CC BY
10
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том П, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. П., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
ТВЪРДА АТАКА НА ЗВУКООБРАЗУВАНЕ В ПЕЕНЕТО И РИСКА ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО Й ЗА ГЛАСОВИЯ АПАРАТ Майя Бошева ПУ „ Паисий Хилендарски"
Резюме. Съзнателното използване на твърдата атака, трябва да бъде внимателно и краткотрайно, за да не се рискува гласовия апарат.
Използването й може да бъде много рисковано при неподготвени
вокални изпълнители. (твърда атака, риск за гласовия апарат)
HARD ATTACK OF SOUND-PRODUCTION IN SINGING AND THE RISK OF USING IT FOR VOICE BOX Mayya Bosheva Plovdiv University „ Paisii Hilendarski"
Abstract. The conscious use of hard attack must be carefully checked and the short-term,
in order not to risk damage to the voice box. Its use can be very risky at unprepared vocal
performers (hard attack, risk for the voice box)
Според начина на атакуване и различного трептене на гласните връзки се различават три вида атака на тона - мека, твърда и придихателна. Взаимодействието на вибриращите гласни връзки и издишвания въздушен поток е „фонация" и именно в тези два елемента се коренят постановъчните особености на гласовете в различните вокално-изпълнителски стилове. Атаката върху гласните връзки определя характера на звукообразуването на тона. От физиологична гледна точка най-благоприятната за правилно образуване на тона е меката атака - въздушната струя се насочва горе в купола на носната кухина, в твърдото небце, зад предните резци. Тя е най-подходяща и целесъобразна, тъй като при нея гласните струни са много приближени една към друга, но не плътно прилепнали. Подструнното въздушно налягане е умерено и въздушният стълб преминава без много силен тласък през неплътно прилепналите гласни връзки. Издишването и атакуването на тона става едновременно, а атаката горе в твърдото небце спомага за поддържане необходимата висока позиция на гласа. Динамичното нюансиране при меката атака се извършва чрез регулирането на интензивността на звука, т.е. постигане на различна степен на сила на въздушната струя.
При твърдата атака-coup de glotte (удар върху глотиса) - самото название показва направлението на въздуха към глотиса. При „твърда" атака гласните връзки са плътно прилепнали една към друга и напрежението, в което се намират при фонация изисква повишено подглотисно налягане. Това общо напрежение на фонаторните органи предизвиква по-експлозивно и рязко разтваряне на гласните връзки. При този механичен принцип се създават условия за произвеждане на звук с по-ярък, по-остър, по-рязък оттенък. При плътно прилепнали гласни връзки,
глотисът е затворен напълно и подструнният въздух трябва да го разтвори със сила. За преодоляване на напрежението е необходима по-голяма сила на въздушното налягане, което предизвиква и по-рязко разтваряне на гласните връзки. Началото на тона предшества издишването на въздушната струя. Като последствие от това се получава дразнене на лигавицата и умора на мускулите. Постигането на височини и филирането на звука са значително ограничени. Пеенето е мъчително и уморително за гласните връзки. При неразумна и прекалена употреба на твърда атака може да се стигне до заболявания на гласните връзки или дори до загуба на гласа. Чрез тази атака обикновено целта е за по-силен и агресивен звук. Неподготвените певци често не съзнават, че пеят по такъв начин и това води до затруднения за улеснено звукоизвличане. Този проблем може да бъде разрешен само чрез осъзнаване на истинската причина и правилно контролиране на взаимодействието между диафрагмено дишане и гласни струни. Твърдата атака се използва изявено при народното пеене. В миналото народните певци са пеели на открити пространства (на нивата, на събор), а не в затворени, акустични зали с мощна звукова опора на народен оркестър или апаратура за пеене. Това изисква много по-голяма сила на звука, за да се справят с всички неблагоприятстващи условия. При този стил на пеене употребата на „твърда" атака на звукообразуване е естествен начин за постигане на очакваното звучене на тона. Това звукоизвличане изисква ларинксът да се намира във високо или средно положение и е характерно с гръдния механизъм на звукообразуване. Този физиологически акт намалява обема на глътъчния резонатор, което оказва значително влияние върху тембровата характеристика на основния ларинксов звук. Динамиката е форте, с малки изключения медзофорте. Това е наложено от обективните условия. Според А. Дафов, при народнопесенния стил се очертават два периода, в които се наблюдава застъпване на различни атаки при народното пеене. В първия период преобладава пеенето с твърда атака. Певческата атака, която е първият психофизиологичен акт на фонаторните органи при образуване на началния звук при пеенето. През втория период се утвърждава новият многогласен народнопесенен жанр в изпълнителското майсторство на народни хорове и ансамбли. Между певците, включени в тези професионални и самодейни хорове все повече започва да се използва меката атака. Това е продиктувано и от все по-голямата заетост и натовареност на народните певци както в репетиционната, така и в концертната дейност. Същото важи и за изпълнителите на класическа музика. Те старателно избягват употребата на твърда атака, за да предпазват гласовия си апарат от претоварване поради дълготрайните изпълнения, които изискват издръжливост на гласа. Наложително е изработването на добра дихателна опора и мека атака върху гласните струни, за да може да се разчита на здрав глас.
При поп пеене се получава използване на трите вида певчески атаки като се дава предимство на характерното оформяне на тона при глътка, меко небце и пренасочването му напред под ъгъл, който да изхвърли насочения звук (тон) към твърдото небце и напред. В търсенето на разнообразие в звученето съвременните изпълнители използват гласовия си апарат по нов начин. Този начин предполага един и същи глас да звучи по различен начин като се използват всички познати прийоми на вокалната техника по безопасен начин. Използването на твърда атака е допустимо за художествени цели, като се внимава да не се претовари гласовия апарат като времетраене и напрежение върху гласните струни. По-голямото и пълноценно участие на диафрагмата помага при използването на твърда атака да се избегне претоварване на гласните връзки, като се пренасочи тона и твърдата атака да се трансформира в мека. При простудни състояния или дискомфорт по други
225
причини е желателно да се избягва употребата на твърда атака и да се предпазва гласовия апарат максимално. В тези случаи се прибягва до симулация чрез по-интензивно участие на диафрагмата за усилване на звука, колкото е възможно за определения момент. Твърдата атака може да бъде причина за неточно интониране, когато гласът е твърд, стегнат, „нееластичен", което е резултат от стегнатата мускулатура на врата. При начин на звукоизвличане когато звукът предшества въздуха не може да се разчита на чисто възпроизвеждане на тона. Звукоизвличането е пряко свързано с динамиката ( не е еднакво при силно и тихо пеене), различно е при различните начини на акцентиране на определени моменти ( чрез мека или твърда атака на пеене). В зависимост от целта, силният уплътнен тон може да бъде с мека и не е задължително да е с твърда атака, която е препоръчително да не се използва често. Желателно е да се работи за физическа издръжливост на гласа с внимателно подбрани и подредени упражнения, които постепенно да увеличават натоварването върху цялата звукообразуваща система. Неслучайно всички вокални педагози са единодушни за влиянието на твърдата атака върху гласовия апарат и предупреждават за внимателното и дозирано използване на този начин на звукоизвличане. При случаи, в които певецът пее неосъзнато само с твърда атака (обикновено в стилове като метъл, рок, диско и др.) поради специфичните изисквания на тези стилове, препоръчително е да се започнат подходящи упражнения за промяна на атаката без това да се отрази на звученето на тона като сила. Това включва максимално участие на диафрагмата, промяна на насочването на звука и овладяна глътъчна ширина под пълен контрол. Всеки акт в тази промяна трябва да бъде осъзнат, за да може да се избегне пренапрягането на гласните струни и директната атака върху тях с цел да се постигне силен звук. Това изисква необходимото време и търпение от страна на певеца. Смисълът на изучаване на вокална постановка е да се използва гласовия апарат пълноценно без опасност от увреждане, за да се постига художествено изпълнение на професионално ниво.
Литература
1.Бръмбаров, Хр., Г. Златев-Черкин и Ив. Максимов - „По някои въпроси на вокалната педагогика у нас"-„Българска музика", 6, 1962г.
2.Жабленска, Л. Теоретични въпроси при певческото звукообразуване. Музикални хоризонти, N 16, 1976
3. Белоброва,Е. Техника естрадного и рок-вокала. http://www.rockvokalist.ru/ news.html
4.Голдшмид, Кнеплер, Майер. История на музиката. Берлин, 1956
5.Дмитриев, Л. Голосообразование у певцов. Муз., Москва,1962
6.Benjamin,C. Eyes and Ears, 2004 -www.lightandmatter.com/sight/sight.html
7.Quinlan, John. Tips On Popular Singing. Embassy Music Corporation, 1941
