CC BY
117
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
РОЛЯТА НА МУЗИКАТА В ТАНЦА И ДРАМАТИЗАЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ДЕЦАТА СЪС СОП Пепа Захариева Димитрова ДГ „Малина"- гр.Пловдив
THE EFFECT OF MUSIC IN DANCE AND DRAMA FOR THE INTEGRATION OF CHILDREN WITH SPECIAL EDUCATIONAL
NEEDS Pepa Zaharieva Dimitrova Kindergarten "Malina"- Plovdiv
Abstract:
This report reviews the integration problems of children with special educational needs at school and kindergarten. It shares the results from personal experience in children's socialization (in kindergarten) using the effect of music in dance and drama.
Key words:
Music, dance, socialization, integration, dramа
Разрешаването на проблема за социализацията на децата със СОП става обект на особено внимание след промените в Закона за българското образование от 2002г. Включването на деца със СОП в масовата образователна среда предполага и адекватна подготовка на учителите (ресурсни, логопеди, психолози, учителя в група, учителя по музика), които работят с тях с цел социалната адаптация на децата с увреждания и тяхната интеграция в обществената среда.
Благотворният ефект, който оказва изкуството върху човешкият организъм отдавна е известен в теоретичната литература и в практическия му аспект на приложение в чужбина. Изкуството с цел терапия, корекция, стимулация на личностите особености се използва с успех, както за превенция и лечение при редица психически отклонения и заболявания, така и като ефикасен метод в помощ на различни социални и образователни институции.
Настоящият доклад е педагогически прочит за възможните приложения на музикални техники, отнесени към танца и драматизацацията, които могат да бъдат подходящи за използване в обучението на децата със СОП в предучилищна възраст.
Задачите в случая, които си поставям можем да формулираме по следния начин:
- изясняване на основното понятие в доклада децата със СОП;
- ролята на музиката в танца и драматизацията за социалната адаптация на децата със СОП в предучилищна възраст;
- да се разкрият възможните методични аспекти на някои музикални насоки в
обучението на децата със СОП.
Понятието „специални образователни потребности" е определено в нормативните актове на Министерството на образованието и науката, като най- актуалният нормативен документ, отразяващ националната политика по отношение образователната интеграция на децата със СОП е Наредба № 1 от 23.01.2009г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности.
Дефинирането на децата и учениците със СОП е в чл.2, ал.1, които срещат различни затруднения в обучението си, поради: нарушения на общуването и комуникацията; емоционални или поведенчески ; хронични заболявания, които водят до СОП; детска церебрална парализа (ДЦП), сензорни увреждания ( нарушено зрение, увреден слух и др) езикови-говорни нарушения; умствена изостаналост.
Различието на тези деца в педагогически план се подчертава в чл.2, ал.2, където се посочва ,че на тях им „ се осигурява психолого-педагогическа подкрепа за:
- коригиране и компенсиране на съответното увреждане, нарушение или затруднение;
-подпомагане в образователно-възпитателния процес за постигане на държавните
образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка или за учебното съдържание;
Изследванията от областта на неврофизиологията и музикотерапията доказват положителното влияние, което оказва музиката върху човешкия мозък.
Танците, драматизацията, музикално-подвижните игри оказват всестранно въздействие. Те допринасят за творческото развитие и на „различните" деца, помагат в ученето чрез
- стимулиране на цялостното им развитие за успешна социална интеграция и професионална реализация".
Методиката на музикалния възпитателен процес се определя като стимулираща децата със СОП, а също и като положително въздействаща, в процеса на тяхната интеграция в масовата образователна среда. С нейна помощ се подпомага приобщаването на децата с увреждания, особено в ранния период, на личностното им развитие. Акцентира се върху техните индивидуални възможности и потенциал, творчески заложби, а не върху дефицитите им.
Забавлението, приобщават ги към връстниците им, както при подготовката, така и в изпълнението на дейностите.
Голямото разнообразие в организацията при провеждане на музикално-игровите занимания създава и добри възможности за постепенно натрупване на музикално-слухови представи, които чрез емоционалното възприятие въздействат като:
- развиват интереса и желанието децата с увреждания да участват все по-активно в учебната и творческа дейност;
- намаляват степента на безпокойство при емоционални и поведенчески отклонения;
- имат релаксационно въздействие.
Музикалните игри, танците и драматизацията създават предпоставки за невербална комуникация: овладяване и разбиране на езика на тялото- жестове, мимика; форма на индивидуалност,емоционалност; постига се удовлетворителна възможност за синхронизиране на двигателната дейност с преживяването на емоции и тяхното изразяване.
Специфичните задачи на музикално-ритмичните движения в танца можем да
267
формулираме по следния начин:
- развитие и усъвършенстване на умението за схващане ,преживяване и изразяване характера на музиката чрез пресъздаване на определена роля от тематичния или сюжетен танц( Слънце - „Слънце и пеперуди" , Пеперуда - „Пеперудена магия" и т.н.);
- развитие и използване на метроритмическия усет като един от основните компоненти на музикалното въздействие. Импровизират артистично движения по ритъма или текста на песен;
- развитие и усъвършенстване на някои най-важни качества на детските движения -точност, координация, ритмичност, красота и изразителност.
Това диференциране на задачите ясно отразява тяхната насоченост към музикално-психологическото, художествено-естетическото и общото психо-физиологично развитие на децата със СОП.
Танците в детската градина се стилизират и техния облекчен вид, води най-пряко до характерни ,достъпни и запомнящи се движения и фигури.
Целите на проучването е повишаване на социалната адаптация на децата при изпълнение на танц чрез: развиване на координация на движенията и чувството за ритъм; снижаване нивото на напрежението при децата със специални образователни потребности; стимулиране положителното взаимодействие между децата при работа в предучилищна възраст.
В резултат на многократните повторения, придружено с емоционално съпреживяване на танца, децата със СОП постигат: усъвършенстване в координацията на движенията и фината моторика; повишено желание за включване и в други различни игрови двигателни дейности (особено важно за децата с двигателни ограничения); развиват различни умения - в сферата на двигателната активност и фината перцепция, до придобиването на самоувереност, изграждането на емоционални връзки с другите деца и опознаване на света, удовлетвореност от емоционалния заряд на повтарящите се ритмични движения; развитие на музикално-ритмично чувство, т.е. способност на детето активно (двигателно) да преживява музиката, да чувства изразността на музикалнията ритъм и да може да го възпроизвежда точно.
Това чувство се проявява още през ранното детство, когато детето започва да реагира със съответние движения. Заедно с ладовото чувство смята Б.М. Темплов(8) то образува основата на музикалната отзивчивост.
Децата със СОП не трябва да остават встрани от живота на масовата образователна среда. Включването и насърчаването им в концерти и празници в групата и пред публика, ще развие детската им артистичност в зависимост от техните възможности.
Степен на развитие и характерни особености на способността за възприемане и двигателно изразяване на музиката при децата от предучилищната възраст със СОП в драматизациите. По своята същност представляват синтетични художествени форми за всестранно худжествено-творческо и естетическо развитие на децата, в които малките „артисти" извършват разнообразни дейности.
Ако драматизацията е музикална и включва групово и солово пеене, декламиране и танцуване, използване на мимическа изразителност то използваната музика се възприема по-непосредствено, допълваща от останалите елементи - текст, движения и действия на героите. Най-често музиката е в умерено темпо , инструментална или вокална,с плавност на движенията, координацията се извършва,ако е необходимо, с помощ на дете от групата и колективната екипност на децата облечени в подходящи костюми ( например „ В деня на мама" - Ал. Райчев.)
Музикалните драматизации, кратки и леки за сценично изпълнение е добре да се осъществяват дори в I и II възрастова група.Фабулата трябва да е достъпна за децата със СОП, а сюжетната линия да отговаря на възможностите им да я следят. Включените 268
песни са леки, репликите кратки, а движенията - в такт с музиката, но с по-голяма свобода, включването на допълнителен музикален елемент превръща приказката в част от музикално-игровите занимания, с които децата развиват усещане за движения, музикален ритъм,синхрон.
Подходящи в това отношение са народните приказки и особено приказките за животни.Влизането в роля на животно дава по-голям простор на въображението, най-резултатно типизиране, посредством двигателно отразяване на действието на фона на подходяща музика („На горската поляна" - Л.Лесичкова ; „ Разходка в гората" -Б. Карадимчев, музиката рисува любимите на децата герои мечета, птички и зайчета) -Сб.Музикална приказка,Издателство Просвета.
Наред с изискванията към текста на литературното произведение за драматизацията се поставят и редица изисквания към самата музика. Преди всичко тя трябва да отразява характера на текста. Музикалното оформление дава отлични резултати, когато музиката изцяло отговаря на съдържанието на текста. Това изискване е основно и от него се определя, както цялостния стил на музикалната композиция, така и подбора на мелодиите, които съпровождат образите на героите. Например в народните приказки „Сливи за смет", „Дядовата ръкавичка", „Под гъбката", „Дядо и ряпа" и др., съдържанието на драматизацията , освен с реплики, може изцяло да се разкаже от едно дете, разказвач или учителя, за да има възможност да се включат и деца с езикови-говорни нарушения, на фона на различни подбрани ,кратки инструментални или вокални мелодии,включващи двигателни импровизации, в които участват отделните герои от приказката.
Друго основно изискване към подбора на музиката е свързването й не само със съдържанието на текста, с настроението на героя, характера на диалога, а и с оглед движенията на героите, където се включват и деца със СОП. Характерът на музиката насочва детето към определени ритмични движения, необходими за изразяване настроението и отношенията на героите. Движенията се явяват помощно средство към изразителния говор, но те са и едно от основните средства за създаване усет и вкус към музиката. Тази задача на музикалното възпитание осъществяваме с най-голяма пълнота при музикалната драматизация на художествени произведения, където,детето извършва система от разнообразни музикално - ритмични движения със сюжетна насоченост. Така например приказката „Дядо и ряпа " под такта на музиката детето не само претворява движенията на кучето в приказката, но също на мишката, внучката и др.
Във връзка с познавателното усвояване на музиката в танца и драматизацията трябва да се има предвид констатацията направена от Ветлугина(2) , че за детското съзнание „музиката е като живата реч, която разказва за нещо". Децата преднамерено се стараят да узнаят преди всичко „за какво разказва музиката " и това е причината детското въображение естествено се насочва първо към онези най-ярки и най-лесно достъпни изразни стредства, които провокират учудване,удивление от героя и желание за участие в постановката и формират изграждане на определен предметно-образен сюжет. Ако детето не успее да изгради такъв сюжет, интресът му към музикалната драматизация рязко спада или изчезва. Така ,че информационният пласт,който се отнася до предметно-семантичното съдържание на музикалното произведение се оказва най-ценностен за възприемащото детско съзнание.
Неинтонационните модели, използвани в предучилищната музикално-педагогическа практика, можем да обособим в три основни групи в три основни типа.Различието между тях се налага от различната перцептивна модалност на възприемане на неинтонационно моделираното предметно-емоциално съдържание от тях.
1. Визуално-действени - когато съдържанието е моделирано във визуално-действен план, т.е. при помощта на художествено-пантомимични движения, достъпни за децата със СОП;
2.Визуално-статични - когато съдържанието е моделирано във визуално-статичен
269
план, т.е. при помощта на някои от формите на изобразителното изкуство;
З.Словесни - когато съдържанието е моделирано при помощта на някои от художествините форми на словото.
В практиката прилагаме и смесени типове модели, като комбинация от някои от горепосочените.
Качествената разлика между трите основни типа модели, която ни дава основание да ги обособим по този начин, се основава на качественото различие в начина на тяхното възприемане.Първите два типа, за разлика от третия, се възприемат визуално, при последняя възприемането е вербално-слухово. Съществената разлика между визуално-действения и визуално-статичния тип модели е в това, че първите се възприемат визуално, но като протичащи във времето, моделирайки в темпорално (времево) развитие съдържанието на произведението, а при вторите подобно темпорално развитие липсва.
Същинското функционално-познавателно използване на неинтонационните модели е на етапа „работа с модела".Тяхното информационно съдържание и начин на приложение се определя от художествено-познавателните функции,които трябва да се реализират на този етап чрез тях. А основното функционално презназначение на моделирането на етапа „работа с модела" е чрез неинтонационния модел да се осигури реализиране на семантичните и художествено-комуникативни функции на интонационния за „художественото" усвояване на предметно-емоционалното значение на последния, т.е. на предметно-емоционалното съдържание на музикалното произведение.
Важно значение за децата от предучилищна възраст има създаването на позитивна среда, в която всяко дете може да изяви свободно своите способности и таланти и да се постави в ролята на другия;
- развива се и умението да разбират „различните" от тях, да се грижат и да ги подкрепят;
- формира се разбирането за общочовешките ценности и поведенчески умения, за да ги преживяват и изразяват в ежедневното си общуване с връстниците;
- в групата същевременно се оформя трайна и позитивна промяна в нагласите и мотивация за толерантност спрямо децата със СОП. Децата опознават света на емоциите, научават се да разпознават различните им проявления и влиянието им върху поведението и взаимоотношенията.
Успоредно с това родителите се научават да гледат, четат и разбират приказките по коренно различен начин, като общуват с децата си на езика на емоционалното общуване и подсъзнателно възприятие и подпомагат развитието на социалното и емоционалното общуване на децата.
В нашата педагогическа практика използването на „на лечебните" приказки доказва положителната насока и разширяващия позитивен и възпитателен ефект в предучилищното образование.
Разпространението на положителните резултати от тази практика следва да убедят учителите в необходимостта да се доверят на терапевтичния резултат на музиката и да пишат терапевтична приказка с цел овладяване на даден проблем в групата; да провеждат групови занимания с децата за отработване на емоции отношения и да изграждат стимулираща , радостна, приемаща и спокойна среда за учене и общуване.
Адаптирането и осигуряването на подкрепяща образователна среда за деца със СОП чрез танца и драматизацията - „либротерапия" е иновативна форма на работа, както със семейството, така и с децата. Учителите ще променят нагласите към драматизирането на приказките и все по-често ще се обръщат към тях с цел възпитание и превенция на негативно поведение и социализиране на децата със СОП. Ефектите в дългосрочен план се свързват с устойчиви промени в трите ключови за развитието на децата сфери - образователната среда в детската градина, семейството и личностното развитие на детето.
Всички знаем колко е важно интеграцията на децата да се осъществи в ранните
детски години, в които най-интензивно се формира представата на детето за себе си, за другите и за света. Знаем и колко много предизвикателства и грижи съпътстват процеса по приобщаване на децата със специални образователни потребности в детката градина. Затова все още именно учителите и директорите чрез своята човешка и професионална отговорност се справят с нелеката задача да интегрират и социализират детето със СОП успешно и да балансират взаимоотношенията в средата. Въпреки трудностите все повече родители и специалисти стават част от процеса на промяна, защото само заедно можем да осигурим сигурност и начини за оптимално развитие на всички деца и да създаваме свят с по-голяма справедливост, равнопоставеност и гарантирани права за всеки.
Литература:
1. Andreev, P., Music аМ children with spreech disorders, S, 1994
2. Chavdarova-Kostova, S. Handbook for Teachers and Specialists: On the Methods and Practices in the Work with Children with Special Educational Needs, 2001
3. Nikolova, E. Methods of Teaching Music in Preschool Age, 2004
4. Popov, T., Art Therapy and Prophylaxis, Education, S., 2004 .
5. Rules on the Application of the Public Education Act. Regulation 1 of 2009,
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/process/nrdb_1-02_
spec_port_hr_zab.pdf/
6.Topolska, E., Children with Special Educational Needs in the Conditions of integration, Pedagogy, issue 9, 2007
7.Templov B.M., Psychology of Musical Abilities, collection; Problems with Individual Differences, APN RSFSR, p.230
8. Vetlugina N.A.Metodika muzaykalynogo vospitaniya v detskom sadu: („Doshk. Vospitanie")
