CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ РАЗВИТИЕТО НА КЛАВИРНАТА ТЕХНИКА И ОРНАМЕНТИКА Живко Каратабанов1, Мариана Митева2, Жулиета Танева3 ЮУ „Душо Хаджидеков" - гр.Пловдив, 2Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", 3ОУ „Екзарх Антим I" - гр. Пловди в
MAIN PROBLEMS IN THE DEVELOPMENT ОF THE PIANO EQUIPMENT AND ORNAMENTATION Zhivko Karatabanov1, Mariana Miteva2, Zhiilieta Taneva3 Dusho Hadjidekov1, Plovdiv Paisii Hilendarski University of Plovdiv2,
Ekzarch Antim I, Plovdiv3
Abstract:
The paper discusses the main problems and stages of the development of the piano technique. Methodological problems and our attempt to overcome them are exposed. Another aspect of the development is the presentation of the different ornaments in the different styles and their ways of absorption. Key words:
Development, piano equipment, ormanentation
Понятието клавирна техника означава натрупване на изпълнителски умения и опит за претворяване на различни музикални образи. Компоненти на това понятие са качествено звукоизвличане, еластичност, свобода, бързина и издръжливост на ръцете.
При разглеждане на работата върху клавирната техника ще се спрем на някои основни проблеми,които тя поражда, а именно:
• Проблеми в пръстова техника;
• Проблеми върху работата над гами, арпежи и хармонични интервали;
• Проблеми свързани с изпълнението на етюди и технически упражнения;
• Проблеми произтичащи от техниката на звукоизвличане. Проблемите в пръстовата техника са свързани с :
• Изграждане на самостоятелност и издръжливост на пръстите;
• Изравненост на тушето в пасажите;
• Изравненост и напевност на тона;
• Разтягането на дланта при изпълнение на големи хармонични интервали.
За преодоляване на проблемите в развитието на пръстовата техника в нашата педагогическа работа разделяме работата на два етапа:
В първия работим върху позиционната пръстова техника, свързана с работата над мелодични и хармонични фигурации в легато без преминаване на палеца. Във втория етап
изграждаме основата на гамовидната пръстова техника, свързана с работата върху гамите и гамовидните поредици в легато. Успоредно с гамите работим и върху арпежите.
За да бъде ясен тонът, е необходимо пръстите да са пъргави и да не задържат клавишите повече от колкото изисква стойността на нотите. Изравнеността на пасажите при пръстовата техника се гради върху изравненост на тушето, и върху самостоятелност на пръстите. За изравняване на тушето е необходимо да се засилят четвърти и пети пръст, които по природа са по - слаби и несамостоятелни.
Бихме могли да кажем, че работата върху проблема за укрепването на четвърти и пети пръст, както и преминаването на палеца под трети и четвърти пръст при свиренето на гами са най - важните технически задачи стоящи пред преподавателя в началния етап на обучението по пиано. Бързината съчетана с качествен и изравнен тон, се постига в резултат на редовна, прецизна, целенасочена и достатъчна по продължителност работа.
Друг аспект на пръстовата техника е издръжливостта, която е резултат от целенасочени, постоянни движения, чрез които се постига свобода на ръката. Движението на китката и другите стави от двигателния апарат на изпълнителя трябва винаги да се съчетават с движението на пръстите.
Не на последно място при усвояването на пръстовата техника е постепенното разтягане на дланта при изпълнението на големи хармонични интервали (октава и други), разложени тризвучия и четиризвучия в арпежовидни и други фигурации.
Проблеми върху работата над гами, арпежи и хармонични интервали.
Работата над гамите в началното обучение по пиано е свързана със следните проблеми:
• усвояване на поредица от три и четири тона в легато;
• създаване на навик за преминаване на палеца под трети и четвърти пръст във възходяща линия при дясната и низходяща линия при лявата ръка;
• прехвърляне на трети и четвърти пръст над палеца във възходяща линия при лявата и низходяща при дясната ръка.
Първоначално прилагаме изучаването на гамите в една октава, като всяка ръка свири отделно. Едва когато ученикът овладее добре всяка ръка поотделно, се преминава към изработването и с две ръце.
Когато гамите в начален етап на обучението се усъвършенстват достатъчно, се свирят в две октави. Постепенно задачите се усложняват, като се започва работа над гамите в терци и децими, а след известно време в обем от четири октави и сексти.
Когато ръката на ученика порасне достатъчно и придобие стабилност започва работа над разложените тризвучия и четиризвучия. Описанието на работа върху гамите до голяма степен се отнася и за изпълнение на арпежите. Акордите се изпълняват нон легато с цялостно движение на ръката и гъвкава китка, в спокойно темпо.
Септакордите се прибавят към упражненията когато стане възможно да се свирят без прекомерно разтягане на ръката. В мажорните тоналности се изучава доминантов септакорд, а в минорните умален септакорд на седма степен.
Арпежите съчетават някои от трудностите на гамите и на разложените акорди. Проблемите тук изникват при опитите за плавна промяна на позициите при по - разтворено положение на дланта. Те трябва да се осмислят като единни фрази и да се упражняват в бавно темпо с крешендо във възходяща и диминуендо в низходяща посока.
Изпълнението на поредни хармонични интервали с една ръка е технически трудна задача. Важно за изпълнението им е да се съобрази апликатура, която трябва да е логична и възможно най - удобна. В нашата практика пристъпихме към усвояването но хармоничните интервали в един по - напреднал етап от обучението.
Разнообразието на инструктивната литература от различни автори, която включва етюди и технически упражнения е от особено значение за развитието на клавирната техника на обучаваните.
Техническите упражнения и етюдите целят усъвършенстването на двигателния апарат и фината моторика на обучаемия. При работа над инструктивната литература изискваме ясен и чист звук и темпо - малко под възможностите на ученика. Изискваме изпълнението на техническите упражнения да се извършва в различни тоналности, с различен щрих и динамика.
Етюдите са музикални произведения създадени с учебна цел и посветени на даден музикално - технически проблем. Много от тях често се изпълняват като самостоятелни художествени произведения и по тази причина насочваме обучаемия не само към техническите проблеми в етюда, но и към неговото художествено изграждане.
Проблемите съпътстващи техниката на звукоизвличане са тясно свързани с овладяването на клавирната артикулация. Усъвършенстването на тези умения продължава през целия творчески път на изпълнителя. За отстраняване на проблемите свързани с техниката на звукоизвличане прилагаме прослушване на записи на известни интерпретатори.
Друг подход успешно съчетаващ се с първия е присъствието в репертоара на обучаемия на пиеси със звукоподражателен характер. Работата върху техниката на звукоизвличне е дълъг и бавен процес и се осъществява чрез изучавания инструктивен и художествен материал.
Друг аспект с особено значение за стилистиката, върху който ще спрем вниманието си са проблемите при развитието и усвояването на клавирната орнаментика.
Според С. Четриков орнаментиката представлява „Орнаментика това е съвкупността на възприетите в практиката отделни тонове и тонови последования, които имат за цел да украсят известен момент на една основна мелодия."
Разновидностите на орнаментите са следните:
• Форшлаг;
• Мордент;
• Трилер;
• Пралтрилер;
• Групето и други;
Форшлагът бива два вида дълъг и къс. И двата вида се пишат чрез дребно написана нота, лигатирана с главната, но с разликата, че късият форшлаг е пресечен,а дългият -непресечен.
Дългият форшлаг има мелодическо значение и се среща в бароковата и класическата музика. Той се изпълнява за сметка на украсявания тон и с акцент на самия форшлаг. Когато се намира пред двуделна нотна стойност отнема половината от стойността и. Дългият форшлаг се изпълнява по същия начин и пред двойни ноти, акорди. Пред триделна нотна стойност той отнема две трети от стойността и.
Тъй като дългият форшлаг се изпълнява за сметка на трайността на главния тон, той обхваща неговата силна метрична част и при изпълнение се подчертава малко повече от него.
Двойният форшлаг и шлайферът (форшлаг съставен от два или повече тона в постепенно, най - често възходящо движение), се изпълняват също за сметка на украсявания тон.
Късият форшлаг се свири сравнително бързо, като времетраенето му зависи от темпото, характера и хармоничната структура на произведението. През Барока късият форшлаг е приблизително равен по сила на украсявания тон, най - вече в бавно темпо. Това се наблюдава и в ранната класическа епоха. В зрелия класицизъм късият форшлаг се изпълнява за сметка на тона, предхождащ украсявания тон, а ударението пада върху украсявания тон.
Пралтрилер (стегнат къс трилер), който не обхваща цялата нотна стойност на главния тон се състои от еднократно бързо сменяне на главния тон с неговия съседен горен.
Съществува и двоен пралтрилер, който се изпълнява като двукратно бързо сменяне на главния тон със съседния горен.
Мордентът е орнамент, състоящ се от еднократно бързо сменяне на главния тон с неговия долен съседен.Знаците за алтерация, написани към този знак се отнасят за долния съседен тон.
Пралтрилерът и мордентът в творчеството на Й.С. Бах и в класическата музика се свирят отнемайки от трайността на главния тон. Това правило се спазва и когато те са написани над двойни ноти и акорди, като ударението пада върху първия тон на украшението. Смята се за грешка, ако тези украшения се свирят с акцент на главния, в случая третия тон.
В романтичната и новата музика мордентът почти изчезва. Пралтрилерът се среща сравнително често и се свири за сметка на тона, предхождащ украсявания тон.
Групето (допелшлаг) е орнамент представляващ бързо последователно сменяне на четири тона - горния съседен, главния, долния съседен и отново главния тон.
Когато знака стои между две ноти, групето започва от главния тон и се състои от пет ноти. Знаците за алтерация, написани над или под знака, се отнасят за горния или долен съседните - горен или долен тон.
Разновидност на групето е пралендер (допелшлаг), който се среща рядко и е изчезнал от музикалната практика. Изпълнява се според традициите на бароковата орнаментика и обикновено се среща комбиниран с дълъг форшлаг.
Групето е широко разпостранено в романтичната музика и особено в творчеството на Шопен. В произведенията му то бива отбелязано или със съответния знак или бива вплетено в мелодическите фигурации.
Трилерът е орнамент, който се изпълнява чрез многократно бързо сменяне на един тон с неговия съседен горен.
Ако трилерът трябва да започне не с главния тон, а с горния или долния съседен тон то тогава се отбелязва с малка нота (форшлаг) пред главната нота. Трилерът често завършва с нахшлаг (след удар), който в съвременните издания се отбелязва с малки ноти. Трилерът най - често има заключителен характер, затова французите го наричат „каданс".
Когато предстои да се работи произведение с определена орнаментика, преподавателят трябва предварително да прецени степента на подготовка на ученика и ако е необходимо да внесе промени, които да олекотят начина на изпълнение според техническите възможности на ученика, което е общо прието в педагогическата практика.
Основните проблеми, които се срещат при овладяването на орнаментиката произтичат от три основни фактора:
• Недобро познаване на правилата, свързани с интерпретацията на орнаментите;
• Неправилно разшифроване на орнамента, свързано с бързината и интерпретацията на украшението;
• Недостатъчна техническа подготовка на пианиста за изпълнение на орнаментите в дадено музикално произведение, което често води до нарушаване на ритмиката.
В нашата педагогическа практика за преодоляване на горепосочените проблеми приложихме следните подходи:
• Обстойно запознаване с правилата на изпълнение на определен вид украшение или мелизъм;
• Разясняваме на ученика предназначението на дадено украшение, а именно дали то има хармоническо, мелодическо или акцентиращо значение;
• Уточняване на темпото, с което се изпълнява определено украшение, което зависи от стила, епохата и темпото на самото произведение;
• Олекотяване на орнаментите, чието изпълнение надхвърля възможностите на ученика или премахване на някои от тях при първоначално разчитане на пиесата от ученици в първите години на тяхното обучение;
• Демонстрация в бавно и по - бързо темпо от страна на преподавателя.
В един по - напреднал етап от обучението, с помощта на съвременните мулти -медийни технически средства, разработихме система от задачи, свързани с прослушване и анализ на начините на изпълнение на орнаментиката от различни известни изпълнители на съответния стил и усвояваното произведение.
Литература:
1.Андреева,Ц. Методика на клавирното обучение.С.1985
2.Вълчанова,В. Методика на обучението по пиано.С.1984
3.Куртева,М.,Ганева,Дж. Методическо ръководство по пиано.С.1982
4.Филева,К. Методика на преподаване на пиано. П.2011 5.Четриков,С. Музикален терминологичен речник. С. 1979 6.Швайцер,А. Йохан Себастиан Бах. С.1981
