The role of labor market policies for reducing poverty Текст научной статьи по специальности «Экономика и бизнес»

Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv

РОЛЯТА НА ПУБЛИЧНИТЕ ПОЛИТИКИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА Стефан Райчев

ПУ „Паисий Хилендарски"-Пловдив, ул. Цар Асен 24, Пловдив 4002

THE ROLE OF LABOR MARKET POLICIES FOR REDUCING

POVERTY Stefan Raichev

Abstract

In the article are discussed labor market policies as a tool for public intervention on the labor market and the role they have on poverty reduction. It's researched the influence which policies and specific active policies have on improving the functioning of the labor market and full use of human resources. Through this influence is analyzed and the relationship between public policy and poverty reduction in the context of a cause - effect relationship.

Въведение

Бедността е основен проблем пред всяко едно общество. Тя поражда негативни икономически и социални последици, както за отделния индивид, така и за обществото като цяло. Някои от ефектите породени или съпътстващи високите нива на бедност са рискът от социално изключване, изгубването на трудовите навици, лоши условия на живот, икономическо и социално неравенство, обществено разделение, неефективно функциониране на националната икономика и т.н. Поради тези причина държавата е пряко ангажирана с поддържането на ниски нива на безработица чрез интервениране върху икономическата система с цел повишаване на социалното благосъстояние. Политиките на пазара на труда са един от основните инструменти за държавна намеса на трудовия пазар с цел подобряване на неговата ефективност. Защото именно подобряването на ефективността на трудовия пазар, като един от основните пазари в националната икономика, би повишило икономическият растеж, което ще доведе до намаляване на бедността[1].

Теоретично - методологични основи

Публичните политики на пазара на труда са дефинирани като „Публични интервенции на пазара на труда, целящи да се достигне неговото ефективно функциониране, да се коригират неравновесията на пазара и които могат да бъдат отличени от други интервенции на политиката за заетостта, поради това, че действат избирателно, за да облагодетелстват определени групи на пазара на труда"[2]. Политиките на пазара на труда се фокусират върху рисковите групи свързани с пазара на труда - безработните, заетите в риск от загубване на работните си места и неактивните лица, които биха се включили на пазара на труда, но срещат трудности поради някакви причини. Според класификацията на Евростат, политиките на пазара на труда могат да се разделят на три основни типа според механизма

на действие[3]:

- Услуги - те обхващат всички услуги по заетост, осъществявани от институциите и агенциите по заетост на една страна. Основната им функция е администриране на останалите мерки и подпомагане информираността на индивидите за търсенето и предлагането на труд, подобрявайки процеса на напасване - „the matching process";

- Мерки - те обхващат публичните инструменти за активиране и включване на целевите групи на пазара на труда, подобрявайки тяхната пригодност и приспособимост спрямо търсенето на труд. Такива мерки са публичните обучения за квалификация и преквалификация; стимулиране на заетостта чрез стимули към работодателите за наемане на безработни и неактивни; подкрепена заетост към частично работоспособни; стимулиране на самоосигуряването и директното създаване на работни места от страна на държавата;

- Подкрепа - тук се включват мерки насочени към компенсиране на загубата на доход от страна на индивидите. В съответствие с целевите групи на публичните политики това включва мерки като обезщетения за безработица и ранно пенсиониране. Основна цел на мерките от този тип е подпомагането на индивидите в периода до намиране на работа;

Първите два типа интервенции - „услугите" и „мерките" целят стимулиране на заетостта чрез интервениране върху безработните, трайно безработните, младите безработни, неактивните и заетите в риск. Намалявайки безработицата, тези мерки могат да доведат до намаляване на бедността като резултат от увеличаването на заетостта. Третият тип интервенции - „подкрепа" целят понижаване на рискът от бедност чрез финансова подкрепа на индивида в периода на търсене на работа. Концентрирайки се главно върху намаляване на безработицата, публичните мерки на пазара на труда водят и до намаляване на бедността, защото безработицата и непълната заетост лежат в основата на бедността. За бедните, заетостта е единственият начин за повишаване на тяхното благосъстояние [4]. Предвид важността на заетостта за намаляване на бедността, създаването на работни места се посочва да бъде ключово и да заеме централно място в националните стратегии за намаляване на бедността[5].

Поради тази причина са обосновава и важността на настоящата статия. Изследва се ролята и влиянието на политиките на пазара на труда за намаляване на безработицата и повишаване на заетостта като инструмент за намаляване на бедността. Повишаването на размера на публичните политики на пазара на труда и тяхното влияние върху самия пазар следва да намали бедността чрез повишената икономическа активност и заетост.

Изследването на ролята на публичните политики на пазара на труда върху бедността ще се извърши посредством метода на корелация между индикатори за размер на политиките и индикатори за бедност. Основен индикатор за размер на политиките на пазара на труда е публичният разход за тези политики като процент от БВП. Именно той ще бъде използван и в настоящото изследване. Основни индикатори за бедност, използвани и в настоящото изследване са:

- Равнище на риск от бедност и социално изключване (At-risk-of poverty or social exclusion rate);

- Неспособност да се посрещнат неочаквани финансови разходи (Inability to face unexpected financial expenses);

За настоящото изследване ще се използват базата данни на Евростат за страните членки на ЕС. За съпоставка на индикаторите ще се използват стойностите за 2012г. Отчитането на положителна връзка между индикаторите за бедност и големина на политиките на пазара на труда ще утвърди тяхната роля като публичен инструмент за повишаване на социалното благосъстояние и намаляване на бедността.

Изследване

Зависимостта между разходите за публични политики на пазара на труда като процент от БВП и индивидите срещащи невъзможност да посрещнат неочаквани финансови разходи, 302

като процент от населението на страните членки на ЕС са показани на фигура 1.

ВОЛ

--15- -Я- I X | тал 1 *,} •

1 1 3 ид * 5 : | 1 1 * - -Ё н* - Б

э* 22 • * |1 ил и™ 3 | »л | мл I 10.9 г ол 24 ТГ !

, 5 V11- _ • «Я ....... !

_♦ •_36

? • ж 1 -

г 1 * ¥= 'Ж654Н + 51.172 к'=04

1XI йл о* о.в 1 1.2 ы гл ра» поди и АППТ нгго Ъ (Н МП 1 1Л > 7.1 1 И 4 [МклЩиИ ППГ ЬИП

фигура 1. Разходи за политики на пазара на труда и невъзможност да се посрещнат неочаквани финансови разходи1

Данните от фигура 1 показват ясна обратна зависимост между разглежданите индикатори, което може да доведе до няколко извода. Първо, съществува негативна връзка между размера на активните политики на пазара на труда и индикатора за бедност -невъзможност да се посрещнат неочаквани финансови разходи. Това може да се обясни чрез ролята на активните политики на пазара на труда в повишаване пригодността на индивидите спрямо търсенето на труд на пазара на труда. Повишаването на публични разходи за активните политики води до подобряването процеса на напасване посредством агенциите по заетост, за пълноценно използване на обученията за квалификация и преквалификация, за субсидиране на заетост или пряко създаване на работни места от държавата. Това увеличаване на заетостта директно чрез създаване на преки работни места или косвено чрез подобряване пригодността на индивидите, води и до намаляване на процента индивиди, които не могат да посрещнат неочаквани финансови разходи. Тази обратно пропорционална корелационна връзка потвърждава, че пълноценното използване на активните политики като публичен инструмент на пазара на труда, води до подобряване благосъстоянието на индивидите, чрез повишаване на техните приходи поради реализирането на работната им сила. Второто, което може да се отчете, е по ясно изразената връзка между процента индивиди срещащи невъзможност да посрещнат неочаквани финансови разходи и публичните разходи за политиките на пазара на труда като цяло. По - силната корелационна връзка може да се обясни с допълнителните политики, освен активните, които са включени в общите разходи за политики на пазара на труда. Това са разходите за пасивни политики на пазара на труда, която основна роля е финансовата подкрепа на индивиди намиращи трудности от своето реализиране на пазара на труда. С цел да се подпомогнат тези индивиди в периода на търсене на работа, основната част от пасивните политики - обезщетенията за безработица, понижават броя на индивидите които при липса на заетост биха изпаднали в невъзможност да посрещнат неочаквани финансови разходи.

Тази зависимост се потвърждава и от фигура 2, където са съпоставени разходите за политиките на пазара на труда и индивидите в риск от бедност и социално изключване като процент от населението на страните членки на ЕС. Разглеждайки двете графики - съответно с разходите за активните политики и политиките като цяло, можем да определим следното.

1 На цифрите съответстват следните държави:

1 ЕС (като средна стойност за 28 - те държави); 2 Белгия; 3 България; 4 Чехия; 5 Дания; 6 Германия; 7 Естония; 8 Ирландия; 9 Гърция; 10 Испания; 11 Франция; 12 Хърватия; 13 Италия; 14 Кипър; 15 Латвия; 16 Литва;

17 Люксембург; 18 Унгария; 19 Малта; 20 Холандия; 21 Австрия; 22 Полша; 23 Португалия; 24 Румъния; 25 Словения; 26 Словакия; 27 Финландия; 28 Швеция; 29 Великобритания

фигура 2. Разходи за политики на пазара на труда и индивиди в риск от бедност и социално изключване

Първо, при активните политики коефициентът на детерминация е почти равен по стойност, което потвърждава наличието на обратна зависимост между бедността, посредством разглежданите й два индикатора и самите активни политики посредством техните разходи. Както при предишната зависимост, това се обяснява чрез подобряването на пригодността за пазара на труда именно на индивиди от тези групи, които са най - застрашени от бедност и социално изключване като безработните и неактивните. Реализирането им на пазара на труда чрез включването им като заети, намалява риска от изпадане в бедност поради липсата на приходи за тяхното съществуване. Съответно ангажирането им в трудовия процес намалява и възможността от социално изключване поради ефективното функциониране на пазарният механизъм. Второ, при политиките като цяло се вижда известно намаляване поради включването на разходите и за пасивните политики. Обяснението се намира в това, че подобряването на доходите посредством заетост е много по - добър начин за непопадане в бедност и социално изключване отколкото финансовата помощ от обезщетения и ранно пенсиониране. Това потвърждава и ролята на пасивните социални стимули само като временна мярка, а не като постоянен инструмент за справяне с риска от изпадане в бедност.

Заключение

Публичните политики на пазара на труда са основен инструмент за интервениране от страна на държавата върху трудовия пазар. Основната им роля в намаляване броя на индивидите от рискови групи и справедливо подпомагане при срещането на трудности в реализирането им на трудовия пазар, намира израз в повишаване на заетостта. В настоящата статия беше разгледана положителната ролята, която тези политики оказват върху намаляването бедността и рискът от изпадане в бедност и социално изключване. Ефективното и пълноценно използване на този публичен инструмент от страна на държавата води до понижаване на броя индивиди в тези рискови групи застрашени от бедност.

Литература

1. http://undesadspd.org/Poverty/PovertyandEmployment.aspx

2. http://ec.europa.eu/eurostat/web/labour-market/labour-market-policy

3. http://undesadspd.org/Poverty/PovertyandEmployment.aspx

4. Ernst, Christoph, and Janine Berg. „The role of employment and labour markets in the fight against poverty." International Labour Organization, Geneva (2009).

5.http://ec .europa.eWeurostat/statisticsexplained/index.php/People_at_risk_of_poverty_or_ social exclusion