Научная статья на тему 'Dubrovnik Charter of Tsar Ivan II Asen'

Dubrovnik Charter of Tsar Ivan II Asen Текст научной статьи по специальности «История и археология»

CC BY
253
98
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
IVAN II ASEN / KLOKOTNITSA / 1230 / DUBROVNIK / MERCHANTS / TRADE

Аннотация научной статьи по истории и археологии, автор научной работы — Petrova Tsvetana

The article is dedicated to the charter issued by the Bulgarian Tsar Ivan II Asen (1218 1241) in 1230 in favor of Dubrovnik merchants. The aim of the work is to present a complete feature and analysis of the privilege as one of the few preserved documents from the Bulgarian Medieval Chancellery.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Dubrovnik Charter of Tsar Ivan II Asen»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.

ДУБРОВНИШКАТА ГРАМОТА НА ЦАР ИВАН II АСЕН

Цветана Петрова СУ "Отец Паисий"- гр.Кърджали

DUBROVNIK CHARTER OF TSAR IVAN II ASEN Tsvetana Petrova Secondary School "Father Paissiy" - Kardzhali

Abstract:

The article is dedicated to the charter issued by the Bulgarian Tsar Ivan II Asen (1218 -1241) in 1230 in favor of Dubrovnik merchants. The aim of the work is to present a complete feature and analysis of the privilege as one of the few preserved documents from the Bulgarian Medieval Chancellery.

Key words: Ivan II Asen, Klokotnitsa, 1230, Dubrovnik, merchants, trade

Документът. През XIII в. в България се пишело предимно върху скъпоструващ пергамент, изготвян от заешка, агнешка, овча или телешка кожа. През същотото това столетие по нашите земи започнало внасянето на хартия за писане, идваща от Западна Европа и Византия. Импортът на този нов артикул бил извършен главно от дубровнишките, венецианските и генуезките търговци. Именно оризмото на Иван II Асен (1218 - 1241) е първият документ, излязъл от българската царска канцелария, написан на особен вид хартия - бомбицин (Gyuzelev, 1985). Тя се характеризира с плътност и мекота. Освен това нейните листове имат по-различен формат от съвременните листове хартия - те са къси, но широки (Sobolevski, 1908). Точните размери на документа са 240 x 143 мм. Повелята на българския цар се състои от тринадесет реда текст, изписан с черно мастило върху бомбицина, а името и титлата на Иван II Асен, обградени от кръстен знак, са изписани с червено мастило. Печат няма. Липсва десният ъгъл (Jivoinovich, 2013).

Привилегиумът няма точна датировка, но въз основа на изброените в нея области, включени в границите на българската държава, става ясно, че той е издаден скоро след победата на Иван II Асен над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница. Тогава България се издигнала като първи политически фактор на Балканите. Този триумф извел Второто българско царство на три морета, което го направило притежател на ключа към всички търговски пътища на Балканския полуостров (Kolarov, 1973). Има становище, че самите дубровчани поискали от новия владетел потвърждение на правата и привилегиите, които имали отпреди в българските земи. Именно в резултат на проведените преговори помежду им, цар Иван II Асен издал прочутата грамота "Оризмо" (Sakazov, 1932).

Вероятно скоро след това документът бил отнесен и прибран за съхранение в архива на Дубровник. Няколко века по-късно през 1817 руският вицеконсул Й. Гагич, който успешно изпълнявал задачата си да изпраща информация от адриатическия град към Русия в продължение на петдесет години, намерил грамотата в дубровнишкия архив. Именно той

пренесъл хрисовула на Иван II Асен на руска територия. Днес той се пази в библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (Irechek, 1978; Kudryavtseva, 2012).

Интересно е да се спомене, че преди Гагич да открие привилегиума, пряк досег до него имал прочутият дубровчанин Яков Лукари. Той го използвал като извор за историята на Дубровник (Bozhilov, 2010).

Издание. Грамотата е издавана многократно. Тук са посочени част от публикациите:

У Pavel Safarik - Pamatky drevniho pisemnictvi Jihoslovanil Praha, 1851, с. 2;

У F. Miklosich - Monumenta Serbicaspectantia historiam Serbiae, Bosnae, Ragusii, ed., Viennae, 1858, 7, 2 - 3;

У Г. С. Раковски - Няколко речи о Асеню Первому, великому царя българскому и сину му Асен. второму. Белград, 1860, с. 56 - 57;

У Г. А. Ильинский, Грамоты болгарских царей, Москва, 1911, с. 13;

У И. И. Срезневский - Памятники древней письмености юго-славянской, изданные Шафариком, Известия Второго отд. ИАН, СП, 347 - 348;

У Ст. Бобчев - Старобългарски правни паметници, 1903, с. 147 - 148;

У V. Bogisic, Pisani zakoni na slovenskom Jugu;

У К. Иречек, История на Българите. С поправки и добавки от самия автор. под ред на П. Петров, София 1978;

У Ив. Дуйчев - Из старата българска книжнина, София, 1943, с. 43, 329 - 330;

У П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. 2, София, 1978, стр 205;

У А. Даскалова и М. Райкова, Грамоти на българските царе, София, 2005, с. 7, 30;

У Д. Живо]новиЪ, Хоризма бугарского цара 1ована Асена II Дубровнику -Иницщал: часопис за средаовековне студще, 1, 2013, с. 229 - 239;

Подробен списък на всички издания е публикувал Д. Живо]новиЬ (Jivoinovich, 2013: 230 - 231).

Хрисовулът е отпечатан за първи път в гореспоменатия труд на Шафарик от 1851 г. Той погрешно смята, че грамотата е издадена от Иван I Асен (1186 - 1196). Публикацията на Шафарик е критикувана заради наличието на много неточности. През 1852 г. отличният познавач на старославянските паметници И. Срезневский отпечатва обширна рецензия на страниците на "Известия Второго Отделения Императорской Академии наук" и коригира значителна част от грешките на Шафарик. Освен това Срезневский се досеща, че оризмото не е издадено по волята на Иван I Асен, а по заповед на Иван II Асен. Това негово твърдение бива подкрепено от Спиридон Палаузов - учен с богати познания в областта на българския език, историята и литературата, - който в писмо до редакцията на "Известия" ДОКАЗВА, че областите, споменати в привилегиума, били част от българските земи при царуването на Иван II Асен (1218 - 1241). Впоследствие хрисовулът е публикуван от Г. Раковски, Ф. Миклошич и Срезневский. В началото на XX в., през 1911 г., документът е издаден отново като част от дисертацията на Г. А. Илински - "Грамоты болгарских царей", която е отличена с премия "Ломоносов". Именно на тази публикация на Дубровнишката грамота се позовават другите изброени автори (Bobchev, 1903).

Преводи. Превод на текста правят В. Златарски и Ив. Дуйчев, като и двамата се позовават на публикацията на Г. А. Илински от 1911 г. По всяка вероятност руският учен -родом от Санкт Петербург, завършил висшето си образование там, работил като професор към Катедрата по славистика към университета в града, член-кореспондент на Руската академия на науките - е имал пряк досег до оригинала на Дубровнишката грамота.

Анализ. Оризмото започва с приветливото обръщение към гражданите на Рагуза: "на обичните и верни гости на царството ми" (Angelov, 2004). Това показва, че между България и Дубровник имало установени много добри взаимоотношения, основите на които били положени по-назад във времето и продължавали да съществуват в момента на

издаването на грамотата. Но какви точно права и привилегии предоставил българският цар на дубровчани, дарявайки ги с тази грамота? Постановленията на Иван Асен II били следните:

У "да внасят или да изнасят или каквато и да е стока да пренасят" (Angelov, 2004), т.е. той им разрешавал не само безпрепятствен внос и износ, но и пренос на стоки. Това разпореждане било валидно "до която и да е земя или област да дойдат" от българското царство (Angelov, 2004). Подробното изброяване на всички градове и области, в които се позволявало на дубровчани да търгуват, дава представа за голямото териториално разширение на България след битката при Клокотница: "до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или в Одрин и в Димиотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанаската земя"(А^е^, 2004);

Следващите два пункта от грамотата са причина за разногласия между историците. Каква е причината? Кое точно предизвиква тези спорове? За да се отговори на тези въпроси, първо трябва да се разгледат споменатите клаузи.

У "навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без всякаква грижа" (Angelov, 2004);

У "Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата или където и да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми" (Angelov, 2004).

Един от конфликтните моменти е: какво е имал предвид Иван Асен II, споменавайки в документа "да си купуват и продават свободно"? Това означава ли, че търговците са разполагали с право на търговия без всякакви ограничения? Другата причина за споровете произлиза от различния превод на фразата "nph^b ^AKWH 0 KUMepKH", употребена в оризмото. В резултат на това съществуват различни тълкувания.

Например Васил Златарски в своята трилогия, посветена на българската средновековна история, представя следния превод: "според закона за митата". По-нататък той обяснява, че de facto чрез този документ Иван II Асен позволил на дубровчани да търгуват из цялата българска земя, без да плащат каквито и да било мита (Zlatarski, 1972).

Интерпретацията, която предлага Сакъзов пък, е следната: той пише, че стокообменът на дубровчани бил ограничен в българската държава. Според него търговците от града на св. Влас трябвало да се съобразяват със "закона за митата" - така той превежда въпросната фраза, - който бил задължителен за всички в страната. Тази своя теза авторът обосновава, като посочва сведенията на византийския историк Акрополит за държавните бирници, назначени от Иван Асен II във всички завоювани области след битката при Клокотница, и за фискалния режим, който царят установил в България. Позовавайки се на тези данни, Сакъзов изказва мнението, че дубровчани трябвало да се съобразяват с икономическия режим в страната. Това от своя страна включвало и плащането на съществувалите такси според "закона за митата"(Sakazov, 1932/33).

Тълкуванието на Коларов не се различава особено. В своя труд той пише, че привилегиите, които се съдържат в грамотата, не трябвало да се тълкуват като право на търговия без заплащане на каквито и да било налози. България не била малка държава, която, за да предразположи чужденците и да поощри търговския си обмен, би позволила на дубровчани да търгуват, без да се съобразяват с икономическите разпоредби в държавата, тъй като по този начин е щяла да загуби значително перо от приходите в хазната. Напротив, продължава Коларов, търговците от далматинската община били задължени да спазват установените в българските земи мита "по закона за търговията" (Kolarov, 1973).

По-различна гледна точка представя С. Лишев. Основната отлика в неговата интерпретация на последните две клаузи се дължи на коренно различния превод на фразата "nph^ü zakWH О КЦМерКи". Според него правилният превод не е "против закона за търговията", а "против договора за митото". В обосновката си той се позовава на изследванията на сръбския историк Мирослав Маркович. Тълкуванието му е следното: в българската и сръбската дипломация през XIII в. думата ^АКОНЬ не отговаряла на днешната новобългарска дума "закон", а означавала "договор", "договорна грамота". Това значение на ^АКОНЬ било засвидетелствано с безспорни изворови данни. Така например в договора на българския цар Михаил Асен II с Дубровник от 1253 г. се говори за съществуването на ^АКОНЬ (договор) между сръбския крал и Рагуза относно митото за солта (КЦМеркь СОЛЬСКн). В грамотата на жупан Радослав, син на Захлумския княз Андрей, издадена на далматинската община през 1254 г., се набляга на стария договор (ПО СТарОМ ^АКОнЦ), който бил сключен между Дубровник и Захлумското княжество. В грамотата на сръбския крал Стефан Урош II (1282 - 1321) за адриатическата община е отбелязано - да се спазва договорната грамота (^ЛКОНЬ), издадена от баща му на дубровчани (Lishev, 1970).

Що се отнася до КЦМерКИ в грамотата на Иван Асен II, КЦМерьКЬ не означава "търговия", а "мито". Същият термин КЦМерьКЬ (мито) е употребен в договора на Михаил Асен II с Дубровник. Българското КЦМерьКЬ е превод от византийското Koppspmov, което през XIII - XIV в. се употребявало във Византия със същото значение - "мито". Макар и произляъл от латинското commercium, византийският термин коррёртоу до такава степен се наложил и на Изток, и на Запад в значение "мито", че изместил напълно от употреба латинското commercium в значението му "търговия". В средновековната латинска дипломация commercium се предавало често дори с грецизираната форма commerkium и означавало навсякъде "мито", а понятието "търговия" се изразявало с merces. И не само в търговските документи, но изобщо в говоримия език на тогавашната международна търговия. Навсякъде се наложила тази терминология. Именно под влияние на употребата в живата реч се получила и латинската вулгаризирана форма comerclum, която проникнала и в писмения език и се среща в десетки договорни документи със значение "мито". От Koppépmov и comerclum (мито) са произведени и обозначенията Koppépmovos и comerclarius (митничар). Всичко това свидетелства за общоприетото значение "мито" на термина Koppépmov, на латинските му форми commercium и comerclum и на българското КимерьКЬ. Следователно не съществувало никакво основание да се превежда изразът "^ЛКШЫ О КЦМерКи" в грамотата на Иван Асен II като "закон за търговията" и да се правят от това изводи, които не съответстват на тогавашната българска действителност. Данните на изворите потвърждават напълно интерпретацията на Мирослав Маркович, която подкрепя и С. Лишев, че "^ЛКШЫ О КЦМерКи"означава "договор за митото" (Lishev, 1970).

Друго нещо, на което обръща внимание С. Лишев, е обликът на българския пазар през XIII и XIV в. Той бил много раздробен и обхванат от гъста мрежа от вътрешни митнически бариери, наложени от централната власт и от местните феодали. За това имало ясни указания в договора на Михаил II Асен с Дубровник от 1253 г. Там било отбелязано, че дубровчани могат да купуват и продават свободно в България, без да им се взема каквото и да било мито (кумерк) нито в град, нито на панаир, нито на селски тържища, нито (при пренасяне на стока) през мостове, реки и пътища. Ясно проличавало бремето от вътрешни мита, от което били освободени чужденците, но което тегнело над местния български търговец. Това облагане с такси по градове и области напомняло много на митническата система във Византия по същото време. В Източната Римска империя с вътрешни мита се заплащали: 1) правото за пренасяне на стоката, 2) правото за излагането ù по тържищата и 3) правото на покупко-продажба. Такси били изисквани от поданиците на империята във вътрешността на страната за пренасянето на техните стоки от една област в друга. Митото

върху продажбата се плащало наполовина - едната част от купувача, а другата от продавача. По всяка вероятност и в грамотата на Иван Асен II се имало предвид това тройно облагане: при пренасянето на артикулите през клисурите и отделните области, при излагането и продаването им на пазара (Lishev, 1970).

Въз основа на различния превод и спецификата на българския пазар Лишев заключва, че под "свободно" следва да се разбира освобождаването на дубровчани от плащането на всички такси вътре в държавата. Другият спорен момент е какъв е правилният превод на фразата "nph^t zaKWH О KUMepKè" ? Според Лишев той би трябвало да бъде: "против договора за митото". Това означава, че в грамотата няма точка, която да ограничава по някакъв начин стокообмена на търговците от адриатическата община на българска територия. Всъщност при така направения превод последната клауза придобива следния вид: "Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата или където и да бъде против договора за митото". т. е. царят е предупредил никой да не нарушава правата на дубровчани, които имали по договора за митото. Тук възниква въпросът: кой е този "договор за митото"? Всъщност това е самата грамота, тя представлява своеобразно споразумение, отнасящо се до плащането на налозите в българската държава. Чрез този документ българският цар освободил дубровнишките търговци от всички мита в държавата.

От всички изложени интерпретации най-убедителна изглежда тази на С. Лишев. Вероятно това се дължи на добрата и богата аргументация, която представя. Първо, напълно логично е в България да е имало тройно облагане, каквото е съществувало във Византия. Тук е моментът да се припомни, че системата на управление на Второто българско царство е била повлияна именно от византийската. Възможно е българската държава да е заимставала и някои идеи от финансовата организация на империята. Второ, раздробеният български пазар и многобройните вътрешни такси, изисквани от феодалите, са натоварвали много както местните, така и чуждестранните търговци. Тогава е логично да се предположи, че разпореждането на Иван Асен II "навсякъде да си купуват и продават свободно" в грамотата следва да се тълкува като правото на дубровчани да търгуват, без да плащат на болярите изискваните от тях всевъзможни такси. Самото подробно изброяване на отделните области и градове би могло да се възприеме като индиректно предупреждение към местните феодали да се съобразят с царската повеля. Иван Асен II дори е включил наказателна клауза в оризмото срещу тези, които се осмелят да престъпят волята му и навредят на неговите "обични и всеверни гости". По този начин той гарантирал безопасното им пребиваване в страната, осигурил закрила както на самите тях, така и на стоките им. Даването на такива протекции несъмнено е благоприятствало развитието на търговията и разширяването на обхвата ù.

Причини за издаване на оризмото. Интересно би било да се потърсят отговори на въпросите защо Иван II Асен решава да даде тази грамота на дубровчани и защо това се случва след битката при Клокотница през 1230 г.? За съжаление, нито един извор от XIII в. или по-късен съдържа някакво обяснение. При това положение може само да се разсъждава върху фактите, с които разполагаме. След триумфа на българското царство над епирската държава властта на Иван II Асен достига до адриатическото крайбрежие и в непосредствена близост до Дубровник. Предвид новото статукво може да се предположи, че именно търговците от Рагуза са поискали да уредят отношенията си с новия притежател на ключа към всички важни пътища за стокообмен на Балканския полуостров (Kolarov, 1973). Все пак всеизвестен факт е, че дубровчани се славят с гъвкавата си политика и умението си успешно да се адаптират към променящата се обстановка в името на процъфтяващата търговия.

От другата страна на монетата обаче е позицията на българския цар. Какви са били неговите причини да даде тази грамота на далматинския град? Възможно ли е той да е следвал някаква отдавна установена линия на взаимоотношения с жителите на града на св. Влас? В тази връзка Юлио Рести ни припомня, че още когато цар Самуил (997 - 1014)

завладял голяма част от адриатическото крайбрежие, дубровчани получили достъп до българските земи (Kolarov, 1973). Що се отнася до времето на Второто българско царство, Яков Лукари твърди, че в стари анали на далматинската република имало документ, подписан от цар Калоян, с който той разрешавал на жителите на Рагуза да търгуват свободно в земите му (Kolarov, 1973). Въз основа на тези данни може да се изкаже предположението, че Иван II Асен е продължил политиката на своите предшественици спрямо адриатическия град. Съществува и друго обяснения за този ход на българския цар, а именно - стремежът му да разчупи стопанската затвореност на страната (Bozhilov, 1999).

В хода на разсъждение върху фактите и обстоятелствата около издаването на оризмото не бива да се пропуска един много съществен момент - привилегиумът е подписан с новата титла на българския цар след битката при Клокотница, а именно вече като цар не само на българите, но и на гърците. Какъв по-добър начин да заяви пред другите владетели своята нова титла, могъществото на държавата и да ознаменува победата си над Епирското деспотство от това - да разпише официален документ с вече променената му титулатура. Иван II Асен я засвидетелства в още два официални документа от 1230 г. -Ватопедската грамота и златния печат (Bozhilov, 1999).

По всяка вероятност причината за издаването на Дубровнишката грамота е комплексна. Неслучайно управлението на една държава понякога се сравнява с играта на шах, където всеки ход трябва да бъде внимателно обмислен, като се вземат предвид всички обстоятелства. Освен това играещият трябва да умее да предвижда развоя на събитията няколко хода напред, за да пожъне успехи. Владетел от ранга на Иван II Асен със сигурност е притежавал такава аналитична мисъл и е бил решителен във своите действия, които в крайна сметка извели България до недостижими висоти за наследниците на българския трон, и е оставил след себе си една политически и икономически могъща държава.

Използвана литература:

1. Angelov, P. Medieval Bulgarian Diplomacy. Sofia 2004.

2. Bobchev, S. Old Bulgarian Legal Monuments, 1903.

3. Bozhilov, Iv. Bulgaria and Dubrovnik. The Treaty of 1253, Sofia 2010.

4. Bozhilov, Iv., Gyuzelev, V. History of Medieval Bulgaria VII - XIV c. Sofia 1999.

5. Gyuzelev, V. Schools, scripts, libraries and knowledge in Bulgaria, XIII-XIV century, National Publishing House "Narodna Prosveta", Sofia, 1985.

6. Irechek, K. History of the Bulgarians, Sofia, 1978.

7. Kolarov, Hr. To the question of the foreign trade relations of Bulgaria in XII - XIV c.(Based on written sources) Works of "Cyril and Methodius" University of Veliko Tarnovo, vol. VIII, book. 2, Sofia, 1973

8. Kudryavtseva, E., Russia and the Balkans for the last 300 years. Jubilee edition dedicated to the 300th anniversary of the Montenegrin-Russian relations 1711 - 2011 Podgorica / Moscow 2012

9. Lishev, S. The Bulgarian medieval town. Sofia, 1970.

10. Sobolevski, A. Slavyano - Russian Paleography. St. Petersburg 1908

11. Zivojnovic, D. The Horismos of the Bulgarian Tsar John Asen II for Ragusa - Initial: The Medieval Studies Journal, 1, 2013

12. Zlatarski, V. The History of the Bulgarian State during the Middle Ages. Vol. III. Second Bulgarian Kingdom. Bulgaria at Asenevtsi (1187 - 1280), Sofia, 1972

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.