CC BY
39
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т. XVIII. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVIII, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine Session, 5-6 November 2015.
СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ВЪЗРАСТНИ И ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И МЯСТОТО ИМ СРЕД НОВИТЕ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ -
РЕЗИДЕНТЕН ТИП Даниела Драганова, Иринка Христова, Деспина Георгиева,
Грета Колева Русенски университет „Ангел Кънчев"
SOCIAL SERVICES FOR ELDERLY PEOPLE AND PEOPLE WITH DISABILITIES AND THEIR PLACE AMONG THE NEW SOCIAL SERVICES - RESIDENTIAL TYPE Daniela Draganova, Irinka Hristova, Despina Georgieva, Greta Koleva University of Ruse "Angel Kanchev"
Abstract: The problem with the quality of life of elderly people is becoming more and more important in Europe - the continent with the most ageing population, and Bulgaria is one of the countries with the most ageing population - 22% of the population is over 65 years.
Increased migration among the young plays a negative impact over healthcare and social services. Elderly people are left alone and the lack of supportive family environment has a negative impact on their mindset.
A possile solution for improving the quality of life of elderly people is developing and providing quality social services - residential type.
Social entrepreneurship in Bulgaria is underdeveloped and is far behind the needs of the population and global trends.
Keywords: elderly people, disabilities, social services - residential type.
Въведение: През 2012 г. относителният дял на населението на 65 и повече навършени години в ЕС е 17.8%. България се нарежда сред страните с най-висок дял на населението над 65 години (19.2%). За разлика от редица държави в ЕС, темповете на застаряване на населението в България са много по-високи. Тези данни и анализ на състоянието ясно показват, че за все по-застаряващото население ще бъдат необходими и повече публични разходи за дългосрочни грижи, тъй като старите хора, загубили своята самостоятелност и нуждаещи се от интензивни грижи, ще съставляват най-бързо растящата социална група в обществото в бъдеще. Очаква се това да доведе и до нарастване на необходимостта от развитието на социални и здравни услуги и мрежи за солидарност и грижи [2].
Изложение: В сферата на социалните услуги съвременна България има тежко наследство от времето на тоталитарната централизирана държава - институциите за социални услуги. Реформата в посока на активна деинституционализация, такава каквато е разбирана според съвременните европейски регламенти и практики, неминуемо е свързана със следните минимално необходими процеси [4]:
• разработване на национална система от социални услуги, базирани в общността, като
алтернатива на модела на институционалната грижа;
• промяна на обществените нагласи в подкрепа на социалните услуги, базирани в общността;
• преодоляване на инерцията и нагласите на общинската администрация за запазване на съществуващите институции поради наличието на осигурено финансиране от републи-кански бюджет и гарантирания брой работни места на персонала;
•реформиране на съществуващите институции.
При изменението на социалното законодателство още през 2003 г. бе възприет принципът социални услуги в специализирани институции да се предоставят като краен вариант след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността. В ППЗСП е направено разграничение между видовете социални услуги, предоставяни в общността и такива, които се предоставят в институции [3].
Практиката в редица страна в Европа и САЩ показва, че социалните услуги в общността са много по-евтини от услугите, предоставяни в институции и в много по-голяма степен отговарят на потребностите на целевите групи. Този извод се потвърждава и от новоразкритите алтернативни видове социални услуги в страната след въвеждане на законодателните промени през 2003 г.
Таблица № 1 Брой социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания към 31 октомври 2013 г.
№ Вид Брой Капацитет
Специализирани институции Общо: Социални услуги в общността Общо: 160 193 11 039 5 768
Социални услуги в общността - резидентен тип Общо: 219 2 682
Общ брой на социалните услуги за възрастни хора и хора с увреждания: 572 19 489
Преходът от традиционната за България институционална грижа към услуги, предлагани в общността и семейна среда, се реализира главно чрез разширяване на кръга на услуги като дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, защитени жилища, развитие на модела за предлагане на услуги в домашна среда (личен асистент, социален асистент, домашен помощник, домашен социален патронаж). В тази връзка, от решаващо значение за реформата в областта на услугите за възрастни хора и хора с увреждания, е процесът на деинституционализация [2].
Деинституционализацията в България се разбира като двустранен процес - както като закриване и преобразуване на съществуващите институции, така и като разкриване на услуги в общността, които са алтернатива на институционалната грижа. В този смисъл, деинституционализацията на грижата за възрастни хора и хора с увреждания е насочена към развитието на мрежа от услуги в общността и домашна среда с цел осигуряване на независим и достоен живот и тяхното пълноценно включване в живота на обществото.
Преходът от институционална грижа към услуги в общността и домашна среда е един от тематичните приоритети в предложението за Регламент за Структурните фондове за периода 2014-2020 г., който отменя Регламент (ЕО) № 1083/2006.
Като страна-членка на ЕС България е активно въвлечена в общите европейски усилия за създаване на работеща и съвременна визия за социална Европа, отчитаща предизвикателствата в областта на услугите за възрастните хора и хората с увреждания.
Все още преобладава институционалният модел на грижа, особено за хората с увреждания и възрастните хора, като понякога институционалната грижа се характеризира с деперсонализация, липса на гъвкавост в дневния режим и програма, 12
групов подход и социална дистанция. Факт е обаче, че в България все още има търсене на институционалната грижа, най-вече за стари хора. Сходна ситуация се наблюдава и при терминално болните, които се нуждаят от палиативни грижи и болните с психични разстройства поради особено трудно преодоляващата се народопсихология по отношение на тях. Това е единственият тип институционална грижа, който показва нарастване в търсенето и съответно в ползвателите.
Един от сериозните проблеми, характеризиращ системата на услугите в България, е недостатъчният брой превантивни социални и здравни услуги за възрастни с ранна степен на интервенция. Предоставянето на тези услуги има ключова роля за предотвратяването на риска от социално изключване сред целевите групи. Продължава да е проблем и предоставянето на услуги от неквалифицирани лица, най-често членове на семействата със зависим възрастен човек. Ниската икономическа добавена стойност и отсъствието на социално признание за тези услуги са фактори, ограничаващи тяхното развитие като реален сектор на икономиката [2].
Някои от ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ, които ОКАЗВАТ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯ МОДЕЛ НА ГРИЖА, КАКТО И ВЪРХУ ТЪРСЕНЕТО НА ТАКЪВ ВИД ГРИЖА СА:
□ Недостатъчен брой услуги за възрастни хора и хора с увреждания;
□ Недостатъчни финансови ресурси, което често става причина за социалното изключване на възрастни хора и хора с увреждания и настаняването им в институция;
□ Търсене на институционалната грижа, най-вече за стари хора поради липса на реална и сигурна алтернатива на грижи;
□ Скромен дял на предлаганите на предприемаческа основа специализирани грижи за възрастни хора и хора с увреждания;
□ Липсата на отговарящи на потребностите на възрастните хора и хората с увреждания комплексни (здравни и социални) услуги в домашна среда, както и на финансиране на дейностите по долекуване и продължително лечение.
За подобряване на качеството на предоставяните грижи е необходимо подобряване на материалната база, структурата и професионалния капацитет на персонала, както и повишаване на контрола относно спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги.
Години наред финансовите стандарта за издръжка на социалните услуги са разработвани на база численост на персонала, което води до презумпцията, че определена бройка персонал гарантира определено качество на услугата. И сега при въвеждането на единни финансови стандарти за издръжка на социалните услуги, делегирана държавна дейност, не може да се преодолее съществуващата инерция. Управителите на специализирани институции и дългосрочни услуги в общността продължават да говорят за щатни бройки, вместо да разработят гъвкави схеми за привличане на квалифициран персонал за определен брой часове, без кадрите непременно да се водят на пълен трудов договор.
Допълнителни усилия в посока подобряване на координацията между социалната и здравната системи са необходими с оглед постигането на практически резултати и предоставянето на качествени и достъпни интегрирани услуги за възрастни хора и хора с увреждания. Подобряването на взаимодействието между социалната и здравната система е ключова предпоставка за осигуряване на качествени медико-социални грижи за пациенти с хронични заболявания. Изграждането и развитието на модели за продължително лечение, както и на интегрирани грижи за пациенти с хронични заболявания ще осигури възможности за подобряване на качеството на живот на тези хора [2].
С оглед на актуалното състояние, в което се намира системата за услуги в България, както и сериозните предизвикателства пред нейното развитие (застаряването на българското население и нарастващата потребност от дългосрочна грижа), специален акцент е поставен върху:
□ Развитие на дългосрочната грижа чрез иновативни междусекторни услуги;
□ Изграждане на адекватна мрежа от услуги в общността ;
□ Подобряване на достъпа до превантивни социални и здравни услуги за възрастни с ранна степен на интервенция;
□ Преглед и обсъждане на механизми за устойчиво финансиране и институционално уреждане на дългосрочните грижи;
□ Развитие на публично-частно партньорство;
□ Използване на информационните и комуникационни технологии.
Заключение: Прилагането на успешни европейски практики съпътства целия процес на изграждане на мрежата от услуги в общността, като това дава своите положителни ефекти и в настоящия момент. Поради това приоритет в политиката е именно развитие на тези услуги в цялата страна, като по този начин се гарантират търсенето и качественото обслужване на потребителите. Подходяща мярка е насърчаване на предприемачеството в социалната сфера и включване на всички заинтересовани страни, сред които бизнеса и доставчиците на услуги от частния сектор в развитието и предоставянето на иновативни и алтернативни услуги.
ЛИТЕРАТУРА:
1. ЗАКОН за социално подпомагане Обн., ДВ, бр. 56 от 19.05.1998 г.,
2. Национална стратегия за дългосрочна грижа/ Решение № 2 на МС от 07.01.2014 г.
3. ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за социално подпомагане, обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г.,
4. http://www.bcnl.org/bg, Качеството на социалните услуги в България , 2008
За контакти:
Даниела Константинова, Катедра "Здравни грижи", Русенски университет "Ангел Кънчев", тел.: 0888 52 00 21, е-таП: ddraganova@uni-ruse.bg
