CC BY
7
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том L, Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ЧРЕЗ СИСТЕМИ И МОДЕЛИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА жИВОТ В МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА
Б. Хаджиев, И. Хаджиев
Increasing the efficiency of Bulgarian economy through systems and models for improving the quality of life in small towns
B. Hadzhiev, I. Hadzhiev
Abstract: History of small towns in Bulgaria reveals many positive examples and activities related to the rise of the Bulgarian economy and quality of life. At the heart of this are strong traditions in agriculture, food industry, well developed educational and research system and rich cultural and historical heritage, which provided a balanced life and efficient labor market. This specificity of the Bulgarians is historically inculcated base value, which today disappears, but one that should be bet on to increase the efficiency of the Bulgarian economy. The focus therefore must be the creation and implementation of a national strategy for improving quality of life and attract young people in small towns (ST) of Bulgaria.
Изложение:
Развитието на пазара на труда в малките населени места в България, може да се превърне в ахилесовата пета за възхода на българската икономика.
Каква е изходната рамковата ситуация? Според данни на Националния регистър на населените места /вж. НСИ/ в края на 2013 година 169 населени места нямат нито един жител. Най-много са тези в Кърджалийско, Смолянско, Хасковско. Над 1800 села нямат и 100 обитателя. Села с обитатели от 101 до 300 души са около 1300. Около 400 са селата с обитатели от 1000 до 2000 души. Има и големи села обикновено с местоположение до голям градски център и развита индустриална инфраструктура. Такива са най-голямото българско село с над 6300 обитатели -село Лозен (обл. София-град) и Айдемир - с около 6000 души (обл. Силистра). Така също редица населени места-градски тип стават по-малки дори от българските села.
Изследването разкрива, че инфраструктурата на малки населени места (МНМ), отдалечени на повече от 35 км. от основен градски център, постепенно се руши и над 50% от домовете не се използват или се използват частично като вилни жилища.
Работоспособните хора (основно младите) от МНМ устойчиво и устремено през последните 25 години се установяват трайно в големите градски центрове (учат, работят или се занимават със „сиви дейности" и прахосничество) или напускат страната (учат, работят в чужбина). Всичко това се отрязява пагубно на икономиката. Изследването разкрива, че първопричините за дефектите в пазара на труда в МНМ са:
1. Заличаването на ВТО, НПК, АПК, които осигуряваха координация на наука-земя-производство-търговия, в т.ч. мощен износ на плодове, зеленчуци и продукта на хранителната индустрия. Разпадането на тези модерни структури стресира производителите, много от
които в периода 90-93 година не знаеха къде да пласират своята продукция, тъй като малко от тях имаха преки доставки и контакти с крайните потребители;
2. Раздробяването на земите и „връщането им на собствениците в реални граници" предизвика същностна промяна на КЗС в МНМ. Загуби се кооперативния дух в дейността. Много от КЗС/ТКЗС разпродадоха на безценица имуществото, което осигуряваше тяхното производство и кооперативната дейност. Продажбите на земи и кооперативно имущество и разпада на кооперациите, създадоха временен комфорт на обитателите на МНМ, но реално ги отдаличиха от пазара на труда в тези места и предизвикаха мощен поток към големите градски центрове. Обемите на производство в МНМ спрямо 1990г. спаднаха драстично. Средно около 3 пъти намаляха площите с овощни и зеленчукови култури, производството на основни култури намаля около 60 пъти за круши, над 10 пъти - за ябълки, над 7 пъти -за праскови и 3 пъти - за сливи. В най-добрите години България е произвеждала над 410 хиляди тона ябълки, над 100 хил.тона круши, над 300 хил. тона сливи. Средните добиви от декар за ябълките намаляват от над 15000кг./ха на около 8000кг/ха, за крушите - от 3661кг./ ха на 2892кг/ха. От 2 място по производство на ябълки след Унгария, следвана от Франция, Румъния и Италия, постепено България се нарежда на последните места. Изнасяла е над 50 хил. тона ябълки и над 2 хил. тона круши, без местното производство да има необходимост от внос. Днес производството се основава основно на внос. Не по-различна е ситуацията и с производството на зеленчуци, и на месо. Подобни и редица неразумни управленчески и политически действия се отразяват и на състоянието на хранителната индустрия (ХИ) и на нейния потенциал (който пада с около 4 пъти, вж. 2), а от тук и на качеството и количеството на българските храни и на здравето на българите.
3. Постепенно пазара на труда в МНМ се зае от арендатори и концесионери, които след 2007 година започнаха да получават субсидии за обработваната земя. Пазарът на труда в МНМ се сведе до обработката на земите от един или няколко арендатора/концесионери, които вече нямаха нужда от труда на останалите обитатели в МНМ. Това предизвика допълнителен отлив на хора от МНМ. В тях останаха само възрастните/пенсионерите, за повечето от които социалният живот бе да отидат до селския магазин или в селската кръчма или 1 път в годината на празника на селото, за да се видят със стотиците близки, чиито корени са от МНМ. Когато към тази картина се добави и некачествената работа на много от арендаторите/концесионерите/крупните собственици на земите от МНМ, за които основната дейност се превръща в усвояване на субсидии от държавата и ЕС без да има положителен и устойчив резултат предизвикателствата за икономически растеж на България стават още по-големи.
Първата вълна работоспособни от МНМ в големите градски центрове все повече натоварва инфраструктурата и деформира пазара на труда. Трудът в малките населени места постепенно се заличава, а трудът в градските центрове се измества към дейности, които не водят до повишаване на БВП (расте бюрокрацията, нараства корупцията, увеличават се депресиите, болестите и престъпността, нараства имитацията на труд и интелигентния мързел).
Другата вълна от милион българи, които напуснаха страната (голяма част от които са от малките насели места) реално спонсорират развитите страни минимум с опита и образованието си, за които страната е разходвала над 10 милиарда лева.
Горепосоченото задълбочи съществено демографската, икономическа и политическа криза, спомогна за създаването на дефектна бизнес среда, огромна бюрокрация, сива икономика и неработеща индустрия. В резултат за пазара на труда се появиха съществени дефекти. Както посочва председателят на БТПП г-н Симеонов само в периода от началото на 2008г. до март 2013 година, 507 хил. души са загубили работните си места, коефициентът на безработица е нараснал от 5.6% на 13.8%, коефициентът на младежката безработица е нараснал от 12.7% на 29.5%, коефициентът на продължително безработните е нараснал от 78
2.9% на 7.6% , над 136 хиляди безработни са с основно или по-ниско образование, около 5% от заетите български младежи са на не пълно работно време при 30% средно за ЕС, около 10% са българските младежи с временна заетост при 40% средно за ЕС (вж.1).
Когато към горепосоченото се добави „имитацията на труд", сивата икономика, неефективното управление на основни политически и бизнес процеси, културния и духовен разпад, се оказва, че все повече се изкривява пазарната среда и се влошават условията за правомерен труд и за качествен живот на хората в България.
Обикновено, българите от МНМ не познават методи, с които да преодолеят безпо-мощността си в средата, особено когато с редица ограничения им бе отнета свободата за самозадоволяване. Често младите хора с високо самочувствие и комплексна информация, живеещи в свят, където доминиращата сила е индивидуализма и в среда, където обществото не им о сигурява условия за работа и изява и не полага грижи за тях, са принудени да избират една от следните три възможности:
- да отвръщат с насилие и лошотия, когато се изправят пред реалността и тя им показва, че са в порочен кръг на бедността и безумието и че с това, което са учили и знаят не могат да оцелеят с почтени методи;
- да изпаднат в безпомощност и депресия и да се самоунищожат, като в най- добрия случай станат зависими от лекарства;
- да избягат от тази ситуация и среда (в големия град или в чужбина най-често в САЩ и Западна Европа, без да съзнават, че и там много от тези проблеми съществуват).
Според нас, за да се излезе от порочния кръг на горепосочените възможности за из-бор и за да остават младите хора в България, е необходимо националната политика да се фокусира върху подобряване качеството на живот и привличане на младите хора в малките населени места (МНМ) на България. Това би могло да се постигне чрез системи и модели решаващи следните две основни задачи:
1. Държавата да осигури необходимите условия и грижа към хората (най-вече към младите), като излекува управленческото си безумие и започне да прилага приоритета на разумното управление за създаване качествен пазар на труда;
2. Хората да се научат да използват техники за разумно управление, в т.ч. за предприемачество в областта на селското стопанство, хранителната индустрия, туризма и информационните технологии.
С разработването на системите и моделите за решаването на тези задачи се занимава науката за разумно управление, инициирана от българската школа за реинженеринг [2].
Горепосочените задачи според комплексния реинженеринг трябва да се решават в две направления. От една страна чрез прилагане на реинженеринговата технологията за преодоляване на нарушеното стопанско и личностно общуване. Това е свързано не само с преосмисляне на държавната политика, но и със създаване на национална българска корпорация, в която доминира синергичния принцип обединяващ усилията на субектите от селското стопанство, хранителната индустрия и туризма. От друга страна с използването на реинженерингови механизми за икономически растеж на МСП особено тези в МНМ. Ключовата дума е „полагане на разумен труд".
Препоръчва се управленческите грижи да са свързани с насърчаване на предприемачеството и намаляване натискът върху средния и дребния бизнес. Предприемачеството като култура трябва все повече да се налага в българското общество. Изисква се управленческите грижи да са свързани не само с ясни и опростени правила и изис-квания, но и с нова ефективна политическа система, която да издига ролята и отговорността на местното самоуправление и на предприемачеството особено в МНМ. В тази връзка комплексният реинженеринг (КР) предопределя формирането на системи и модели за: Създаване и развитие на научно-изследователска система в страната; Създаване и развитие на научна и иновационна инфраструктура; Създаване и развитие на човешки ресурси по
79
приоритетните направления с висока степен на патентна активност и предприемаческа култура; Стимулиране развитието на малки и средни предприятия и тяхната интеграция чрез синергия, особено в малките населени райони в страната; Подобряване връзката между наука и бизнес и осигуряване на достъпно и надеждно финансиране; Нарастване на експортния потенциал чрез иновационни технологии за опазване на природата и за развитие и модернизация на селското стопанство, ХИ, туризма и IT.
За формирането и реализацията на тези системи и модели на първо място е необходимо да се премахне управленческого безумие сведено до политика, при която "гражданина и фирмата винаги са виновни за нещо, трябва да бъдат глобявани, трябва да дават и да из-пълняват". Такава политика в крайна сметка осигурява бедност и ще доведе да искаш "на босия цървулите". Защото тя не само руши активността на хората и желанието им да са по-лезни на обществото, но ги кара да страдат от различните несправедливости, произтичащи в редица случаи от некоректни изисквания и ограничения. Все още властимащите вместо да търсят системи и модели за подобряване качеството на живот, предпочитат да прехвърлят основните си проблеми в бъдещ период и да прилагат хитроумни технологии за събиране на средства по най-различни начини. Така постепенно се създава среда, в която граждани-те и фирмите са в някакво нарушение или нещо дължат. Среда в която самото управление поддържа относителен комфорт, но задълженията непрекъснато нарастват и порочния кръг на бедността за България се затваря. Кое е по-важно, да се промени буквата в закона/ норматива или да се постигне справедливост, разумно управление и положителен резултат с минимум енергия напусто? Според нас във всеки един закон/норматив, преди да се приеме, трябва поне мислено да се проиграят основните процеси, които той засяга. Законотвор-ците трябва да приемат всеки елемент на закона като негови изпълнители и да носят лично отговорността за вреди на икономиката и на обществото, произтичащи от него. Важни са проактивните действия, а не реактивно да се действа след събитията. Българинът не е само твърд и търпелив, той като цяло е изпълнителен, когато има разумен закон/норматив. Не са редки случаите, когато много българи предпочитат да гладуват и да се лишават от изкон-ните си права на нормално съществуване, за да си платят задълженията. Законите в една държава са, за да се спазват. Затова най-голяма отговорност - и имуществена, и морална, трябва да носят тези, които са инициирали неразумни закони/нормативи или техни нера-зумни промени, нарушаващи справедливостта и качеството на живот на хората.
Важно за реализацията на горепосочените системи е властта в България да не се превръща в доходен бизнес, а корумпираните законотворци, властимащите, държавните и общински служители и тези, които нанасят вреди на обществото и вкарват страната в порочния кръг на бедността, да се наказват с най-голямата строгост, както се наказват тези, за държавна измяна и тероризъм.
Разработването и прилагането на реинженеринговите системи и модели е свързано със следните основания и очаквания: поява на нова идеологическа платформа с приоритет в развитието на селското стопанство, ХИ и туризма; преструктуриране и преобразуване дефектния елит на страната и създаване на условия за намаляване на конфликта между него и обществото; подобряване на иновационната и предприемаческа култура в страната; заменяне на идеологията за лично обогатяване свързана с корупционен разцвет на елита, интелигентен мързел, бюджетни кражби и клептоманийна бюрократична класа (заместила социалистическата и комунистическата идеология и превърнала се в най-голямата съвременна опасност) с нова идеологическа платформа за икономическо и социално развитие, основана на принципите на комплексния реинженеринг (КР) с полза за обществото, за бизнеса и за природата.
Изследването разкрива, че България може да излезе от порочния кръг на бедността и да постигне икономически растеж, когато чрез КР се създадат условия за източници на ка-питалово инвестиране, за производствено експортна база на селскостопански, хранителни, 80
туристически и интелектуални продукта и за приложение на най-съвременните процеси, стандарта и системи за контрол и управление на качеството. КР, като система за ефективно управление на промените разкрива, че осигуряването на условия за източници на капитало-во инвестиране и повишаване качеството на живот в МНМ, може да започне с ТЕХ-паркове и ЗИП (зона с икономически преференции), какго и с обединяване на усилията на производителите на храни и напитки, на плодове и на зеленчуци, на туристическите фирми в Български холдинг /корпорация за храни и напитки (БХХН), който да осигури синергия в производството, изкупуването, пласирането на произвежданата продукция, както и транснационализация на българския бизнес.
Реинженеринговата синергия в областта на селското стопанство, хранителната промишленост туризма, финансите, информацията и услугите чрез ЗИП, ТЕХ-паркове и БХХН несъмнено ще подобри пазара на труда и ще повиши качеството на живот в МНМ, а така ще се осигури и повишаване ефективността на българската икономика.
Създаването на устойчив и качествен пазар на труда в тези места ще възвърне мощта на българското селско стопанство и на хранителната индустрия, ще осигури условия за предприемачество в туризма и във всяка една актуална индустриална и бизнес област. Така също взаимодействието в и с ЕС ще е дефектно, ако ние като българи не мобилизираме творчеството си и възможностите си за разработване на технологии, които да ни осигурят ефективна социална и регионална политика и най-важното да изградим механизми, които да носят ползи за природата, за обществото и за бизнеса, съобразени с общочовешките нор-ми за почтеност, морал и високо качество на живот. Може да се започне с една национална стратегия за подобряване качеството на живот и привличане на младите хора в малките населени места, в която с висока тежест да са горепосочените реинженерингови системи и модели.
Основни източници и документа използвани в изследването:
□ Пазар на труда в страните от Централна и Югоизточна Европа. Институт за икономическа политика, ISBN 978-954-9359-53-4, С. 2014
□ Хаджиев, Б. Възможностите на разумното управление срещу съвременните предизвикателства на живота в България, ISBN 954-9752-25-9/ТК 1007П.2002
□ Хаджиев, Б. Комплексен реинженеринг на бизнес организациите в условията на глобализация на икономиката (по примера на индустриалните организации в ХИ)., ISBN 978 -954-24-0215-2 П., 2012;
□ Хаджиев, Б. Кратък курс по управление на маркетинга. П., 2012;
□ Проект на национална стратегия за научни изследвания и иновации (МОН);
□ Проект на иновационна стратегия за интелигентна специализация (МИЕ);
□ НСИ и Евростат, Световна банка
□ Country Fact Sheet за България на Европейската комисия от юли 2012 г.
□ Национална програма за реформи 2013 - 2020 г.
□ Националната програма за развитие: България 2020
□ Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020
□ Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.
□ Доклада за глобална конкурентоспособност 2012 - 2013 на Световния икономически форум
□ Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2020
