CC BY
37
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
НИВОТО НА БЕДНОСТ И ОТРАЖЕНИЕТО МУ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ
Михаил Михайлов ВУСИ - гр. Пловдив
Abstract:
From 1990 UN annually using a common indicator to assess the quality of life - the Human Development Index. It appreciated the standard of living, education, health and overall life expectancy in each country. Economic indicators determining living standards are: GDP per capita by purchasing power; employment and unemployment; poverty and economic inequality.
Aim of the present study is to investigate the level of poverty and income inequality and its impact on quality of life.
Key words:
Human Development Index, Gini coefficient, S80/S20 coefficient
От 1990 г. ООН използва ежегодно един общ показател за оценка на качеството на живот - Индекс на човешкото развитие. Той оценя жизнения стандарт, образованието, здравеопазването и общата продължителност на живот във всяка страна. Икономическите индикатори, определящи жизнения стандарт са: БВП/ч. чрез покупателната способност; заетост и безработица; бедност и икономическо неравенство.
Цел на настоящето проучване е да се изследва нивото на бедност и подоходно неравенство и отражението му върху качеството на живот.
Изложение:
В изпълнение на стратегията „Европа 2020" Европейската комисия включи прилагането на пет основни цели в рамките на Общността. Основна стратегическа цел е намаляването на бедността на 20 млн. души в Европейския съюз до 2020 г. В рамките на Съюза ежегодно се изследват доходите и нивото на бедност, въз основа на Регламент (ЕО) №1177/2003 на ЕС. За първи път през 2003 г. въз основа на споразумение между Евростат и шест страни: Австрия, Дания, Гърция, Ирландия, Белгия и Люксембург се провежда първото изследване EU - SILC. След 2006 г. към EU - SILC, освен държавите, членуващи в Европейския съюз, се включват със статистическа информация България, Румъния, Швейцария, Исландия и Турция.
Под бедност се разбират явления, които са многостранни и надхвърлят определението за минимум на доходите, разходите и потреблението. Състоянието на бедност е субективно усещане на хората, че нямат достатъчно средства за удовлетворяване на потребностите си.
Понятието „абсолютна бедност" се свързва с невъзможността текущите парични дохода да удовлетворяват основните потребности от храна, дрехи, жилище, здравеопазване и образование. Съществуват три подхода за определяне на абсолютната бедност:
- The cost of basic needs method - за измерване на базовите човешки потребности;
- The food energy method - основан на база физиологични потребности на човека: необходими калории, белтъци, мазнини, въглехидрати;
- The food share method - за изчисление на частта от разходите, използвани за закупуване на минимална потребителска кошница, спрямо общия доход.
За изследване на бедността в България се ползват показатели на Евростат. Индикаторите на бедността са: линия на бедност; относителни дялове на бедните по възраст, семейно положение и образование. Неравенството на разпределението на доходите се измерва с коефициента на Джини и коефициента S80/S20.
В България се ползват два прага на бедност: социален минимум и екзистенц минимум, които характеризират различни степени на жизнения стандарт. При социалния минимум може да се осигурят по-широк набор от основни стоки и услуги, за разлика от екзистенц минимума, при който е налице минималното за физическото съществуване (оцеляване) на индивида.
Линията на бедност е т. н. медианен доход, под който хората се счита за бедни. Тя разделя домакинствата по доходи и е ориентир за дела на средната класа в една държава (Табл. №1).
Таблица №1: Линия на бедност в България (2011 - 2015 г.)
2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г.
Доход на едно лице в евро 1749 1716 1754 1987 1999
в лева 3420 3356 3451 3885 3910
Източник: НСИ
Измерването на бедността спрямо линията на бедност ни дава представа за хората, които попадат под нея и са в риск от нищета..
Анализът на разрезите на бедността по типове домакинства показва, че силно рискови са едночленните възрастни, многочислените домакинства и самотните родители с деца. Селската бедност се свързва с натурално потребление и безработица, труден достъп до пазара на труда, образование и лечебни заведения. Градската бедност се характеризира с паричен недоимък и безработица.
Таблица №2: Относителен дял на бедните по възраст (2011 - 2015 г.)
Показатели 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г.
Брой възрастни Общо 1671,9 1558,8 1527,5 1578,3 1585,8
лица в хил.
% от населението 22,2 21,2 21,0 21,8 22,0
Мъже 755,6 697,6 397,3 736,1 702,8
Жени 916,3 861,2 830,2 842,2 883,0
Деца 363,9 343,9 335,9 377,3 305,6
(0-17г) 28,4 28,2 28,4 31,7 25,4
% от децата
Източник: НСИ
Относителният дял на бедните в България показва устойчивост (21-22% от населението) през изследвания времеви период (2011 - 2015 г.). От явлението не е пощадена нито една възрастова група.
Относителният дял на децата в бедност буди тревога. Поради лоши битови условия, ниско образование и квалификация на родителите, многочислеността на семействата и
културните им традиции, много ромски деца попадат в тази група. За да не се превърнат в маргинали като възрастни, държавата е необходимо да създаде условия за образованието и квалификацията им, защото още през 2020 г. те ще са около една четвърт от работната сила на трудовия пазар.
Качеството на живот в една страна зависи от преразпределението на благата в обществото. Основен измерител на подоходното неравенство в Световната банка и Евростат е коефициента на Джини. С него се изчислява паричната разлика между благосъстоянието на богати и бедни. Стойността на Коефициента варира от нула до единица, като на нула съответства пълна равнопоставеност между различните социални групи, а единицата обозначава абсолютната и липса. Колкото коефицинета на Джини е по-нисък, толкова по-малко е икономическото разделение. В Европейския съюз Коефициента варира от 0,24 до 0.38, в Япония е 0,54, а в Намибия - 0.85.
Таблица №3: Коефициент на Джини в България (2011 - 2015 г.)
2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г.
0,35 0,336 0,354 0,354 0,37
Източник: НСИ
Друг индикатор за подоходно неравенство, в рамките на Европейския съюз е коефициента S80/S20. Той представлява съотношението между доходите на най-богатите 20% от населението и доходите на 20% от най-бедните. Анализът на този показател показва, че диспропорцията в подоходността нараства (Табл. №4).
Таблица №4: Коефициент S80/S20 в България (2011 - 2015 г.)
2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г.
6,5 6,1 6,6 6,8 7,1
Източник: НСИ
Вглеждайки се в етническата принадлежност по отношение на бедността (т. е. под линията на бедност) се установява, че с най-голям риск от нищета са ромите (67%), турците (36%) и българите (15%).
Факторът „степен на образование" е определящ при риска от бедност. Вероятността за изпадане в бедност на хората с начално и основно образование е около 20 пъти по-голяма от тези с висше образование.
Концепцията „работещи бедни" придобива все по-голяма популярност, поради наличието на 63 000 ниско платени, с минимална работна заплата, работници.
Заключение.
Икономическото развитие има смисъл, когато се осигури финансов ресурс, който да поддържа не само физическото оцеляване, но обезпечава и оптимални условия на живот. Растящият брутен вътрешен продукт не гарантира подобряване на качеството на живот в България, защото растящото богатство не се разпределя равномерно, независимо, че много от човешките потребности са извън материалното.
