CC BY
23
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПОЗИТИВЕН ПУБЛИЧЕН ОБРАЗ ОТ
СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ В БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА ОТ 10 НОЕМВРИ 1989г. ДО ЗАВРЪЩАНЕТО МУ В РОДИНАТА
НА 4 АПРИЛ 2001г.
Ваня Узунова Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски" Философско-исторически факултет, катедра „Философия"
THE CREATION OF SIMEON SAXE-COBURG-GOTHA'S POSITIVE
PUBLIC IMAGE IN BULGARIA IN THE PERIOD FROM NOVEMBER 10, 1989 TO HIS RETURNING TO HIS HOME COUNTRY
ON APRIL 4, 2001 Vanya Uzunova Plovdiv University "PaisiiHilendarski" Faculty of Philosophy and History, Department of Philosophy
Abstract
The aim of this article is to analyse the basic aspects of the creation of Simeon Saxe-Coburg-Gotha's positive public image in Bulgaria in the period from November 10, 1989 to April 4, 2001, when he returned to his home country. The article details the establishment and maintenance of his connections with the Bulgarian media. It explores the way Simeon Saxe-Coburg-Gotha presents his social, political and personal views. His visits to his home country are examined. The article also analyses his meetings with the public and discusses his relationships with the Church. The process of settling his citizenship and property matters is explored. The way his family and relatives are introduced is examined. The article focuses on the significance of the positive public image Simeon Saxe-Coburg-Gotha created in Bulgaria in the period 1989 - 2001, as a considerable constituent part of his political strategy.
След разпадането на тоталитарната система у нас, започнало след 10 ноември 1989г., пред Симеон Сакскобургготски се открива трайна възможност да заеме място в българската политика. Това се превръща в негова главна лична и политическа цел, въз основа на която той създава своята политическа стратегия. В периода от 10 ноември 1989г. до завръщането му в родината на 4 април 2001г. съществен елемент от стратегията му е изграждането на позитивен публичен образ. Този продължителен процес съдържа следните съставни части: 1) Установяване и поддържане на връзки с медиите; 2) Представяне на своите обществено-политически и лични възгледи; 3) Посещения в родината; 4) Срещи с обществеността; 5) Отношения с църквата; 6) Уреждане на гражданството; 7) Решаване на имуществените проблеми; 8) Представяне на семейството и близките.
1. Връзки с медиите. След голямата промяна у нас, последвала след 10 ноември 1989г., българските медии започват да проявяват траен интерес към личността на Симеон Сакскобургготски. На 24 януари 1990г. той прави първите си изявления по радиото. На 4 февруари същата година вестник „Отечествен фронт" публикува обширно интервю с него,
което съдържа оценката му за ситуацията в страната[1]. Постепенно нарастват неговите изяви в предавания по телевизията и радиото и чрез вестниците. Установява се практика той да бъде търсен за коментар при важни политически събития - като например парламентарни и президентски избори, исторически годишнини и др. Връзката с медиите позволява на Симеон Сакскобургготски още в началото на прехода да се представи пред българските граждани и да покаже лидерските си качества, а в хода на прехода - и да изгради един позитивен публичен образ за себе си.
2. Представяне на възгледите. Чрез медиите, а по-късно и чрез непосредствено общуване, Симеон Сакскобургготски разкрива пред българската аудитория своите обществено-политически и лични възгледи. По отношение на първите най-важна е оценката му за изгонването на царското семейство от България през 1946г., а също и за монархията и за ситуацията в страната. Въпреки мъките и страданията на изгнанническия живот, той не търси възмездие и разчистване на лични сметки. Така се разкрива едно от най-положителните му качества - способности да прощава. Според него „ . ..човек може да забрави много работи, може да прощава, още повече може и да работи, без да иска възмездие. Това е въпрос и на известна подготовка, може би на една религиозна подготовка също или пък на характер"[2].
Съществен аспект от неговите възгледи е отношението му към евентуалното възстановяване на монархията. Но в първите години на прехода това се подкрепя от крайно ограничени среди. Царското семейство е непознато на гражданите. Не са установени ключови политически връзки. Тези основания правят Симеон Сакскобургготски твърде предпазлив. В неговите изявления пред медиите на преден план излизат патриотичните мотиви. Той подчертава, че е първо българин, преди да бъде цар[3]; че най-важен е просперитетът на родината и обединението на всички българи за изграждането на демократичното общество. В следващите години на прехода Симеон Сакскобургготски продължава да прави позитивни изявления за монархията, въпреки че става все по-ясно, че в страната няма почва за монархическите му амбиции.
Внимание предизвикват и неговите възгледи за политическата ситуация в България. Анализ и оценка за нея той прави в множество интервюта пред целия разглеждан период (1989г. - 2001г.). За първите години на прехода неговата констатация е, че страната преживява морална, идеологическа и дори политическа криза. Според него при тези условия най-важната задача е да се гарантира мирния ход на прехода[4]. В следващите години Симеон Сакскобургготски продължава да прави изявления за прехода, да представя оценки, да предупреждава, да дава съвети и др.
В неговите интервюта се съдържа и информация за човешките му качества, за неговите интереси, за семейството му, за спомените му и т.н. По такъв начин чрез излагане на възгледите си той се представя в благоприятна светлина пред българските граждани.
3. Посещения в родината. Ключово място в изграждането на позитивен публичен образ заемат посещенията му в родината. Чрез тях той също така утвърждава и разширява позициите си.
На 25 ноември 1995г. група от 101 интелектуалци огласява писмо до Симеон Сакскобургготски, с което го кани да посети страната. В него се изтъква, че България се нуждае от консенсусна фигура, която има способности да обединява, и от утвърдена личност с опит и международни контакти. Като такава алтернатива на българския политически елит се възприема именно той[5]. На 25 май 1996г. започва неговото посещение в България, което продължава няколко седмици. На 26 май Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита са приети от президента Жельо Желев. Българският президент и съпругата му дават обяд в чест на височайшите гости, на който присъстват и Стефан Савов, Иван Станчов, Джон Паница и Евгений Силянов. На срещата се коментира актуалната политическа ситуация в страната, а Жельо Желев и Симеон Сакскобургготски провеждат разговор на четири очи. Най-значимият резултат от нея е постигането на историческа приемственост в българската политика. Според Стефан Савов „това беше историческа среща, защото един бивш държавен глава на монархия бе приет от сегашен държавен глава на република. Това
никъде досега не се случи в балканските страни"[6].
Програмата на Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита е изпълнена с множество срещи с представители на различни социални групи. На 27 май двамата посещават Медицинската академия и са радушно приети от лекарите и целия медицински персонал. Същият ден царската двойка е гост на Националната спортна академия, където Симеон Сакскобургготски получава званието „почетен Доктор хонорис кауза". Организирана е и среща със студенти и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски", която е съпътствана от представяне на книгите „Цар Симеон II" и „Българските царе в Народното събрание". В словото си Симеон Сакскобургготски препоръчва на студентите да останат в България и тук да прилагат онова, което са научили. Същевременно той признава, че вече се безпокои от големите надежди, които неговата личност събужда у хората - защото е убеден, че „една страна не се оправя от един човек, а от взаимното усилие на всички, от политическия и интелектуален консенсус"[7]. На 29 май Симеон Сакскобургготски се среща с известни български интелектуалци - Светлин Русев, Рангел Вълчанов, Вера Мутафчиева, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Тончо Жечев, Георги Данаилов, Георги Чапкънов и Богдан Богданов. От тях получава широка подкрепа и е възприет като обединителна фигура в българския обществено-политически живот. На всички тези срещи Симеон Сакскобургготски представя личността и идеите си в пряка комуникация, получава поддръжка, увеличава популярността си и изгражда позитивен публичен образ, който излъчва мисията му на обединител и на носител на надежди за бъдещето.
Симеон Сакскобургготски осъществява и важни политически срещи. На 29 май той приема председателя на Атлантическия клуб Соломон Паси. Същия ден е срещата му с лидерите на СДС и техния кандидат за президент Петър Стоянов. Монархът е приет и от българския патриарх Максим.
Царското семейство предприема и обиколка из страната - посещава Благоевград, Рилския манастир, Плевен, Варна и др. Навсякъде гостите са посрещнати сърдечно и ентусиазирано от населението. На фона на дълбокото недоволство на гражданите от политическия елит, Симеон Сакскобургготски успява да създаде благоприятни за себе си обществени нагласи и да породи значими социално-политически очаквания и надежди. Радушното и масово посрещане от страдащото от прехода население е показател за голямата му лична популярност, която вече прераства в социално-нравствена легитимност. Тези положителни резултати разкриват нарастващото му влияние сред българите.
На 16 април 1997г. започва второто посещение на Симеон Сакскобургготски в страната. То се осъществява по покана на формацията Обединение за национално спасение (ОНС), създадена около ДПС, и ръководена от Ахмед Доган (другите влиятелни политици са Димитър Луджев, Александър Каракачанов, Христо Куртев, и др.). Визитата се осъществява няколко дни преди парламентарните избори у нас и формално е посветена на годишнината от приемането на Търновската конституция. По същество тя цели постигане на преразпределение на властовите позиции и получаване на политически преимущества за монарха и за подкрепяната от него формация ОНС, чийто лидер е Ахмед Доган.
В предизборната ситуация се сблъскват интересите и стратегиите на водача на СДС Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, и на Ахмед Доган, представящ ОНС. Лидерът на демократичните сили е убеден в предстоящата си победа и се стреми към самостоятелно управление. Симеон Сакскобургготски е заинтересован от създаването на такива условия, които биха дали шанс на стремежа му за възстановяване на монархията. Целта на Ахмед Доган е чрез политическото си майсторство да се придвижи по-напред от традиционного си до тогава място и да участва директно в разпределението на властта. В годините на прехода той умело и нееднократно е използвал съперничеството между СДС и БСП и сблъсъците между тях, и е извличал политически изгоди. Активизирането на Симеон Сакскобургготски в полето на политическите битки му открива стратегическата възможност да употреби и него за разширяване на влиянието си. Затова логичната стъпка е да се търси сближаване. То се изразява чрез покана към монарха от страна на ОНС да посети страната по повод на годишнината от Търновската конституция. С това му се засвидетелства уважение и 238
зачитане на царския статус - в момент, когато СДС, уверени в силата си, го пренебрегват. От Симеон Сакскобургготски се очаква подкрепа за ОНС на парламентарните избори, което е и близката цел на Ахмед Доган. В отговор Иван Костов заема категорична позиция. Тя изключва промяна на формата на държавно управление, но зачита частните права на Симеон Сакскобургготски като български гражданин. При това положение той приема поканата на ОНС да посети страната. Среща се с Ахмед Доган и Димитър Луджев в Мадрид, а направената съвместна фотография е широко използвана в предизборната кампания на ОНС. Същевременно се тиражира становището на монарха, че след изборите трябва да се състави коалиционно правителство от всички реформаторски сили. По такъв начин ДПС, организирано във формацията ОНС, прави опит посредством Симеон Сакскобургготски да получи достъп до властта. Отношението на монарха към Ахмед Доган и ДПС е толерантно, реалистично и прагматично, на базата на съвместната изгода. Няколко години по-късно това взаимно зачитане на интересите прави от двете страни трайни коалиционни партньори, с което се създава алтернатива на двуполюсния (двупартийния) модел. Така през месец април 1997г. Ахмед Доган получава подкрепата на Симеон Сакскобургготски и от своя страна оповестява, че „при един нов крах на синьо-червения модел в България има шансове да се възстанови конституционната монархия"[8].
При визитата си Симеон Сакскобургготски е приет от президента Петър Стоянов и от министър-председателя Стефан Софиянски. Президентът обобщава резултатите от срещата с думите: „ако българското Народно събрание реши да произведе референдум за република или монархия, аз ще приема с удовлетворение такова едно решение и съгласно правомощията си по чл.102 от конституцията ще насроча незабавно такъв референдум"[9]. Двамата лидери се обединяват и около идеята за коалиционен кабинет, който да управлява страната след изборите. Симеон Сакскобургготски получава подкрепа и от министър-председателя. Стефан Софиянски обявява, че „въпросът за връщането на Симеон II на трона трябва да се представи пред нацията, ако търсим справедливо решение"[10].
Обществено-политическите резултати от визитата на монарха са много по-скромни, отколкото тези при предишното му посещение в страната през 1996г. Симеон Сакскобургготски се изправя срещу силната политическа воля на лидера на СДС Иван Костов. Използван е умело от водача на ОНС Ахмед Доган. Гражданските ориентации не са в негова подкрепа. През месец април 1997г. го няма масовото народно посрещане и изблик на емоции. Населението се вълнува от ежедневните си проблеми и свързва надеждите си с предстоящите парламентарни избори, а той не участва в тях. Анализът показва, че към тогавашния момент идеята за възстановяване на монархията не е актуална нито сред основните политически сили, нито сред гражданите. По-скоро посещението е насочено към проверка на перспективни политически стратегии за в бъдещето.
В края на 1998г. Симеон Сакскобургготски отново е в България, придружен от съпругата си Маргарита и дъщеря си Калина. Тук те прекарват Коледа. Проведени са и срещи с президента Петър Стоянов и с министър-председателя Иван Костов. През есента на следващата 1999г. Симеон Сакскобургготски още веднъж посещава страната, във връзка със семейно-имуществени въпроси.
Така чрез посещенията си в родината в изследвания период Симеон Сакскобургготски успява да установи преки и трайни връзки с политическия елит, с гражданите и особено с поддръжниците и симпатизантите си сред тях и да изгради позитивни представи за себе си.
4. Срещи с обществеността. При посещенията на Симеон Сакскобургготски в родината важно място се отделя на предварително подготвени срещи с определени аудитории - като например тържеството по повод годишнината от Търновската конституция, срещата с преподаватели и студенти от СУ „Св. Климент Охридски" и др. На тях той в по-задълбочен и цялостен вид представя политическите си идеи и оценки за прехода и за бъдещето на страната. Чрез това се постига по-рационално и прагматично въздействие на посланията му пред по-ограничени, но политически по-подготвени аудитории и се засилва позитивното излъчване на личността му. Информацията за тези срещи с обществеността, отразена чрез медиите, става достояние на населението, и по този начин въздейства вторично в един
много по-широк мащаб.
5. Отношения с църквата. За изграждането на позитивния си публичен образ важно значение има взаимодействието на Симеон Сакскобургготски с Българската православна църква. Тя легитимира неговия царски статус и придава историческа приемственост на амбициите му за възстановяване на монархията.
В годините на своето изгнанничество Симеон Сакскобургготски развива активна дейност сред емигрантските общности, в която силно присъства религиозния аспект. Международната дейност на монарха включва срещи с български общности в различни страни, които често са съпроводени от православни религиозни ритуали - като например състоялата се през месец октомври 1992г. среща на Симеон Сакскобургготски с българите, живеещи в Унгария и с митрополит Симеон, който ръководи тогава Западната патриаршия на Българската православна църква.
След началото на демократичните промени той продължава тази традиция вече в родината. При визитите на монарха в страната винаги се проявява неговото отношение към църквата. Още в началото на посещението през 1996г. Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита присъстват на сутрешната служба в църквата „Св. Седмочисленици". По-късно царското семейство е посрещнато от свещеници и граждани в храма „Св. София" (който често е бил посещаван от цар Борис III). Гостите посещават и Рилския манастир, където са тържествено посрещнати от игумена на манастира и монашеското братство. Тук Симеон Сакскобургготски се покланя пред гроба на баща си цар Борис III. На 29 май 1996г. царското семейство се среща с патриарх Максим.
Симеон Сакскобургготски категорично се обявява против разкола на Българската православна църква и подкрепя единството й и легитимността на патриарх Максим. При посещението си в Благоевград той отказва да посети храм на свещеници от алтернативния синод и не участва в диалог с неговите представители начело с проф. Радко Поптодоров[11]. Същевременно полага усилия за обединяване на двата синода.
И при следващите си, макар и кратки визити, Симеон Сакскобургготски поддържа здрави и трайни връзки с Българската православна църква, които утвърждават царския му статус.
6. Уреждане на гражданството. Една от целите, в контекста на политическата стратегия на Симеон Сакскобургготски, е да се нормализира статута му на български гражданин. Затова през пролетта на 1991г. той поисква да му се издаде нов български паспорт. Съпругата му Маргарита и първородният му син Кардам също отправят искане за български паспорти. Тези действия са свързани с намерението да се посети страната. Министърът на външните работи Виктор Вълков признава, че на Симеон Сакскобургготски не му е отнето българското гражданство и има право на български паспорт[12]. През месец юни 1991г. такъв паспорт му е издаден и му е изпратен чрез българското посолство в Мадрид. На съпругата му и синът му им е отказано с мотива, че те не са български граждани.
При посещението си в страната през 1996г. Симеон Сакскобургготски си прави и адресна регистрация в с. Баня, Карловско. По време на управлението на ОДС (1997г. - 2001г.) са решени всички граждански въпроси, стоящи пред него. Позволено му е свободно да се движи, да влиза и излиза от страната. По такъв начин вече е третиран като нормален български гражданин. Така идванията му у нас стават нещо прието и обичайно. Чрез посещенията си в периода 1996г. - 2001г. Симеон Сакскобургготски престава да се възприема като чужденец, живеещ в друга държава. В публичното пространство и в нагласите на населението той постепенно се приема като истински носител на българско гражданство. Това нормализира присъствието му във вътрешния обществено-политически живот и укрепва позитивния му публичен образ.
7. Решаване на имуществените проблеми. При посещенията си в родината Симеон Сакскобургготски поставя и въпроса за имуществото на своите предшественици. На 20 март 1998г. главният прокурор Иван Татарчев оповестява позицията си, в която се обявява за връщане на царските имоти. Това искане е подкрепено и от министър-председателя Иван Костов. На 4 юни 1998г. Конституционният съд отменя Закона за обявяване за държавна 240
собственост на имуществото на бившите царе Фердинанд и Борис от 1947г. Мотивите са, че последният е в противоречие с конституцията и законите на Република България, действащи в настоящето. Решението се отнася до следните имоти: двореца Врана, двореца Ситняково, двореца Кричим, Вилата в Баня, Карловско, ловната хижа Царска Бистрица в Рила и ловния дом Саръ Гьол в Рила.
Въпросът за техния статут има исторически предпоставки. Съгласно чл.35 от Търновската конституция Народното събрание със специален закон отпуска на монарха държавни средства - т.нар. Цивилна листа. Освен това Учредителното събрание постановява всяка община да направи дарение на монархическата институция. Те, както и парите (първоначално 600 франка), е трябвало да се използват от монарха в неговите държавно-монархически функции, а не като лична собственост. Затова следва да се прави разлика между държавното монархическо имущество (имуществото на монархическата институция), управлявано от интендантството, и личното имущество на царете Фердинанд и Борис III. Възниква въпросът дали по времето на тяхното управление не е протичал процес на превръщане на държавното монархическо имущество в тяхно лично? Много е вероятно те да са използвали лостовете на властта, с които са разполагали, за да осъществяват една такава трансформация.
Поради всички тези обстоятелства въпросът за царските имоти поражда в публичното пространство различни интерпретации. Симеон Сакскобургготски и неговите привърженици виждат в решението на Конституционния съд реализиране на принципите на справедливостта и на неприкосновеността на частната собственост. Те са убедени, че връщането на царските имоти е правилно и законосъобразно.
Според редица други, критично настроени граждани и публични личности, върнатата на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок собственост е държавно-монархическа и е принадлежала на монархическата институция, а не лично на царската фамилия. Затова реституцията й е неправилна и ползването на имотите трябва да се счита за незаконосъобразно.
Други посочвани аргумента са, че Конституционният съд няма правомощия да отменя или създава закони[13], както и че не може да има закон с обратно действие - т.е. една заварена правна норма, която се обявява за противоконституционна, не се прилага към миналото, а само занапред[14].
В контекста на демократичните промени решението на Конституционният съд потвърждава закона за реституцията. След като той възстанови национализираната след 9!Х.1944г. от тоталитарната власт собственост, логично е този процес да обхване всички засегнати. В този смисъл чрез това решение Симеон Сакскобургготски се реабилитира като частно лице, като български гражданин.
В хода на обсъждането и решаването на казуса също така проличава, че в обществото ни няма добре изградена култура на отношението към частната собственост. Причина за това е дългогодишната тоталитарна система и присъщата й социализация, които успешно разрушават уважението към личността и нейното имущество. Десетилетия наред у нас се наслагва убеждението за непочтения и експлоататорски характер на придобитото богатство. Тънката разлика между него и спечеленото с усилен труд и предприемчивост все още е проблем за съвременното ни световъзприятие.
Същевременно въпросът за царските имоти разделя българското общество в оценките си. Той се възприема в позитивен смисъл само от една част от българите.
От друга страна, ако се приеме за достоверно, че преобладаващата част от собствеността принадлежи на интендантството, това я прави държавно-монархическа и връщането й би било неправомерно. В този смисъл то би изглеждало повече обоснован акт на дясна политика, отколкото обективно законово решение.
По такъв начин въпроса за връщането на царските имоти се оказва един от най-деликатните аспекти на формирането на позитивен публичен образ на Симеон Сакскобургготски в България.
8. Представяне на семейството и близките. Този публичен образ на монарха става по-
цялостен и по-близък до обикновените хора чрез присъствието на семейството и близките му. Първата стъпка за сближаването им с българското население е направена през месец май 1991г., когато неговата сестра Мария - Луиза идва в страната. Посещава София, Рилския манастир, Русе и Пловдив, като е приета дружелюбно и сърдечно от гражданите. През 1993г. се навършват 50 години от смъртта на цар Борис III и възкачването на престола на Симеон II. По този повод царица Йоанна и дъщеря й Мария - Луиза идват в България. Приети са от президента Жельо Желев, както и от множество позитивно настроени граждани. Посещават исторически за тях места - София, Рилския манастир, резиденция „Евксиноград". Зад цялата тази активност на царското семейство стои стремежът на Симеон Сакскобургготски да провери обстановката в страната. Вероятно той се опитва да събере информация „от първа ръка" за ориентациите на гражданите, за степента им на подкрепа, за отношението на българските власти към близките му и др. Но позицията му не е само пасивно-осмисляща. Тя е насочена и към обединяване на поддръжниците и разширяване на влиянието - на личността му, на близките му и на свързаната с тях монархическа идея.
В края на 90-те години на ХХ в. вече са създадени благоприятни условия Симеон Сакскобургготски да запознае българските граждани със своето семейство. В България вече са идвали съпругата му Маргарита, синът му Кирил, който е икономически съветник на президента Петър Стоянов, и дъщеря му Калина. През месец април 2000г. Кубрат и съпругата му Карла посещават страната. Малко по-късно Константин и съпругата му Мария идват в България. През лятото на 2000г. гостуват първородният му син Кардам и съпругата му Мириам, които идват на събора в Рожен, събрал българи от целия свят. Стремежът на Симеон Сакскобургготски вероятно е бил членовете на семейството му да се срещнат с различни среди и да изградят пред българските граждани един положителен образ за себе си, а чрез това - и за него.
По такъв начин в изследвания период от 10 ноември 1989г. до завръщането му в родината на 4 април 2001г. Симеон Сакскобургготски успява да представи личността си в благоприятна светлина и да създаде един позитивен публичен образ, съчетаващ солидни политически и човешки качества. Чрез него той реализира важна част от политическата си стратегия. Този образ разкрива лидерския му потенциал и го прави популярен и приет от българското население.
Литература:
1. Перес - Маура, Р. Един практичен цар. Симеон Български. С., 2000, с.191
2. Кеворкян, К. Кеворк проговаря. Необичайни срещи. С., 2008, с.145
3. Перес - Маура, Р. Цит.съч., с.192
4. Кеворкян, К. Цит.съч., с.131
5. Перес - Маура, Цит.съч., с.216
6. „Цар и президент разговаряха насаме 15 минути в Бояна". Във: в. „Труд", 27 май 1996г., с.4
7. „Царят: Вече ме безпокои надеждата, която събуждам у хората в България." Във: в. „Труд", 28 май 1996г., с.4
8. Велева, В. „Симеон II даде рамо на ОНС". Във: в. „Труд", 16 април 1997г., с.6
9. Аврамова, М. „Президентът готов да обяви референдум за монархия". Във: в. „Труд", 17 април 1997г., с.1
10. Пак там, с.6
11. „Симеон II обеща да остане в България". Във: в. „Труд", 29 май 1996г., с.4
12. Перес - Маура, Р. Цит.съч., с.128
13. Пенев, П. „Съдът не връща царските имоти". Във: в. „Труд", 11 август 2003г., с.34
14. Джеров, Ал. „Престъплението на царедворците". Във: в. „Стандарт", 29 август 2006г., с.12
