CC BY
52
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ Петър Атанасов Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
COMPETITIVENESS OF PHARMACEUTICAL INDUSTRIES IN
BULGARIA Peter Atanasov
Abstract
The pharmaceutical industry competitiveness is affected by many complex factors. Some of these factors are country and industry specific, while others are driven by internationalization and global trends in development of pharmaceutical companies. In this study we focus on the most important issues for the future of pharma companies in Bulgaria - globalization of pharmacy markets and trade, stiff pricing competition, ability to build and sustain flexible network structures.
Key words: Competitiveness, pharmaceutical industry, competitive edge factors,
Увод
Основного и трайно конкурентно предимство на компаниите от фармацевтичната индустрия се крие в същността на предлагания от тях продукт а именно - съвременното общество има растяща нужда от лекарства. Нарастването на общите разходи за лекарства е закономерен процес свързан с обективни обстоятелства по-важни, от които са: застаря-ващото население, по-добрата диагностика и използването на все по-съвременни лечебни практики, високият брой нелекувани пациенти и увеличаването на заболеваемостта вследствие на промените в начина на живот, наличието на нови по-добри медикамента, както и нарастващата информираност и очаквания на пациентите.
1. Конкурентоспособност на фармацевтичната индустрия на фона на българската икономика
За конкурентоспособността на българската икономиката като цяло, интерес предста-вляват основните изводи направени от Икономически и Социален Съвет - Недостатъчната конкурентоспособност на българската икономика се дължи на следните структурни про-блеми:
1.1 слаби инвестиции в областите за НИРД, информационни и комуникационни технологии (ИКТ), образованието, либерализирането и др;
1.2 ниска степен на защита на интелектуалните права и индустриалната собственост и несъразмерно високи такси за регистрация им;
1.3 необходимост от по-добро управление и регулиране на човешките и финансовите ресурси и в областта на бюджетирането;
1.4 липса на проактивна култура за управление в обществения сектор
(ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ, 2010).
Направените изводи и заключения са за българската икономиката въобще, а не за конкретна индустрия. Значима част от тях обаче изключително красноречиво показват проблемите пред фармацевтичната индустрия.
Почти невъзможно е да се намерят, каквито и да са данни за инвестиции в научно-раз-война дейност в българската фармация, както и наличие на достатъчно и качествен научен потенциал. Патентованите български медикаменти в процентно изражение са пренебрежимо малко. Не се откриват данни за сероизни взаимовръзки между образованието, науката изследователската дейност и бизнеса в тази област. Доклад на Световния Икономически Форум, поставя българската икономика на 57-мо място от 148 държави по конкуретоспо-собност [6]. От същият източник се вижда, че от всички дванадесет стълба на конкуренто-способност най-нисък резултат има в областта на иновациите - 2.97 при усреднен индекс 4.31 за България. Наличието на учени, както и на патенти също е под средния за страната индекс. Въпросните показатели изцяло и точно намират отражение в типа и структурата на българската фармацевтична индустрия.
2. Фактори на конкурентоспособное на ниво икономика (макрофактори)
2.1 Стабилна макроикономическа среда. Стабилната макросреда е следствие в една значима степен на валутния борд, който от своя страна е фактор влияещ двупосочно на конкурентоспособността. Следствие на валутния борд би могло да е надценена национална валута. Последното има силно негативно влияние върху износа а фарма индустрията е ек-спортно ориентирана.
2.2 Географско разположение съчетано с принадлежност към EU-страните от бившия Съветски съюз и балканите са традиционно добър пазар за българската фармация а след 2007г. се наблюдава сериозен ръст на експорта към Европейския съюз.
2.3 Ниска ставка на корпоративния данък. Освен в България от страните в региона -10% данък има само в република Македония, където няма силно развита фармацевтична индустрия.
2.4 Относително ниските разходи за ресурси (труд, енергия и др.) са предпоставка за ценово конкурентно предимство.
2.5 На фона на българската икономика фармацевтична индустрия произвежда продукт с относително висока принадена стойност, което е предпоставка за вътрешна конкуренто-способност.
2.6 Пазарът на труда е изключително гъвкав.
3. Специфични фактори на конкурентоспособност на фармацевтичната индустрия
3.1 Интензивна консолидация между производители и други предприятия, опериращи на фармацевтичния пазар с цел намаляване на разходите, икономии от мащаба, обединяване на финансови, иновационни, материално-технически и инвестиционни ресурси.
3.2 Производство на т.нар. hard to make generics (иновация по отношение на лекарст-вената форма), тъй като този сегмент не е интересен за мащабите на производители, като Индия и Китай [2].
3.3 Непрекъснато осъвременяване и развитие на номенклатурата на производството.
3.4 Пазарът е отворен и основната част от продукта е за износ (80%), което предполага качество отговарящо на световния пазар. Българската фармацевтична индустрия е регионален лидер в производството на генерични лекарства с капацитет надхвърлящ вътрешната потребност над 5 пъти.
3.5 Участие в международни мрежи. България е водеща аутсорсинг дестинация в Европа и макар да не материализира това пълноценно са на лице различни форми на между-124
народна активност.
3.6 Бърз темп на нарастване на производствения капацитет със значителен брой участ-ници при условия на силна конкуренция в присъствие на почти всички големи компании за оригинални и генерични лекарства.
3.7 Съвременни, модерно обурудвани и сертифицирани компании ^МР).
3.8 Няма наличие на монополно положение, което предполага конкуренция на произ-водителите.
3.9 Нарастващ интерес и осъзната необходимост от внедряване на нови технологии и обновяване на продукцията.
3.10 Гъвкавост, приспособимост, способност за импровизиране [3].
3.11 Подкрепа за участието на МСП за проучвания чрез Европейската инициатива за иновативни лекарства.
4. Експортна конкурентоспособное
Обликът на фармацевтичната индустрия в България се формира от генеричната и структура и предимно експортната и ориентация. Около 80% от продукцията се изнася в ЕС и трети страни, а само 20% се продават на българския пазар [4]. На следващата графика би могло да се проследи динамиката на фармацевтичния експорт за периода 2008 г. - 2013г.
Фигура 1. Източник НСИ
Според представените резултати на Фигура 1 обемът на фармацевтичния експорт за периода 2008 г - 2013 г. е почти утроен от 453 млн. до 1309 млн. лева.
Експортният потенциал на фармацевтичната индустрия е от особено значение и с оглед мащаба на вътрешния пазар - един от най-малките в Европа 853 млн. евро за 2013г. В този контекс интерес представлява експортната конкурентоспособност. Според доклад на Министерството на финансите от високотехнологичния сектор няма група стоки, за която индексът [2] измерител за конкурентоспособността на износ да надвишава единица. Най-благоприятна е позицията на фармацевтичните продукти. Освен че са с най-високи стой-ности на Баласа индекса, при тях се отчита и нарастване на показателя в края на периода и достигане до стойности, близки до единица [5]. За съжаление, наличните данни от бизнес статистиките показват, че конкурентните предимства в сектора се явяват следствие на це-новия компонент.
Заключение
Фармацевтичната индустрия в България е модерна, високо технологична и изцяло (GMP) сертифицирана. Профилът и е основно генеричен и експортно ориентиран. На фона на цялата българската индустрия фармацевтичната е с една от най-високите принадени стойности, което я прави конкурентна, както у нас така и на традиционните и външни паза-ри. Наред с това се открояват сериозни проблеми, като липса на иновативност и инвестиции в научна и развойна дейност, ниска защита на интелектуалната собственост, последовател-ност, подкрепа и задълбочена визия на държавата, липса на устойчиви и сериозни връзки между образование наука и бизнес. Дългосрочните и устойчиви решения на тези проблеми, както и пълноценното използване на наличните ресурси и потенциал са в основата на ръста на конкурентоспособност на фармацията в България.
Благодарност Разработката е част от работата по проект НИ15 ФИСН019/24.04.2015, финансиран от Фонд „Научни изследвания" при Пловдивски университет „Паисий Хилен-дарски"
Литература
1. Предизвикателства пред българската икономика, Икономически и социален съ-вет, 2010
2. Анализ на фармацевтичната промишленост в България, Българска Агенция за Инвестиции, 2014
3. Прохаски, Г., Членство в ЕС, 2011
4. Капитал, Над 30 медикамента излизат от производство заради твърде ниска цена, 2014
5. Димитрова, М. Я., Конкурентност на българския износ, 2011
6. The Global Gender Gap Report, World Economic Forum, 2014
