CC BY
10
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
КОНКУРЕНТНИ НИШИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ИЗНОС В СУБСАХАРСКА АФРИКА Едуард Маринов Институт за икономически изследвания при БАН
COMPETITIVE NICHES FOR BULGARIAN EXPORTS TO SUB-SAHARAN AFRICA Eduard Marinov Economic Research ^sttuiee nt UAS
Abstract
The paper aims at disclosing the existing and potential competitive niches for Bulgarian exports to Sub-Saharan Africa (SSA). To achieve this it firstly presents the trends in the dynamics of Bulgarian exports to the region for the period 2003-2015. Then it analyses the commodity structure of exports and the main export destinations. Finally the paper discusses the results of an empirical study of the attitudes of Bulgarian business towards trade relations with the region.
Key words: Sub-Saharan Africa, SSA, Bulgarian exports, export diversification, competitive niches.
В търсене на ускорители на икономически растеж разширяването на пазарите и насочването към доскоро пренебрегваните или заобикаляните като рискови може да се окаже мощен фактор за преодоляване на бавното възстановяване. Един от тези региони е Субсахарска Африка (ССА). Повишаването на износа и „отварянето" към нови пазари е възможна алтернатива, която да доведе до стабилизиране на добрите позиции във външнотърговския обмен, особено в условията на глобализиращи се пазари и засилена международна конкуренция. В тази връзка България следва да потърси възможности за реализиране на продукцията не само на европейските, но и на други големи пазари (Гълъбова, Несторов, 2016). Такива пазари потенциално могат да бъдат страните от ССА.
Състояние и тенденции в българския износ за Субсахарска Африка
След годините на прехода към пазарна икономика външноикономическите отношения на България с държавите от Африка бележат значителен спад. Докато през 1984 г. делът на търговията ни със субсахарските страни заема 4,3% от общите търговски потоци, в началото на разглеждания период (2003 г.) той е едва 0.3%.
Общата стойност на търговските потоци между България и държавите от ССА през 2015 г. възлизат на 409.8 млн. евро. Недостатъчното използване на потенциалните пазари на ССА се демонстрира от скромното му място във търговските потоци на България - едва 0.8% от общите и 2.3% от извънобщностните търговски потоци на страната. През целия период от 2003 до 2015 г. преобладава износът - за 2015 г. стойността му е 233.2 млн. евро, а делът от търговията с държави извън ЕС - 2.8% (фигура 1).
До влизането на България в ЕС (до 2007 г. вкл.) търговията със ССА е с относително малък обем, като вносът и износът имат сходни стойности, след което се наблюдава сериозен скок в експорта - близо 4 пъти само до 2008 г. и почти 6 пъти до 2013 г. В периода 2008-2012 г. износът заема по-сериозно място в търговията - 80-90%, след 50
което се наблюдава изравняване с вноса - за 2014 г. делът на износа е най-нисък за целия период 2003-2015 г. - едва 43%, за да достигне до 57% през 2015 г. За периода 2003-2015 г. стойността на износа е най-висока през 2012 г., а през последните три години се наблюдава известен спад - през 2013 г. износът намалява леко, но през 2014 г. намалението е почти двойно спрямо предходната година (със 184.5 млн.), след което пред 2015 г. се увеличава с 59.8 млн. евро.
i»i йнй iMu äX* itfc iMff Kmi Ш» »¡в Jon SOU Joi) МЛ »13
4 'rnbt.^ri n EiKirj I из Jh^-r-1 — — — Де1 kj ini«i.-j I jl4={tm:h.hj 1^1
Фигура 1. Износ на България за Субсахарска Африка (2003-2015)
Източник: Trade Map, ITC calculations based on UN COMTRADE Statistics
България е 19-та в износа на ЕС за региона, като сходни стойност и дял от ЕС имат Унгария (0.5%, 394 млн. евро), Гърция (0.5%, 379 млн.), Словакия (0,2%, 156 млн.) и Люксембург (0,2%, 145 млн.).
Субсахарските държави играят все по-голяма роля във външнотърговските отношения на България - стойността на търговията с тях се увеличава над 4 пъти по-бързо в сравнение с общите ни търговски потоци извън ЕС. Потенциалът, който търговията с тези държави открива пред нашата страна, е още по-голям и от гледна точка на повишаващото се силно положително салдо на търговията с тях. Наред с това се наблюдава и увеличаване на дела на търговията на България с региона, макар и тя все още да заема незначителна част от общите търговски потоци на страната.
Основни стоки в износа за Субсахарска Африка
През 2015 г. в износа на България за ССА водещо място заемат необработени материали, негодни за консумация (39%), следвани от храни и живи животни (17%), мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход (13%), машини, оборудване и превозни средства (12%) и артикули, класифицирани главно според вида на материала (10%).
Четири продуктови групи продукти заемат над 70% от целия износ - руди (85 млн. евро), житни растения (34.9 млн.), животински и растителни мазнини (29.7 млн.) и машини, апарати и механизми и части за тях (16.4 млн.). Другите основни експортни групи (с дял 14% от общия износ за региона) са електрически машини и апарати и електроматериали, хартии и картони, текстилни артикули, гипс, вар и цимент, пластмасови и каучукови изделия, тютюн и фармацевтични продукти.
Българският износ присъства, макар и с минимален дял (под 0.25%), и в петте най-внасяни от субсахарските страни стокови групи. ССА пък има по-голямо присъствие в българския експорт при руди (17.7%), въздухоплаване и космонавтика (15%), животински или растителни мазнини (12%), текстилни артикули (7.3%), гипс, вар и цимент (5.4%), хартии и картони (4%), житни растения (4%) и мелничарски продукти (2.3%).
През 2015 г. България изнася за ССА общо 644 продукта, като първите 3 заемат почти 2/3, а първите 10 - над 3/4 от общата стойност на експорта. Най-голям е износът на медни руди (36%, 84.7 млн. евро), следвани от пшеница (15%, 34.9 млн.) и сурово слънчогледово масло (11.9%, 27.8 млн.). Останалите стоки сред най-изнасяните 10 (3-8 млн. евро) са крафт хартии, употребявани облекла, циментов клинкер, касови апарати, оловни акумулатори, цигари и машини за обработка на информация. При 11 продукта стойността на износа надвишава 1 млн. евро, а при други 14 е между 0.5 и 1 млн. евро.
Единствен вносител на медни руди е Намибия, пшеница внасят Етиопия и Джибути, а износът на сурово слънчогледово масло е насочен почти изцяло към РЮА. Крафт хартии се изнася в РЮА, Етиопия и в по-малки количества в Кения и Ботсуана. Употребявани облекла се внасят в 23 държави, като лидери в това отношение са Бенин, Кот д'Ивоар, Нигер, Гвинея, Ангола и Камерун. България изнася циментов клинкер за Гана и Сиера Леоне, а касови апарати за Етиопия, Кения, Танзания и Руанда. Оловни акумулатори от България се внасят в 23 субсахарски държави, като главните износни дестинации са РЮА, Руанда и Нигерия. Основен вносител на цигари са Сейшелските острови, но има още 17 държави с по-ниска стойност на вноса. И при машините за обработка на информация износът е разпръснат в 23 държави от региона, като лидер е РЮА.
При няколко продукта, изнасяни от България, експортът на страната заема по-сериозно място в общия внос на ССА (10-20%) - сурово слънчогледово масло, консервирани череши, медни ламарини, медни руди, крафт хартии, и етиленови поливлакна. От друга страна, субсахарските държави са основен пазар за някои български продукти - отпадъци от производството на чугун, желязо или стомана (61% от общия експортна България), циментов клинкер (46%), медни руди (41%), електронни изчислителни машини (32%) и употребявани облекла (25%). При други 16 стоки субсахарският пазар заема 10-25% от износа на България, сред тях са електронни изчислителни машини, машини за обработка на информация, сурово слънчогледово масло, крафт хартии, касови апарати, оловни акумулатори.
За периода 2003-2015 г. настъпват значителни промени в стоковата структура на износа на България за субсахарските държави. С малки изключения износът на основните експортни стоки е непостоянен, като през различни години те се включват и отпадат от българския износ за субсахарските държави, и то с доста високи стойности. За периода 2003-2015 г. 21 от около 2000 стоки, изнасяни от България за субсахарските държави, имат дял от над 10% от експорта за региона или стойност на износа, надхвърляща 10 млн. евро през някоя от годините от изследвания период. Най-сериозни колебания са налице при медните руди, пшеницата, суровото слънчогледово масло, употребяваните облекла, касовите апарати, цигарите, битуминозните масла, железните и стоманени прътове, като показателни в това отношение са колебанията от по над 50 млн. евро през отделни години в износа на основната експортна стока - медни руди, както и внезапното появяване през 2015 г. на пшеница на стойност от 35 млн. евро.
Нестабилността в структурата на износа за региона се дължи на липсата на трайни и устойчиви външнотърговски връзки с тези страни, поради отсъствието на държавна политика за подкрепа на българските фирми на тези пазари. Това е причината за концентрацията на износната структура в ограничен брой стоки, както и за инцидентните случаи на износ на други стоки. Българският износ се отклонява от структурата на износа на ЕС за региона, който е концентриран в обработените стоки, докато в българския преобладават суровините.
Основни износни дестинации в Субсахарска Африка
Главни износни дестинации през 2015 г. са Намибия (85 млн. евро), Република Южна Африка (59 млн.), Етиопия (27 млн.), Джибути (16 млн.), Гана (9 млн.) , като в тези държави е концентриран 85% от износа за региона. Други държави с по-отчетливо присъствие в износа (3-4 млн. евро, 1-2%) са Нигерия, Кения, Сейшелските острови и Танзания.
България изнася за Намибия почти единствено медни руди (85 млн. евро). Експортът за РЮА е доста по-диверсифициран - слънчогледово масло (30 млн. евро), крафтхартия за торби (5 млн.), електрически акумулатори (2.5 млн.), моновлакна (1.4 млн.), храна за животни (1.3 млн.), машини за заваряване (1.3 млн.), медна ламарина (1.2 млн.), лекарства (1 млн. евро). Основните износни продукти за Етиопия са пшеница и смес от пшеница и ръж (19 млн. евро), крафтхартия за торби (4 млн.) и автоматични регистриращи касови апарати (2 млн.). Износът за Джибути е концентриран в пшеница и смес от пшеница
и ръж (16 млн.). Към Гана експортът е доминиран от цимент "клинкер" (5 млн. евро), алуминиеви врати и прозорци (1.2 млн.) и алуминиеви конструкции и части от конструкции (0.6 млн.).
За периода 2003-2015 г. постоянно по-сериозно място в търговията на България със ССА имат Намибия, Република Южна Африка, Нигерия, Джибути, Того и Гана.
Изводът, който се налага от подробного разглеждане на износа на България за основните партньори от ССА, е, че той е съставен предимно от суровини (горива, метали и минерали), но може да се отбележи като положителен фактът, че при някои от държавите, макар и малка като стойности, се наблюдава известна разнородност, особено при износа на машини и оборудване.
Профил и нагласи на българските фирми, търгуващи със Субсахарска Африка
Анализът на търговията с региона разкрива наличието на значителни пазарни ниши и възможности за българските фирми. За да се идентифицират факторите и конкретните мерки за насърчаване на търговията, в рамките на проект BG051PO001-3.3.06-0053/13.08.2013 „Повишаване качеството на образованието и на научните изследвания в областта на бизнес-инженерството за изграждане на икономика, основана на знанието (иновациите) и финансите" беше проведено емпирично изследване на компании, които вече търгуват със субсахарските страни, както и с тези които имат намерение да излязат на тези пазари. Резултатите показват, че едва 1.9% от българските фирми са сключвали сделки с партньори от тези страни, като половината от тях имат постоянни търговски партньори, а останалите осъществяват инцидентни сделки. Около 15% от компаниите биха проявили интерес, но нямат достатъчно информация. Това е и един от основните проблем, че основната функция за подкрепа на външната търговия - информационната, не се изпълнява от съответните органи. Над 10% от фирмите, които не осъществяват външнотърговска дейност също проявяват интерес към търговия със ССА Африка.
Данните показват, че структурата на фирмите, които търгуват или имат интерес към търговията с региона до голяма степен съответства структурата на европейския износ, т.е. съответства на търсенето от страна пазарите там. Преобладават фирмите, заети в промишлеността (42%), следвани от други (26%), търговия (16%), транспорт, складиране и съобщения, строителство и селско, горско, ловно и рибно стопанство (по 5%). Потенциал за износ има и в сектора на услугите.
Изследването разкри и друг проблем сред износителите основно са представени големите компании, докато при желаещите да търгуват с региона се открояват и малките и средните компании. Очевидно проблемът с информацията и възможностите на тези пазари се преодолява от големите компании, докато при по-малките това е основна пречка. Като цяло фирмите, осъществяващи външнотърговска дейност (особено износителите) отдават по-голямо значение на новите пазари. За значителна част от тези, търгуващи със ССА проникването на нови пазари (в т.ч. извън ЕС) е важно за развитието на организацията си, докато сред проявяващите интерес и нямащите достатъчно информация този дял е по-нисък.
За определяне на бъдещата политика на България по отношение на региона, наред с реалните търговски връзки и заявения интерес на българските фирми, е отчетено и мнението им по отношение на причините, довели до загубата на традиционните позиции на страната в този регион. Фирмите свързват загубата на позициите на България в региона с последиците от членството на страната в ЕС, нестабилността на региона, но най-вече с липсата на достатъчно информация.
bn
pHttMCf.TH Tlf Гг«ПНСК ГЛ'Л IbviinuinitiKf Еыа ССА }ixuiqj лтпчн цнферш^и
— ISNS; IS» ттши
1 .......es
а -
............
1 ^шшшшшшем
□ i^: piKmum пред г^з: :»гiÎrj '—1------ ~
H bkirqm ijxtvxtu рт исшн»! ■ ËJC П 1и]Ц4Л? К 1ШЛ43 L[■;■:■ Г.L l pviv.irji № ЧЛС1КХ Ii ФО ■ ЕС fl.luvirj Ht ЛВЛВ
з^охгалгаЕ^и
ЯПЩИЛНЧМ1КЛ H 1НС1)(4СЛК11 Л(11ик 0Г AftHOl
в.Тртп
вне нога л
» IB Л M « M К' П] К- » IM
Фигура 2. Причини за загубата на традиционните партньори в ССА според българския бизнес (%)
Източник: Съставено от автора.
При всички групи респонденти именно липсата на информация относно африканските пазари е водещата причина за загуба на традиционните пазари на България в Африка с около 40%, като (очаквано) делът е малко по-нисък (30%) при търгуващите с региона, за които се предполага, че имат повече информация, и е значително по-висок (60%) при онези, които биха проявили интерес, но нямат достатъчно информация. Този недостатък би могъл да бъде преодолян сравнително лесно (и евтино) при провеждането на правилна информационна и комуникационна политика от страна както на българската държава, така и на заинтересованите от търговия с български фирми държави от ССА.
Заключение
През последните години се наблюдава тенденция българският износ да разширява стойностите си към партньорите с висок дял за сметка на намаление на износа към страните с по-малко присъствие. Концентрирането на външната търговия с една страна или с икономическа общност, какъвто е случая с ЕС, предопределя зависимост на българската икономика от икономическата конюнктура на страните-партньори, което крие висок риск от бързо пренасяне на световните икономически тенденции в нашата страна (ИИИ, 2016). Може да се очаква, че стагнацията в ЕС ще продължава и вътрешното търсене в България ще е слабо, което ще задържа растежа в българската икономика. Затова растежът ще се определя от възможностите за износ, особено извън ЕС, а в този смисъл всякакви политики за насърчаване на износа са от фундаментално значение за растежа и стабилността на икономиката в средносрочна перспектива. В този контекст скорошно изследване показва, че голяма част от българските компании, извършващи чуждестранни сделки, имат възможност за разширение на своя износ, без да увеличават производствените си мощности (Несторов, 2015).
Изводът, който се налага от подробното разглеждане на износа на България с основните партньори от ССА, е, че за съжаление с малки изключения той е слабо диверсифициран и е съставен предимно от суровини. Търсенето на преработени стоки в региона и успехът на някои български фирми в износа им обаче разкрива пространство за българските производители. Растящият потенциал на ССА, добрата правно-институционална рамка изградена от споразуменията на ЕС, както и значителният интерес на българските фирми да търгуват точно в областите, в които има търсене, е всичко от което има нужда, за де се реализира ефективна външно-търговска политика от страна на държавата. Тази политика трябва да се изразява най-вече в предоставянето на информационни услуги на износителите и амбициозни и постоянни действия за налагане на българските стоки на тези пазари.
Литература
Институт за икономически изследвания при БАН (ИИИ). 2016. Годишен доклад 2016. Икономическоразвитие и политики в България: Оценки и очаквания. С.: Горекс Прес.
Гълъбова, Б. и Н. Несторов. 2016. Състояние и тенденции при износа на руди, шлаки и пепели. Сп. Science & Technologies, Volume VI, 2016, Number 7: Social Studies, Стара Загора: СУСЗ, с. 114-119.
Несторов, Н. 2015. Изследване на външнотърговската дейност на българските фир-ми. В: Иновациите: Двигател за икономическиярастеж - 2015 г., С.: ВУЗФ, с. 20-24.
Trade Map. ITC calculations based on UN COMTRADE Statistics, available at http://www.trademap.org/, accessed on 1.02.2017.
Благодарности
Публикацията е осъществена в рамките на проект „Възможности и перспективи пред външнотърговските отношения на България с държавите от Субсахарска Африка". Авторът изказва благодарност към „Програмата за подпомагане на младите учени в БАН".
За контакта: Едуард Маринов, научен секретар на секция „Международна икономика", Институт за икономически изследвания при БАН, eddie.marinov@gmal.com
