CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ВОКАЛНИ И ХОРОВИ НАВИЦИ ПРИ УЧЕНИЦИ В ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Светлина В. Койчева
VOCAL AND CHORAL HABITS OF STUDENTS IN SECONDARY
EDUCATION Svetlina V. Koycheva
ABSTRACT: Singing is а basic musical activity. It is performed on the basis of accumulated musical auditory notions. In order to achieve correct and expressive performance of songs it is necessary that vocal and choral habits should be formed - good singing posture, correct sound-production, breathing, diction, precise intonation and ensemble singing. Their mastering is accomplished through imitation and the demonstration of the teacher is a major methodological principle. To build right and sustainable habits, constant care from teacher's side is necessary. The above mentioned are difficult to develop, but easy to lose.
KEYWORDS: Vocal habits, choral habits, education, musical and auditory notions.
ВОКАЛНИ И ХОРОВИ НАВИЦИ.
Певческата дейност е основна музикална дейност. Тя се осъществява на базата на натрупани музикално-слухови представи. В основата на певческата дейност лежи необходимостта от изграждане на редица вокални и хорови навици - правилно звукообразуване, певческо дишане, дикция и певческа стойка.
За постигане на правилно и изразително изпълнение на песните, не е достатъчно само наличието на музикален слух, но и добре развити и овладяни изпълнителски умения и навици. Тяхното усвояване става чрез подражанието, което е основен метод при вокалната работа. В детската градина и в общообразователното училище, музикалните педагози обръщат сериозно внимание на вокалните и хорови навици.
Вокални (певчески) навици и умения:
„Изработване на добри певчески навици - една от целите на слуховото пеене е да се култивират и затвърдят у учениците основните певчески знания, умения и навици: правилно положение на тялото, главата и ръцете, правилно поемане и разходване на дъха, в зависимост от строежа на песните; ясно и отчетливо произношение на думите чрез развиване на подвижност в артикулационният апарат (долна челюст, уста, устни, език); меко и напевно звукообразуване без напрежение и крясък чрез правилно дишане и вокализиране "'
Певческа стойка. Обикновено пеенето при деца от предучилищна възраст се осъществява в седнало положение, което изисква добре облегнат гръб на стола, ръце
1 Nikolov, А., „Metodikanaobuchenietopopeeneimuzika v uchilishtata", „Naukailzkustvo", Sofia, 1968 g., s. 17
272
свободно отпуснати на коленете, краката на пода, а главата изправена. Понякога децата пеят прави, което изисква да се обърне внимание на спокойна, без напрежение стойка, със свободно отпуснати рамене. Трябва да се има предвид, че правилната стойка е относително понятие, тъй като в тази възраст пеенето е придружено винаги с движения, илюстриращи текста на песента, които спомагат за по-лесното запаметяване и възпроизвеждане на мелодията и текста, и за емоционалния отклик на децата при пеене.
В училищна възраст, певческата стойка трябва да бъде в седнало положение, с изправени гърбове, с ръце свободно отпуснати на чина, глава изправена напред и поглед насочен към учителя.
Добре е да обръща сериозно внимание на певческата стойка на ученика, тъй като от нея зависи това, как той ще се справи с поставената вокална задача.
„Крайната цел е физическият комфорт, който се постига от правилната стойка. Лекото нагаждане на стойката позволява на диафрагмата да функционира максимално. По този начин се освобождава пътят на движението на въздуха".2
Дишане.
Основна задача при усвояването на певческото дишане е да се изработи такава координация между пеенето и дишането, че те взаимно да си помагат, а не да си пречат"/
Дишането е един от основните фактори за изразително пеене, точно интониране и правилно фразиране. То трябва да бъде спокойно и естествено, без излишни движения, които биха попречили на красивото и свободно звукообразуване. Поемането на въздуха трябва да е активно, енергично, бързо и безшумно, без повдигане на раменете (ключично), а изразходването му - плавно, пестеливо, за да издържи фразата, която изпълнява, до край. Местата, на които се поема въздух, трябва да бъдат определени още при разучаването на песента. Поемането на въздух обикновено става между две музикални фрази, между две думи и в никакъв случай между сричките на една дума, което е често срещано при по-малките деца. Много важен е показът на музикалния педагог - учениците следят внимателно диригентския жест, имитират всяко движение на учителя и той им служи като еталон-образец.
„Неоспоримият факт, че именно дишането е силата, която привежда в движение гласовия апарат е наложил категорията „певческо дишане" - логичен извод от вековната история на пеенето".4
Звукообразуване. За разлика от говора, звукообразуването се характеризира с по-продължително (напевно) изпълнение на гласните, при спазване на определена тонова височина и кратко произнасяне на съгласните, т.е. ученикът трябва да привикне да изпява текста на песента, а не да го изговаря отсечено или ритмично. При малките деца, умението за напевност зависи от това, дали те правят разлика между говор и пеене. Учениците трябва да се научат да пеят леко, свободно, напевно, естествено, без напрежение и без викове. Добре е звукообразуването да се осъществява със закръглени гласни. Ако при по-малките ученици показът и подражанието играят основна роля при звукообразуването, то при по-големите се постига главно по пътя на обяснението и разбирането. Музикалният педагог трябва да осъществява постоянен показ, независимо от възрастта на обучаваните.
Дикция.
"Дикцията като певчески навик се изразява в ясното и точно произнасяне на текста при пеене".5
2 Bovarqn, A.,„Vokalno-postanovachnarabotavjanrovatamuzika",Askoni, Sofia, 2007 g., s. 57.
3 Mihaleva, S., „Vokalnatehnika", Universitetskoizdanie „Sv. sv. Kiril I Metodii", VelikoTarnovo, 2006 g., s. 32.
4 Jekova, K.,„Prakticheskavokalnametodia",MAFK, Plovdiv, s. 48.
5 Burdeva, T.,„Metodikanamuzikalnotovazpitanievpreduchilishtnavazrast",Ekzakt 93, Plovdiv, 2012 g., s. 12.
Вниманието на педагога трябва да бъде насочено към точното възприемане, разбиране и произнасяне на всеки звук, дума, текст на песента и правилно поставяне на логическото ударение на отделните думи. Основен методически похват в този случай отново е показът. В работата върху дикцията могат да се използват различни похвати: изговаряне на отделни думи или текста на песента шепнешком под формата на игра; упражнения; скандиране на текста; т.е. повтаряне на определени думи. Едно от най-важните неща в песента, освен мелодията, това е поетичният текст на песента. За да бъде истински добре изпълнена тя, е важно учениците да познават добре текста, за да го предадат изразително чрез мелодията.
От изключителна важност е при наличието на непознати думи, или при диалектни думи, да бъдат разгледани, обяснени и тълкувани от учителя и учениците. Това важи особено при по-малките деца, при които речниковият фонд от думи е беден.
Според проф. Пенка Минчева „за изграждане на правилни и трайни навици е необходима непрекъсната грижа от страна на музикалния педагог, голяма взискателност и непримиримост. Вокалните навици се изграждат трудно и се загубват лесно. Затова учителят трябва винаги да следи за изразителното пеене на децата"й
Особено важно е вокалният педагог да има по-големи изисквания към учениците си, а от своя страна те да се стремят да ги изпълняват стриктно, в следствие от което ще бъде постигнат желаният ефект за добро вокално изпълнение.
Хорови навици и умения.
Хоровите навици имат съществена роля в клас и при вокална група. Те могат да бъдат по отношение на строя и ансамбъла.
Строят. Под строй се разбира точно интониране на интерваловите отношения при самостоятелно пеене и от страна на всички деца. Строят предполага умението да се пее точно и чисто при едногласно изпълнение на песента, както и вярно и точно интервалово съотношение между отделните партии при пеене на два или повече гласове. Строят е първото условие за хубава звучност на класа, хора или вокалната група.
Ансамбълът. Ансамбъл е хорово-певчески навик с огромно значение за художественото изпълнение на песента. Ансамбловото пеене трябва да се разбира не само като пеене без изоставане или избързване от другите изпълнители, но и като равняване, контролиране, съгласуване на пеенето по сила, динамични нюанси и темброви изменения. Това означава уеднаквеност и съгласуваност на гласовете при пеене, както на вокалните навици, така и на елементите на художествената изразност, т.е. уеднаквеност по отношение на точно интониране, темпо, динамика, метроритъм, тембър, дъхове, фразиране (еднаквост в начина на звукоизвличане).
„Ансамбловото музициране се постига като децата постепенно свикнат да слушат и другите около себе си. Да започват и завършват заедно; по възможност да уеднаквят тембрите си за да се получи емоционално-художествено изпълнение".7
ЛИТЕРАТУРА
Bovarqn, A., „ Vokalno-postanovachna rabota vjanrovata muzika", Askoni, Sofia, 2007 g.
Burdeva, T., „Metodika na muzikalnoto vazpitanie v preduchilishtna vazrast", Ekzakt 93, Plovdiv, 2012 g.
Jekova, K., „Prakticheska vokalna metodika", MAFK, Plovdiv.
Kusheva, Т., „Nachalno muzikalno vazpitanie", Universitetsko izdatelstvo „Paisii Hilendarski", Plovdiv, 2010 g.
6 Mincheva, P., „Muzikalnotoobrazovanievobshtoobrazovatelnotouchilishte",Prosveta, Sofia, 2009g., s.88.
7 Kusheva, T.,„Nachalnomuzikalnovazpitanie",Universitetskoizdatelstvo „PaisiiHilendarski", Plovdiv, 2010 g., s. 26.
Mincheva, P., „Muzikalnoto vazpitanie v obshtoobrazovatelnoto uchilishte", Prosveta, Sofia, 2009 g.
Mihaleva, S., „Vokalna tehnika", Universitetsko izdanie „Sv. sv. Kiril i Metodii", Veliko tarnovo, 2006 g.
Nikolov, А., „Metodika na obuchenieto po peene i muzika v uchilishtata", „Nauka i Izkustvo", Sofia, 1968 g.
Peev, Iv., „Peene i muzika s metodika na muzikalnoto vazpitanie", Darjavno izdatelstvo Narodna Prosveta, Sofia, 1978 g.
Stoqnova, G., „Pevcheskata kultura na uchenicite ", Darjavno izdatelstvo Narodna Prosveta, Sofia, 1985 g.
