CC BY
30
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
МУЗИКАЛЕН И ХАРМОНИЧЕН АНАЛИЗ НА ДВЕ КЛАВИРНИ ПИЕСИ ОТ „ЮНОШЕСКИ АЛБУМ" НА РОБЕРТ ШУМАН-"ВЕСЕЛИЯ СЕЛЯНИН" И "НАРОДНА ПЕСНИЧКА" Жулиета Танева1, Мариана Митева2, Живко КаратабановЗ,
Мариан а МитеваЗ 1ОУ „Екзарх ¿^нтим I" - гр.Пловдив, 2ОУ „Душо Хаджидеков" - гр. Пловдив, ЗПловдивски университет „Паисий Хилендарски",
MUSICAL AND HARMONIOUS ANALYSIS ОТ TWO PIANO PIECES BY ROBERT SCHUMAN'S "JUVENILE ALBUM"- "MERRY PEASANT" AND "FOLK SONG" Zhulieta Taneval, Zhivko Karatabanov2,Mariana Miteva3 Ekzarch Antim I, Plovdivl, Dusho Hadjidekov, Plovdiv2- Paisii Hilendarski University of Plovdiv3
Abstract: In the report we have focused our attention on the creativity of the typical representative of Romanticism, Robert Schumann. There is a musical analysis and comparison of the musical form and the harmonic construction of the two plays "Merry peasant" and "Folk song" - one of the samples of Shuman's mature piano style. Key words: Analysis, piano, Schuman, folk song
През XVIII и началото на XIX век от идеите на Просвещението се достига до глобални обществени и културни процеси, раздвижили света в средата на XIX и началото на XX век. Появява се ново идейно - художествено направление в изкуството -Романтизъм. Творците започват да пресъздават богатия свят на чувствата на отделния човек, неговата душевност и фантазия, стремежите и мечтите му. Епохата на Романтизма носи със себе си и нови жанрове в музиката, като вокалната романтична балада, инструменталните миниатюри, симфоничната поема, програмната симфония и други.
Типичен представител на Романтизма е Роберт Шуман, чието творчество носи всички характерни белези на епохата, силно изразени в клавирното му творчество. В него композитора претворява сложния вътрешен свят на човека. Той създава множество клавирни произведения сред които с особена популярност са „Крайслериана" оп. 16, „Пеперуди" оп. 2, „Фантастични пиеси" оп. 12, „Детски сцени" оп. 15, „Юношески албум" оп. 68 и други.
„Юношески албум" представлява клавирен цикъл съставен от 61 пиеси, разделени от автора в две части. Албумът е завършен от Р. Шуман през 1848г., като пиесите са предназначени за деца и юноши. Първите пиеси в него са посветени и замислени, като подарък за рождения ден на дъщеря му Мария. Впоследствие композиторът допълва албума с още пиеси за обучението на малко по - напреднали пианисти. Пиесите от този
цикъл са намерили широко разпространение и са много популярни, считат се за образец на художественото съвършенство и се отличават с изключителна яркост на образите, с разнообразна ритмика, лаконичност на музикалния език.
Едни от най популярните пиеси в албума са десет „Fröhlicher Landmann von der Arbeit zuruckkehrend („Веселият селянин се връща от работа") , „Wilder Я1йег"(„Буйния ездач"), „Volksliedchen" („Народна песничка") и Sicillianisch" ( „Сицилиански танц").
Обект на нашия музикален анализ е пиесата под номер десет „Fröhlicher Landmann von der Arbeit zuruckkehrend" („Веселият селянин се връща от работа") . Самото заглавие на пиесата ни подсказва, че тя може да бъде разгледана, не само като портрет на веселия селянин, а и като отражение на настроението му в края на работния ден. Ведрата песен на прибиращия се към дома селянин, най - вероятно удовлетворен от резултатите от своя труд, е изразено от темпото обозначено от композитора „Frisch und munter" - „Весело и бодро".
В творчеството на композиторите - романтици през XIX век значението на темпото нараства и мястото му в йерархията на изразните средства се променя. Темпото се превръща в специфична образна характеристика, която отразява линията на тематичното развитие в музикалната форма.
Самият Шуман създава своя система на темпови обозначения на немски език, обогатена с множество нюанси . Темпото вече определя не само бързината на изпълнението, а уточнява и характера на пиесата. Към тази тенденция впоследствие се придържат и композитори като Брукнер и Малер.
Темата в пиесата „Веселия селянин", отъждествена с песента на селянина, е развита върху тоновете, участващи в състава на основните хармонични функции. При написването и Шуман се е повлиял от автентичните немски народни песни, мелодиите на които са съставени от тонове включени в основните тризвучия.
Пиесата е написана в тоналност F dur, която според нас не е избрана случайно. Въпросната тоналност притежава жизнерадост и бодрост, но бемола в арматурата и предава лека мекота и няма искрящия блясък и лекотата на C dur и тържествеността на E Dur. Най - вероятно тази тоналност е подбрана от композитора, за да изрази конкретното настроение на главния герой в края на работния ден.
При обстойния хармоничен и мелодичен анализ на пиесата се наблюдава, че първият такт встъпва с тоническо тризвучие - Т, предхождано от нехармонизиран ауфтакт с долавяща се доминантова функция. Вторият такт започва със субдоминантова функция -S, а на третото време встъпва каденцов квартсекстакорд - K6/4. Третият такт започва с доминантово четиризвучие - D7, последвано от тонически секстакорд - T6. Дотук можем да разглеждаме построението, като една разширена каденца. Четвъртият такт е под влиянието на доминантата, като на второ време наблюдаваме странична доминанта към доминантовия акорд появил се на трето време. Тази поредица от четири такта завършва с доминантова фунция, наблюдава се полузаключение при което последния акорд е неустойчив, което е характерно за завършек на малките построения. Следва буквално повторение на построението с което завършва периода.
Дотук мелодията е изложена едногласно и следва вълнообразно движение в малка октава. Тези анализи на хармонията и мелодията водят до извода, че тук е финала на дял „а" на пиесата.
Втория дял „b" - разработката според нас започва от девети такт, където мелодията прозвучава двугласно - на интервал децима, а средните гласове оформят хармоническото развитие. От единадесети такт мелодията продължава развитието си двугласно - в интервал октава и се явява видоизменено повторение на темата от дял „а", пренесена октава по -високо.
Кулминацията на мелодическото развитие настъпва в дванадесети такт. Разработката завършва в четиринадесети такт с появата на пълна каденца, като на първо време встъпва субдоминантов секстакорд на втора степен - SII6, следван от доминантов
септакорд - D7 на второ време и заключителното тоническо тризвучие - Т. От петнадесети такт до края на пиесата, тоест двадесети такт, имаме буквално повторение на дял „b".
Следва да отбележим, че е на лице разлика в каденционните моменти на двата дяла, като дял „а" завършва с полузаключение, а дял „b" с пълна каденца.
Динамиката в цялата пиеса следва логическото хармонично и мелодично развитие. В първия дял, който е оформен като период с повторен строеж тя е forte f а вторит дял встъпва в динамика mf. В последните четири такта на пиесата динамиката отново се връща във „ forte f".
Вследствие на анализа , можем да определим, че формата на пиесата „Веселия селянин" е проста двуделна репризна.
Следващата пиеса на която сме спрели вниманието си е „Volksliedchen" -„Народна песничка". В албума тя е под номер девет. Подобно на пиесата „Веселия селянин" тя представлява миниатюра на фолклорна основа.
Характерен нов похват на Шуман, използван в тази пиеса, както и в целия цикъл е обозначението на темпото на немски език. И тук то определя не само бързината, а характера и настроението в отделните дялове. Темпото се сменя три пъти в кратката миниатюра, като първоначално е „Im klagenden Ton" (Печално) от деветия такт е „Lustig" (Весело), а от седемнадесетия „Wie im Anfang" (Както в началото).
Като подложим пиесата на хармоничен и мелодичен анализ наблюдаваме доста интересна и разнообразна хармонична последователност. В първия такт функционалното изграждане започва с тонически акорд - T, последван от доминантов секстакорд - D6. Вторият такт е хармонически разнообразиен - в него срещаме три акорда под влияние на три различни функции: такта започва с тоника - T преминаваща в субдоминанта - S6 на второ време и завършва с доминанта - D. Третият такт е подвластен на тоника - T, разнообразена с нейния заместник шеста степен - VI в края на такта. Четвъртит такт започва със субдоминантово - S звучене преминава през акорд на шеста степен - VI и завършва с доминанта - D.
Както и в разглежданата преди това пиеса бихме могли да говорим за полузаключение, завършващо на неустойчива функция и изразяващо относително завършена мисъл. Второто полуизречение разположено от четвърти до осми такт е повторение на първото с различие в последния осми такт, където наблюдаваме пълна каденца, съдържаща субдоминанта на втора степен представена като квинтсекстакорд -SII6/5 на първо време. На второ време се явява доминанта с добавена секста, така наречения „Шопенов акорд" - D6/7 и завършва с тоника - T. По този начин Шуман завършва музикалната мисъл и оформя музикален период или дял „а".
Мелодията носи типичната песенност на немския фолклор, има характерната за него интервалова структура и нюанси на печалността, обозначена в темпото.
Тоналността d moll напълно подхожда на характера на пиесата и отразява точно тъжното настроение търсено от автора. Пиесата започва с динамика piano преминаващо в края на полуизречението в динамика fp последвано от decresc. Второто полуизречение протича по подобен начин.
Вторит дял е със силно изразен контраст спрямо първия. Променя се характера, темпото и дори тоналността е под влияние на мажора. Темпото е значително по - бързо от това в първия дял, а Шуман го определя като „Lustig" (Весело). Мелодията става скоклива и капризна, с постоянна смяна на щрихите в нея. Трябва да отбележим и интересния октавов форшлаг придаващ особена веселост.
При хармоничния анализ следва да разглеждаме акордите като алтеровани, получени в резултат на взаимодействие между минора и мажора в едноименната тоналност. Девети и десети такт са под влияние на тоническа функция на мажорната едноименна тоналност - T+ последвана от доминанта - D. В единадесети такт откриваме четири различни акорда. На първо време се явява субдоминантов квартсекстакорд подвластен на мажорната едноименна тоналност - S+ 6/4, последван от тонически мажорен секстакорд -
T+6 явяващ се на второ време. На трето време встъпва странична доминанта на седма степен като квинтсекстакорд - DVII 6/5 към появяващата се след него тоника под влияние на едноименния мажор - T+. Дванадесети такт може да бъде разглеждан като полукаденца в края на първото полуизречение на втори дял. В него автора използва в началото на първото му време акорд на втора степен алтерован под влияние на мажора SII+6. На второ време встъпва странична доминанта на септакорда на седма степен - DVII7, отнасяща се към последвалата доминанта - D. Второто полуизречение на втори дял буквално повтаря първото и завършва в шестнадесети такт.
Седемнадесети такт слага началото на трети дял - „а 1" от развитието на пиесата. В него срещаме акордова хорална фактура. Композиторът възвръща първоначалното темпо и характер с определянето му „Wie im Anfang" (Както в началото). Завръща се и минорното звучене от първи дял на пиесата. Мелодията преминава в по - нисък регистър и е разположена в малка и първа октава. Същевременно се наблюдава и контрамелодия разположена в по - висок регистър - във втора октава в деветнадесети и двадесети такт. В последните четири такта мелодията е изложена двугласно в октави.
В последния трети дял хармоничното развитие повтаря построението от първия дял на пиесата с малки изменения, а именно: субдоминантата - S от втори такт е заменена с акорд на втора степен като секстакорд - SII6 в осемнадесетия. Разлика откриваме и между трети и деветнадесети такт, като в деветнадесети срещаме доминантов секундакорд - D2 на второ време последван от тонически секстакорд - T6. В предпоследния такт на пиесата, за разлика от седмия, не е използван шеста степен. В последния такт присъства пълна каденца - аналогична на тази в осмия.
След така направения хармоничен и мелодичен анализ стигнахме до извода, че първи и трети дял са еднакви с много малка разлика между тях. Затова бихме ги обозначили като дялове „а" и „а1". Вторият - дял „b" е в силен контраст с останалите два по отношение на мелодия, характер, темпо, щрихи и хармония. И така музикалната форма на пиесата придоби следното буквено изражение : а b а1 или проста триделна контрастна.
В заключение на анализите на двете пиеси бихме могли да направим следните
изводи:
- Основната прилика, която откриваме е фолклорната основа в използвания тематичен материал;
- Налице са прилики в първите дялове -„а" ( двата завършват с полукаденци.)
- Съществена разлика намираме във вторите дялове на двете пиеси, като във „Веселия селянин" не се наблюдава промяна на темпото, характера и ладовото наклонение. В пиесата „Народна песничка" откриваме не само контрастна промяна на темпото и характера в дялове, а и много по - богата и раздвижена хармония.
Ще си позволим да цитираме и самия автор Роберт Шуман, който казва: „Само тогава, когато ти стане ясна формата на едно произведение ти става ясно и неговото съдържание."(6,с.71)
Пиесите от „Юношески албум" са типичен образец на зрелия клавирен стил на Шуман и са характерни за запомнящия се творчески почерк на композитора.
Литература:
1 .Конен,В. История на музиката - част трета.С.1975
2.Стоянов,П.Музикален анализ - част първа.С.1993
3. Хаджиев,П.Хармония.С.1987
4.Хвърката,З.Детският клавирен репертоар на Роберт Шуман - Дисертация.С.2010
5. Четриков,С.Музикален терминологичен речник.С.1979
6.Шуман,Р. Юношески албум.М.1978
