Научная статья на тему 'Problems in legislation related to juvenile and underage pregnant girls and mothers'

Problems in legislation related to juvenile and underage pregnant girls and mothers Текст научной статьи по специальности «Экономика и бизнес»

CC BY
104
8
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
JUVENILE / UNDERAGE / BIRTH / LEGISLATION

Аннотация научной статьи по экономике и бизнесу, автор научной работы — Gunovska Marieta

The pressing subject is connected with the problems of births by juvenile and underage girls. Early births produce a long-term negative effect on the health and social status of the mother and the baby, and on the society as a whole. The purpose of this paper work is to determine factors for early pregnancy and problems in the legislation currently in effect. The specifics of the regulations in effect, dealing with problems of children in risk, are being examined. Regardless of this, juvenile and underage pregnant girls and mothers are not defined as such. Social and pedagogical determinants for early pregnancy and motherhood are not taken into account. All these create preconditions for child in risk to take care about a child in risk.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Problems in legislation related to juvenile and underage pregnant girls and mothers»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т. XVIII. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVIII, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine Session, 5-6 November 2015.

ПРОБЛЕМИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, СВЪРЗАНИ С МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ БРЕМЕННИ И МАЙКИ

Мариета Гуновска Медицински университет - Плевен, Медицински колеж

PROBLEMS IN LEGISLATION RELATED TO JUVENILE AND UNDERAGE PREGNANT GIRLS AND MOTHERS Marieta Gunovska Pleven Medical University, Medical College

Abstract: The pressing subject is connected with the problems of births by juvenile and underage girls. Early births produce a long-term negative effect on the health and social status of the mother and the baby, and on the society as a whole. The purpose of this paper work is to determine factors for early pregnancy and problems in the legislation currently in effect. The specifics of the regulations in effect, dealing with problems of children in risk, are being examined. Regardless of this, juvenile and underage pregnant girls and mothers are not defined as such. Social and pedagogical determinants for early pregnancy and motherhood are not taken into account. All these create preconditions for child in risk to take care about a child in risk.

Key words: juvenile, underage, birth, legislation

Актуалността на темата е свързана с проблема с ражданията от малолетни и непълнолетни. Ранните раждания имат дългосрочен негативен ефект за здравето и социалния статус и на майката и на бебето и на обществото като цяло. Това поставя необходимостта от разглеждане на факторите за ранната бременност и действащата нормативна уредба, касаеща проблема.

Съгласно Закона за закрила на детето (чл. 2) и Закона за борба с трафика на хора (§ 1. т. 4) дете е: „....всяко физическо лице до навършване на 18 години" [4,3].

В нормативната уредба определение за „малолетен" (чл. 32, ал. 1) и „непълнолетен" (чл. 31, ал. 2) е дадено в Наказателния кодекс „Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години...", и „....малолетното лице - ненавършило 14-годишна възраст" [11].

Съгласно Закона за лицата и семейството, който влиза в сила от 10.09.1949 г., като последно е изменен в ДВ. бр.120 от 29 декември 2002 г. физически лица са: т. 1 „Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения". Съгласно т. 2 от същия закон „С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават". Определенията за „малолетен" (т. 3) „Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни", (т. 4) „Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни" [7].

В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (чл. 12, ал. 1) „малолетни на възраст от 8 до 14 години...", а в (чл. 12, ал. 2) „непълнолетни на възраст от 14 до 18 години..." [2].

В Закона за защита срещу дискриминацията (чл. 2) „Целта на закона да осигури на

всяко лице правото на:....". Прави впечатление, че в този член не е включено понятието „дете", което също може да бъде обект на дискриминация [5].

В подзаконовите нормативни актове, касаещи закрилата на детето и по точно в „Критерии за оценка за съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата", които са приети на основание на чл. 32, ал. 5 от Закона за радиото и телевизията, с Протокол № 48 от 25.10.2011 г. на Съвета за електронни медии. В т. 28 и съгласно чл. 37, ал. 4 от Закона за филмовата индустрия при категоризацията на възрастовите ограничения:

• „При категория „А" - „Препоръчва се за деца";

• „При категория „С" - „Не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст";

• „При категория - „Забранен за лица под 16-годишна възраст";

• „При категория „Х" - „Забранен за лица под 18-годишна възраст"[8].

При категоризацията на възрастовите ограничения се наблюдават неточности при различните категории, тъй като паралелно се използват „деца" и „лица", а според нормативната уредба всички на тази възраст се определят като деца.

В сайта на Националния статистически институт, който предоставя резултати от провежданите статистически изследвания, демографски данни, класификации, номенклатури и регистри, също се наблюдават неточности при данните за живородени деца от малолетни и непълнолетни майки.

За 2014 г. живородените деца за страната са 67 585, като под 20-годишна възраст на майката са регистрирани 6 655 раждания. Данните са от 17.04.2015 г. и не дават яснота колко от тези деца са родени от малолетни и непълнолетни майки [12].

В българското законодателство понятието „дете в риск" е дефинирано в Закона за закрила на детето (ЗЗД) в Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон (т. 11 изм., бр. 14 от 2009 г.) «Дете в риск» е дете:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

г) което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист;

д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище

[4].

Съгласно Закона за закрила на детето „дете в риск" е само дете: което поради някакви причина е останало без родителска грижа; жертва на насилие или злоупотреба; за което съществува опасност от увреждане на неговото развитие; което страда от увреждане и труднолечими заболявания; за което съществува риск от отпадане от училище. Независимо, че през последните няколко години се акцентира върху този проблем, свързан с малолетните и непълнолетни родилки, все още в нормативната уредба тези бременни и майки не се дефинират като деца в риск. На практика обаче се оказва, че „дете в риск" се грижи за „дете в риск". Децата билингви и децата бежанци, също не присъстват в ЗЗД като деца в риск.

Актуалността на темата е свързана с проблема с ражданията от малолетни и непълнолетни. Ранните раждания имат дългосрочен негативен ефект за здравето и социалния статус както на майката и на бебето, така и на обществото като цяло. Това предполага необходимостта от разглеждание на факторите за ранната бременност.

Имайки предвид социално-икономическото състояние на държавата, прехода, който се осъществява вече 26 години, нарастващата безработица и неграмотността на населението, може да се посочи, че един от основните фактори за нарастващия брой на малолетни и непълнолетни бременни и майки е бедността, понеже често родителите на тази група деца са безработни и с нисък образователен ценз, за това и опастността децата им да попаднат в

същата група е много вероятен и оттам да попаднат в социална изолация като родителите си. По-голяма част от тези, които отпадат от образователната система, напускат училище и не завършват образованието си, което ги поставя в огромен риск да забременеят и да раждат деца, затова отпадането може да се разглежда като рисков фактор. Така, че ако говорим за превенция на тези малолетни и непълнолетни, трябва да се предприемат мерки, за да се намали броят на отпадналите от училище, като по този начин, ще намалее и броят на малолетните и непълнолетни бременни и майки. Защото, ако не се предприемат действия от страна на държавата в тази насока, много вероятно е след време, родените деца от малолетните и непълнолетните да изпаднат в същата социална изолация - без образование, без работа, без доходи, разчитайки само на социални помощи от държавата. Като следващ фактор може да се посочи ниската здравна култура на родителите на малолетните, както и на самите тях; липсата на сексуално възпитание в тези семейства и липсата на сексуално образование в училищата. Ето защо трябва да се обърне внимание на превенцията в тази област и да се създадат програми за обучение на родителите; да се откриват социални услуги не само за подкрепа на малолетните и непълнолетните бременни и майки, но да се създадат и такива, които да извършват превантивна дейност с цел минимизиране на този риск. Като следващ рисков фактор може да се посочат традициите и обичаите на различните етноси. Характерно за някои от тях е, че ранното раждане се приема за нещо нормално в някои общности.

По данни от проверка, извършена в 39 родилни отделения и 21 дирекции Социално подпомагане, за периода 01.01.2013 г. - 30.09.2013 г. са регистрирани 25 612 родени деца в седем областни градове, като от тях:

• 24 302 деца са родени от майки над 18-годишна възраст,

• 24 деца са родени от малолетни - под 14 г.,

• 836 деца са с майки във възрастовата група от 14 до 18 г.

• 224 са родените деца с увреждания и/или малформации,

• 197 са мъртвородените деца [1].

В анализа на данните от проверката се отбелязва, че е тревожен фактът, че за около 5 % от общия брой непълнолетни, това е второ по ред раждане.

Основната и водеща причина за изостяване на децата на ниво родилен дом е липсата на финансови и жилищни условия, което означава, че ако имаше подходящи социални услуги, които да ги подкрепят и да се реши жилищният проблем, както и финансово подпомагане от страна на държавата, тези майки не биха изоставили децата си. В анализа се акцентира и върху факта, че при непълнолетните родилки съществува емоционална връзка с новороденото, както и заявено желание за обгрижването от страна на майката и разширеното семейство. Прави впечатление, че нито една от малолетните родилки не е заявила желание да изостави детето си, което означава, че тези бременностти са били желани и, че те са подкрепени от своите родители.

При това положение трябва да се насърчи малолетната или непълнолетната майка да завърши своето образование, за да не попадне в социална изолация, а след време и нейните деца.

Тревожен е фактаът от анализа, според който голяма част от специалистите, работещи в акушерогинекологичните отделения, не отчитат малолетните и непълнолетните родилки като деца в риск, а може да се добави, че новородените също са деца в риск.

При анализирането на взаимодействието между институциите е притеснително, че при повечето изпратени сигнали до районните прокуратури са направени откази за образуване на досъдебно производство, като в някои от мотивите за отказ от прокурора се посочва становището на Д"СП", че не съществува риск за детето.

В същия анализ има и направени предложения за нормативни промени.

Предлага се промяна в чл. 9 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция: 42

1. Да се добави и „малолетна/непълнолетна родилка".

2. Да се регламентират конкретни срокове за изготвяне на „оценка на сигнала" и „оценка на случая" при работа по превенция на изоставянето на ниво родилен дом от страна на ДСП [1].

До настоящия момент обаче такава промяна не е направена.

Чл. 9. (1) Управител на лечебно заведение или упълномощено от него лице, който има информация за дете в непосредствен риск от изоставяне или настаняването му в специализирана институция, е длъжен незабавно, но не по-късно от 24 часа, да уведоми дирекция „Социално подпомагане" на територията на съответната община.

(2) Социалният работник извършва проверка на сигнала в лечебното заведение, където се намира детето, и оказва първоначална подкрепа на майката.

(3) Управителят на лечебното заведение осигурява достъпа на социалния работник до майката и детето и оказва съдействие за проверката на сигнала [10].

Следващо предложение е да бъде разширен текстът на чл. 125а от Закона за здравето със задължението на медицински специалист да уведомява Д"СП" при раждане от ненавършила пълнолетие майка.

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Медицинските специалисти са длъжни да уведомят дирекция „Социално подпомагане" по местонахождението на лечебното заведение за всяко дете, родено в лечебното заведение, за което е налице риск от изоставяне, включително при липса на документ за самоличност на майката при раждането на детето, при самотна майка, при многодетна майка, при майка със сериозни или множество заболявания.

Чл. 125б. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) (1) Интегрираните здравно-социални услуги са дейности, чрез които медицински специалисти и специалистите в областта на социалните услуги предоставят здравни грижи и медицинско наблюдение и осъществяват социална работа, включително в домашна среда, в подкрепа на деца, бременни жени, хора с увреждания и хронични заболявания и възрастни хора, които имат нужда от помощ при изпълнение на ежедневните си дейности [6].

Не са направени още промени в Закона за здравето, въпреки, че последните допълнения и измемения са от 2015 г. Никъде в чл. 125 а. и чл. 125 б. не присъстват малолетна и непълнолетна майка, визират се само други рискови групи, без да се посочва, че тези майки са също в риск, както и техните деца.

Има и предложение за промени в Методическото ръководство за работа по превенция на изоставянето на деца на ниво родилен дом да бъде допълнено с групата деца в риск -ненавършили 18 години бременни и новородени деца с увреждания.

Чл. 6. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат по отношение на бременна жена в риск да изостави детето си след раждането при наличие на някое от следните обстоятелства:

1. жената е непълнолетна;

2. жената не е омъжена;

3. жената е без доходи и/или жилище;

4. жената е с психически смущения и/или проблеми в общуването;

5. жената е била обект на насилие;

6. жената има едно или повече деца в риск;

7. жената има едно или повече деца с увреждане;

8. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне [9].

В чл. 6 от Методическото ръководство не е направено допълненение за включването на малолетните майки, като рискова група, до момента в т.1 е посочена само „жената е непълнолетна".

Изводи и обощения

Направеният опит за очертаване на актуалното състояние на нормативната уредба, касаеща малолетните, непълнолетните и децата в риск, ни позволява да очертаем следните

обобщени изводи:

> Не се разграничават двата термина „дете" и „лице".

> В Закона за закрила на детето никъде не се отчитат бременните малолетни и непълнолетни майки като „деца в риск", както и техните деца.

> В Закона за защита срещу дискриминацията липсва термина „дете".

> Статистическите данни на НСИ не дават информация, колко от ражданията са от малолетни и непълнолетни майки.

> В анализа на ДАЗД от 2013 г. и направените предложения за нормативни промени, не е изпълнено нито едно към момента.

В допълнение към тези изводи могат да се посочат и някои обобщения на базата на посочените фактори, като един от най-важните е задържането на децата в образователната система, дори малолетните и непълнолетните вече да са станали родители, трябва да се предприемат мерки те да завършват образованието си, защото по този начин ще се минимизира рискът техните деца да попаднат в същия порочен кръг. Трябва да се създадат още алтернативни социални услуги, които да подкрепят малолетните и непълнолетните родители. Подкрепата, която се изразява само във финансово подпомагане и консултиране, не е достатъчна. Необходима е професионална грижа за тази група деца, за да могат те да завършат образованието си. Несправянето с този нарастващ проблем, може да доведе до негативни последици от здравословно и социално естество не само за малолетните, непълнолетните и децата им, но и за обществото като цяло.

Литература

1. Анализ на резултатите от извършена планова проверка в родилни отделения и дирекции „Социално подпомагане" - http://sacp.government.bg/media/cms_page_media/22/rezume_Analiz_RO_ DSP.doc - 31.10.2015.

2. Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните -http://sacp.government.bg/normativna-uredba/zakoni/protivoobshtestveni-proiavi/ - 31.10.2015.

3. Закон за борба с трафика на хора - http://sacp.government.bg/normativna-uredba/zakoni/trafik-na-hora/ - 31.10.2015.

4. Закон за закрила на детето - http://sacp.government.bg/normativna-uredba/zakoni/zakrila-deteto/ - 31.10.2015.

5. Закон за защита срещу дискриминацията - http://lex.bg/laws/ldoc/2135472223 - 31.10.2015.

6. Закон за здравето - http://sacp.government.bg/normativna-uredba/zakoni/zdraveto/ - 31.10.2015.

7. Закон за лицата и семейството - http://sacp.government.bg/normativna-uredba/zakoni/licata-semeistvoto/ - 31.10.2015.

8. Критерии за оценка за съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата - http:// sacp.government.bg/media/cms_page_media/11/scan.pdf - 31.10.2015.

9. Методическото ръководство за работа по превенция на изоставянето на деца на ниво родилен дом - http://sacp.government.bg/polezna-informacia/metodicheski-ukazania/prevencia-izostaviane-rodilen-dom/ - 31.10.2015.

10. Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция - http://sacp.government.bg/ normativna-uredba/podzakonovi/nastaniavane-institucii/ - 31.10.2015.

11. Наказателен кодекс - http://sacp.government.bg/normativna uredba/kodeksi/nakazatelen-kodeks/ - 31.10.2015.

12. Национален статистически институт - http://www.nsi.bg/

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.