CC BY
28Koycheva Svetlina Veselinova - Hristova SOUND-FORMING PRINCIPLES ...
pedagogical sciences
UDC 378:784
ЗВУКООБРАЗУВАЩИ ПРИНЦИПИ ПРИ ПЕЕНЕ В РАЗЛИЧНИ МУЗИКАЛНИ СТИЛОВЕ
© 2018
Койчева Светлина Веселинова - Христова, докторант
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4000, България, Пловдив, бул."България" №324, e-mail: [email protected])
Анотация. В настоящия научен доклад са описани някои аспекти на звукообразуването при пеене в различни стилове музика. Тоноизвличането при класическия, народно-песенния, джазовия, поп, соул, рок и R&B маниер на пеене е различно. Поради тази причина се описват начини на звукоизвличане, прилагали в различни техники в описаните певчески стилове. Разглеждат се процесът на образуване на звука, някои постановъчни особености на певческата опора и дишането по време на звукообразуване, при отделните стилове музика. Музикалните стилове при пеенето притежават теоретична, приложна и методическа значимост.В исторически план различните музикал-ни стилове са се разглеждали и като музикални жанрове, което значително е променяло методическото им значение по отношение присъствието им в образователната практика на съвременното училище. Многообразието от интер-претационни понятия и термини налага необходимостта да се търсят различни методики и стратегии за извеждане на звукообразуващите принципи при пеенето в различни музикални стилове.
Ключови думи: звукообразуване, пеене, музикален, стил, звук, класическо, джаз, народно-песенно, поп, рок, белканто, белтинг, дишане, опора.
SOUND-FORMING PRINCIPLES IN SINGING IN DIFFERENT MUSICAL STYLES
© 2018
Koycheva Svetlina Veselinova - Hristova, PhD student
Plovdiv Univesity „ Paisii Hilendarski" (4000, Bulgaria, Plovdiv, "Bulgaria" Blvd. №324, e-mail: [email protected])
Abstract. In the present scientific report there have been considered some aspects of sound- forming in singing different styles and genres. Sound extracting in the classic, folk, jazz, pop, soul, rock and R&B manner of singing is different. For that reason, there have been described ways of sound extracting, applied in various techniques in the singing styles described. The following have been examined: the process of sound-forming, certain training characteristics of the breath support and breathing at the time of sound- forming in the individual music styles. The musical styles in singing have theoretical, applied and methodological significance. Historically, different musical styles have also been considered as musical genres, which has significantly changed their methodical significance as regards their presence in the educational practice of modern school. The variety of interpretative concepts and terms implies the need to look for different methodologies and strategies for deriving sound-forming principles in singing in different musical styles.
Keywords: sound formation, singing, music, style, sound, classic, folk, jazz, pop, rock, belcanto, belting, speech level singing
Относно понятието „певчески звук":
Под „звук" в акустиката се разбира вълнообразното движение в еластична среда с честота от 16 до 20 000 трептения в секунда. Като физическо явление, звукът представлява трептящото движение на източника (струни, пластинки, напрегнатите устни при свирене на духов инструмент и др.), създаващо периодични сгъстявания и разреждания на въздуха. Тези вълни (трептенията с честота от 16 до 20 000 херца) пораждат в слуховия апарат субективно усещане за звук. Звук с определена честота и правилни, периодични трептения се нарича музикален звук или тон. Броят на трептенията зависи от дължината и дебелината на гласните връзки. В човешкия глас те са по-къси и по-тънки при жените и децата, а при мъжете по-дълги и по-дебели[б].
В зависимост от дължината и дебелината на гласните връзки се разграничават и различните видове гласове - високи и ниски. Основният звуков източник на певче-ския глас са гласните връзки. Те се напрягат и сближа-ват, после се отдалечават, след това отново се сближават и т.н. Този процес се повтаря от 200 до 400 пъти в секунда. При всяко раздалечаване през тях преминава порция въздух, подадена в белите дробове през трахеята. Така се предизвиква периодично сгъстяване и разреждане на въздуха. Силно натегнатите гласни връзки създават по-висок тон, а по-леко нагънатите, по-нисък. Това е фо-наторното им движение, за разлика от респираторното (дихателно) движение при вдишване и издишване[5].
Тъй като по природа звуковите вълни се разпростра-няват кръгово, то само незначителна част от тях изли-зат от устата на пеещия. По-голяма част от звуковата енергия се разпространява из вътрешните тъкани на организма, поглъща се от тях и се губи. От друга страна, това разпространение на звука из вътрешните тъкани е професионално полезно. То предизвиква познатите и търсени от певците резонаторни усещания, чрез които
те контролират звучността си. Поради поглъщането на звука, коефициентът на певческото образуване е съвсем малък. Целта на вокалната постановка е чрез минимум мускулна енергия да се постигне максимален акустичен ефект. Певческият звук започва в момента на атаката на звука и до края на вокалната фраза, дишането се разход-ва по пътя на трансформирането му в звук, дооформен и изведен в пространството от резонаторите и артикула-ционния апарат на певеца. Певецът трябва да има ясна представа накъде да отправи и да насочи звуковата въл-на.
Една от основните вокално-постановъчни задачи е умението да се контролира дейността на ларинкса. Трудността произтича от това: въз основа на безуслов-ните гласови рефлекси, певецът да формира условни (во-кално-певчески), които след това да превърне в навик. За изпълнение на своите физиологически функции, ларин-ксът извършва вертикални движения. Привеждането на ларинкса в положение на гласопроизвеждане и създа-ването на навик за това е една от началните задачи във вокалното обучение. За целта е необходимо съчетаване на дихателна и гласова позиция на ларинкса. Това се постига лесно, така че с поемане на въздух през нос-уста, певецът разширява устоглътъчния канал, при което ларинкса се разтяга. Заедно с него се разтягат глътката и зева и се оформя т.н. „рупор" необходим при пеене. При това положение въздушната струя има най-добрата възможност за максимален контакт с гласните връзки.
Звукообразуване при народното пеене:
В народно-песенния стил на пеене фонационният процес се извършва на гърло, което ограничава негови-те изпълнителски възможности. Преобладава гръден и смесен механизъм на звукообразуване и гръдно и сме-сено коремно-ребрено дишане. Важно е не толкова ко-личеството на въздух, което е поето, а способността да бъде бавно разходвано. Използват се и трите вида атака
педагогически науки
Койчева Светлина Веселинова - Христова ЗВУКООБРАЗУВАЩИ ПРИНЦИПИ ...
на тона - твърда, мека и предихателна, според маниера на пеене. В народното пеене липсват преходи (едноре-гистров строеж на диапазона), резонанса и тембровата окраска са свързани с теситурата на тона. Изравняването на диапазона при народното пеене се реализира с пре-обладаване на гръден резонанс. Възпроизвеждането на звука е специфично, директно, натурално, открито пеене. Необходимо е певецът да усвои единен механизъм на гласообразуване по целия диапазон[3].
Характерни за такъв еднорегистров гласов диапазон са единната звучност по целия певчески амбитус, специфично вибрато, твърда атака на звука, високо или средно положение на ларинкса, пестеливо отваряне на устата, гръден механизъм на звукообразуване, динамика - форте, специфична орнаментика, гръдно-диафрагмено певческо дишане при болшинството певци. Певческото дишане е коремно-ребрено, каквото е и при класическа-та вокална методика. „Косто-абдоминалното дишане (costa-ребро, abdomen-корем) дава възможност за спокойно и в достатъчно количество поемане на въздух, както и за икономичното му изразходване. То дава здрава опора на гласовия инструмент и удобна позиция за пеене."[1]. Поради характерното еднорегистрово стро-ене на гласовия диапазон, не се налагат методически средства за преодоляване на преходни тонове и преми-наване в различни регистри.
За разлика от класическия жанр, където въпросът за положението на ларинкса по време на фонация е диску-сионен при народното пеене не е нужно да се изисква строго високо или ниско положение. Търси се неговата освободеност от напрежение в естествено положение за всеки певец. Най-малкото напрежение в ларинкса вреди на звукообразуването. Неговото естествено положение е необходимо за реализиране на сложна орнаментика и вокално-технически похвати, характерни за различните маниери на изпълнение. „.. .всеки певец трябва да позна-ва устройството на гласовия си апарат и в процеса на обучение да се приучи да го контролира по време на пеене. По добрата осведоменост ще му помогне да запази гласа си свеж за дълго време [1].
Как се осъществява звукообразуването при класиче-ското пеене?
Методът на съвременната класическа постановка из-исква усвояване функцията на главовия резонатор, вди-гане на мекото небце, поддържане на вътрешна ширина (с цел изнасяне тона напред) която по време на пеене остава непроменена. Тя се поддържа посредством пра-вилно дишане. Прилагането на косто-абдоминално-то дишане е база за свободно протичане въздушната струя и равномерно трептене на гласните връзки. Това осигурява лекота в звукопроизвеждането и правилна координация в дейността на гласовия апарат. При класическия стил се установява еднорегистрово строене по изкуствен път, с преобладаващо фалцетно звучене. Най-разпространеното обяснение в педагогическата практика е състоянието „като при прозявка". Позиция на „лека прозявка" осигурява нужната основа за постигане на вътрешната ширина.
Според тембровите си характеристики цялостният обем на певческия диапазон се разделя на три регистъра, означавани във вокалната педагогия като гръден, устен и главов, съответно наричани нисък, среден и висок. Тоновете, които определят границата между съответни-те регистри е прието да се наричат преходни или още „преходи" - съответно „нисък" (още „долен" преход -от гръден към устен регистър) и „висок" (още „горен преход" - от устен към главов регистър). Съвременната педагогическа практика признава наличието им в съот-ветните категории певчески гласове и търси най-целесъ-образния начин за тяхното разрешаване и изработване за постигане на изравненост на звука по целия гласов диапазон. Стремежът за преминаване на горната граница, която всъщност е преходния тон към фалцетния регистър означава прикриване на същия тон и ползване
на смесено звукообразуване. Това е важно педагогиче-ско средство за изравняване на гласовия диапазон при оперния певчески стил. При класическия певчески стил преобладава фалцетното звучене, на принципа на което се установява еднорегистрово строене по изкуствен път. На това прикриване на преходния тон се дължи и по-го-лемия обем на гласовия диапазон, развит по изкуствен начин[4].
Господстващият стил на соловото вокално изпълнение в операта е Bel canto (итал. - красиво пеене). Белкантото се отличава с лекота на пеенето, постигнато посредством нефорсирано, легато, гладко и изравнено опряно пеене, красота на звука, напевност в изграждане-то на мелодията, изящество на орнаментиката и съвър-шенство на вокалната техника. Белкантото не е пеене на гърло, а опряно куполно пеене. Много важно е ясната дикция при произнасяне на текста, като не се наруша-ва съвършената певческа линия. Белкантото не може да функционира, без наличие на певческа опора и певчески глас събран във фокус. „Задачата на певческата опора е здраво да държи вдишания от певците въздух ниско долу в поясно-коремната област, не в гърдите, посредством автоматичното включване на коремно-поясните мускули и същевременно с тях икономично да го изпус-ка, опирайки го в обратния му път. С така организирана-та произведената опряна издишвана въздушна струя пе-вците пеят вокалите, плъзгайки ги посредством нея един след друг и споявайки ги в същото време един в друг[1].
При белкантото е много важна мисълта за вокала „У", като събира и фиксира вокала и го предпазва от не-говото ширене.
Звукообразуване при изпълнението на поп, соул, R&B и рок музика:
Майя Бошева разглежда три начина на звукоизвли-чане - гръден (долен), среден (медиум) и главов (горен) регистър. В поп музиката се използват и трите вида зву-кообразуване посредством гръден резонатор, смесен гръдно-главов резонатор (белтинг) и главов резонатор (фалцет). Гръдният регистър е с подчертано гръдно зву-чене и много обертонове. С преминаване към среден регистър, звученето се променя и се наблюдава долен преход, който е различен за различните видове гласове. Качвайки се постепенно нагоре по диапазона, се дости-га предела на гръдния регистър и се достига до преход, който води към главов регистър и миксова позиция на гласовия апарат. Изработването на прехода трябва пра-вилно да повежда към микс, т.е. използването на гръден и главов резонатор с участие на ларинкс. Този начин на звукообразуване при поп, соул, R&B и рок музиката се нарича белтинг. Белтинг (belting) произлиза от англий-ската дума belt, чието жанрово значение е „изговарям енергично, силно". В българския език няма превод на този термин. Белтингът е въведен и популяризиран от Етел Мърман - американска певица от средата на ми-налия век. Белтинг техниката се използва предимно от жени, сред които са Арета Франклин, Селин Дион, Уитни Хюстън, Лайза Минели, Марая Кери, Кристина Агилера, Шаная Туейн и други, като те възприемат този стил на пеене и го използват в своите изпълнения. Звукообразуването при белтинга се постига посредством едновременното използване на гръдния и главо-вия резонатор, в регистъра над прехода от гръден към главов регистър. Пее се с опора. Динамиката е медзо форте - форте. В резултат на това в по-силна динамика се получава миксово ларинксово-фалцетно звукообразу-ване. Всъщност белтингът е изпяване на даден тон или музикална фраза с гръден глас при положение, че е над обхвата на гръдния регистър. При белтинг пеенето физи-ческото натоварване е много по-видно и гласните връзки са подложени на по-голямо напрежение. Този вид зву-кообразуване има особено по-светло и метално звучене от белкантото. Има сходство при оформянето на звука при белтинг пеене и това при белканто. И в двата случая е необходим въздух, който да бъде добре настанен
Хуманитарни Балкански изследвания. 2018. № 1
51
Koycheva Svetlina Veselinova - Hristova SOUND-FORMING PRINCIPLES ...
pedagogical sciences
в коремно-поясната област и да се използва подходящо, така че да стигне за съответната фраза и освободено от напрежение гърло. При високи тонове звукът трябва да бъде изнесен в главата, за да не се пее на гърло. Това би навредило сериозно на гласните връзки, а в някои случаи и непоправимо.
„... Белтингът, преподаван и развиван по подходящ начин, може да се изпълнява без опасност за гласовия апарат и по-ефективно и да бъде изучаван със същото внимание, както понастоящем се преподава белканто-то"[1].
Миксовото звучене все още не е фалцетът, при който се използва главно главов резонатор. При преминаване към по-високи тонове се наблюдава още един - горен преход към главовия регистър, към така наречения „фал-цет". Това звучене се отличава с изчистен темброво тон и леко, ефирно звучене. Наблюдава се свиване на глът-ката, покачване на ларинкса и намаляване трептящата маса на гласните струни. Насочването на тона е само в главов резонатор, тонът е изчистен от обертонове, све-тъл, изнесен напред с висока позиция на гласовия апа-рат. При фалцета също е важно да се поддържа вътреш-ната ширина, за да не се ощети характерното звучене на тона и да се запази индивидуалността му, дори при много високи тонове. Звукообразуването при фалцета се осъществява чрез пренасочване на тона нагоре в главов резонатор, концентриран в носната кухина, с повдигнат ларинкс и глътъчна ширина. Техниката на прехвърляне на тона в главов резонатор се опира главно на дишането, което трябва да е стабилно, разпределено и постоянно.
Звукообразуване при изпълнението на джаз музика:
Звукообразуването при изпълнението на джаз музика се осъществява, както при говорене (Speech level singing). Процесът на пеене се извършва със същата лекота както при говорене. Това дава възможност на изпъл-нителите да развият забележителен здрав глас, който е свързан в целия си обхват, позволяващ на певеца да пре-одолява преходните зони на гласа и да миксира във ви-соките регистри с лекота и без мускулно напрежение[6].
Много често в джазовото пеене се използват така на-речените външни мускули с цел, постигане на по-големи височини в гласа, както при по-силно и по-емоционално изпълнение. Това не винаги е правилно, защото гласните връзки не могат да вибрират свободно поради факта, че се използват неподходящи мускули в опита да се уси-ли звука. В процеса на звукоизвличане, ларинкса оста-ва спокоен, нисък и стабилен. Гласните връзки остават правилно слепени или затворени през целият регистър, така че не се усещат преходните зони по време на пее-не. Преминаването през регистрите се осъществява без прекъсване и без никаква промяна в звукоизвличането. В резултат, дикцията става изчистена и ясна, а звукът естествен[2].
Понякога вокалните педагози надценяват техниката на дишане и дават упражнения, които предполагат пре-калено голямо въздушно налягане, особено при достига-не на високи тонове. Това не е най-важният въпрос във вокалното развитие въпреки, че на дишането е необходимо да се обърне особено внимание като на част от про-цеса на пеене. Прекаленото използване на въздух може да причини стягане на гласните връзки. На практика, високите тонове изискват по-малко въздух. При изкач-ване към високия регистър въздушният отвор се свива и гласните връзки постепенно намаляват вибриращата си маса. При такова звукоизвличане много важен е баланса между съпротивителната способност на гласните връзки и въздуха. Когато има добър баланс се получава свободно и здравословно звукообразуване. Фактори за това са също функционирането на гласните връзки и способ-ността на изпълнителя да смесва плавно регистрите. Това трябва да става без напрежение, чрез правилно об-служване на преходните зони на гласа, докато се под-държа нисък, стабилен ларинкс, слепени гласни връзки и единна връзка между регистрите. Певците трябва да
се учат да миксират. Когато микса се използва правил-но, връзката между регистрите запазва еднородността си при достигане на по-високите тонове и обратно. Звукът е равен, естествен и силен, когато пожелае изпълнителят, в целия диапазон[7].
Заключение
В настоящият научен доклад бяха разгледани звуко-образуването като процес, някои особености на тоноо-бразуване при пеене, характерни при различни стилове музика. Решаването на проблемите при усвояване на во-кални умения е процес, обхващащ дълъг период в разви-тието на отделните музикални стилове. Информацията представена тук няма претенцията да бъде пълна и все-обхватна. Тя би могла да послужи на педагози и вокални изпълнители, като ориентир за посоката в която тряб-ва да работят, осигурявайки правилното и пълноценно професионално певческо развитие. Вокалният педагог и певецът трябва да бъдат наясно какъв стил музика ще изучават и какви задачи стоят пред тях. По този начин те биха могли адекватно да приложат и използват съответните начини на звукообразуване при пеене в по-нататъшната си работа.
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРА:
1. Ангелова — Орукин, E. (1963), От нешколувания тон до високо-то певческо майсторство. София: Издателство „Наука и Изкуство ".
2. Боварян, А. (2007), Вокално-постановъчната работа в жа-нровата музика, София: Аскони. Бошева, M. (2014), Система от технологии за постигане на правилна вокална постановка, Пловдив: ПУ „Паисий Хилендарски".
3. Жекова, К., Практическа вокална методика, Пловдив: МАФК. Калудова — Станилова, С. (2011), Методика на обучението по народно пеене, Пловдив.
4. Карапетров, К. (1990), Вокална методика, София: Издателство „Музика". Михалева, С. (2006), Вокална техника, Велико Търново: Университетска издателска къща „Св. Св. Кирил и Методий ".
5. Стоянова, Г. (1985), Певческата култура на учениците, София: Издателство „Народна Просвета". Христов, Х. (2007), Малка академия за млади вокалисти, София. Шекерджиева — Новак, T. (2009), Вокалната лирика на Фредерик Шопен, Ямбол.
6. Sppech Level Singing Method http://www.speechlevelsinging.com/ slsmethod.html?fbclid=IwAR0AIc_ACUKaMJMsdm3BWzdJ_uU6CLoyxa6 6SEWHZFZ9djn6d5SBtu0QtYo
7. Вокални техники http://lilimuzic.com/%D0%B2%D0%BE%D0 %BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%8 5%D0%oBD%D0%B8%D0%BA%D0%B8/?fbclid=IwAR0Kue1nYcDu2579 mPIzwXAvpoPJumLNHETKaqd0bYfvQi2fcJwUBwgqnDU
