CC BY
164
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА НА МОДЕСТ МУСОРГСКИ
Юлияна Мирчева АМТИИ - Пловдив Антония Мирчева НУМТИ „Добрин Петков" - Пловдив
MODEST MUSSORGSKY'S 'PICTURES AT AN EXHIBITION'
Yuliyana Mircheva Academy of Music, Dance and fine Arts - city of Plovdiv Antonya Mircheva Dobrin Petkov National School of music and Dance - city of Plovdiv
Abstract
Modest Mussorgsky's 'Pictures at an Exhibition' is one of the most impressive and unique works in European music. The architect Victor Hartman who was Mussorgsky's friend made a small exhibition with his own paintings. Soon after that he died.
Mussorgsky was extremely impressed and in his loving memory, with original imagination and talent, he composed a suite for the piano, consisting of small parts, each having the name and character of the respective painting. What was most impressive was that the paintings were very naive, but Mussorgsky's work was genius.
Key words: Pictures at an Exhibition, genius, Modest Mussorgsky
Едно от най-представителните и уникални произведения в европейската музика. Приятелят на Мусоргски, архитектът Виктор Хартман, който обича и да рисува, прави малка изложба със свои картини. Скоро след това се разболява и умира. Мусоргски е силно впечатлен и в негова памет, с оригинално въображение и талант, композира клавирна творба, изградена от по-малки части, всяка от крито носи заглавието и характера на съответната рисунка. И това, което впечатлява е, че рисунките са много наивни, а направеното от Мусоргски - гениално.
За съжаление, не всички произведения на Хартман са запазени. Липсващите картини мислено са възстановени по описание на оригиналите му, направено от Стасов, за първото нотно издание на „Картини от една изложба" през 1886 г..
Интересно е сравнението между музикалните картини на Мусоргски с оригиналите на Хартман. В клавирните пиеси се усеща ясно посоката на мисълта и фантазията на композитора, така както е почувствал и видял съответната рисунка. Мусоргски не прави буквални музикални илюстрации на картините, а разширява и задълбочава сюжетите, карайки ги да оживеят чрез езика на музиката. Така възниква цикъл от десет музикални картини, подредени контрастно в една перфектна по своята завършеност и цялост сюитна форма. Причина за това е обединяващата роля на една водеща музикална тема, с която
се открива цикълът и която по-нататък, видоизменена (като темпо, тоналност и регистър), неведнъж се появява между отделните пиеси. Мусоргски я нарича „Разходка", но тя няма прототип при Хартман.
Анализирайки по-късно сюитата, Стасов пояснява, че „Разходка" илюстрира онзи преход, който е необходим на зрителя да премести погледа си от единия към следващия експонат от изложбата. Тази 8-тактова едногласна музикална тема обобщава най-ярките елементи на самобитния руски фолклор: величествено-епичен характер и мелодия, типично славянска, лишена от напрежение, спокойна и напълно уравновесена интонационно, напомняща старинните руски народни песни.
„Разходка"
Руският характер се усеща и в ритъма на „Разходка". По подобие на старите руски протяжни песни, Мусоргски използва променлив размер чрез свободни и неравномерни редувания на акценти, като в следствие на това движението в „Разходка" е меко и „напевно". В средата на пиесата се установява постоянен размер 6/4, но вътре в него продължава да „играе" ритмична изменчивост - началото на мелодичната фраза попада всеки път на различна част от такта. Създава се ефект на непрестанно обновление на мелодическата линия и безкраен простор на възможните варианти.
Превръщайки се в емблема на цялата сюита, „Разходка" осъществява единството на цикъла и по този начин не позволява отделните пиеси да съществуват самостоятелно.
№ 1 „Гном"
Картината на Хартман изобразява ескиз на играчка за елха - малко, тромаво, уродливо, с криви крачета джудже. Художникът черпи идеи от традиционния образ на щелкунчик (вид бръмбар) с щипки, с които разчупва ядки. Обикновено той изглежда като стилизирана човешка фигура с непропорционално голяма глава и огромна уста.
С ярко характерни музикални средства Мусоргски оживява фантастичния образ: начупена и ъгловата мелодическа линия, дисонантна хармония, целотонна гама, хроматика, своеобразен и оригинален метроритъм. Оттук мелодическото изграждане се асоциира с резките и ъгловати движения на джуджето, а последователното редуване на бързо пробягващи звуци и внезапното затихване на звучността се асоциира с прибягващия от едно на друго място, като че ли криещ се гном. Всичко това придава на музикалния образ черти на скерцозност, приказност и своеобразна игривост.
Средният дял на пиесата е най-дълбоката характеристика на персонажа. Мрачната тонална окраска внушава тежки и тъжни мисли, в музиката няма светлина и радост. Гномът така и не намира покой. Кулминацията на този дял е взрив на отчаянието - низходящо хроматично движение, трагедийно звучене, придаващо страдание и печал. Някои изследователи виждат тук драматичен сюжет с трагична развръзка - смъртта на гнома. Други чуват мотиви на социална угнетеност. Фактът, че музиката може да се „прочете" по различни начини е ярко потвърждение за дълбочината и обобщеността на този музикален образ.
Следва „Разходка", която звучи вече в друг регистър, с нова хармония, тихо и приглушено, осъществявайки прехода към следващата пиеса.
№ 2 „Старият замък"
В каталога от изложбата с произведения на Хартман са обозначени две рисунки на средновековни френски замъци, но, съдейки по описанието, нито една от тях не се явява прототип на пиесата на Мусоргски. Художникът е привлечен от старинната архитектура, а фигурите на хората в тези скици играят второстепенна роля. Стасов дава следното описание към тази пиеса: „Средновековен замък, пред който трубадур пее песен ".
Спокойно се излива тиха, протяжна и печална мелодия върху акомпанимента на леко пулсиращия остинатен бас. В музикалното изграждане действително може да се чуе истинска човешка песен. Всеки куплет има различна продължителност, като строфите не са еднакви, защото всяка съдържа текст с различно количество срички.
Средният дял, отбелязващ преход към мажорната сфера, се възприема като своеобразен
порив към щастие и светлина. Всичко обаче скоро замлъква. Връща се отново неумолимият ритъм в баса и първата тема. Започва последният дял. Образът на пеещия трубадур постепенно се отдалечава - мелодията започва да се прекъсва от паузи.
В „Старият замък" Мусоргски въплъщава ярко изразителна театрално-зрима сцена, създавайки по този начин образност, която допуска множество трактовки.
Следва „Разходка" - темата е дадена в паралелната на предходната пиеса мажорна тоналност; много кратък (в осем такта) преход към следващата пиеса.
№ 3 „Градината на Тюйлери"
В програмата към пиесата Стасов споменава, че рисунката на Хартман изобразява алея от градината на двореца Тюйлери в Париж с множество деца и техните бавачки.
Това е радостна, залята от ослепителни слънчеви лъчи картина на природата, детството и щастието. Музиката се развива динамично, а мелодическата линия се активира и достига звънко звучащи върхове. Оживено движение с лек и игрив скерцозен характер.
Като се има предвид, че Мусоргски не е посещавал Париж, много изследователи смятат, че прототипът на тази пиеса е не само рисунката на Хартман, но и Летният парк на Петербург.
№ 4 „Бидло"
Без преход слушателят се пренася в съвършено нова сфера - тежки басови гласове, тромаво движение, плътна звучност. Картината изобразява полска талига с огромни колела, теглена от волове. В каталога от изложбата на Хартман не се споменава за нито една работа, която може да се свърже с това описание.
Това е обобщен музикален портрет на тежкия селски труд. Музиката е сурова и безрадостна, стенеща на места и скръбна като самия живот на селския човек. В нея могат да се открият черти от полския, украинския и руския фолклор. Използваният натурален минор, характерен за старите руски песни, се украсява ту със сурово мрачен фригийски лад, ту с по-лекия хармоничен минор.
Още по-ярко от „Гном" и „Старият замък", тук се усеща звучност, достатъчно плътна в началото на пиесата, която динамически постепенно се усилва (създавайки илюзия за приближаване), а след като достига кулминационната си точка, постепенно затихва (създавайки обратния ефект - за отдалечаване).
Следва „Разходка", която встъпва след паузата, в първия момент звучи неочаквано и контрастно. Внезапно обаче досегашното тягостно настроение се сменя със загатнатите в края на темата весели и игриви чувства, естествено вплитащи се с образността на следващата пиеса.
№ 5 „Балетът на неизлюпените пиленца"
Рисунката на Хартман представя скица на балетни костюми за балета на Юлий Гербер „Трилби", с хореография на Мариус Петипа, който по това време се играе в Петербург. Има епизод, в който на сцената излиза да танцува група от малки възпитаници на театралното училище, едни облечени като канарчета, а други - поставени в яйца, напомнящи ризници. Тези „неизлюпени" пиленца от рисунките на Хартман, лишени от изящество и виталност, при трактовката на Мусоргски получават съвсем различно превъплъщение.
Бегло нарисуваните балетни костюми вдъхновяват композитора да създаде жива театрална сцена - забавна, жизнена, необикновено ярка и емоционално убедителна. Това е типично скерцо, в което чрез музиката са изразени весела игра, хумор и шеги. Музикалната форма е триделна (с лиричен по характер контрастен среден дял) от типа da capo. Съчетанието между строга форма и лековато и шеговито съдържание създава всъщност допълнителен шеговит и весел ефект.
№ 6 „Двамата евреи - богатият и бедният"
Пиесата е създадена върху два акварелни портрета („Евреин с кожена шапка" и „ Сандомирски евреин"), които Хартман подарява по-рано на Мусоргски.
Два контрастни портрета, пресъздадени с две контрастни музикални характеристики. Изкуството на музикалния портрет и музикалния диалог получава невиждано досега в 252
инструменталната музика въплъщение. Творбата е замислена във форма от три части като третата част е ярък пример за контрастна полифония.
Картината на Хартман „Евреин с кожена шапка" изобразява възрастен човек с гъста брада, с ярки и характерни черти на лицето. В нея няма психологическа задълбоченост, художникът не цели да разкрие вътрешната същност на обекта. Мусоргски разкрива не само характера, но и типажа. Здравата, уверена, повелителна и дори властна интонация е пресъздадена чрез силното звучене на октавово удвоена мелодия в ниския басово-баритонов регистър. Метроритъмът напомня словесна реч. Композиторът използва характерния за еврейския фолклор минорен лад с две увеличени секунди, като постига ефект на достоверност и национална характерност на звученето.
Коренно различно е обрисуван другият портрет. При Хартман е показан стар, беден човек, с омърлушено от умора и самота лице. Слаб висок регистър, еднотипна мелодия с жални, треперещи и своеобразни „просещи" интонации, почти без хармоничен съпровод.
Всички фрази на бедния евреин са еднакви по дължина - той не развива своя самостоятелна мисъл, а само повтаря, съгласявайки се със събеседника си.
Третият дял на пиесата дава възможност на слушателя да чуе в разговор речта и на двамата едновременно, като контраста между тях се запазва и чрез използването на две различни тоналности ре-бемол минор и си-бемол минор. Темата на богатия евреин звучи още по-уверена, силна, пренесена в по-долна октава, а от темата на бедния евреин е останала само характерната трептяща, жалобна интонация в низходящи секунди.
След тази пиеса се връща отново темата на „Разходка", която тук звучи в първоначалния си вид. Този репризен принцип създава своеобразно рамкиране на сюитата дотук, като отбелязва по този начин финала на нейната първа половина.
№ 7 „Пазарът в Лимож"
Пъстра, весела и оживена картина, описваща неуморното бъбрене на продавачите и множеството хора, изпълнили пазара на френската провинция Лимож. (Известно е, че Хартман живее в Лимож, където следва архитектура в тамошната катедрала.)
В музикалната трактовка на Мусоргски това е скерцо-токата. В живите ритмични пулсации, в неспирните движения се чувства колорит и делнична суета. Тук цари дух на народностно песенно-танцувално рондо - най-подходящата форма за тази живописна жанрова сцена. И въпреки че композицията на пиесата има явни триделни черти, рондообразността наслагва върху нея втори план. Такава многозначност на формата придава още по-голяма обемност на музикалното изображение.
№ 8 „Катакомби"
Пиесата е разделена на два епизода: „Катакомби. Римската гробница" и „С мъртвите на мъртъв език", звучащи без прекъсване, свързани помежду си от общото мрачно настроение, съсредоточено върху тежкия размисъл за преходността на времето и смъртта. „Катакомби" възниква от впечатлението, което акварелите на Хартман „Парижките катакомби" създават у Мусоргски. Пиесата се отдалечава от външното изображение на мрачното подземие, пренасяйки слушателя в друго историческо време - от съвременен Париж в древен Рим.
Безжизнената и аскетична линия на пусти унисони, дублирани в две октави, рисува картина на пустош, смърт и смразяваща гробищна тишина. Кънтящите удари на мощните, рязко дисониращи акорди, лишават ритъма от жива пулсация. Музиката сякаш съществува извън времето - хладна и сурова, с едва доловими звуци, имитиращи ехо.
„С мъртвите на мъртъв език"
На фона на тихото тремоло в баса, във високия регистър се появява минорен вариант на темата на „Разходка", в който като че ли Мусоргски „разговаря" с духа на Хартман (според анализа на Стасов).
Тук може да се направи асоциация със сцената на халюцинациите от операта „Борис Годунов", където призракът на убития царевич като натрапчив и кошмарен образ постепенно помрачава съзнанието на героя.
От една страна тази пиеса е рефрен на сюитата (поредното връщане към главната
тема), а от друга - тя се преобразува толкова, че въплъщава новия художествен образ.
№ 9 „Къщичка на кокоши крака"
Картината на Хартман изобразява бронзов настолен часовник, украсен с разноцветен емайл, представляващ колибка на кокоши крачета.
Това всъщност е единственият детайл, който определи асоциация с образа на Баба Яга - „крака разкривени, уста обрасла, а носът прораснал надолу". Този приказен герой контрастира на модела на изисканото изображение в рисунката на Хартман. Мусоргски третира образа на Баба Яга гротескно, с много ефектни и звукоизобразителни елементи, предизвикващи зрими асоциации с приказно-фантастичния образ, олицетворение на злите, нечисти и тъмни сили.
От всички пиеси в цикъла това като че ли е най-динамичната, виртуозна, с широк размах разгърната пиеса, с шеметни динамически нюанси, бързо темпо, начупени мелодически линии, накъсани на места посредством паузи, ладово многообразие, хроматизми и оригинален метроритъм, композирана в триделна форма с контрастен среден дял.
№ 10 „Богатирската врата"
В основата на тази пиеса лежи ескизът на Хартман, подготвян за организирания през 1866 г. конкурс за архитектурен проект за градски врати на Киев. Конкурсът обаче впоследствие пропада. Хартмановият проект остава само като рисунка, издържан в древноруски стил.
Възпяващ великата богатирска сила на руския народ, този тържествен и мащабен финал на целия цикъл се превръща в един от символите на руската музикална класика. Образът на стария Киев - столицата на първата руска държава, за много от прогресивните руски творци от XIX век се приема като символ на образа на Родината. В такъв дух подхожда и Мусоргски, чиято работа в много отношения превъзхожда акварела на Хартман. Тържественото оркестрово звучене на финалната картина, нейният празничен камбанен звън, богатирската й мощ и величие създават един от най-правдивите и впечатляващи образи на необятната руска душа.
В музикалното изграждане на тази последна част се вплита и темата на „Разходка", играейки ролята и на обобщение на целия цикъл. Получила влияние от химнообразния и тържествен характер на финала, звучи празнично, жизнеутвърждаващо и победно.
В началото на XX век Морис Равел прави оркестрация, която безапелационно се налага в света. Така се получава едно много странно съчетание - пиеса, писана от славянски композитор, оркестрирана с невероятно майсторство от французин, и то в друго историческо време, с усет за цвят в музиката, багри, разнообразие и финес.
References
Orlova, A, Work and life M. P. Mussorgsky, M., 1954.
Orlova, A. Mussorgsky, Chronicle of life and work, M. 1963
Tumanina, N. M. P. Mussorgsky, M. -L., 1939
Schlifstein, S. I. Mussorgsky, Artist. Time. Fate. Music, M., 1975.
Frid. E. L. Modest Petrovich Mussorgsky: Popular Monography -4th edition. Music, L.
1987
