CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА КЛАВИРНИТЕ ЦИКЛИ ЗА ЧЕТИРИ РЪЦЕ -„ЗА ЖИВОТНИТЕ" ОТ Н. СТОЙКОВ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ" ОТ П. СТОЯНОВ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПИАНО Юлияна Мирчева - АМТИИ - Пловдив Антония Мирчева - НУМТИ „Д. Петков" - Пловдив
Резюме
Ансамбловото свирене на четири ръце безспорно е стимул, пробуждащ чувствителност, интерес, радост и обич към музиката. Чрез него децата бързо навлизат в характерната звукова атмосфера на пианото и се запознават с неговите огромни възможности. Изучавайки програмни пиески, децата установяват връзка между определената от заглавието асоциативна сфера и музиката, която изпълняват.
Клавирното обучение цели цялостно музикално развитие и създаване на личностно (придобито по собствен път) отношение към музиката, като основа за широка обща и музикална култура. Пианистичната подготовка дава възможност ученикът свободно да си служи с инструмента, да го използва като помощно средство при работа с училищния хор или вокална група, а също и за ансамблово музициране.
Всепризнати са възможностите на пианото като хармоничен инструмент. То е незаменимо средство за музикална репродукция. Изразните средства в музиката придобиват своеобразна яснота и нагледност в клавирната фактура.
Ансамбловото.свирене на четири ръце безспорно е стимул, който пробужда чувствителност, интерес, радост и обич към музиката. Този вид музика формира основни ансамблови умения за синхронно изпълнение, звуков баланс, навик за вслушване в партньора, както и максимално мобилизиране и разпределяемост вниманието на изпълнителите.
Използваните клавирни творби могат и трябва да бъдат технически по-леки, което позволява на учениците да се справят в ансамбъл с преподавателя и сами (на четири ръце) и така да поднесат едно емоционално въздействащо изпълнение, с повишено чувство за отговорност, стремеж за изява и неподправен интерес към музикално-изпълнителската дейност.
Чрез ансамбловото свирене на четири ръце те по-бързо навлизат в характерната звукова атмосфера на пианото и се запознават с неговите огромни възможности. Формирането на траен интерес и желание за работа се обуславя и от подбора на интересен репертоар, близък до душевния детски свят, който да създава подходяща емоционална атмосфера и да стимулира развитието на музикалните и интелектуални възможности на ученика. Чрез удачно подбран художествен материал трябва да се даде простор на фантазията, образното мислене, като основа за формиране на музикално развитие.
Изучавайки програмни пиески, учениците установяват връзка между определената от заглавието асоциативна сфера и музиката, която изпълняват. В процеса на работата те осъзнават, че формата съответства на съдържанието и характера на произведението.
Важното е детето да раздвижи въображението си , да почувства музиката и така да я-разбере.
Клавирните цикли „За животните" от Николай Стойков и „Слънчеви лъчи" от Пенчо Стоянов насочват учениците в главните направления на клавирния репертоар, приложим в обучението по пиано - различни танци и програмни пиески със заглавия, визиращи определено емоционално състояние, както и пиеси тип „музикален портрет". Тези творби се отличават с интонационно-структурна простота и богата душевност, което спомага за тяхното по-бързо възприемане от децата. Така например, в цикъла „За животните" присъствието на фолклорни елементи в музикалния език позволява едновременно да се изпълняват две задачи - възпитаваща и развлекателна. Почти всички пиески са изградени върху определен звукоподражателен мотив.. Те са близки до образния детски свят и създават определени асоциации.
В цикъла „За животните" една и съща пиеска рамкира творбата. „За начало" и „За край" е изградена върху мелодия напомняща весела, игрива детска песничка, която въвежда в чудното царство на животните. Един след друг изникват героите на света толкова близък до душевността на децата и желан да бъде опознат от тях. Със силно въздействащите средства на музиката долавяме бавния и муден ход на Ежко Бежко, веселите жизнерадостни подскоци на Заю Баю, а в средния регистър - самодоволното кукуригане на Петльо, толкова майсторски предадено от композитора. На фона на бръмченето на мушицата звучи нежна мелодия много близка до народната песен, с характерното секундово движение и типич-ната ритмическа формула. С малко щрихи се създава усещане за широта и пространстве-ност. Усложняването на клавирната фактура на пиеските (трилери, глисанди, неочаквани акценти) не затруднява изпълнението им от децата и не пречи да се изяви с пълна сила динамичната същност на творбата. Удоволствието от съвместното изпълнение на децата се увеличава и от силното въздействие на ярките любими образи, в които неотлъчно присъства народностният дух. Търсенето на контраст по отношение на темпо, регистър, ритмика, динамика и движение, прави пиеските много подходящи за изучаване и изпълнение от-деца, тъй като развива въображението и засилва стремежа на децата да представяй една емоционално наситена творба.
Така композиторът Николай Стойков умело изгражда.ярки и образни мотиви наподобяващи звуците и движенията на обитателите на животинския свят. За обрисуването на отделни животни Николай Стойков използва звукоподражателни ефекти, обикновено в началото и края, което създава впечатление за триделност. Началото е един вид гатанка, за да се познае кое е животното, а в края да се затвърди впечатлението.
Задача на преподавателя е предварително да насочи децата в програмния замисъл на пиесата, да определи настроението, да се почувства атмосферата създавана от тази музика. В процеса на изпълнението, с подходящ език и подходяща форма, да се разясни с какви изразни средства композиторът е успял така сполучливо да постигне пресъздаването на образите от реалната действителност.
При съпоставяне на двата варианта от цикъла „За животните" (за две ръце и за четири ръце) се вижда, че материалът е разделен само фактурно за четири ръце. Различията са в динамично отношение, в тоновия обем и различните регистри. В пиесата „Заю Баю" едногласната мелодия без акомпанимент е разпределена в двете партии, което изисква специални усилия за изграждане на единен образ. Вторият вариант дава възможност произведението да се изпълнява и от деца с. много малки пианистични възможности още в етапа на началното обучение.
Цикълът „Слънчеви лъчи" с успех се изпълнява както от деца така и от възрастни. В него се разкриват различни човешки преживявания и черти на характера, които предизвикват непосредствен емоционален отклик. Майсторски и картинно са обрисувани детските качества. Музикалният мотив характеризиращ тези качества е свързан интонационно с пиесите от целия цикъл. Поетичността на музиката, ярките образи в отделните пиеси,
307
чистотата на израза, жизненият и оптимистичен заряд е това, което привлича и поражда желание за слушане и изпълнение на тази музика.
Във встъпителната пиеса „Вечерна песен" всичко е казано просто и ясно и музиката създава една атмосфера на възвишеност. Уловените от автора интонации на самите песнички проникват дълбоко в душата на детето и усилват желанието за възпроизвеждане на нещо познато и красиво.
А в „Шега" живата пъргава мелодична линия е поверена на равностойните в техническо отношение партии и се получава своеобразна надпревара между двамата пианисти.
Особено привлекателни са изобразителните пиески „Старите камбани", „В пещерата" и „На лов". В „Старите камбани" композиторът сякаш е предугадил празничните звуци, които са се разнесли от монумента с камбани, построен край София. Това заглавие придава много асоциативно съдържанието и въвежда учениците в нова сфера, наситена с разнообразни тембри в различни регистри.
В „Пещерата" звучността създава тъмна и загадъчна картина, ехтят нечии стъпки, чува се глас, който отеква навътре в страшната дупка, сякаш се виждат висящите сталактити и сталагмити. Музиката толкова точно рисува картината, че изпълнителите и слушателите се чувстват попаднали в пещерата, в която се чуват постепенно заглъхващи странни и тайнствени звуци.
Непретенциозната мелодия на пиеската „Хорце" ни води в безгрижния весел свят на детските игри и танци.
А в „Песен" музиката разказва за чудесните светове на изкуството. Това е инструментална мелодия, която дълбоко прониква в душевността на човека и изпълва с радост и оптимизъм. Тя изобразява толкова настроения и нюанси, колкото чувства и състояния има в човешката душа.
С играта започва и завършва, обикновено, по-голяма част от живота на децата. Чрез своята музика композиторът показва бодро, жизнено и непринудено детско веселие. На места героят на тези игри се замисля и спира, сякаш си спомня за нещо далечно и хубаво, но веднага | започва отново лудият бяг.
Заключителната пиеса „Слънчеви лъчи" обобщава всичко казано и преживяно. Плавно се лее красивата мелодия. Гласовете се преплитат и допълват в чудна хармония. Тя води в приказния детски свят, към сияйното слънце, младостта и щастието.
В този цикъл са залегнали два типа образи - поетичният и реален свят на детето, а от друга страна светът на приказките и игрите. В него идейно-образното съдържание са нежните и чисти детски души, които излъчват топлина, доверие и оптимизъм. Разнообразните и неочаквани аналогии се явяват свързващо звено между предметно-образното и абстрактно-логическото мислене. Много често те варират от насочвани към чисто външни белези -програмното заглавие, до диференциране на музикално-изразните средства - темпо, хармония, регистър.
При ансамбловото музициране на четири ръце нагледно се разкриват някои от използваните изразни средства или определени фактурни особености и това довежда до по-пълно осмисляне на звуковата тъкан, на свързаните с нея образни представи, настроения, емоционални състояния. Насочването към елементите на музикалния език, осмислянето на разнообразните впечатления, провокира творческото мислене на децата, помага им да вникнат в същността на музикалните явления, да оценят правилно мястото на музикалното изкуство в живота.
Тези произведения дават възможност за цялостно и същевременно детайлизирано многостранно възприемане на музиката, а не ограничено и повърхностно илюстриране на определено изразно средство - жанр или елемент на музикалния език.
Чрез миниатюрите на Николай Стойков и Пенчо Стоянов и чрез правилен педагогически подход могат да се подпомогнат учениците в разбирането и осъзнаването спецификата на 308
музикалното изкуство при отразяване на действителността. Децата не трябва да остават с впечатление, че предметът, явлението или чувството са просто изобразени със средствата на музиката. Те трябва да бъдат насочени от учителя към творческо преосмисляне и интерпретиране на пиеските, към възможността да се характеризират настроенията и преживяванията породени от звучащото изкуство.
ЛИТЕРАТУРА;
1.Алексиева, Ю. - Поглед към трима автори, В: Българска музика, С. 1979, N 2, с. 5 -10
2.Ганев, К. - Необичайно събитие, В: Българска музика, С. 1982, N 5, с. 73 - 79
3.Ганев, К. - По следите на музикалните впечатления, С. Музика, 1981
4. Нанева, Г. Свиренето на 4 ръце в ранния етап в обучението по пиано, В: Музикални хоризонти, С. 1983, N 10, с. 74 - 80
