CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ДИАФРАГМЕНОТО ПЕВЧЕСКО ДИПАНЕ И ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВОКАЛНАТА ПОСТАНОВКА ПРИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НК ПОПУЛЯРНА МУЗИКА Майя Бошева ПУ „ Паисий Хилендарски"
INTERACTION OF THE DIAPHRAGMATIC BREATHING AND THE VOCAL TRAINING ELEMENTS WITH POP SINGERS Mayya Bosheva Paisii Hilendarski University of Plovdiv
Abstract: As basis of any vocal training, the proper breathing in singing is of foremost importance for the adequate utilization of the vocal apparatus. It is a major factor for the proper sound producing, without risking to over-strain or damage the vocal cords. Its importance is in protecting the vocal organs while facilitating the mastering and applying of all the elements of the vocal training in the personal interpretation at the professional artistic level. Key words: (diaphragmatic breathing, importance, factor)
Резюме: Като основа на всяка вокална постановка правилното певческо дишане има първостепенна роля за пълноценното използване на гласовия апарат. То е основен фактор за правилно звукоизвличане, без да се рискува пренатоварване и увреждане на гласните връзки. Значението му е предпазвайки органите на звукообразуване да улеснява усвояването и прилагането на всички елементи на вокалната постановка при индивидуалната интерпретация за професионално художествено ниво. Ключови думи: (диафрагмено дишане, значение, фактор)
Гласообразуващите елементи: дихателна система, гласни връзки, резонатори, артикулационен апарат и др. трябва да работят съгласувано за правилно и качествено звукообразуване. Овладяването и контролирането на тези компоненти е от особена важност за усвояването на елементите на вокалната постановка. Препоръчително е винаги гласовият апарат да се подготвя преди пеене. Някои подценяват разпяването, но ползата от него е, че при правилно разпяване гласът постепенно се загрява, зазвучава в своята пълнота, овладяват се органите на звукообразуването, защото натоварването е по-голямо от натоварването при говор. Разпяването трябва да става постепенно и последователно. Препоръчително е да се започва с упражнения за диафрагмено дишане без звук и постепенно да се прибавят упражнения със звук. Първоначално диапазонът им е по-малък в среден регистър с постепенно разширяване при всяко следващо упражнение. При добре подготвен гласов апарат безопасно може да се премине към изработване на елементите на вокалната постановка - интонационна техника, изравняване на диапазона, разширяване на
диапазона, правилно и ясно вокалообразуване и дикция, интерпретационни и импровизационни техники.
Най-важният елемент при вокалната постановка е диафрагменото дишане, като основа за успешното и правилно овладяване на всички певчески техники. Правилното и изработено певческо дишане дава възможност за качествено и безопасно звукоизвличане, необходимо на всеки вокален изпълнител. При него гласните струни функционират пълноценно, без опасност за физиологично увреждане (преумора, възли, хроничен фарингит и др.). След определяне на гласовия център, а оттам и типа глас, необходимо е да се уточни диапазона, който ще се изработва без да се налагат фиксирани граници. При наличие на неправилно певческо дишане ( раменно, гръдно, смесено) или липса на такова е необходимо да се започне с изработване на правилното диафрагмено дишане, за да може успешно да продължи усвояването на постановъчните елементи.
При овладяването на различните атаки на пеене ( мека, твърда, придиханна), участието на диафрагмата е от първостепенно значение. Те се различават според мястото на атакуване и начинът на трептене на гласните връзки. Един от начините на третиране на гласовия апарат, който може да създаде проблеми е твърдата атака на звукообразуване. При този начин на атакуване на гласните връзки те са плътно прилепнали, глотисът е напълно затворен и подструнният въздух трябва да го разтвори със сила. По-силното въздушно налягане предизвиква по-рязко разтваряне на гласните връзки. Началото на тона предшества издишването на въздушната струя. Като последствие от това се получава умора на мускулите и дразнене на лигавицата. Постигането на височини и филирането на звука са значително ограничени и затруднени. Звукообразуването е уморително и мъчително за гласните връзки и прекалената употреба може да доведе до заболявания и дори до загуба на гласа. Пеенето с твърда атака е свързано с недостатъчно певческо дишане или отсъствието на такова. Разчита се единствено на гласните връзки за създаване на звук, като се напрягат и натоварват, без да се получава търсения резултат за качествен тон. При отработено певческо дишане тази атака се избягва и гласните връзки са полуотворени, равномерно подаваната въздушна струя създава по естествен път звука, преминавайки между тях с умерено силен тласък. Издишването и атакуването на тона става едновременно и необходимата висока позиция на гласа се поддържа постоянно. Улеснява се динамичното нюансиране и пеенето във висок регистър е безопасно. Затова меката атака на пеене е доказано най-благоприятна и целесъобразна за гласа.
Връзката между чистото интониране и добрата певческа опора се изразява в интонационно стабилизиране на тона от равномерната и постоянна въздушна струя, подавана от диафрагмата. То е едно от най-необходимите качества за всеки вокален изпълнител. Освен представянето на мелодичната линия в музикалното произведение има важна роля и като изразно средство за индивидуалност на всеки вокален изпълнител. Интонационната техника е един от основните елементи на всяка вокална постановка (орнаментика, украшения, филиране с бързи мелодични пасажи). При овладяно правилно певческо дишане използването на украшенията и всички динамични нюанси е улеснено, защото подаваната въздушна струя от диафрагмата е контролирана и се променя според желанието на изпълнителя. Той може да променя (усилва или затихва) динамиката рязко или внезапно според търсения ефект за дадения музикален момент.
Изравнен диапазон означава еднакво ясно и благозвучно звучене на всички певчески регистри и изработени преходи между тях. Диафрагмата има основна роля при преминаване на преходите между регистрите, особено при прехода от гръден резонатор (висок регистър) към главов резонатор (микс). Смяната на резонаторите изисква засилена диафрагмена опора, което предполага контролирано усилване на въздушната струя. Ако певческата опора е недостатъчно силна или не се задържи за необходимото време в момента на преминаване, позицията се изпуска и не може да се осъществи успешен преход. Важно е диафрагмата да издържи напрежението, което предполага отработено певческо дишане. Изработените преходи помагат за изравнено звучене на диапазона, което от своя
страна улеснява използването на всички регистри и резонатори, както и разширяване на певческия диапазон без опасност за гласните връзки.
Към разширяване на диапазона се пристъпва след постигането на правилно звукоизвличане, изравнен диапазон и стабилно певческо дишане. Подходът трябва да е внимателен, съобразявайки се с физиологичните особености на съответния глас. Смяната на резонаторите (гръден и главов) изисква овладяването на прехода от гръден към главов резонатор, т.е. прехода от висок регистър към микс. Със специфични методи се постига ясно озвучаване на крайните ниски и високи тонове за съответния глас. Необходимостта от дихателна опора е както за крайните високи тонове, така и за крайните ниски тонове на диапазона.
Различното звукообразуване (ларинксово, миксово, фалцетно) е необходим похват за интерпретация. Участието на корена на езика, носоглътката, мекото небце, твърдото небце, естествените резонатори, различното насочване на звуковата вълна, различната атака на тона променят звука, което е крайната цел. Съвременните тенденции на поп пеене изискват използване на гласа както пълноценно, така и по различен начин. Т.е. да се използват 5 певчески регистъра (нисък, среден, висок, микс, фалцет /вече и 6-и/, 2 резонатора-гръден и главов, 3 вида звукоизвличане-ларинксово, миксово, фалцетно ). Това обогатява изразните възможности на изпълнителя.
Новите изисквания във вокалното изкуство дават възможност за по-освободено интерпретиране на поп музиката. Различните индивидуални дадености, съчетани с подходяща вокална подготовка имат възможност за добри резултати. При поп постановката е особено необходимо правилно певческо дишане поради специфичното ларинксово звукообразуване, за да се предпази гласовия апарат от физиологични увреждания. Овладяването на елементите на вокалната техника спомага за овладяването на гласовия апарат, за да се използва по различен начин и с различно звучене, както и за развитието на гласовите дадености. Правилната вокална постановка дава възможност за пълноценното използване на възможностите на дадения глас и развива по-голяма физическа издръжливост, без да се рискува претоварване. Всеки процес при пеене (от вдишването до изнасянето и оформянето на тона) трябва да бъде осъзнат, за да може да се контролира. Колкото повече е овладян гласовия апарат, толкова по-многостранно може да се използва, което създава разнообразие на звученето. Познаването на различните видове певческо дишане, певческа атака, вибрато (отклоненията от приетото за нормално), позволява да се разграничават приетите и доказано правилни, подходящи подходи на пеене от неправилните и опасни за гласа. Това е необходимо, за да се разграничават и избягват особено при самоподготовка, без педагогически контрол. При използването на всички елементи на вокалната постановка, диафрагменото дишане е необходимо за правилното им прилагане и за опазване на гласа при многочасови изпълнения. Физическото и психическото натоварване е по-голямо и гласът има нужда от подкрепа. Различните музикални стилове в поп музиката предполагат подходящ подход на изпълнение за всеки един от тях. Определя вокалните изразни средства, които да изразят спецификата на стила чрез индивидуалност. Овладените певческо дишане, певческа атака, вибрато, динамика, орнаментика, интонационна техника, свободно преминаване през всички певчески регистри, смяна на резонаторите, различно звукообразуване позволяват подходящо и разнообразно звучене. Има възможност за по-голяма изразителност и многообразен подход. Всеки стил има специфика, която го отличава от другите, а за точното му представяне е необходим голям набор от вокални технически умения. Например необходим е различен подход и изразни средства при фънк, блус, кънтри, рок, балада, суинг, соул и др. Певческата атака, динамиката, вибратото, орнаментиката не е подходящо да бъдат еднакви. Характерът е различен, което определя и избор на съответните изразни средства. Диафрагменото певческо дишане е основата, върху която се гради правилната вокална постановка и всички нейни елементи са зависими от нея. В поп постановката е необходима такава основа поради спецификата на звукообразуването и дава
вокална и интонационна устойчивост. На нея се разчита при вокални проблеми, при по-трудните моменти на изпълнение или здравословен дискомфорт. Свободата за интерпретация изисква много добри певчески умения на основата на отработено певческо дишане, познаване на гласовите си възможности и индивидуален стил на изпълнение, за да има креативност и индивидуалност в приноса на изпълнителя.
Литература
Кагаре1гоу, К., Орога1а ка1о £ак1ог /а 1то^юЬе8ко1о е^ш1;уо па реусЬе8^а ргосе8, "Ва^агеко тш1ко/паше", 1.4, Мш1ка, 8.,1978
1аго81аусеуа, Ь.,К., О 8ро8оЪаЬ regulacii реусЬе8кауа vaihada, " Уорго8а1 уока1па1 pedagogiki, 1.5, Muzika, Мо8куа, 1976
