CC BY
21
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ИНОВАЦИОННА АКТИВНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ХВП
Ива Би чурова Университет по хранителни технологии - Пловдив
INNOVATION ACTIVITY OF FOOD PROCESSING ENTERPRISES
Iva Bic hurova University of Food Technologies - Plovdiv
Abstract
The report highlights the need for innovation activity of enterprises operating in the food industry. This fact is dictated by the nature of the industry and the specific requirements for the quality and safety of food and beverages. On the other hand, the link between innovation activity of enterprises and their competitiveness is emphasized. In this connection, the difficulties encountered by small and medium-sized enterprises in this area are being discussed. The potential for accelerating the diffusion of innovation to improve the efficiency and competitiveness of specific enterprises is analyzed. The report also summarizes the directions of innovation activity, the factors that affect it, the achievements in the discussed field and the problems faced by small and medium enterprises in the food industry in Bulgaria.
Увод
Иновационната активност се счита за приоритетен фактор на икономическото развитие. Под иновационна активност се разбира съвкупността от всички стъпки, които водят или се очаква да доведат до реализация на иновации. Тя измерва дела на иновативните предприятия по вид иновационни дейности и резултатите от тях за период от три години. Нейната оценка се осъществява на базата на извършените разходи за иновационни дейности и приходите от нововъведените продукти или процеси, измерени с реализацията на пазара. С други думи измерването на равнището на иновационна активност се извършва с показателя „иновационна интензивност", изразена чрез процентното съотношение между разходите за изследователска и развойна дейност (в т.ч. разходи за инвестиции в дейности на изследователски организации, разходи, свързани с изпробването на нова технология на територията на предприятието и др.) и оборота на предприятието [1].
Сред основните фактори за иновационна активност са: големината на предприятието, техническите бариери, образованието и квалификацията на предприемачите и служителите, предприемаческата култура и опит, достъпа до финансиране и др.
Дифузията на иновацията представлява разширяване на иновацията в областта, в която е функционирала или в други възможни области на приложение. Разширяването в същата област изисква усъвършенстване, имитация и възприемане на нови пазари, технологии, продукти, маркетингова промяна, без големи инвестиции. Разпространяването в други области става чрез прехвърляне и усвояване на идеи.
Дифузията, още е пътят, по който се разпространяват иновациите по пазарни или непазарни канали. Без дифузия една иновация не може да има икономическо значение, т.е. пътят и механизмите за разпространение на една иновация представлява вид технологична иновация. [2].
Същинска част
Иновационни постижения на националната икономика
Липсата на добре обоснована и целенасочено провеждана политика в областите на науката, образованието, технологиите и иновациите, която да ангажира еднакво силно, както публичния, така и частния сектор, води до ясно изразени диспропорции и флуктуации по отделните показатели за иновационен потенциал, в сравнение с европейските страни. Предимствата на България съгласно методологията на Световния иновационен индекс са преди всичко в областта на резултатите от иновационна дейност с нисък технологичен интензитет [3].
Сравнителните недостатъци са свързани с факторите на средата, подкрепящи изследователската и иновационната дейност - конкурентна и бизнес среда, електронно правителство, микро- и рисково финансиране, развитие на клъстерите и взаимодействие между университети и бизнес [4].
Според годишния доклад за 2015/2016 г. на Глобалния предприемачески мониторинг, в България има много малко прохождащи предприятия и само малка част от тях се занимават с иновативни дейности. Това се определя като голяма пречка пред конкурентоспособността на новите предприятия, а оттам и на цялата икономика. Разбира се, иновационните постижения на националната икономика не зависят единствено от иновативността на нейните прохождащи предприемачи, тъй като в България има малка, но енергична група от иновационно-ориентирани бизнеси, които реализират иновациите сравнително ефективно[5].
В световната практика е доказано, че реалните стойности на индикаторите за физически мащаб не са определящи до степен да нямат никакво значение за равнището на индикаторите за икономическо благополучие и качество на живот. Факторите за растеж нарастват бързо, но не хаотично, а в посока, която може да се предвиди. Ако до сега стремежът беше достигането на уникални предимства въз основа на иновациите, търсенето на по-висока конкурентоспособност, то сега се измества една стъпка назад, т.е. към хората със знания, способности и умения, които са в основата на иновациите и генерират творчески решения за преодоляването на практическите проблеми и тяхното отпадане [6].
Разходи Персонал, зает Патентна Трансфер Законодателст Иновацио Продукто
за НИРД, с НИРД, % от активност, на во нна ви и
% от БВП, населението в патентни технологии за наука активност процесни
2015 трудоспособна заявки към но и (иноватив иновации
(НСИ) възраст, ЕПВ знание, 2016 изследвания, ни МСП, в МСП (в
2013(НСИ) (Евростат) (IMD) 2016 (Е^) % от процент
всички от всички
МСП), МСП),
2015 (ЕК) 2015
0,96 0,48 2494 3,14 (57-о 3,42 (54-о 11,6% 13,6%
място място
от 61) от 61)
Табл. 1 Наука и образование, Източник: НСИ, Евростат, авторска подредба
През 2015г. финансирането за НИРД достига 0,96% от БВП. Основен фактор за растеж са чуждестранните инвестиции в изследователски звена в страната ни, съфинансиране от МСП по проекти, финансирани по национални оперативни програми. През 2015 г. нараства разхода за НИРД в абсолютна стойност и като процент от БВП близо с 30%, спрямо
2014г. Тази тенденция се дължи на обстоятелствата за устойчиво нарастване на външните инвестиции в иновационни проекти - европейско структурно финансиране и национални оперативни програми. Нарастват, също така средствата, които предприятията отделят за изследователска и развойна дейност.
Друго важно обстоятелство, което е и реален показател за иновационен потенциал е процента на изследователите като дял от трудоспособного население, което в България за 2013 г. е едва 0,48%. Средното равнище в ЕС-28 на този показател е 1,12%. Патентната активност към ПВРБ намалява драстично през 2015г., като достига символичните 34 патента. Подадените заявки за патент пред ЕПВ на български патентозаявители непрекъснато намалява след 2007 г., като през 2014 г. достигат 6,55 заявки на 1 млн. души. По този показател България е на едно от последните места в Европа, като изпреварва само Румъния и Хърватия. Средното равнище на този показател за ЕС-28 е 111, 59 заявки на 1млн. души.
През последните пет години България отбелязва спад с около една трета в дела на иновативните МСП, който е 11,6% от общия брой МСП. Средното равнище на този показател за ЕС-28 е 28,7%. В България едва 13,6% от МСП реализират продуктови и процесни иновации при средни стойности за ЕС-28, което определя предпоследното ни място в класацията , изпреварвайки единствено Румъния.
Състояние и място в националната икономика на ХВП в България
Хранителната промишленост е традиционно силно развит отрасъл и заема важно място в икономиката и експорта на страната. В периода 2006-2013г. Хранителната индустрия се развива с по-висок темп в сравнение с останалите индустриални отрасли и е най-обхватният отрасъл с повече от 15 подотрасъла, които са повсеместно разположени по територията на България. В сектор „Производство на храни" в България през 2014г. икономическа дейност осъществяват 4 882 предприятия, които са реализирали нетни приходи от продажби в размер на 7 788 087 хил.лв. Техният годишен оборот е 4,1 млрд. евро, а делът в общия износ на страната - 5,4%.
Промените - икономически, политически, социални и т. н., поставиха браншовете на хранителната индустрия в условията на оцеляване. Някои фалираха. Други устояха, но с рязко снижение на произвежданите количества, защото се оказаха неконкурентоспособни в новата конюнктура. Промени се коренно системата на финансиране и инвестиране в хранителната индустрия.
Днес водещата роля на конкурентоспособността на предприятията, в който и да е сектор на хранителната индустрия обединява всички възможни капиталови ресурси. Качеството и безопасността на храните и напитките, адаптирането на производството към водещите тенденции при производството и консумацията се определят преди всичко от това, до колко ефективно е организиран и се осъществява маркетинговият и иновационният мениджмънт на конкретното предприятие. Марката и доверието имат доминиращо значение при покупките на храни и напитки.
Стабилизацията на макрорамката на страната се приема като изходна база за развитие на бизнеса, в т. ч. и на хранителната индустрия. Става въпрос за по-добри иновационни действия насочени към повишаване на конкурентоспособността на българските продукти. Като показатели за стабилизация се използват: ръст на БВП; размер на чуждестранни инвестиции; валутния резерв; средногодишния темп на инфлация; ръста на безработицата и др.
Успоредно с това трябва да се посочи изменението в редица направления свързани с цялостното развитие на страната и оказващо благоприятен ефект върху развитието на различните отрасли и браншове. Това са: структурните реформи; стопанския климат; частното предприемачество; устойчивото развитие; членството ни в ЕС; финансирането по оперативни програми и др.
От гледна точка на държавата и държавната политика, конкурентни предимства в индустрията се постигат посредством създаване, внедряване и разпространение на иновации. Иновациите осигуряват водещи конкурентни позиции на международния пазар и изпреварващо задоволяване на нови потребности на националния и международния пазар. У нас обаче конюнктурата много бавно се променя.
В стратегически аспект усилията за повишаване на конкурентоспособността са пряко свързани с иновационните процеси. Модерната формула за повишанате на конкурентоспособността се визуализира с лансирането на схващането на идеята за индустрия основана на знанието. В икономически аспект това означава: повишаване на добавената стойност; повишаване на производителността; нарастване на износа; увеличаване на чуждестранните инвестиции и др.
Въпреки наличните образователни институции, проблем за Хранителната индустрия е образователното равнище и квалификацията на част от собствениците на предприятия от малкия и среден бизнес, въпреки че една част от тези работодатели имат придобита практическа квалификация, Европейските изисквания налагат тези умения да бъдат покрити със съответния сертификат. Сериозно предизвикателство към висшите и средни учебни заведения е да отговорят с адекватни образователни програми за сътрудничество с бизнеса. Иновационните идеи се формират на широка научна основа (НИРД) и в последствие във всеки етап на развитието на продукта (за хранителната индустрия това често се отнася до продуктовите гами и развитието на опаковките и опаковъчните технологии). Факторите, които осигуряват двата процеса са: организацията; финансирането; маркетингът и образованието. Постигането на "добрата" комбинация между тях се базира на много допълнителни фактори и причини като: интеграционната политика в страната; функционирането на националната иновационна система; стремежът за повишаване на конкурентоспособността на хранителните продукти дори от гледна точка на това, че се възприемат като иновация за международния пазар и т. н. Много трудно може да се посочи еднопосочен вектор в изброените направления, а трудностите се засилват от нелинейността на процесите. Става въпрос за интерактивен и системен процес, който се влияе много силно основно от фактори и обстоятелства като [7]:
-инвестиции в научни изследвания и иновации, въпреки външното си финансиране крият висок риск и предприятията не са склонни да правят големи капиталовложения;
-хранителната индустрия се задовлява със стратегията на ниските цени на международния и вътрешния пазар;
- върху предприятията от хранителната индустрия действат външни фактори, благодарение на които се правят както принудителни инвестиции, така и иновации от същия тип;
-опасност от появата на продукти и производители на вътрешния пазар, които да използват аналогични стратегии на ниските цени; -интернационализация на фирмите;
-интернационализация на изследователската и иновационната дейност; -радикални промени на условията за създаване и разпространение на иновациите. От гледна точка на вътрешноикономическите условия на страната, иновациите и иновационните процеси се обвързат с ясно дефинираните приоритети в държавната политика, между които са селското стопанство и туризма. Иновационната култура и иновационното предприемачество в хранителната индустрия тангират с посочените приоритетни направления. Мотивите за развинтието на хранителната индустрия могат да се разгънат в няколко направления: жизнеспособност; реалистичност; инвестиционна политика в приложно-изследователската дейност; иновативност в малките и средни предприятия (МСП).
Към жизнеспособността се отнасят усилия свързани с [8]: -реализиране на по-ниски производствени разходи;
-производството на нови стоки с гарантирано качество и осигурен безопасност;
-подобрен дизайн; -подобрена организация на работа; -подобрен маркетинг; -интелектуална нагласа;
-предвиждане на нови потребности (прогнозиране); -спазване на договореностите; -контролиране на разходите и др. Към проблемите свързани с реалистичността се отнасят вече споменатите по-горе проблеми, свързани с интерактивността и системността, както и с усилията на държавата като цяло.
Инвестициите в приложно-изследователска и развойна дейност оказват най-силно въздействие върху повишаването на производителността, а оттам и върху размера на добавенат стойност. Понастоящем хранителната индустрия не разполага с научно-изследователска база, но важен факт са усилията понастоящем да се изгради и развива такава. МСП са преобладаващите във всички браншове и немогат да осъществяват НИРД, но са в състояние да прилагат иновационни решения. Една част от тях са свързани помежду си и образуват малки иновационни системи [9].
Иновативността в МСП се изразява в опитите за създаване на клъстъри с възможности за клъстърен трансфер (Clusters and Cluster transfer) за развитие на иновационни дейности и обслужване на определени отрасли, на основа определена технология или производствен цикъл, както и за даден район.
Млечният сектор е един от двигателите на регионалната икономика и точно затова в него са необходими непрестанни подобрения, развитие и създаване на нови иновационни форми на организация като клъстери. Сред най-чувствителните предимства на клъстерите е повишената конкурентоспособност на предприятията в тях, въз основа на ефективност на производството, наличност и навременност на информация и ресурси и въвеждане на иновации и нови технологии, които подобряват работния процес по цялата дължина на производствена верига. Като пряк резултат се наблюдава и увеличение на работните места, което е значителен показател и за социалното развитие на района [10].
Клъстерите са сред инструментите на новата държавна политика за икономическо развитие и конкурентоспособност на регионите в България. Програми и мерки за подпомагане и развиване на клъстерите са заложени в програмната политика на правителството за периода 2014-2020г.
Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 (ОПИК) одобрена от Европейската комисия през м. март 2015г., залага на технологично развитие и повишаването на иновационната дейност на предприятията. В контекста на тези приоритети се откроява нуждата от установяване на обединения от клъстерен тип за подобряване на ефективността. Чрез насърчаване на партньорства между предприятията, научните институти и висшите училища се очаква българските предприятия да създават подходяща иновационна среда и условия за развитие НИРД. ОПИК 2014-2020г. ще подкрепи клъстери в зависимост от етапа им на развитие. За новосъздадените клъстери се предвижда съдействие за организационно-административно укрепване и предоставяне на допълнителни стимули за коопериране и сътрудничество, а развиващите се клъстери ще получат подкрепа за развитие на споделена иновационна инфраструктура, интернационализация и участие в чуждестранни форми на сътрудничество. Целта е клъстерните обединения да се превърнат в динамо на регионалната интелигентна специализация в страната [11].
В Иновационна стратегия за интелигентна специализация - ИСИС, на България за периода 2014 - 2020 г.131 се отбелязва, че клъстерите ще доведат до нови производствени решения и ще повишат степента на интернационализация [12].
Между възможностите на селското стопанство и производствените капацитети на предприятията от хранителнатат индустрия е налице огромно разминаване. Независимо от 110
усилията на предприятията от хранителните браншове за подобряване на координацията с фермерите, е налице изключително сериозно забавяне на развитието на суровинната база. Това е една от причините за прибягване до работа с материал на чуждестранни клиенти (ишлеме) и реализиране на ниска добавена стойност.
Проблеми съществуват на входа, изхода и в самия производствен процес. Съществуват много трудно решими за кратък период въпроси за снабдяване на много от подотраслите с достатъчни по количество и видово разнообразие суровини, с качество, отговарящо на европейските норми, което налага да се увеличи производството на такива видове суровини, на които има търсене включително и на международния пазар. Сериозна пречка и за напред ще бъде съществуващият недостиг на квалифицирана работна ръка в селското стопанство [13].
Заключение
Новата икономическа ситуация изисква фирмите да генерират и усвояват все по-конкурентоспособни нововъведения, да поддържат и развиват висока иновационна активност. Това се превръща във все по-важно условие за ефективното им функциониране и оцеляване. Във всяка фирма е необходимо да бъдат осигурени условия за въвеждане на иновации, поради което тя трябва да има такава структура и процеси, които да предполагат и реализират подходящо иновационно поведение.
Делът на неопитните и нискоквалифицирани работници в сектора е голям. В част от фирмите обучението им се поема от вече изградените опитни професионалисти, но това не е достатъчно и не отговаря на европейските изисквания. Като цяло малките и средните предприятия от Хранителната индустрия у нас са изправени пред редица предизвикателства като увеличаващите се разходи и недостатъчния финансов ресурс във връзка с европейските изисквания за сертификация и стандарти за продуктов състав, безопасност и природосъобразност, сертифициране на биологични производствата, както и обща пазарна адаптация.
Литература:
[7,8,9] -Бичуров А., Йорданов Й., Инвестиране в активи в ХВП, Изд. УХТ, 2007, стр. 52-107
[1]- Георгиева Т., Влияние на отношението към риска върху иновационната активност при производството на пшеница Сп. Известия, Изд. ВУ, 2015, бр.2, ISSN 1310-0343, стр.74
[2]-Чобанова Р., Иновативност на националната икономика, АИ „Проф. Марин Дринов", С, 2012, стр.52
[10,13]-Yaneva, A., At. Teneva, Modeling industrial Cluster in dairy praducts sector in the territory of South Central region in Bulgaria / International journal KNOWEDGE, ISSN 1857-92, Scientific papers, Vol.14.2, 2016, p.544 - 547 [3,4,6]-www.arcfund.net, Годишният доклад Иновации.бг, 2016
[5]- www.gemorg.bg, Глобален предприемачески мониторин, Годишен доклад 2015/2016г., стр.39-51
[11]-www.opcompetitiveness.bg
[12]- www.mi.government.bg
