CC BY
13
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ТЕХНОЛОГИЯТА НА УСВОЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕСЕНЕН ФОЛКЛОР ОТ ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ Пепа Димитрова ДГ „Малина" - гр. Пловдив
SPECIFIC FEATURES OF THE TECHNOLOGY OF THE ABSORPTION OF THE BULGARIAN SPLENDID FOLKLORE BY CHILDREN IN
PRE-SCHOOLAGE Pepa Dimitrova Malina Kindergarten,Plovdiv
Abstract: The publication reflects some basic problems in the development of children's vocal performance of songs from Bulgarian folklore. We have exposed our experience and approaches in overcoming the vocal problems of children in the kindergarten. Key words:vocal training, Bulgarian folk folklore, diction, vocal range, repertoire
Подчертаното присъствие на българската народна музика в съдържанието на учебните помагала по музика за предучилищна възраст изисква музикалните педагози да познават задълбочено българския музикален фолклор и особено народната песен. Музикалният педагог трябва не само да владее безупречно народния фолклор, но също да вниква и задълбочено да представи текста на изучаваните народни песни, които в определен смисъл „ говорят" на все по-непонятен за днешните деца език.
Българският народен фолклор е необходимо да се усвоява от децата, тъй като той е извор на родолюбие, наслада , носи естетическа ангажираност, приемственост, която е потребна за продължаване на националната традицията.
В съвременния-културно исторически процес е важно подрастващите да ценят достойнствата на родния фолклор, да ги използват и обогатяват.
При изучаване на народното изкуство децата в предучилищна възраст притежават един минимум от знания, с помощта на който ще могат да оценят богатството му в по късна възраст. Доказано е, че нашето народно творчество представлява синтез от изкуства, чието изпълнение изисква много труд, умения и себеотдаване.
Етнографи, фолклористи и хореографи,изследвали десетилетия фолклора, знаят че в него има образци, предназначени за деца - игри и забавления, но той е създаден от възрастните и е предаван от поколение на поколение.Децата са били съпричастни в бита и празниците на семейството. Много от фолклорните образци създадени за възрастните са с детски теми от животинския или растителния свят, също надиграванията и игрите със съревнователен характер, впоследствие са започнали да се изпълняват и от деца. Празниците посветени на децата, са твърде малко, за това песните и танците създадени само за тях, се срещат рядко.
В настоящия доклад представяме опита си във вокалната работа при усвояване на националния ни музикален фолклор от децата в детската градина.
Нашата цел е да представим разработка на оптимизиран модел на обучение по народна музика на 3-7 годишни деца в детската градина.
От тази цел произтичат следните задачи:
- приложение на вокални методи, засягащи обучението на българския песенен музикален фолклор;
- развиване на певческите детски гласове,усвоявайки националните ни певчески традиции и култура;
- анализиране особеностите на фолклорното изпълнение - звукоизвличане в обучителния процес.
Обучението по народно пеене с цел развитие на детската личност и творческия потенциал на подрастващите, определя значението и актуалността на изследвания проблем.
Обект на изследването е българския фолклорен песенен материал и фолклорни игри .
Предмет на изследването е вокалното обучение на децата от 3 до 7 годишна възраст, свързано с особеностите, спецификата на орнаментиране и звукоизвличане при изпълнението на българския песенен фолклор.
Методите на изследване, които приложихме са наблюдение, събеседване и анализ.
В структурата на певческата дейност влизат трите основни музикални дейности: възприемане, изпълнение, художествено-творческа интерпретация .При пеенето те не са разграничени една от друга. Неразвитият и неукрепнал гласов апарат на детето изисква вокалния педагог да насочи вниманието си към развитието на т.нар. „певчески инструмент" - пряко свързан с централната нервна система,която го контролира и регулира. От качеството на възприетите изпълнения на учителя или от записа,както и от степента на развитие на певческия глас на детето, зависи формирането на певческите му умения и навици.Възприемането и възпроизвеждането на мелодията изисква добре развит музикален слух, а това е пряко свързано с дейността слушане на музика.
За децата от предучилищна възраст е препоръчително развитието на певческия глас да протича на основата на естественото звукообразуване. Този подход позволява успешно да се развиват гласовете на всички деца, а към тези с музикални и вокални заложби да се приложи индивидуален подход.
Децата с естествена постановка в народното пеене следва да бъдат поощрявани, като се следи за правилното развитие на гласа им и се работи с тях индивидуално.Добре е те да бъдат стимулирани с участия в Национални фолклорно-музикални конкурси като -„Орфеева дарба" (гр. София) , „Орфеево изворче" - (гр.Стара Загора), в концерти и др.
В индивидуалната работа с талантливи деца е нужно вокалния педагог, да се съобразява с особеностите на съответната възраст и психика. При подбора на репертоар,вниманието на педагога трябва да е насочено към вокалните възможности и гласов диапазон на децата, както и към подходящи образци от детския песенен фолклор - (напр. народни песни от II част на Сб. „Песенна дъга" - М. Митева). В репертоара могат да бъдат включени веселите, игриви детски песни, песните за цветя, животни,хумористичните,обредни и др.
Характерна особеност за детската възраст е , че развитието и овладяването на певческите умения и навици за звукообразуване, дишане, дикция, певческа стойка и др. става чрез музикално-слуховото подражание, което е основен метод във вокалната работа в детската градина.
Необходимо е да се работи за звукообразуването, за да се научат децата да пеят напевно, естествено, без напрежение, като изпяват текста на песента, вместо да го изговарят. Повърхностното и краткотрайно дишане, присъщо за тази възраст ,води до накъсване на мелодията и затова изпяването от педагога и непосредственото повторение от децата е основен методически похват. Удачно е и показното изпълнение на солисти от групата,които са с ясна дикция, правилно фразиране, естествено звукообразуване, интонационна чистота, точен метроритъм и въздействаща артистичност. Това влияе положително при певческата работа с останалите деца от групата и ускорява процеса на
усвояване на песента. Редуването на групово и солово пеене допринася за възможността децата да изпеят и да слушат песента повече пъти, да я овладеят и запомнят по-добре.
Точната,ясна и изразителна дикция при произнасяне на текста на песента е един от проблемните моменти във вокалната работа. В случая, педагогът следва да насочи вниманието на децата към правилно произнасяне на всеки звук, диалектните думи и цялостния текст. Като овладява дадена песен, детето многократно повтаря една и съща поредица от звукове,а при изпълнението на всеки звук задържането е в зависимост от нотната трайност. Повторенията и възможността за относително по-бавно изговаряне на звуковете на речта при пеенето, създава определена система от слухово-двигателни връзки, а движенията на артикулационния апарат се автоматизират. Така работата за ясна дикция при пеенето подпомага говорната артикулация и преодоляването на редица затруднения във фонетичното развитие на говора.
За постигането на ясна певческа дикция използвахме следните похвати:
- изговаряне шепнешком на отделни думи или текста на песента (под формата на игра);
- насочване на вниманието на децата към изразителността на интонацията (така акцентираме върху връзките между интонацията на говорната реч и музикалната интонация);
- разучаване с няколкократни повторения на залъгалки и броилки с цел развиване на артикулационния (напр.: „Дий,дий кончо","Ини,мини" -залъгалки;и „Ала-бала-ница" , „Ала-бала -портокала" - броилки)
- Подбиране на най-удачния за децата регистър за изпълнение на песента . Друг проблем в тази възраст е ограничения гласов диапазон на децата в предучилищна
възраст , около октава: „до1-до2" . Тяхната естествено звучаща зона - без напрежение е в пределите „ре1" , „ми1 - ла1", „си1" октава.Този малък обем се отразява върху качеството на тембъра,интонацията и емоционалното им изпълнение. За разширяването на гласовия им диапазон не е необходимо да се търсят песни с по-голям тонов обем. Характерно за повече от народните песни е ,че те са с малък диапазон. За да не се преуморява гласът и да се създава напрежение, пристъпихме към транспониране във възходяща и низходяща посока. По този начин постигнахме разширяване на гласовия диапазон и развитие на музикалния слух в различни тоналности.
Във връзка с преодоляването на гореизброените проблеми и опазването на детския глас, е добре да се направи внимателен подбор на репертоара. За детския репертоар са подходящи песни с леки, ярки и разнообразни мелодии, с несложно мелодично движение и ясно изразена ладова структура.Практиката показва, че лесни за усвояване са ритмически модели с повторен строеж от началото до края на песента. В нашият репертоар преобладават песните в мажорен лад, в които не включваме песни без тонална опора, трудно усвоими от децата. Ползвахме песни най-често в равноделен 2/4 и 4/4 или прости неравноделни размери 5/8, 7/8, 9/8 с несложен ритъм, в умерено темпо и динамика и по кратки мелодични фрази.
Проблемите за репертоара, формирането на хорови навици, особеностите на соловото изпълнение не са обект на нашата тема. Те ще бъдат отразени по-късно в следващи публикации.
Литература:
1.Кушева Т. ,Начално музикално възпитание,изд. Пловдивско университетско,Пл.; 2004
2.Митева М.Джендова Р. ,111 детски песни със съпровод на акордеон, АКТ,Пл.,91
3.Митева М., Песенна дъга,изд.Трансфер - Д, Пл.;1994г.
4.Минчева П., Методика на музикалното възпитание в ЕСПУ, изд. „Музика", С.; 1985
5.Митева В. ,Пеещото влакче,изд."Веди - Димитров и сие",Х.;1994
6.Стоянов П.,, Музикален анализ, изд. „Наука и изкуство",С.;1978
