CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
СУХОЗЕМНИТЕ ДРУМИ НА ДУБРОВНИШКИТЕ ТЪРГОВЦИ ДО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ Цветана Петрова СУ „Отец Паисий" - гр. Кърджали
THE OVERLAND ROADS OF THE MERCHANTS OF DUBROVNIK TO
THE BULGARIAN LANDS Tsvetana Petrova Average School „Father Paissiy" - Kardjali
Abstract:
"Every journey begins with a single step", said the Chinese philosopher Lao Tzu centuries ago. Dubrovnik's merchants made this very step towards Bulgarian markets, incited by the specific political conjuncture, the natural assets of the area and the political model of Dubrovnik's management. Moreover, when the Republic of Venice occupied the Adriatic city in 1205 and controlled it for 150 years, it imposed a ban on the ships of Dubrovnik to sail in the Mediterranean. Dubrovnik gradually turned to land-based trade, mainly aimed at the Balkan lands. Merchants started to import goods on the Bulgarian markets, sold them here and then they headed back home, carrying local wares. The transfer of the goods was on different land routs, which are listed in this article. Dubrovniks used a variety of routes to keep a steady flow of goods to and from Bulgarian lands and markets for centuries.
Key words: Dubrovnik, Bulgaria, trade, wares, routs
"Всяко дълго пътуване започва с първата крачка."
Лао Дзъ
Дубровчани направили първата крачка към българските земи, подтикнати от особената политическа конюнктура, в която се намирали, природните дадености на района на адриатическия град и политическия модел на управление - олигархия. Именно тази търговска олигархия била силно заинтересована от прогресивното развитие на транзитната покупко-продажба. Търговците на Рагуза развили морската, но и сухопътната търговия. Предвид натиска от страна на Венеция обаче срещу далматинската търговска конкуренция през XIII в., дубровчани постепенно се ориентирали към сухопътната търговия, насочена предимно към балканските земи. И така, те внасяли различни стоки, продавали ги на местните пазари, след което се връщали в Дубровник, натоварени с български стоки. Един такъв преход траел около 15 - 20 дни (Sakazov, 1932). Пътуването било дълго, мъчително и придружено с големи рискове. Пътищата били лоши, опасни и нерядко обикаляни от разбойници (Sakazov, 1932). За благополучного достигане до крайната цел била необходима отлична организация. За това се погрижила дубровнишката управа, която инвестирала много средства, за да организира добре функционираща система за керванна търговия. Целият процес на транспортирането на стоките преминавал през три етапа: 22
- подготовка за отпътуването на кервана;
- самото транспортиране;
- пристигане и разтоварване на стоките.
Първата стъпка от подготовката била назначаването на посредник, наричан още крамар (kramar, kramaro, caramar, caramaro, cramario, cramarus, charamarius). В основни линии неговите задължения се свеждали до два основни момента: 1) приемане на стоките за транспортиране; 2) набавяне на превозни средства и кираджии (Vecheva, 1982). Кираджиите (kiragie, chirigie, chiregi, cherice, chiriggi, uittureni, viaticare или uitticari) били хора, които се грижели за конете и за превозваните товари (Vecheva, 1982). Дейността на посредниците била твърде отговорна, тъй като тя включвала цялостната подготовка на кервана - от осигуряването на превозни средства до товаренето и изпращането на стоките. Освен това посредниците трябвало до осигурят безопасността на кервана, което означавало да се погрижат за наемането на охрана (Vecheva, 1982). Начело на всеки конвой, който иначе не надхвърлял 30 - 40 товарни животни, стоял специален старейшина, наричан примикюр (Matanov, 2004).
Самите стоки били натоварвани на мулета, катъри и коне (Sakazov, 1932). Преди обаче да се пристъпи към товаренето, стоките трябвало да бъдат добре пакетирани. Най-често те били опаковани в бали. Според С. Димитриевич в една бала се съдържали 10 говежди кожи, но това вероятно се отнасяло за по-малките кожи, изнасяни от Южна Сърбия, докато всички документи свидетелстват, че една бала в българските земи съдържала седем, а по-рядко осем говежди кожи. Дори на някои места имало обяснение, че балите съдържали по осем кожи, защото били по-малки. Количеството на биволските кожи, съдържащи се в една бала, било два пъти по-малко, т.е. четири кожи. Един конски товар се състоял от две бали или от 14 до 16 говежди или 8 биволски кожи. Товарът от восък се състоял от два денка (colli), които се наричали и бали, а вълната се товарела в чували или също в бали(Vecheva, 1982).
След осъществяването на така описаната подготовка керваните се отправяли на път. Транспортирането криело много опасности, като нападения от разбойници. За да бъдат избегнати такива неприятности, дубровнишката управа често успявала да издейства защита от властите в различните страни, където дубровчани търгували. Доказателство за такива договорености са клаузите за закрила на търговците, включени в оризмото на Иван Асен II и договорът на Михаил Асен II с Дубровник от 1253 г. Пристигайки в България, търговците имали достъп до всички пазари особено през XIII в. През XIV в., по-конкретно през втората половина на века, били ограничени вследствие на сепаратизма в страната.
^ Пътища
У По поречието на р. Неретва
Когато Венеция ограничила морската търговия на далматинските градове, които покровителствала, само Дубровник успял да преодолее това своеобразно препятствие и да избегне грозящата го гибел. В този критичен момент местната управа взела решение да пренасочи търговията си към вътрешността на Балканския полуостров. Това начинание се оказало успешно и така малката община съумяла не само да оцелее, но и да постигне завидни успехи в сухопътната търговия. Една от причините за този просперитет била, че Дубровник е разположен близо до най-удобния път към вътрешността на полуострова, а именно по течението на река Неретва. Този път бил известен още от римско време. Теренът, през който минавал, бил труден, дори и римските пътни строители не успели да построят пътно трасе без стъпала, чрез които се преодолявали особено стръмните участъци (Matanov, 2004). Очевидно това не попречило на дубровнишките кервани да минават точно по този друм. Тъй като било невъзможно да използват каруци, дубровчани намерили друг начин да превозват стоките си - чрез коне, мулета и катъри (Sakazov, 1932).
У От Дубровник през Призрен и Ново Бърдо за София и този през Копаоник и Ниш за Северна България
С падането на България под византийско владичество търговските връзки на Дубровник се ограничили предимно в Босна. Отношенията на дубровнишките търговци с голямата византийска империя през това време не били добри, понеже Венеция, най-големият съперник на Дубровник през XI в., била в съюзни и приятелски отношения с Византия. Обаче в края на XII в. на Дубровник били възстановени от Исак II Ангел търговските привилегии за безмитна търговия в българските земи и Романия. Тогава се използвали следните два големи друма (Sakazov, 1922):
♦ Дубровник^Призрен^Ново-Бърдо^София
Ч_ _>
и
via di Bossina
♦ Дубровник^Копаоник^Ниш^Северна България У Рагуза - Нови-Пазар - Ниш и оттам за София и Белград или през Видин за
Влашко
Далматинската община се стремяла да осигури стопанския си просперитет именно по този път. За дубровчани това бил най-изгодният и най-краткият маршрут, свързващ адриатическото крайбрежие със сърцето на Балканския полуостров. Пътят бил труден и опасен (Sakazov, 1932). Ив. Сакъзов изказва предположението, че вероятно никак не е случайно, че първият град, споменат в оризмото, е именно Видин. Може би дубровчани са поискали от българския цар позволение да продължат да минават по този път. Във Видин търговците идвали от Ниш, където пътят се раклонявал за Белград и София. По-късно, когато имало дубровнишки представителства във Видин, търговците отивали във Влашко, където водели оживена търговия (Sakazov, 1932).
'Белград
♦ Дубровник^Нови Пазар^Ниш
' София
или
♦ Дубровник^Нови Пазар^Ниш^Видин^Влашко У Дубровник - София
Това бил пътят, който минавал през днешна Сърбия. Керваните от останалите пътища се вливали в този път, наречен от много автори „дубровнишки". Самите дубровчани го наричали „Via di Novo Pasaro". Една част от стоките от българските земи се отправяли за Дубровник най-често именно по този път. Това впоследствие станало причина за изграждането на най-голямото и авторитетно представителство на дубровчани в българските земи и по-точно в София. Всички закупени стоки от Добруджа се пренасяли до София и оттам продължавали по този път към Рагуза и Италия (Vecheva, 1982).
♦ Дубровник^София - via di Novo Pasaro У Пътят на стоките от Северна България
Трасето му минавало през Търново, Ловеч, Плевен, Враца и оттам през Етрополския проход се спускало в Софийското поле (Vecheva, 1982).
♦Търново^Ловеч^Плевен^Враца^Етрополски преход^Софийско поле
пътят на стоките от Северна България
Преминаването на дубровнишките стоки през София обаче било свързано с плащането на данък в полза на софийската католическа църква. Това своеобразно мито никак не било изгодно за търговците от Северна България и затова през 1659 г. дубровчани открили път, който заобикалял София. Той директно свързвал Добруджа с Дубровник (Vecheva, 1982).
♦ Провадия ^Силистра ^ Шумен ^ Разград ^ Русе ^ Тъново ^ Ловеч ^ Плевен ^ северно от Берковица ^ Чипровци ^ Ниш ^ Нови пазар ^Дубровник
У „Via di Usiz" или наричан още „Via di Mostaro"
Дубровнишките търговци, най-вече тези от Северна България и Влашко, използвали и още едни керванен път за изпращане на стоките си за Дубровник. Това бил по всяка вероятност старият път, по който дубровнишките търговци търгували с Видинското царство през XIV в. Стоките се изпращали и складирали в Никопол, където се формирали керваните. По пътя, който вървял срещу течението на Дунава, керваните достигали до Видин, където се вливали стоките, закупени от този град и околността. Твърде възможно е на този първи етап от пътя дубровнишките търговци да са използвали речен транспорт, който е бил сравнително по-евтин, но сведения за това в документите не се срещат. Оттук пътят се отправял на запад, пресичал р. Тимок, като достигал до Болван, където пресичал Българска Морава на р. Морава. От Крушевац по долината на р. Сръбска Морава керваните пристигали в Ужице. Тук минавал пътят за Белград, който вървял по долината на р. Лим и се свързвал с Ужице и Приполе. От Ужице керваните тръгвали на северозарад, като през Вишеград достигали до Сараево, откъдето се спускали на юг през Мостар до Дубровник. Този път се срещал много често в документите (Vecheva, 1982).
У Пътят на стоките от Североизточна България до Дубровник.
От тази част на страната дубровчани купували предимно кожи, които впоследствие транспортирали до Родосто. Но преди това ги складирали в Провадия. Пътят от Провадия до Родосто минавал през Балкана и бил използван от търговците често поради това, че бил сравнително кратък и сигурен - той бил част от пътя, който минавал от Централна Европа през Полша и Влашко за Цариград. Керваните потегляли от Провадия през Стара планина, Айтос, Карнобат, Ямбол и Одрин за Родосто. Пристанището в Родосто било експортен център за Дубровник (Vecheva, 1982).
♦Провадия ^ Стара планина ^ Айтос ^ Карнобат ^ Ямбол ^ Одрин ^ Родосто ^ Дубровник
Най-трудният участък от пътя било преминаването на Балкана. Като цяло обаче търговията на Дубровник с българските земи ставала предимно по пътища, които водели през Южна Сърбия и по които ставала и търговията със сръбските земи. Затова и наличните сведения свързват българските градове именно с такива центрове, които обслужвали голямата дубровнишка търговия в централната част на полуострова - Призрен, Ново бърдо, Прищина и Приполе. Така например има открити няколко документа, които свързват Призрен с България:
ф в сведение от 13.12.1329 г. пише, че куриерите Мергано Лазаревич и Доброкуал Латешич се задължавали да отнесат срещу заплащане две писма, предадени им от флорентинеца Томазио Дучи: едното било за Марин Лукар Бунич в Призрен, а другото за Влахо във Видин (Petrov, 1967). ф в документ с дата 24.11.1331 г. пише, че Никола Джорджич и Маргарито Бодачич, дубровнишки търговци във Видин, трябвало да се явят лично или чрез упълномощено лице в Дубровник, за да изплатят дълга си към Йоан де Фини, чийто пълномощник бил Томазио Дучи от Флоренция. В отговор на това писмо на 5.12.1331 г. Маргарито съобщил на дубровнишките власти, че той и Никола не могли да се издължат на Томазио, защото имали стока във
Видин, а там не можело да се отиде поради движение на татарски войски. Маргарито изпратил писмото си от Призрен, където се намирали в този момент (Petrov, 1967). ф През 1353 г. търговецът Дживо Бене Гундулич на път за Видин се намирал в Призрен (Petrov, 1967). Изброените извори потвърждават ролята на Призрен като транзитен център в търговските връзки на Дубровник с България по суша. Има и документи, в които се откриват връзки между други сръбски и български градове в резултат от търговската дейност на Рагуза с българсото царство. Например през 1376 - 1377 г. братя Василевичи били намерени съответно в Ново бърдо и София (Petrov, 1967); превозваните от Видин през 1387 г. кожи се движели по пътя от Прищина за Преполе и от Анагаст (Никшич) за Дубровник. (Petrov, 1967)
Вижда се, че дубровчани се опитвали да поддържат постоянен приток на стоки към българските земи. А самото транспортиране ставало по различни друми. Причините, поради които керваните се придвижвали по различни маршрути, биха могли да бъдат няколко: ф дубровчани са търсели възможно най-краткия, удобен и безопасен път; ф избягвали са да пренасят стоките си винаги само по един друм. Защо? Ако винаги минават през едни и същи места, това би направило кервана уязвим и много предсказуем за евентуалните нападатели. Знаейки всяка негова маневра, разбойниците лесно биха могли да организират нападение. С други думи, изполването на различни пътища може би е било тактически ход на дубровнишките търговци; ф няколко кервана са пътували едновременно, но по различни маршрути. Ако един керван, пътуващ по определен път, бъде нападнат и напълно разграбен, то друг, използващ друг маршрут, е щял да пристигне в България. Така притокът на стоки от Дубровник нямало да бъде преустановяван за дълъг период. Все пак е отнемало известно време да се подготови един керван и да измине разстоянието до българските пазари. Може да е имало случаи, в които търговците, за да се предпазят от евентуални загуби по пътя, са товарели стоките си на няколко кервана, пътуващи по различни друми. Дали наистина търговците са проявявали такава далновидност в стремежа си да избегнат евентуални щети? Засега този въпрос остава открит поради липсата на извори, които да потвърдят или категорично да отрекат тези предположения. Така или иначе с течение на времето и по-обстойното опознаване на ландшафта на Балканите търговците от адриатическия град разработили различни пътища за осъществяването на стокообмен с българските земи. Тук дубровчани се ползвали с благоразположението на владетелите, които им предоставили известни привилегии за търговия. Освен това били привлечени от висококачествените местни артикули - най-вече пшеница и кожи, - които им били необходими и които изнасяли, а на свой ред внасяли предимно разнообразни платове. Адаптивността и умелата дипломация на дубровчани им подсигурили достъпа до българските земи и пазари дори след завладяването на България от Османската империя.
Използвана литература:
1. Vecheva, E. Dubrovnik's trade with the Bulgarian lands (XV - XVIII в.). Sofia, 1982.
2. Matanov, Hr. The Medieval Balkans. Historical insights. Sofia, 2002.
3. Matanov, Hr. Balkan Horizons. History, societies, personalities, Vol. I, Sofia, 2004.
4. Petrov, P. Trade relations between Bulgaria and Dubrovnik in XIVth century, announcements of the Bulgarian Historical Society, xxv, Sofia, 1967.
5. Sakazov, Iv. The Bulgarian Trade in XII - XIV c., Magazine of the Bulgarian Historical Society, XXI, Book 1 - 2, Sofia, 1922.
6. Sakazov, Iv. Dubrovnik and Bulgaria in the past. - Bulgarian Historical Library, V, Vol. I, Sofia 1932/33 1932.
