CC BY
35
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ПАЗАРА НА МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ Доц. д-р. инж. Валентина Николова-Алексиева Надежда Стефанова Банкова - докторант
ABSTRACT
The article presents results of an analysis of the dynamics in the meat industry development on a global and European level, aiming to identify the problems and to predict trends for its future development. The study supports the main research hypotheses, namely by identifying global trends for the meat industry's development in conditions of strong competition and pinpoint the position of Bulgarian meat industry in the Europe economy, Bulgarian enterprises in the sector could increase their competitive potential by responding with adequate strategic tools.
Keywords: meat industry, markets аnalysis and forecasting, development trends
Увод
Производството и преработката на месо е основен отрасъл на европейската икономика, което прави месото една от базовите съставки в хранителния режим на европейците и важен компонент на традиционните ястия [1],[6]. Месопреработвателната промишленост е един от подотраслите , който при съвременните пазарни отношения се разраства и развива много бързо както в Европа, така и в България [8]. Месната промишленост e традиционно силно развит отрасъл в България със значително място в икономиката и експорта на страната [3],[4]. Работещи в неблагоприятна макросреда [8], [9] и в неразвита инфраструктура, неполучаващи почти никакви субсидии от държавата, българските месопроизводители трябва да полагат усилия за адаптиране към променящата се законодателю рамка. Те трябва да поемат аналогични на западноевропейските фермери и преработватели задължения по отношение на хигиените и ветеринарни условия и опазването на околната среда [2],[7]. Повишаването на конкурентоспособността на българските месни производители е свързано с осъществяването на капиталовложения, които да позволят обновяването на отрасъла. Тенденциите за развитие на месната индустрия са свързани с изграждането на силни и конкурентноспособни месопреработвателни предприятия. За тази цел е необходимо използване на местни капитали и привличане на чуждестранни инвестиции [3],[4] с цел технологично обновление на производствената база и разширяване на възможностите за излизане на нови пазари [9]. Важно условие за развитие на месопреработвателните организации е внедряването на концепцията за управление на бизнес процесите [4], едновременно с цялото преструктуриране на пазарно-продуктовата ориентация и фирмено управление, чрез иновации.
Целта на настоящата статия е да се анализира динамиката в развитието на месопреработвателната промишленост, да се идентифицират основните проблеми и като се направи прогноза да се изведат тенденциите за нейното бъдещо развите.
Основната задача е свързана с изследването на световните тенденции в развитието на пазара на месни продукта и очакваните промени в технологично и организационно отношение за периода 2015 -2020 г.
Обект на настоящото изследване са световната, еропейската и в частност българската месна индустрия, която към 2014 г. наброява общо 441 предприятия.
Изследването подкрепя основните изследователски хипотези, а именно чрез идентифициране на световните тенденции за развитие на месната промишленост в условия на силна конкуренция и определяне на мястото на българската месна промишленост в икономикана на Европа, българските предприятия от сектора биха могли да повишат конку-рентния си потенциал като реагират с адекватния стратегически инструментариум. При реализиране на настоящото изследване са използвани следните методи: анализ и синтез; индукция и дедукция; аналогия и сравнения; количествени методи, чрез статистическа обработка на SPSS (едномерни, двумерни разпределения, х-квадрат и коефициент на корелация).
Събрани са даяни и информация от ПОИ, НСИ, САПИ, отдел „ Агростатистика" 1съм МЗХ, Агенция за маркееингови и пазерни изследвания ICAP, EUROSTAT и др., конто се анализирани и сияаез^аяи . Използвани сз проучвания, стратегии, ияводи и насоки на работа от национални и регионнлни програми. При разработката на анализа са използвани и резултати от анкети на АМСБ, както и иидобни изследвания и поднодящи информацноняи източници пн обекта та анализа.
Изложение
1. Място на Европейската месна индустрия в световната икономика
Месопреряботващата промишленост е важен компонент в общета верига на храните. Европи е вторият в света производител на свинско месо и трети по обем производител ня говеждо месо [6],[7].Производсаяото и преработката на месо е основен атрасъл на европейската икономика, което прави ме сото една от основните съставки в хранителния режим на европейците. Секторът в икономиката на Европа е силно концентриран [5],[7], като малък на брой големи преработватели - транснационалните компании доминират пазара. Освен тях, голям брой МСП действат на пазара като се конкурират въз основа на цените и разнообразието на продуктите, за разлика от големите компании, които се конкурират на основата на търговската марка.
Месогфаработващите компеяии в своите праизводствени стратегии все повече се насочват към вертикалнт интеграцияс цел да намалят разходитеи да увеличат икономиите оа мащаба.
Повечето месопроизводители ии-вършват консолидиране на опера-циите за производство на месо с цел намаляване на разходите. Чрез контролиране на всеки етап от производството на месото, от ражда-нето, отглеждането и прерабовката, праизводителиае намаляват разходи-те ла управление на няколко разлкчни опарации [6 ]. Секаярва за произ-водсяво и преработка на месо още през 2011 г. започва да се адаптирк
Източник: ICAP [ 1] и собствони изчисления
Фиг.1. Производство на ме со в ЕС (20аИ-2020 г)
към дисбалансите в търсенето и предлагането във фуражния сектор от предходните три еодини, които IIрвдиавилват фоултуации в цените на фуражите. Прогнозите за развите яа производството аа мясо в Европа е показана на фиг. 1.
Потребление) на мисо и месни паодукти в света според статистиката на Олганизаиията по прехрана и земеделие [2],[0] е околса 4-0 кг на човек от населението. За страните от Азия този показнтел а около 30 кг, а за Африка - 15 кг. За увеличението на потреблението на месо и месни продукта способстват темпа на нарастване на населението в света, икономическото развитие и просперитет в развиващите се страни и др. Пример за това е Китай, където през 314
0 1 20 500 о | 15 500 ™ j 10 500 о е 5 500 К
/
1
500 20 16 20 17 20 18 20 19 20 20
ф Свинско месо 22 920 23 013 23 218 23 445 23 659
И Говеждо и телешко месо 7 780 7610 7458 7399 7361
месо 790 785 770 769 765
X Птиче месо 12174 12220 12299 12380 12460
последните 20 години иатреблението на човек от населението се е увеличило от l0 на 48 ог.) като към 2020 г. се планиря то до до стигне 58 кг. но повек от населението. Значителни Gao вьзможоостиое за увеличение на потребленисто но мосо в страшите от Близкия Изток и Северна Африка, кьдето към 20l4 г. лотреблението е в гран-щите l8-23 кг на човек от оокеланието. Обща прогноза на OECD иБАО [6] покаовк нарастваие на търсенето Hai месни продукта по °огиони към 2020 г.
Според нея в Азисаско-тихоокеанс% район търсенето ще наросоне до 62%, в Лааинска Америка и Корибите -9<ан; в Африка 8%; в Евроиа - .% и в Северна Америка с 9%. Прюенозоте за нораттвнне на потреблепитто до 6(0 млн. тонн месо и месни п-кодукти към 2020 г. е доминираю основно от увеличоване на потраблешгето в Азиатско-аихоокеанския регион >2,0]. Прогнооата за потреблението на месо а меони продукта на Европейскою пазар за пеюиода 2036-2020 г. е иоказана на фиг. 2.
Източник: ICAP [1] и собствени изчисления
Фиг.2. Потребление на месо в ЕС К 2016-2020 г)
Световният износ; на месо oí мисни продуати надхаърлоя l7 млн. тона. letci световния низар постъпват над О млн. тонк говеждо, акoлo 4 млн.тона свинско и около 6 млн. тона пличе ме со и продукта от тях. ВВ геоаррфията на изнола на месни продукои най-голям е далът на страноте от Западна Пропс. Общо тоза реоитн и страшите оа Неверна Америка хбхващот ТГП от световния износ но месо и месни продукта, вк-ючителтно на търго-вията кътро в ЕС Основната промкна в географията но износа но меса и меони продукта се о вежда дт овеоичовано на отно ситеания дял и аначение на азиатская кагион (до 25% от оветовния оаем), но аславни изнаcители отнова ea европейските страши (оиоло 50% от световния износ).
Праснозата за общия износ на месо се очаква де достигнс почти 30 милиона тона до 0020 г. или увеличение с 16% апрямо 2000 г [6].Прогнозата за износ на месо в Европа е наказана на фиг. 3.
Увеличаво се световният внос лн говаждо Misero и продукта от него . Очаосва се увеличение
и засилвоот на ионауренцията в сектора в резултот наиклтааооето irai позициято на страши като Брвзилия, Аржентина, Уругвай, Австралия. Най-големи вносители на говеждо продължават да бъдат САЩ, Япоонюе и Еусия. Световният износ на свинско месо е акооо 4 мон . тона. Най-големи достсвчици са стртнита от Io(o (почти една трето), Канада, САЩ и Бразиллия. Ноо-големи паеа-ра за деализацая на амеро-канското свинско месо и продукта са Япония (около половинаат от общия обем на износа) и Мексико (около една пета) [2],[О].
Източник: ICAP [1] и собствени изчисления Фиг. 3. Износ на месо в Европа ( 20l6-2020 г)
25 ООО 20 000 l5 000 10 000 5 0ООО О
• Свинско м eco
Говеждо и телешко месо
- Овче и агнешко месо (дясна скала)
201 6
201 7
201 9
2О2 0
1 100 1 080 1 060 1 040 1 020 1 000 980 960 94О 920
201
12 203
1 076
1 000
980
1 000
1 009
Нараства износът от Бразилия, която в последните години се превръща в един от най-големите доставчици на свинско месо в Русия (около 50% от вноса). Основен световен вносител на свинско месо остава Япония, в която собственото производство на този тип месо и месни продукти от него непрекъснато намалява в резултат на намаляването на свиневъдните ферми, а за сметка на това потре блението на месо непрекъснато нараства. Прогнозата оа внос на месо в Европа до 2020 г. е показана но фиг.4.
В търговията с месо и месни продукти от птици износът на месо от бройлери надхвърли 6 млн.тона. Пора-ди това, че най-големите произ-води-тели на птиче месо [7] са факсически и негови о сновни потребители, търговията с тази стока е силно ограничена (около о0% от световното производстве). При това три страни управляват над 5Р% от световното производство и о5% от износа на птиче месо и продукти - САЩ, Бразилия и Китай. Най-големи изиосители се САЩ, Бразилия и ЕС, а вносители -Русая, Япония и Китай.
Източник: ICAP [1]и собствени изчисления Фиг 4. Внос на месо в Европа ( 20 16-2020 г)
Когата се разглеждат с амо пазарите на преработена месна продукция° то доминиция-та на доставчиците се определя от факторите: приемане от потребителите на традицион-ни търговски марки и продукти, предимства в търговията на едро и дребно, а ценовата кснкуренция ома по-молък дял и влияние. Международнатз търговия с; (те;:ков[ и шунка се осъществява оснотно от Дания, Холандия и Белгия - почти 3/4 от световния износ;, и аъответно Великобритания - над Уз от свеиовния внос. Като вносител и иангиител в тази търговия учества и Франция. Този търгонски кръг може да св обясни с традициите в потроблението и създадената нсторическа специализация на производство и търго вия.
Световнитт тенденции в производството и потреблението на мето и меснипродукти, кзкто и на повечето хранителни продукта е доминирано от промените във възприятията и очакванитята на потребитолите. Според изследванетона Food Procesсing.coпз and Wellness Fo od, някои от основните тенденции и техни проявления са: ориентиране към проиаодство на орзанични продукти, проду1сти без ГГММКЗ», в съответсвие със съвремената стратегия за устойчиво развитие; създаване на тдрнвословни и уелнес проду кти за превенции на киаРвта, затлъстяването, алергии, имунитет с цел грижа за детското и женско здраве и подобряване 2лагослстоянието на наеелението .
2. Място на иълосрската месна промишленост в ииономиката на Езропа В България хранитслно-вкусовата промишленост e традиционно силно развит отрасъл със значително място в икономиката и еквпсрта на странета. IB периода 2006 г. - 2014 г.
хранителната индустрия се развивс с по-висок темпв сравнение с останслите индуотриални отрасли [3]. През 2014 г. хранителната индустрия е щю извела продукция (по текущи цени) нт стойност 10,1 милиарда лв. Делът й в общета промишлена продукция на страната спрямо 2006 година нараства значително - от 13,6% на 16,2%. В условията на евроинтеграция отрасълът постига сравнителни конкурент™ предимства [8],[9] в националната икономика. Експортът на стоки на хранителната индустрия се развива по-интензивно от общия за страната, в резултат на което делът й в общия експорт за периода 2006-2014 г. в стойност нараства от 4,9% на 7,8%. Общият експорт към ЕС за цитирания 316
период нараства значително по-бавно, в резултат на което бьлгарската хранетелната индустрия увеличава дела си в националния експорт на пазара на ЕС от 5,7% на 8,9%. През анализирания период развитиета на ХВП е стабилно и по-динамично от това наостаналите селтори нл индустрията и икономиката на страната.
Трите; сеатора с; най-голям и нарастващ принос в икономиката на ХСВП, оценен с техния дял в структурата на наетите лица, стойностния обем на продукцията, добавената стсйност, ДМА и инвестициите са: производство и преработка на месо, без гото ви ястия; производство на хлебни и тестони изделия и производство на други хранителни продукти ( фиг.5).
Производство на тютюневи изделия
Производство напитки 17%
Производство на други хранителни продукти 10%
Производство на готови храни за животни
Преработка хлебни и тестени
Производство на растителни и жив. масла _ и мазнини
Производство и преработка на месо 19%
Производство на мляко и млечни продукти
Източник : Industry Watch , Eurostat и собствени изчисления
Фиг. 5. Дял на секторите на ХВП в икономиката на България за2014 г.
Относително конкурентно предимство на българската месопреработвателна промишленост на този етап са по-ниските разходи за труд. Производителността на разходите за труд, измерена с обема на добавената стойност, създавана от единица разход за персонала е по- висока от средната за ЕС2 227. Производителю) стта на разходите за труд в производството на храни, обаче, намалява с 22,7 процентни пункта за осемгодишния период (2007 г.- 2014 г.), което показва, че разходите за труд в условията на единен трудов пазар не носят предимстаа в дългосрочен аспект.
Сравнителни конкурентни предимства българската месна промишленост (МП) има по отношение на афективността и рентабилността на производството. По реализиран брутен опериращ излишък на единица оборот (норма на печалба) в месната промишленост, България е сред страните с по-висо ка стойно сет от средната за ЕО ( 8,2% за България и 7,7% за Европейсеата обиеност).
Потенциалните възможности за развитиа не месния сектор са свързани с нарастване на търсенето; разширяване и разнообразяване на предлагането на суровини, полуфабриката и продукти; нарастване на инвестиционната активност в предприяеията. За преобладаващата част от месните продукти потреблението в България средно на лице от домакинство, по данни на НСИ, е нараснало за периода 2006-2014 г., в сравнение с 2005 г. НСИ отчита нарастване на покупателната способност на населението за всички видове продукти на месната промишленост за периода 2005-2014 г. Най много е нараснала покупателната способност на населението на свинско месо - над 2,4 пъти и на птиче месо - над 1,9 пъти. За преобладаващата част от продуктите ръстът в покупателната способност е между 40 и 70 %.
Проблемите заразвитие на хранително-вкусовата промишленост на България са свързани
с това, че месната, млечната и консервната промишленост загубват част от позициите си в експортната структура. Очертава се тенденция на увеличаване на експортните възможности на сектори с вторична преработка, които ползват готови и полуготови продукти (брашна, захар, каисасг, масла, сухо мляко, сметана, есенции, сладка, ядки и др.). Инфориацнята на НСИ показва, че балаасът на търговията на българската месна промишленост за периода 2006 - 2014 г. е отрицателна величина, мгкар в последните две години да е с тенденция на намаление. Отрицателният резултат ст формира от търго вията на Бългерия със втяини от ЕС. България на този пазар е нетен иносител, коеоо е индикатор) за сравнително по-ниската й конкурентоспособност по отношение на месните индустрии на другите страни-членки.
Изключение от тази неблагоприятна тенденция прави търговията на България с третистрани, която е с положиоелен резултат и компенсира отчасти отрицателното салдо от европейския пасар. Е! рамоите на ХВП се открояват няколко сектора с положсителен търговски биланс през 2Я14 г.: мазнини и масла, мелничарски продукти, зеленчукови и плодови консерви, хряни на базатана жситни растения.
Структурата на износа за в щ.д, ни мгса и карантии годни за консумация в преиода 2001 - 20141 г. следва тенденция към намаляване от 26,6% съоооатно до 1 2,в% (по данни на ЮАР, НСИ! и собствени изчисления).
Търсенето на българските месни продукти на пазарите в ЕС 27, отличаващи се с по-високи цениви ниот и потребителски изисквания е ограничено. Разликите в отно сителните тегла на езноса ив вноса в натура и спойност на пазара на ЕС показва, че износът се осъществява на по-ниски средни цени но единица продукция, отколкото вноса (фиг.6).
Източник: НСИ, Industry Watch и собствени изчисления
Фиг. 6. Относителни тегла на износа и вноса на пазара на ЕС
На вътрешния паз ар) се засилват процеси със силно негативен ефект върху развитието на месната индустрия, а именно: конкурентен натиск; нелоялна конкуренция на националния пазар, в частност производство и предлагане на имитаращи продукта, изместващи традиционните; нелоялни търговски практики, за които свидетелства удължаването на периода на събиране на вземанията в предприятията от „Производство на храни, напитки и тютюни" с около 15 дена зе период от 8 години (2007-2014 г.) (по данни на НСИ).
Дефициты1 на суровини е осно вен фактор, спътстващ развитието на българската месна промишлено ст. По информация от Евро стат равнището на самозадоволяване с месо е ниско и с тенденция към намаляване след 201 0 г. (към 2014 г. равнището на самозадоволяване е съответно: с месо от свине - 32,0%, с месо от едър рогат добитък - 63,0%, с месо от домашни птици - 70,0%). За периода 2011-2014 г., по информация от Държавен фонд земеделие, изпълнението на националните квоти за доставки и за директни продажби на сурово краве мляко са изпълнени едва съответно 48,7% и 21,7%. Всичко това води до заключението, че
развитието на основните сектори (месна, млечна, консервна) от ХВ П в България е в силна зависимост от внос а на суровини и полуфабриката.
Последното място по производителност на труда и многократно по-ниската производителност на направените инв-стиции в бьлгарскста месна промишленост, спрямо средните втойлости за ЕС-27, ниското ниво на научно-изследоостелска и разсойна дейност в предприятията, правят сектора по-малко ко нкурентен [8],[9] .
Багиера предразвитието наотрасълае ивисокият относителендялнанискоквалифициран персонал, койте ео данни на Евростат, АГаШ и ИПИ към 201К г. в отрасъл ХВП са заети най-малко 18 00)0) ниско квалафацирани лица ("профеаии, не иаискващи професионална квалификация" и "без професилнална група"). Изтичането на квалафацирани работници и млниджьри от отрасъла прави ос обено остър въпрос а за утезичаване на зеплащането на наемнис труд [9]. Сьщевременно в Бьлгария, по дтнни на Евростат за 2101а г., само три от секгорите на ХВПсе доближават до европейските стойности на дела на разходите им за персонала в брутната добавена стайност (БДС) производство нарастителни и животизски масла и мазнини; производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти; производстве на готови храни за ждивокни. Всички оотанали сектори, кьм които спада и мегната промишленост са под среднитт европейски лива - под 50%.
През 2014 с в сектгр „Месопреработванег броят на регистрираните бьлгррски предприятия според офицаалния регистър на БАБХ е бил 4-4-1 (фиг.7), като броят на реботегците предприятия е бил 430. Найеголям е броят- на месопреработвателните п редприятия - 186 и на предприятията за мляно месо и месни заготовки - 114.
Добив и преработка на птиче месо
Мляно месо и месни заготовки
Месопре работка
Кланици, транжорни месо
0,
Източник: БАзБХ Източник: БАБХ
Фиг. 7 Предприятия отММП по подсектори Фиг. 8 Дялни подсекторите в МаШ на
България
Тьрсенето на месо и сабпродукти в страната нараства над 43% за периода 2002-2014 г. Увеличено тьрсене има при всички групи потребители - домакинства, сектор „Услуги" и преработвателните предприятия, малар и с различни темплве. Най-голямо е нарастването при услуките - с около 5 5%, следвано от домакинствата с над 45 % и промишленостла - с 28%. Известни корекции в тьрсенето има през 20035 г., с вьрзани с разпространението на т. нар . „птичи грип", през 2007 г. при влизането на страната в ЕС, когато спада вносът на масо от трети страни заради поависоките мита и през 2010 г, когато пазарьт изпитва пьлната сила на икономическата криза в страната. От 2011 г. пазарьт отново отчита рьст и кьм края на 2014 г. достига нивото от 2009 л.
Наблюдава се съществена изменание в тьрсинето по видове месо пре з годините: тьрсенето на птиче месо бележи устойчив рьст от 33%; рязко нараства тьрсенето на свинско месо след 2007 г. като обемьт му на пазара се удвоява; наблюдава се драстичен спад в тьрсенето на месо от ЕРД - телешко и говеждо (с над една трета), което е свьрзано с увеличените тарифи за внос на месо от трети страни след влизането на страната в ЕС;
1 56,00 1
114,00
186,00
85,00
00 50,00 100,00150,00200,00 Брой на предприятията
Добив и преработка на птиче месо 13%
Мляно месо и месни заготовки 26%
Кланици, т ранжорни месо 19%
понижение бележи търсенето на месо от ДРД (предимно агнешко, също и овче, ярешко и козе) - с 23%.
Очаква се слабо нарастване на търсенето на месо и субпродукти, като нивото от 2009 г. ще бъде надвишено едва към края на 2015 г., заради прогнозираното бавно възстановяване на икономиката на страната. Търсенето най-вероятно ще се ускори между 2015 г. и 2020 г., като достигне около 470 хил. тона в края на периода.
През 2011 г. производство на птиче месо задоволява 66% от вътрешното потребление и съставлява половината от всичкото произведено месо в страната.
Въпреки че производството на птиче и по-специално на пилешко месо изглежда много перспективно, както от гледна точка на вътрешния пазар, така и за износ, браншът минава през известна консолидация. Причини за това могат да се търсят и в нарастващите регулаторни изисквания, свързани с немалки инвестиции. Нарастват разходите за фураж заради слабата реколта и поскъпването на зърното в световен мащаб, а разходите за суровини и материали на фирмите в сектора се движат около 65% от общите разходи. Може да се предположи, че по-малките производители, които не могат да разчитат на собствени фуражи ще бъдат изправени пред допълнителни загуби, а секторът - пред допълнителна консолидация.
Предлагането на свинско месо е много далеч от нуждите на вътрешното търсене -промишленото производство задоволява по-малко от 30% от пазара, 13-14% са продукт на домашните стопанства, а останалите 56-57% са от внос. Браншът претърпява сериозна консолидация през последните години, свързана както с поскъпването на суровините, така и с нарастващите регулаторни изисквания. Влияние оказва и зависимостта от внос, съответно цените на вътрешното производство не могат да се различават значително от тези на вносното. Поскъпването на фуражите вероятно е причината малките стопанства, отглеждащи под 10 животни само за една година - между 2010 и 2011 - да намалеят с 38%. Малки и средни производители, които зависят от закупуването на фураж, ще изпитат допълнителни затруднения до новата реколта и е възможно част от тях също да отпаднат от пазара. На този фон големите свиневъдни ферми, които в голяма степен са затворили производствения цикъл към момента изглеждат стабилни. Във всеки случай, за да може производството да задоволява вътрешното търсене, са необходими значителни инвестиции. Привличането на чужди капитали или капитали от други сектори в производството на свинско месо е наложително за постигането на значим ръст в бранша.
Промишленото производството на месо от едър рогат добитък (ЕРД) е символично на фона на нуждите в страната - то задоволява едва 16,6% от търсенето. В България половината от произведеното месо е от крави и то от животни, отпаднали от млечното направление. Като цяло месното говедовъдство има по-скоро размерите на хоби, отколкото на самостоятелно направление в сектора. Производството на месо от ЕРД се увеличава значително през 2013 г., заради изтичането на гратисния период за преструктуриране на фермите от 2-ра и 3-а категория в 1-ва. Строгите изисквания принуждават много дребни стопани да ликвидират производството си, което от своя страна води до ръст на предлагането на месо и спад в броя на животните през 2014 г. Прогнозите са, че тази тенденция се запазва и в преиода 2015 -2020 г.
Основни изводи и обобщения
1. В резултат от изследването могат да бъдат синтезирани някои ключови прогнози:
- Общия износ в света на месо се очаква да нарасне с около 16%, спрямо 2000 г, т.е ще достигне почти 30 милиона тона до 2020 г. Прогнозата за развитие на световния износ сочи, че говеждото месо се очаква да нарасне от 6 до 9 млн. т, свинското от 3 до 7 млн. т; пилешкото от 6 до 12,2 млн. т., а овчето от 0,8 до 1,1 млн.т.
- Очаква се нарастване на потреблението до 60 млн. тона месо и месни продукти към 2020 г.,което се дължи основно от увеличаване на потреблението в Азиатско-тихоокеанския регион, чийто дял възлиза на 62% от общото потребление, дяловете на Северна и Латинска 320
Америка са съответно по 9 %, а Европа и Африка бележат дялове от по 8%.
- В географията на износа на месни продукти най-голям е делът на страните от Западна Европа. Този регион и страните от Северна Америка обхващат % от световния износ на месо и месни продукти, включително на търговията вътре в Европейския съюз.
- Прогнозите, свързани с европейския пазар показват нарастване на производството на свинско и птиче месо в Европа и спад в производството на говеждо и овче месо. Очаква се увеличение на потреблението на свинско и птиче месо, намаляване на потреблението на говеждо месо, като потреблението на овче месо остава относително постоянно. Прогнозите показват спад в износа на Европа на свинско, птиче, говеждо и овче месо. Очаква се увеличаване на вноса на говеждо и свинско месо в Европа, а вносът на овче и птиче месо остава сравнително постоянен.
- Един от трите сектора в България с най-голям и нарастващ принос в икономиката на ХВП, е производство и преработка на месо, без готови ястия. От анализа може да се заключи, че развитието на основните сектори (месна, млечна, консервна) от ХВП в Бълга-рия са в силна зависимост от вноса на суровини и полуфабрикати.
- Балансът на търговията на българската месна промишленост за периода 2006 - 2014 г. е отрицателна величина, формираща се от търговията на България със страни от ЕС. България на този пазар е нетен вносител, което е индикатор за сравнително по-ниската й конкурентоспособност по отношение на месните индустрии на другите страни-членки.
- На българския пазар, търсенето на птиче и свинско месо бележи ръст, докато търсенето на месо от едър и дребен рогат добитък намалява. Предлагането на свинско месо и месо от едър рогат добитък не може да задоволи и половината от търсенето на пазара, а предлагането на птиче месо задоволява около 60% от потреблението.
2. В резултат от изследването могат да бъдат синтезирани някои от основните проблеми пред месната промишленост в България:
- нелоялната конкуренция от страна на „сивия сектор"; липса на български суровини; -липса на подготвени специалисти в областта на хранителните технологии и
производството; често променяща се и нееднозначно тълкуваема нормативна уредба, което обърква както контролните органи, така и производителите;
- неравнопоставеност на българските продукти спрямо вносните от гледна точка на официалния контрол; търговските вериги налагат евтини вносни хранителни продукти с недоказано качество и произход и изместват от пазара българските производители; нерегистрираните производители не се контролират от БАБХ.
3. В резултат от направения анализ могат да се очертаят следните направления за разгръщане на потенциала и ускоряване на развитието на месната индустрия в България:
- прилагане на ефективни средства за оптимизиране на бизнес средата - въвеждане на преференциален ДДС за пакет от основни продукти, обратно начисляване на ДДС за отделни продукти и др.
- промени в Закона за защита на конкуренцията с цел предотвратяване на нелоялни търговски практики.
- засилване на контрола на суровините и готовите продукти от вътрешно общностните доставки и вноса от трети страни. Засилване на контрола при продажбата на дребно на бързооборотни стоки и спазването на нормативната уредба за проследяемост, качество, етикетиране и други изисквания.
- в областта на иновациите в месната промишленост е налице явна необходимост от съществуващ комплексен и системен междуорганизационен процес. Сътрудничеството на „бизнес към бизнес" и „бизнес към наука" е курс на действие, който би могъл да допринесе за подобряване на процесите и системите в рамките на месната промишленост.
- насърчаване на експорта към трети страни и търсене на нови пазари за традиционни български продукти във и извън ЕС, чрез по-пълно използване на европейските фондове за реклама на традиционни продукти и експортното субсидиране.
- използване на средства от еврофондовете и от националния бюджет за подкрепа на
трансфера на знания към предприятията от изследователски организации; използване на средства от Националния иновационен фонд за приоритетно финансиране на иновационни
проекти за храни.
-ускорено изравняване на размера на селскостопанските субсидии (европейски и на-ционални) и прилагане на гъвкави схеми за субсидиране на производства на суровини, приоритетни за България (зеленчуци, плодове и продукти от животински произход), през програмния период 2014-2020 г.
Заключение
Хората консумират все повече месо с всяка изминала година. Предвижда се световното производство на месо да се увеличи почти двойно в сравнение с равнищата от 1999-2001 г. и да достигне през 2050 г. около 465 млн. тона. Един от най-важните фактори за състоянието на производството на месо в бъдеще ще бъде непрекъснатото повишаване на цените на нефта и повлияният от това натиск върху производствените разходи /енергия, торове, фуражи/. Очаква се производството на месо в ЕС да се възстанови в средносрочен аспект от спада вследствие на икономическата криза. В дългосрочен план се очертава перспектива на съвсем слабо нарастване със средногодишен темп от 0,3%. Пазарните перспективи остават под влияние на редица фактори, свързани с общата икономическа и политическа среда, въпросите, свързани с благосъстоянието на животните и избухването на различни болестни епидемии по тях, общото състояние на околната среда и увеличаващите се привърженици на вегетарианството във връзка с негативното отражение на животновъдството върху околната среда - увеличените емисии на парникови газове, особено при говедовъдството и овцевъдството. Очаква се тези емисии да нарастват в бъдеще, тъй като увеличаващият се брой и доходи на населението водят до покачване на търсенето на месо в глобален мащаб. Поради бъдещото намаляване на броя на населението в България, увеличаване на емиграцията и задържане на равнището на доходите, прогнозата сочи задържане и известен спад в потреблението на месни продукти. Ще нараства необходимостта от увеличаване на износа на месни продукти с цел по-добрата реализация на произведената продукция, като необходимостта от разкриване на специализирани отдели, свързани с търговската, маркетинговата и външнотърговската дейност на фирмите ще се увеличи.
Предизвикателството пред мениджърите е как да се справят със сложните процеси, съпътстващи производството на месни продукти и контрола на качеството и безопасността на продукцията - отговорът е един - инвестиции в нови технологии, иновации и зряло отношение към процесите, чрез изграждане на процесна архитектура, прилагайки принципите и инструментите на бизнес процесния мениджмънт.
Използвана литература
[1]. Агенция за маркетингови и пазарни изследвания ICAP Bulgaria
[2]. Данни на САПИ, БАБХ, данни на отдел „Агростатистика" към МЗХ, данни от FoodDrinkEurope, www.nsi.bg
[3]. Петкова Е., Сравнителен анализ на инвестициите в туризма в България и в останалите страни - членки на
Европейския съюз,УНСС, С, 2014г., стр. 40-48
[4]. Патев Х., Петкова Е., Въведение в индустриалното производство, Част 1, СУБ - Пловдив, 2014г.
[5]. EUROSTAT, Главна дирекция „Селско стопанство"
[6]. OECD-FAO Agricultural Outlook 2013-2020, OECD-FAO 2013
[7]. EC, Agriculture and Rural Development (AGRI), Prospects for agricultural markets and income in the EU
[8]. Dimitrova, Y., Specifity of the corporate culture of Bulgarian Small and Medium Enterprises, Proceedings of the Sixth International Conference, 9-11 September 2014, Nessebar, Bulgaria, BAMDE, pp. 86-105, 2015.
[9]. Димитрова, Я. Корпоративната култура като конкурентно предимство, Академично издателство „Професор Марин Дринов", ISBN: 978-954-322-549-1, София, 245с.,2012.
