CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
КРЕАТИВНОСТ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ В ЖАНРА НА ПОПУЛЯРНАТА МУЗИКА Майя Константинова Бошева ПУ „Паисий Хилендарски"
CREATIVITY IN THE INTERPRETATION OF WORKS IN THE GENRE OF POPULAR MUZIC Mayya Konstantinova Bosheva Plovdiv University „Paisii Hilendarski"
Abstract. In the process of release of certain rules and boundaries in contemporary pop music includes new vocal techniques, improvisation, expanding the horizon of interpretation and use of the voice box in a new way. The voice may sound in different ways and this allows for a change in the interpretation of the musical composition and personality.
„Музиката изразява това, което думите не могат" - гласи класическа мъдрост, която няма давност, но за да въздейства музиката върху слушателите, огромно значение има изпълнителят, без който творбите на музикалното изкуство не могат да достигнат предназначението си. При певческото изкуство връзката с публиката е най-директна. Ролята на изпълнителя е именно да интерпретира песента и да направи идеята на автора разбираема, в което се състои и творческият принос на певеца, изхождайки от личностния характер и уникалността на гласа. В търсенето на разнообразие в звученето съвременните изпълнители използват гласовия си апарат по нов начин. Този начин предполага един и същи глас да звучи по различен начин: с различно звукоизвличане - използване на гръден, главов резонатор или и двата (микст); с различна певческа атака - мека или твърда; с различен начин на трептене на гласните връзки - ларинксово или фалцетно; с различно звукообразуване - промяна на певчески регистри; способността на певеца да използва умело и с вкус богатството от вокални нюанси. Към последните спадат всички степени на силата на звука, тембровата окраска, филирането, щрихите, всички музикално-изпълнителски и певчески техники с цел постигане на конкретен ефект. Необходимо е високо художествено-изпълнителско ниво и пълно овладяване на гласовия апарат, за да има певецът избор при изразяване на собствената си визия за дадена песен. Личностното присъствие е задължително изискване в съвременната жанрова музика, особено за известни, популярни песни, изпяти от световно известни имена. Излизайки от рамките на вече поднесеното, изпълнителят трябва да намери свое място сред многото известни варианти на дадена композиция. Има много примери за това как едни и същи песни се пеят от известни имена на световната сцена, звучейки характерно, с познаваем за слушателя индивидуален изпълнителски стил. На първо място уникалността на всеки глас променя звучността на творбата, затова
според неговите възможности се подхожда към различен, характерен вариант на изпълнение. Изразяването на емоциите във вокалната творба изисква освен точно в интонационно и метроритмично отношение изпяване на мелодията с използване на разнообразни технически прийоми, но още и подходяща динамика. Пеенето с еднаква динамика през цялото време води до вяло, скучно, статично изпълнение. Наличието на силен и „красив" глас далеч не е достатъчно условие за художествено изпълнение. Някои от качествата на гласа са даденост, а други се придобиват впоследствие. Динамичните нюанси са тези, които подчертават още по-ясно това, което се съпреживява в даден момент. Необходимо е да се използва целият спектър на динамиката за изразяване на чувства в песента, при това в пряка връзка със стила, в който е музикалната композиция. Например в суинга звучността е в умерена динамика, а в рока - по-силна. Както в баладата пеенето изразява силни, лични чувства с по-меко звучене и разнообразна, фино отсенена динамика, така във фънка динамиката е почти през цялото време „форте" за изразяване на силни и по-агресивни чувства. Има стилове и жанрове, в които се използва целия спектър на силата на звука (например баладата, джаза), но има и такива, с определени изисквания относно динамиката, като подходяща за тях (хаус, метъл и др.). Гласът е инструментът, който изпява думите, показва емоционалния заряд на текста, идеята на автора, заложените преживявания и неговата добра подготовка за това допринася за крайната цел - да се изпрати посланието. Например разказвателният текст изисква по-меко и нюансирано звучене, а този с весел характер по-ярка динамика. Звукоизвличането е пряко свързано с различните начини на акцентиране на определени моменти. В зависимост от целта, силният, уплътнен тон може да бъде прав тон, с вибрато, с различна степен на сила, с мека или с твърда атака, която не се препоръчва да се използва често или продължително време. Може да се оцвети кратковременно с изкуствено създадена дрезгавина за израз на подчертано силни емоции и др. Вокалната изразност е тясно свързана с различните стилове и изисква специфична нюансировка и фразиране. В нюансите влизат и различните щрихи. Умелото „изпълнителско боравене" с компонентите от метроритмичен характер допринася в голяма степен за художественото изпълнение. Например: рубато -излизане от зададеното темпо, свободно темпо; корона върху тон в края на фразата - удължаване на нотната стойност за подчертаване на финала; и др. Развитието на стиловете в жанровата музика изисква съответно нов подход на поднасяне и по-освободено интерпретиране. Необходимо е да се направи разлика между стил и атмосфера на дадена песен. Всеки стил носи характерни белези на звучене, аранжировка и бийт, а атмосферата включва съдържанието на текста, настроението и идеята на автора. Пеенето с биг-бенд е различно от начина на пеене с рок група. Например стандарт ( „At last"), изпълнен от формация на биг-бенд и от кънтри група ще звучи различно както стилово, така и като звукоизвличане, подходящо за дадения стил. Такъв тип изпълнение ще промени характера на творбата, макар и не напълно. Всички елементи на вокалната постановка и различните компоненти на песента подлежат на внимателно преразглеждане при промяна на стил на дадена песен (балада от класически, в рок стил) и при промяна на атмосферата на песен, наложена от смяната на стила.
Импровизацията обикновено се асоциира с джазовата музика и до скоро действително се използваше предимно в нея. Освободената от стандартност поп музика в момента възприема импровизационното тълкуване на текста и свободното боравене с вече познати средства като интерпретаторски стил, собствена позиция и въпрос на професионализъм. В процеса на разкрепостяване, освобождаване от известни норми и граници, в съвременната поп музика навлизат от джаза редица
311
импровизационни техники, които разширяват хоризонта на интерпретаторските похвати. Вокалните изпълнители, стремящи се към високо професионално ниво все повече включват импровизационни елементи в своето изпълнение. Певецът не може да повлияе на композиционната тъкан и е зависим от инструменталната основа, но силата на индивидуалното му присъствие има водеща роля за цялостния облик на произведението. Стилът на импровизация прави изпълнителя разпознаваем, дори уникален - по него слушателите го различават. Различните стилове и музикални форми в джаза и поп музиката обуславят различните техники на импровизация, чиито разновидности имат широк спектър: вокална, инструментална, ансамблова, тонална и атонална, свободна и ограничена (базирана на зададени схеми, модели, стандарти, съчетаваща се с елементите на композицията или аранжировката или изцяло фиксирана като нотен текст). Тя може да бъде кратък брейк или разгърнат мелодичен хорус (рефрен) на определена тема, на хармоничен квадрат, дори на завършена пиеса с развита форма, импровизация на импровизацията, колективно изпълнение в линейно-контрапунктов, хетерофоничен, орнаментално-вариационен или риспонсорен маниер, имитация на импровизационния стил на други джазови изпълнители и др. Импровизацията е свободно тълкуване на авторовата идея, текста, мелодията и атмосферата в рамките на аранжимента и структурата на песента. Предполага промени в мелодичната линия и фразирането, включва украшения и орнаменти като допълнения (blue notes, grace notes, licks). Може да се импровизира върху думи, фрази, между фразите, по време на инструментални интродукции (intros) или брейкове (breakes), при финалите (endings), както и при рефрени и затихващи коди (repead and fade endings). Някои опитни певци притежават способността да импровизират спонтанно, в момента, но повечето импровизации са предварително обмислени и подготвени, за да не се разчита на случайността. Ако има моментно, емоционално отклонение от фиксираната мелодична линия или структура на импровизацията, то това отклонение е минимално и временно, за да не се рискува цялостната картина на избрания начин на изказ от страна на певеца. Всяка музикална композиция може да бъде променена според виждането и предпочитанието на изпълнителя. Похватите зависят от професионалната подготовка на певеца и естетическия му вкус. Допустимо е да се променя темпото (бавна песен да се изпее по-бързо и обратно), стила (от балада - в рок, от суинг - в реге, от поп - в пънк и др.). Възможна е смяна на ритъма, без да се сменя стила (например от балада - в рок балада с различен бийт). Всичко това предполага и друг аранжимент, което пък открива допълнителни възможности за обмисляне на различни подходи към интерпретацията. Докато композицията на една творба не зависи от времевия фактор (може да се поправя, променя, дори да не достигне до слушателя), то при импровизацията творбата прозвучава в момента на нейното създаване. Това утвърждава личностното присъствие на изпълнителя в музикалната композиция като съвременна тенденция в поп музиката.
ЛИТЕРАТУРА
Грозева, В. Срещи с имена на джаза. Музика, С. 1982
Михалева, Ср. Вокална техника. Св. Св. Кирил и Методий, В.Търново. 2006
Йордан, Р. / Хофман, Х. АБВ на поп музиката. Музика, С. 1987
Schuller, Gunther. Early jazz;It's roots and musical dewelopment. Oksford University Press, New York, 1968
Ward, Geoffrey. A History of America's musik. Knopf, New York. 2000
