CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
ЕТЮДИТЕ НА ДЬОРГ ЛИГЕТИ / ПЪРВА ТЕТРАДКА/ Татяна Гигова АМТИИ - Пловдив
A brief analyze of the first six piano studies of Ligeti's 18 stuides is made in the present summary. (Georg Ligeti -1923-2006). A follow up of his compositional techniques, musical influences by European composers from the end of 19th and the beginning of the 20th centuries is being made. Last but not least, a detailed report on Ligeti's creative inspiration by one of the the most prolific American composers Conlon Nancarrow (1929-1932) is introduced, completed by a short revue on Ligeti's interest for African ethno-musical cultures and musical trends, featuring the composer's approach to complex rhythmic structures, constant octave group alterations and unusual modal sonorities.
Keywords: Piano#study# ligeti #polyrhythmic
Проследявайки еволюцията на клавирния етюд от началото на XIX в. до края на XX в. се забелязва превръщането му от творба, която поставя чисто технически изисквания, в художествена пиеса с музикално естетическо съдържание.
След емоционалните етюди на Шопен, които предлагат техническо майсторство и богата музикална характеристика, Лист и Рахманинов внасят в жанра блясък и главозамайващата виртуозност, Дебюси, Скрябин , Стравински , Барток и Прокофиев налагат ново отношение към звука, сложни ритмични фигури и полиритмични пасажи, а творбите на Лигети са едно истинско предизвикателство за пианиста във физически и интелектуално-интерпретаторски план.
През последните години от живота си /1985 - 2006/ Дьорг Лигети създава забележителна серия световно признати клавирни етюди. През 1985 г. композира първата тетрадка, последвани съвсем скоро от втора /1988 -1994/ и трета /1995 - 2001/.
Тези етюди са вълнуващи пиеси, впечатляващи по отношение на структурното разнообразие, ритмическа освободеност, богатство на пианистични похвати, звукови и музикални ефекти. Те дават представа за промените , които настъпват в последния творчески период на автора и са свидетелство за неговите търсения като композиционна техника и художествена естетика. В тях се откриват необичайни и изненадващи звучности. Етюдите на Лигети имат заглавия, но остават встрани от програмността, като по-скоро представят атмосферата на театралност и въвеждат в свят , в който оживяват мистични образи, вихрят се шеметни танци, а звученето им много често наподобява звуците, които издават различни устройства от сферата на механиката. Всичко това се явява предизвикателство към техничните умения на пианиста, към неговата физика и дух, с непрекъснато променящата се ритмична сложност и плътност на една фактура, която почти не се среща в клавирната литература. Тук отношението на Лигети към пианото е като към инструмент, който иска да овладее и покори. Той споделя : "Мисълта за създаване на виртуозни етюди ме връхлетя най-вече заради собствената ми , недоразвита , несъвършена пианистична техника". И още: "Трябва да ги почувстваме /етюдите, б.м./ с ръката си". Може би затова, колкото и фактурата да е усложнена, ръката e разположена удобно върху клавиатурата, защото "за да бъде една пиеса съвместима с пианото, тактилната концепция е толкова важна, колкото
и акустичната".2
В етюдите на Лигети се откриват различни влияния и стилове. Самият той признава, че се осланя на Скарлати и неговите брилянтни, разпростиращи се до всеки ъгъл на клавиатурата сонати, на изваяната мелодия на Шопен , с усещането за дълбоко съприкосновение с клавиатурата, на музиката на Дебюси, която протича много гъвкаво, с невероятните звучности, изтръгнати от всички регистри на пианото и тази на Шуман, с вълнообразните, догонващи се и застъпващи се пасажи и бляскав жив ритъм .
Лигети неведнъж е заявявал и огромното си възхищение от американская композитор Гонлон Нанкароу (1912 - 1997), създал 50 етюда за механично пиано, базиращи се на ритмични експерименти, при които различни гласове звучат и се развиват едновременно, но в различно темпо, с ярко изразена полиритмия, сменящи се пулсации и ритмико-метрични иновации.
Влиянието на тези композитори е пречупено през призмата на неговия талант, мислене и идеи, които израстват и се оформят в сложни музикални структури.
Запознаването с първите шест етюда създава усещане за :
- непрекъснато движение, оцветено от хармонична звукова нюансировка
- двупластовост /преден и заден план/
- постоянна раздвиженост по отношение на регистъра и теситурата.
- ярко изявена полиритмично ст
Етюд 1. "Хаос" (Molto vivace, vigorozo, molto ritmiko) впечатлява с постигнатия хармоничен цвят чрез движение на дясната ръка върху бели клавиши и очертаване на мелодичния контур върху локрийски лад върху "си", без арматура, а лявата, върху черни , т.е. върху пентатоничен лад с 5 диеза.
Сам Лигети в интервю споделя идеята за написване на етюда на основата на полиритмия, основавайки се на африканската музика. Тя е свързана и с употребата на "мбира"1 , инструмент, чието звучене той се стреми да наподоби.
Изпълнението на този етюд е изградено върху хроматично движение, а композиционният подход на Лигети напомня багатела N4, ор.6 от Барток , където дясната ръка изпълнява нотен текст с арматура от 4 диеза, а лявата - от 4 бемола. Очертават се два звукови плана - мелодия в октави, представена в динамика " f ", и допълваща я диатонично накъсана линия в динамика "p".
Интересна е и метричната пулсация. Основната мелодична формула е съставена от четири такта с осем пулсации във всеки от тях, а ритмичната формула е предствена от 3+5 и от нейната инверсия - 5+3. Това напомня неравноделните размери на българския фолклор, като подобна техника се открива и в творчеството на унгарските композитори Кодай, Барток и др., но в случая едва ли може да се говори за неравноделност, тъй като общият брой на пулсациите е четен /3+5, 5+7 и т.н./. Още повече, че по-нататък в етюда настъпва промяна на акцентирането в редуващите се модели.
Тази смяна на ударените времена нарушава йерархията , която е утвърдена в западноевропейската музика със "слаби" и "силни" времена. Тя води до образуването на съпоставящи се модели и образуването на комплексна полиритмия , възприемаща се като пресичане на метрични структури, в които 1-во, 2-ро и 3-то време могат да бъдат третирани и като силни , и като слаби времена. Движението в етюда върви паралелно, или като "ветрило" в двете ръце от средния регистър към най-високия и обратно, като се стабилизира във втория дял, в който октавите се заменят с акорди, при което се постига по-голяма релефност на звученето.
'мбира - инструмент , наподобвващ ветрило, като най-ниската по тембър и височина пластинка се намира по средата. Другите са вдясно и вляво, преминавайки от по-ниските, към по-високите.
Етюд 2. "Празни струни" "( Andantino rubato, molto tenero) с характерната си хармонична структура силно констрастира на първия. Непрекъснато звучат квинти, наподобяващи настройването на струнен инструмент, което създава импресионистична звукова атмосфера. Отново е налице движение на догонващи се и застъпващи се, различни по дължина фрази от по 4, 5, 6, 7 звука, които сякаш "плуват" в пространството и времето.
Такова "застъпване" се получава от редуването в лява и дясна ръка на метрични модели, създаващи сякаш собствена пулсация, като в определен момент фактурата се усложнява, движението във възходяща и низходяща посока обхваща голям диапазон на клавиатурата и в последствие се "успокоява" в най-дълбокия регистър на пианото. В етюда присъства и ярък кулминационен момент, но липсва драматизъм в развитието, а преобладаващата гъвкавост и прозрачности на фактурата създават общата атмосфера на тъжно романтично излъчване.
Етюд 3. «Блокирани клавиши» (Vivacissimo, sempre molto rítmico). Към нотния материал на този етюд има описание по какъв начин да се изпълнява, а заглавието му напълно се съотнася към техниката , която авторът използва и която е описана от Хенинг Сидентопд през 1973 год., а именно: една от двете ръце свири многогласно построение (три или четири тона), обозначени с малки правоъгълници с диамантена форма, като тихо натиска и задържа съответните клавиши продължително (три и повече такта). Същевременно другата ръка свири обозначени по традиционния начин мотиви, в структурата на които някои от тоновете се припокриват с вече звучащи тонове, произведени с лява ръка.
По такъв начин, когато дясната ръка свири върху клавиш, който вече е натиснат от лявата ръка , не се произвежда никакъв звук. Получава се кратка пауза, сякаш прекъсва непрестанното движение. Тази техника позволява да се изпълняват бързо изключително сложни ритми , без да е необходимо пианистът да брои стойността на нотите. Фактурата на етюда е едногласна, но постепенно основната мелодична линия се дублира, като в дадени моменти преминава в триглас. Модалното звучене е непрекъснато - чрез вариране, транспониране или хроматизиране на мелодичните линии и модели, които напомнят различна ладова принадлежност - лидийска, фригийска , пентатонична. Налице е връзка с унгарския и румънския фолклор, при които комбинирането или съпоставянето на няколко лада е напълно типично и приложимо.
ЕТЮД 4. «ФАНФАРИ» ( Vivacissimo molto ritmiko, con allegria e slancio)- представлява монотонно движение на основата на тактове от по 8 пулсации, групирани по следния начин: 3+2+3. Отново звучат ритми, аналогични на балканските, по-точно ритъма "аксак"1 . Под влияние на променящи се акценти се променят и пулсациите - на 3 или на 5, разположени в рамките на два такта и по този начин се комбинират асиметрични ритмични модели, с което се поддържа постоянна полиритмия. Чува се непрекъсната промяна и прегрупиране на линиите и варирането е толкова ярко, че е невъзможно да се усеща постоянен ритъм (3+2+3).
1икник, буквално означава «накуцвам», «препъвам се» - ритмична система, в
която определени откъси, изпълнени в бързо темпо, се основават на непрекьснатото им повторение като модул, който е резултат от сьпоставянето на интонационни модели вьз основа на редуване на двукомпонентни и трикомпонентни ядра, като 2 + 3, 2 + 2 + 3, 2 +
3 + 3 и т.н.
Етюдът изцяло е изграден върху остинатно движение, което преминава от едната в другата ръка. На него противостои мелодия, най-често съставена от два гласа /терци и техните обръщения/, с напълно атонално звучене. Заглавието "Фанфари" създава алюзията за медно-духови тембри от времето на натуралните инструменти.
ЕТЮД 5. "ДЪГА" ( Andante molto rubato, con eleganza, with swing) е романтично-тъжен , с натрупване на много цветове , наподобявайки звученето на "Вечер" от Шумановите Фантастични пиеси. Лигети използва във всеки такт дванайсет равномерни пулсации, като разделят мелодията на 3 мотива от по 4 тона в дясната ръка и 2 мотива от по 6 тона в лявата. Всяка ръка създава мелодични линии, които извлича от арпежираните мотиви. Артикулацията варира в процеса на развитие, като пулсациите на групиранията периодично се появяват и изчезват. Движението е плавно, с редуване на мажорни, минорни акорди, септакорди и нонакорди в двете ръце , които се раздалечават и събират, носейки моменти на напрежение или лирически отклонения. В края на етюда звучността се "разтваря" във високия регистър , сякаш дъга изчезва в небесната светлина.
ЕТЮД 6. "ЕСЕН ВЪВ ВАРШАВА" (Presto сantabile, molto ritmiko e flessibile) е може би най-описателният етюд, с внушение за мъчително душевно страдание. Лигети развива мотива "ламенто" , при който на заден план се изявява напрестанно остинатно движение. В етюда са налице моменти, в които акцентните места в двете ръце са разместват - дясната ръка върху всяка пета пулсация, а лявата -върху всяка трета. В съзнанието на слушателя, това създава усещането за движение на две самостоятелно развиващи се мелодии - всяка от тях в различно темпо. Акцентът в лявата произвежда ефект на по-бързо движение, а в дясната - на по-бавно. Този похват създава усещането за две темпови структури, при които е невъзможно изпълнителят да брои, той може само следи обозначенията в нотния текст и да усеща с върха на пръстите си различните ритмични построения.
Независимо от факта, че са написани във време, когато жанрът се е свързвал преди всичко с имената на Черни, Шопен, Лист, Дебюси, Барток и Стравински, и са били забелязвани от малцина, в края на XX век етюдите на Лигети възраждат традицията , като същевременно развиват потенциала на жанра. Надхвърляйки скромните си клавирно-технични възможности, авторът създава едни от най-трудните и стойностни творби в репертоара на съвремения пианист. Интересът му към пианото е като към хармоничен инструмент с изградена "нова концепция за тембъра и микрополифоничната фактура", защото "ритъмът може да е екплоатиран върху всякакъв друг инструмент, но само пианото предоставя възможностите на полиритмията, при условие, че композиторът знае как да го напише.".
Етюдите на Лигети както и много от oстаналите му клавирни творби се базират на смели експерименти в ритъма и полиритмията. Музиката му впечатлява с начина, по който се реализира идеята за продължителност и развитие на звученето във времето.
Ползвани източници :
1 http://www.opentextnn.ru/music/epoch%20/XX/?id=3333
2http://brunoserrou.blogspot.be/2013/12/gyorgy-ligeti-1923-2006-propos-sur-ses.html
Большая советская енциклопедия, И. Советская енциклопедия. М.12976
