Functions shanting in the training of singers at major “jazz and pop singing” Текст научной статьи по специальности «Искусствоведение»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУ1. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVL,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013

функции на разпяването при обучението на

вокални изпълнители от специалност „джаз и поп изпълнителско изкуство"

Ас.Майя Константинова Бошева ПУ „Паисий Хиледарски"

functions shanting in the training of singers at

major "jazz and pop singing"

Purpose and significance of pre-singing exercises for making proper vocal production in training singers of pop muzic

(Цел и значение на разпевните упражнения за изработване на правилна вокална постановка при обучението на вокални изпълнители на поп музика)

Необходимостта от постепенното загряване и подготвяне на гласовия апарат за пеене е доказана от практиката. При правилно разпяване се овладяват органите на звукообразуването, гласът се стабилизира и зазвучава в своята пълнота. С подходящо подбрани и правилно подредени упражнения (от по-леки към по-трудни) гласовият апарат се подготвя за пълноценно и безопасно функциониране. В началото при начинаещи певци упражненията са несръчни, защото обикновено участие вземат и клетки, ненужни за изпълнението на тези упражнения. Чрез често повтаряне постепенно влизат в действие само необходимите клетки. Това е важно да се разясни на студентите, особено за упражнения, които не им се удават бързо и лесно, за да проявяват нужната воля и търпение за постигането на крайната цел. Погрешно наученото (стар, затвърден рефлекс) се поправя много трудно след дълги усилия, а понякога не може въобще да се изкорени. Затова към грешките педагогът трябва да бъде безкомпромисен, да разяснява на ученика практически и научно тяхната причина, като прилага и съответните начини за поправянето им. Многото повторения без активното участие на съзнанието не допринасят съществена полза. Не се препоръчва и дългото задържане на едно и също упражнение, защото води до отслабване на интереса и намаляване на съсредоточеността на ученика. Ако при някое упражнение се появи затруднение, избира се друго, по-лесно, което да подготви предишното. В първоначалния стадий на постановъчната работа трябва да се внимава да не се стига до преумора на мускулите и мозъка като се пее дълго, без прекъсване. С ученици, при които умението за концентриране е по-развито, несъмнено се стига по-бързо до желания резултат. Акомпаниментът трябва да е умерен като сложност, за да не отвлича вниманието от поставената цел. Той трябва само да посочва модела на упражнението, да подпомага чистото интониране, да развива хармоничното и мелодичното мислене. Необходимо е съобразяване с индивидуалните особености на отделния ученик. Една и съща грешка може да се прояви по различни причини при отделните гласове. Важно е да се открие причината за 268

съответния глас, за да се приложи най-точния и бърз начин за изкореняването й. Правилното определяне на вида глас предпазва от най-опасната грешка той да се третира неправилно и да се получат физиологични усложнения. Обикновено природно поставеният център на гласа е естественото фонаторно положение на гласовия апарат при говор и определя вида му. Там, където всеки произнася звуците при говор без усилие при нормални обстоятелства е центъра като даденост. Оттам трябва да започне „обработването" на всеки глас. Този център определя вида му, но в никакъв случай не трябва да се поставят определени рамки, които да ограничават развитието му. Индивидуалният подход към всеки е наложителен, за да се получи максимално развитие. При разпяването се правят началните стъпки за формиране на правилна вокална постановка и развитие на гласа. Само стриктното спазване на всички правила и норми при изпълнението на упражненията (без да се допуска често срещаната проява на нетърпение у младите певци) може да доведе до сигурни и трайни резултати. Всяко прекаляване и пресилване е опасно, особено ако се поправя вече погрешно научено, което възпрепятства певческия процес. Нужно е да се създаде атмосфера на психическо спокойствие и максимална концентрация за ученика. Началните упражнения винаги са за подготвяне и тонизиране на диафрагмата. Те са беззвучни, за мускулен тонус и добро разпределение на въздуха. След като е подготвена диафрагмата, се включват упражнения със звук за загряване на гласовия апарат. Обикновено се започва от среден регистър, като придвижването във възходяща и низходяща посока е много внимателно, без да се достига до крайни тонове. Задължителното изискване за чисто интониране присъства постоянно като периодично се сверява изпятият тон с клавишен инструмент. Още в началните упражнения се проследява за естествено, правилно вокализиране и насочване на звука, като се изисква непрекъснато атаката на тона да е мека. Най-голямата трудност е, че в един и същи момент трябва да се направят две коренно различни действия. Т.е. когато диафрагмата е максимално стегната и в готовност да подпира и изнася тона, в същото време лицевите, вратните и раменни мускули трябва да са максимално спокойни. Важно е още от самото начало да се създаде този навик, защото това е основата, върху която се строи правилната вокална постановка и гласът звукоизвлича спокойно, без излишно напрежение. След като е загрят и подготвен гласовият апарат, следват упражнения за изравняването на певческия диапазон. Всички гласове звучат най-добре и без усилие в средния си диапазон, но в нисък и висок регистър много често се появяват проблеми в оформянето на тона и звукоизвличането. Предимно във високия регистър се наблюдава отъняване на звука, дори понякога промяна до неузнаваемост. В ниския регистър се среща най-често изменение на звука като плътност и в общия саунд той не се чува. С необходимите разяснения и методически похвати, тези нежелани разлики се уеднаквяват и целият диапазон зазвучава еднакво ясно и приятно за слушателя. Като жива материя гласните струни подлежат на развитие и всеки глас подсказва в каква посока (нагоре или надолу) ще се развие. Подходящите упражнения за разширяване на певческия диапазон, както и внимателното им включване в системата от разпевни упражнения, помагат да се увеличат възможностите за изразяване, което дава по- голям избор на изпълнителя. Те също така имат за цел и изработването на преходите между регистрите. Това е една от най-трудната задача за всеки ученик и педагог, която изисква много търпение и време за постигането й. Някои преходи са по-лесно преодолими, други имат нужда от повече усилие и воля. Тук една от най-важните роли играе певческото дишане, без което не може да се постигне безпрепятствено преминаване и отработването особено на прехода към миксовата зона на всеки глас. Внимателното наблюдение и системно повторение с непрекъснат стремеж към правилното, помага да се усвои и овладее една завидна техника на пеене. Чисто интониране, правилно-постановъчно вокализиране, изравнено звучене на целия певчески диапазон, разширяването му, както и изработване на певческо дишане и преходи - това са функциите на разпяването при обучение на вокални изпълнители при специалност „Джаз и поп изпълнителско изкуство".

При съвременните изисквания в поп музиката използването на гласовите възможности са неограничени, което изисква изработването на все по- голяма вокална техника от страна на изпълнителя.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Дмитриев, Л.- „Основи на вокалната методика"-Музика, Москва, 1963.

Жекова. К. - „Практическа вокална методика" - изд. МАФК - Пловдив (второ издание)

Иванов. Ал. П. - „Об исскустве пения" - Музгиз, 1993г.

Йосифов. И. - „Трудния път към голямото певческо изкуство" 1992г.

Киселова, Е. - „За вокалната педагогика"- Наука и изкуство, С. 1963

Назаренко. И. - „Изкуството на пеенето" - С. „Наука и изкуство"1975г.

Орукин. Е. - „От нешколувания тон до високото певческо майсторство" - С.

„Наука и изкуство"1963г.