени шапки, други с чешири и абички, трети с по една антерия, препасани с домашен пояс, но всички от една мисъл въодушевени - да изпълнят честно и почтено своя дълг ... У нашите войници, главно на тези от селата отлично е развито чувството за ориентиране на всяко място и във всяко време. Те виждат и денем и нощем много по-добре от войниците, произхождащи от градовете, отличават се със своята изобретателност и бърза приспособеност към разните положения. Това са ценни качества, вродени у нашия войник-селянин и при обучението и възпитанието му, ние сме длъжни да поддържаме и развиваме.[4] В книгата си Кацаров анализира и действията и на ръководената от него дивизия. Критикува себе си и допуснатите слабости при отделните походи и акции; дава таблици на изстреляните бойни припаси от V нискострелен артилерийски полк по време на войните, говори за мащаба на военните действия. Спомените се оказват полезни за специалистите, които впоследствие анализират събитията.
Генерал-майор Никола Стоянов Каблешков (1868-1935) завършва Висшата артилерийска школа в Санкт Петербург, Русия. След неговата кончина, съобщавайки за погребението му в София, извършено с военни почести, пресата отбелязва:
При обявяването на мобилизацията майор Каблешков е назначен командир на гаубичното отделение, с което преброди Тракия, яви се с него на Чаталджа, взема позиция на височините при Чанакча в участъка на IX Плевенска дивизия, където води бой срещу най-силните турски укрепления на Чаталжланската позиция - Каракол-Нокта. На 13 март 1913 г. той със същото отделение е при Одрин на позиция в източния сектор, от който води бой срещу фортовете Айваз-баба и Кестенлик. Неговите фугаси сломиха и доубиха духа в защитниците на тези страшни турски укрепления...[5]
Един от достойните и многозаслужили български войни... образец на издигнат войник
251
и началник...[6]
Той остави дела, достойни за подражание, остави име в историята на България и родната артилерия, оставя фар към доброто в душите и сърцата на всичките си подчинени... Военните му качества? - те са изразени в мъдрото и същевременно мъжествено изпълнение на върховния отечествен дълг в тежките и кървави борби около Одрин, на Дуб-Кала тепе Дойран и в размирните тежки години след разгрома през 1918 г. ...Генералският му чин бе действително едно от големите военни отличия за дългогодишната му упорита военна дейност и ордените за храброст бяха действителния символ за проявените от него мъжество и храброст...[7]
В запазените писма от фронта до братовчед му Недко той пише: И аз направих това, което можах. Направеното е плод на кипящата Каблешкова кръв и резултат на знания, придобити с неуморим труд в продължение на 27 годишна военна служба (юнкерска и офицерска). Действително щастлив бях, мене да се падне подготвянето и съдействието на атаката на форта Айджиолу, паднал пръв в български ръце. Това бяха величествени минути в живота ми. Скъпи спомени, които ще живеят заедно с мен, оцелял по чудо, между толкова трупове... Отделението ми подготви и атаката на фортовете Кестенлик и Кору-чешме...1
Генерал-майор Илия Стоянов Каблешков (1894-1954) завършва втори по успех Генералщабната академия в Торино, Италия през 1908 г. Служи в IV артилерийски полк, командва IV батарея. Неговата батарея през 1912 г. получава висшия приз за най-добра стрелба за всичките батареи по време на военни маневри. Мобилизацията за войната го заварва старши адютант в щаба на V пехотна Дунавска дивизия, с която на 21 септемви тръгва в поход под командването на генерал Павел Христов. Взема участие във всички боеве, които дивизията води на турските и сръбски бойни полета при Лозенград, Бунар-Хисар, Странджа, Чаталджанските укрепени позиции, Княжевец, Трънска клисура, Панчин гроб, Букова глава и предшестващите боеве при Бубрежек, Кървав камък, Острика, Царица, Цветков гроб и връх Плоча. Той спечелва доверието на генерала, става негова дясна ръка, без която началникът му не може да предприеме сериозна военна акция.
След войната е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София, по-късно е военно аташе в Атина, участва в боевете за освобождението на Добружда. С получаването на генералско звание Илия Каблешков става началник на Военното училище, а през юли 1923 г. преминава в запаса. Носител е на орден за храброст и други военни отличия.
През 1938 г. по повод 25 г. от превземането на Одрин Каблешков излиза в пресата с обширна статия, където четем: В заключение заслужава да се отбележи по-специално употребата на артилерията, която действаше съсредоточено в една голяма маса против избрания пункт на атаката и за пръв път приложи унищожителния барабанен огън, който направи невъзможно стоенето в окопите, а така също предградния огън, който възпрепятства на поддръжките да се приближават към окопите... Падането на Одрин показва, че нищо не може да спре бясния удар на нашата пехота, умело поддържана от своята артилерия и че на война моралните сили са по-силни от материалните сили, като потвърди максимата, че живата сила, духът превъзхожда и сега и винаги ще превъзхожда мъртвата сила...
Примерът на Одрин ще служи като вечен стимул на българската войска за нови величави подвизи, от които зависи бъдещето на нашия народ..[8]
Генерал-майор Атанас Христов е артилерист. Редактор на военно-историческата комисия, професор във военната академия, автор на трудовете: „Действията на IV Преславска дивизия във войните 1912-1913", „Исторически преглед на Световната война
1 Писма на майор Н. Каблешков от фронта до братовчед му Недко от 31.01.1913 и 10.05.1913 г., личен
архив на авторката.
252
и участието на България в нея", „Военното дело в нашето Отечество през вековете по време на турското владичество - 2 част", „Атака на Одринската крепост"; статии по военни въпроси в „Журналист", „Народна отбрана", „Известия", „Военно-исторически сборник", „Отечество", „Народен страж".
За определен период е генерал-адютант на Н.В. Цар Борис III.
Генерал-майор Пейо Ганчев Старибратов (1892-1961) участва в Балканската война като редови боец в I-ви Пехотен софийски полк. По време на сраженията е тежко ранен и награден с войнишки кръст за храброст.
В Първата световна война е командир на Първо полско прожекторно отделение. Служи във Военното министерство като началник на инженерните войски, а в периода 1951-1953 г. завежда инженерната катедра във Военната академия „Г. С. Раковски". Сътрудничи със свои публикации на списанията: „Военно-инженерен свързочен преглед", „Военно инженерно дело".
Това са само няколко примера от многото подвизи и проявен героизъм на копривщенци в Балканските войни 1912-1913 г.
Литература:
1. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач на Копривщица и околностите му. 1938.
с. 75.
1. Пак там, с. 77.
2. Сарафов, П., Слава на героите., 1938 г., с. 67.
3. Д. Кацаров, „Пети нискострелен артилерийски полк в Балканската война 1912-1913 (спомени на командира на полка). В: сп. „Артилерийски преглед", г. VI, кн. V, 1933, т. 53.
4. В. „Нови дни", 18.01.1935 г.
5. В. „Отечество", 18.01.1935 г.
6. В. „Народна отбрана", 31.01.1935 г.
7. В. „Народна отбрана", 13.03.1938 г.
