CC BY
10
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ В ОБЛАСТ МОНТАНА Михаил Михайлов ВУСИ - Пловдив
Abstract:
„Quality of life" is an important socio-economic category, which characterizes the degree of satisfaction of the trio of basic human needs: physical, spiritual and social. The problem has a great socio-economic importance, but in the literature there are relatively few publications. Usually the situation is analyzed on a national level, so research interest is the study of quality of life in one of the poorest regions in the European Union - Northwestern Bulgaria.
Въведение:
Феноменът „качество на живот" е важна социално-икономическа категория, която характеризира степента на удовлетворяване на тройката от основни потребности на човека: материални, духовни и социални. Проблемът има голяма социално-икономическа значимост, но в литературата има сравнително малко публикации по темата. Обикновено ситуацията се анализира на национално ниво, затова изследователски интерес представлява проучването на качеството на живот в една от най-бедните области в Европейския съюз -Северозападна България.
Целта на настоящата разработка е да се анализира качеството на живот и да се очертаят насоки за подобряването му в област Монтана за периода 2014 - 2020 г.
Същинска част:
В настоящия труд е ползвана статистическа информация на Националния статистически институт за демографското състояние, икономиката, образованието, здравеопазването и инфраструктурата на област Монтана. Проучването обхваща петгодишен период (2010 -2014 г.).
За първи път качеството на живот като комплексен показател се среща в научната литература през втората половина на XX век. Оценката на качеството е многостранна, защото в нея са включени голям набор от индикатори: демографски, икономически, свързани със здравеопазването, образованието, екологията, социалната интеграция, културата... Определянето на качеството на живота става както с количествени, така и с качествени показатели. Оценките са обективни и субективни. Обективните оценки са основани на статистически данни (Human Development Index (HDI) и Better Life Index (BLI)). Двата индекса са съставени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Стремежът е да се сведе до минимум субективния елемент.
В разработения и практикуван от ООН (ПРООН) Индекс на човешко развитие са включени три основни индикатори, които обобщават всички демографски процеси, анализиращи човешкия фактор; икономически показатели, измерващи стандарта на живота и качествени показатели, свързани с образованието и здравеопазването на дадена държава.
Област Монтана е разположена в Северозападна България на площ от 3636 км2. Със-тавена е от 11 общини, в които има 130 населени места, като от тях градовете са осем.
Географското местоположение, добрата екологична среда без промишлени замърсители, транспортни коридори №4 и №7, р. Дунав, отличните климатични условия са база за създаване на условия за добро качество на живот в региона.
Област Монтана е слабо населена територия. За проучения петгодишен период населението и е намаляло с над 10% (табл. 1). По данни на НСИ (към 31.12.2014 г.) има спад на населението и с 1,9% за последната година (при средно намаление за страната от 0,6%). Очертава се ясна тенденция на депопулация на селските и планинските общини. [1]
Табл. 1: Население на област Монтана към 31.12.2014 (в брой жители)
Години 2009 2010 2011 2012 2013
брой 155 899 153 066 145 984 143 662 141 596
Източник: НСИ
Вариационният размах е от 32,8д/км2 до 21,5д/км2. Под 15д/км2 е населението в общините Георги Дамяново и Чипровци, което е фактор за ниското използване на териториалните ресурси. Основните предпоставки за намаляване на населението са: спад в естествения прираст, миграционните, икономическите и политическите процеси. Коефициентът на естествен прираст за областта е -11,7 % (за България е - 5,2 %) и се дължи на високата смъртност (20,1 %), ниската раждаемост и миграционните процеси. Прогресивно нараства процента на лицата над 65 г., като тяхното относителен дял към 31.12.2014 е 25,1 при осреднен за страната - 20. Коефициентът на възрастова зависимост -численост на лицата под 15 г. и над 65 г., които са неработоспособни е най-неблагоприятния (62,4%) при среден за страната - 51,2%. [1] Намалената раждаемост (7,2%) при средна за страната 9% е резултат от увеличаване броя на хората в третата възраст и намален брой на жени в продуктивна възраст. В областта е регистрирана интензивна емиграция с цели: образование и работа при младите и гледане на възрастните от деца в други региони. Това са и основните причини прогнозите за числеността на населението в близко бъдеще да са песимистични, в случай, че не се предприемат своевременни адекватни мерки.
Табл. 2: Таблици за прогнозната численост на населението
Област Монтана Години
2015 г. 2020 г.
137 718 128 398
Източник: НСИ
При официалното преброяване през 2011 г. 87,7% от населението на областта се е самоопределило като българи, а като роми - 12,3% (това е най-големият процент на самоопределило се малцинство в България). Ромската общност живее в компактни затворени квартали. Раждаемостта в тази популация варира от 20% до 25%. [1] За разлика от демографското остаряване на българската общност, ромите попадат в младата и средната възрастова група. С ниско образование и квалификация те представляват сериозен проблем при осигуряване на квалифицирана работна сила сега и в бъдеще.
Област Монтана е слабо развита икономически, като по ИЧР е на 21во място в България. Преобладават селските общини, с изключение на административните единици с центрове гр. Монтана и г. Лом.
Качеството на живот се определя от следните икономически показатели: брутен
вътрешен продукт, коефициент на заетост (15 - 64 г.), коефициент на безработица.
Областта бележи трайна тенденция към формиране на нисък БВП (7,2%). Количеството на тази статистическа единица за човек от населението определя основно качеството на живот, съвместно с други показатели. [1]
Табл. 3: БВП и БВП (на човек от населението) на област Монтана
Показатели (млн. лв) 2012 2013
БВП България 80 044 80 282
Област Монтана 5 658 6 085
БВП (на човек от населението) България 10 688 10 744
Област Монтана 5 465 5493
Източник: НСИ
Средният списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 29 069. Коефициентът н заетост при лица от 15 до 64 г. е 53,0% при среден за страната
54,1%. [1]
Произведената продукция и добавената стойност бележи възходящ тренд:
Табл. 4: Произведена продукция и добавена стойност в област Монтана
Показател: Години
2009 2010 2011 2012 2013
Произведена продукция (хил. лв) 832 549 960 657 1 129 839 1 198 175 1 298 786
Добавена стойност (хил. лв) 257 464 283 942 331 616 353 185 357 203
Източник: НСИ
Най-висока е добавената стойност в селското стопанство, което в голяма степен се дължи и на най-високия дял на човек на обработваема земя в България (16 дка). Структуроопределящо е производството на хранителни продукти.
Показателите, свързани с качеството на здравеопазването са преобладаващо качествени. На фона на растящите по брой извънболнични и болнични лечебни заведения в края на 2013 г. - 342 (740 легла/100 000 д.) намалява броя на лекарите и здравните специалисти в определени региони. Населението на област Монтана се обслужва в 5 здравни заведения. В България на 250 д. се пада 1 лекар, а в областта- 1 лекар обслужва 305 души. 1000 пациенти се обслужват от 1 лекар по дентална медицина, а в Монтанско зъболечението на 1573 д. се поема от един зъболекар. [1] В областта са недостатъчни специалистите от основни медицински специалности, което създава проблеми в здравното обслужване на застаряващото население. Медицинската помощ е съсредоточена в областния център и градовете, а е крайно недостатъчна в селските общини, което е причина за определяне на качеството на здравеопазването в областта като незадоволително. [2]
Показателите, отнасящи се до качеството на образованието се определят от равнището на образованост на населението и обхвата на подрастващите в образователната система. Образователният статус на населението (от 15 до 64 г.) показва нисък процент на високообразованите.
Табл. 5: Относителен дял на населението по образователна степен в обл. Монтана
Относителен дял от населението в % Години
2011 2012 2013
С висше образование 15,8 18,1 18,4
Със средно образование 68,1 65,5 66,0
С основно образование 16,1 16,3 15,6
Източник: НСИ
В област Монтана има 67 училища с 1245 преподаватели. Забележимо висок е дела на напускащите преждевременно ученици. През учебната 2013 - 2014 г. те са над 12%, като преобладаващия брой напускащи е от ромски етнос. [1]
Относителният дял на домакинствата, ползващи Интернет е 36% с тенденция към на-растване, което приближава показателя до средния за страната (40%). [3]
Заключение:
Проведеното изследване дава основание да се направи извода, че равнището на качеството на живот в област Монтана е под средното за страната.
Подобряването на качеството на живот може да се осъществи чрез:
1) Целенасочена подкрепа на малкия и среден бизнес в областта, който дава основната заетост на населението. Приоритетно развитие могат да получат селското стопанство и туризма.
2) Всестранно използване на средствата по кохезионната политика на ЕС (Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Кохезионен фонд и Стратегия „Европа 2020") за създаване на работни места за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в областта;
3) Подобряване нивото на образование и квалификация на жителите и в частност ромите, които са отвъд прага на социалното изключване;
4) Осигуряване на достъпна и висококвалифицирана медицинска помощ. Намаляване бедността и насърчаване на социалното включване на всички етнически групи от населението
Литература:
1) НСИ - Статистически справочници, С., 2009-2013
2) ОП „Развитие на човешките ресурси", ЕС, 2014-2020
3) Investor.bg
