CC BY
10
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
АКОРДЕОНЪТ И КАМЕРНОТО МУЗИЦИРАНЕ В ПАРАЛЕЛКИТЕ ПО ИЗКУСТВА В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА
Станимир Демирев СУ „Емилиян Станев"- Велико Търново
THE ACCORDENCE AND CAMEROUS MUSIC SCIENCE IN ARCHITECTURAL ARTS IN CENTRAL SCHOOLS
Staiiimir Demirev. SU „Emilian Stanev" - Veliko Tarnovo
Abstract:
The development examines the possibility of the accordion to participate in mixed instrumental shapes. What role and function can he perform in them? (solo, accompaniment rhythmic or mixed). How is he perceived by his fellow musicians as an orchestral instrument, and does modern society have the opportunity to develop this type of chamber music with the participation of students from the musical class. Problems are also discussed with the stroke ratios of the instruments in the co-molding process.
Key words: accordion, camerous music, arts in central schools.
Акордеонът е сравнително нов музикален инструмент. Неговото разпространение и техническо-конструктивно усъвършенстване е свързано с XX-век. Днес той се е утвърдил като инструмент с широка и многостранна употреба във всички музикални стилове - барок, класика, съвременна музика, джаз и фолклор. За съжаление, все по-малко деца изявяват желание целенасочено да се занимават с овладяването на музикално и изпълнителско майсторство, все по-малко са и родителите, които са склонни да инвестират материален и емоционален ресурс за развитие на детето си в тази област. Като преподавател по акордеон и инструменталист достигнах да извода, че за развитието на младите музиканти особено плодотворно въздействие оказва съвместното музициране. Именно опитът в практиката ми като изпълнител-акордеонист, както и участието ми в различни типове музикални формации, ме доведе до убеждението, че чрез съвместното музициране могат да бъдат привлечени ученици за обучение по акордеон. В педагогическата си практика се опитвам да „затворя" цикъла на работа върху конкретното музикално произведение, а именно -
учениците да са част, както от разучаването и изработването на пиесата, изпълнението на концертния подиум, така и до звукозаписа (аудио и видео) и разпространението в медиите и интернет-пространството на готовия музикален продукт.
Като част от музикален ансамбъл, акордеонът с лекота изпълнява фунции, свързани с метроритъм, хармония, мелодия и бас, дава по-голяма мобилност на съставите и е успешен заместител на пианото в смесените формации, обогатява възможностите за сценични изяви на учениците.
Работа с ученици и инструментални състави горен курс ( VIII -XII клас)
Това е периодът, в който се изграждат типичните особености на личността. В тази възраст учащите осъзнават ролята на преподавателя, като консултант, приятел, двигател на творческата им активност. Уменията в техническото овладяване на акордеона се доразвиват и усъвършенстват. Учебният материал се увеличава многократно по обем и сложност, а изискванията към художественото изпълнение се прецизират. С израстването на личността на ученика, с натрупването на опит и музикално-техническо усъвършенстване, при младият човек се изгражда способност за влагане на лично отношение към изпълнявания репертоар, както по отношение на подбора на изпълняваните пиеси, така и по отношение на тяхната интерпретация.
Спецификата на възрастовата група налага промяна и в ролята на музикалния педагог В този етап на обучение обръщам специално внимание върху личната интерпретация на конкретна музика. Във връзка с това осъществяваме детайлен анализ, както и коментари на други участници във формацията. Изграждането на тези качества е сложен процес, който неизменно е обвързан със способностите, временното психично и емоционално състояние на учениците, както и не на последно място- тяхната мотивация и желание за работа. На този етап на обучение се предоставя възможност за „съвместна работа" между учител, ученик и композитор.Изпълнението на пиеси за акордеон и състави, написани за конкретни изпълнители, допълнително засилва стимула и мотивацията за работа, спомага за активизирането на музикалните възприятия и въображение, за обогатяване на музикалния език и култура. Изпълнението на нова авторска музика за акордеон и смесени инструментални състави носи и други позитиви за младите изпълнители - представянето на нови, неизпълнявани пиеси, води до интерес от страна на публиката при участие в сценични изяви, музикални конкурси и фестивали, привлича вниманието на електронните медии и спомага за постигане на по-високи художествено-творчески резултати. При създаване и работа върху музикални аранжименти и авторски пиеси за акордеон, в много случаи съм се сблъсквал с редица проблеми. За съжаление те са слабо описани в музикално-теоретическата и методическа литература и се налага да бъдат разрешавани в хода на учебно- техническата и художествено-творческата работа.
Един от най-сложните проблеми, са щриховите съотношения на инструменти от различни групи в процеса на съвместно музициране. Сложността в случая е предизвикана от различията при звукоизвличането на струнните, духовите инструменти и акордеона. Музикалните щрихи могат да бъдат условно разделени на две големи групи; „еквивалентни" (родствени) и „комплексни" (едновременно съчетаване на различни щрихи).
В ансамловото музициране най-трудно се оказва изпълнението на еквивалентните щрихи, причина за това е спецификата на звукоизвличането, присъща на конкретния инструмент - от звучащото тяло (струни, метални пластинки) и тушето при натискане на клавиша се получава „несъвпадение" с фазите на звукоизвличане. В ансамбловото музициране е необходимо да се синхронизира атаката на звука и фазите на развитие на звуковата вълна на различните по звукоизвличане инструменти:
-начална фаза;
На този етап на развитие при струнните инструменти се използват три основни прийома на звукоизвличане - тремоло, чрез пръсти и с удар (мека и твърда атака).
Единството между щрайх и акордеон постигаме по следния начин - меката атака (тремоло в щрайха) се свързва с бавното отваряне на клапата на акордеона при увеличаващо се налягане в меха. При този вид атака движението на пръстите на акордеонистите започва обикновено от нивото на клавиатурата, като пръстите са допрени до клавишите или копчетата. Меката атака се получава и при предварително натиснат клавиш и последващо движение на меха. Твърдата атака при акордеона се получава при бързото привеждане на металическите пластинки, в следствие на определено минимално налягане в меховата камера;
-фаза на задържане на звука и развитие;
При тази фаза при щрайха се отличават два типа звучност - затихваща или задържаща, създавана в резултат на вибратото. При акордеона затихването (декресчендо), се постига в резултат от отслабващото налягане в меховата камера, което от своя страна се определя от бързината, характера и затихването при щрайха или духовите инструменти. Съществена роля в случая, има движението на меха на акордеона;
-фаза на затихване;
Най-сложен елемент на ансамбловата координация. При щрайха тя приключва с вдигане на пръстите и лъка от инструмента, а при акордеона се определя от движението на меха и вдигането на клавиша (затварянето на клапата). В случая се наблюдават три вида завършек - мек, твърд и комбиниран. Мек завършек се получава при натиснат клавиш и спиране на меха, или при отпускане на клавиша по-бавно от действието на пружинката. Твърд завършек се получава, при отделяне на пръста по-бързо от движението на пластинката. Комбиниран завършек е този, при който се извършва едновременно освобождаване на клавиша и спиране на притока на въздух в меховата камера;
-синхронизиране на звучността;
Оказва особено важна роля в процеса на интониране и по отношение на музикалното фразиране. В зависимост от характера на произведението се използват различни способи за синхронизиране. Необходимо е съвпадение с пределна точност при изпълнение, както на кратките, така и на по-дългите нотни стойности и паузи.
Постигането на добър синхрон при изпълнение на пиеса от смесена инструментална формация, е възможно единствено при изграждане на единна трактовка, обща за всички участници в изпълнителския процес. В работата си върху музикално произведение в такъв тип инструментална група, фокусирам вниманието си върху оптимален избор на темпо, в което протича изработването на пиесата. Допустими са промени на темпото, в хода на работа върху музикалното произведение, но в заключителния репетиционен период се стремя да подбера темповите характеристики в зависимост от възможностите на групата (техническо майсторство, специфика на индивидуалното звукоизвличане и др.), като в същото време се опитвам да запазя основния композиторски замисъл и настроение.
Друг сериозен проблем при работата със смесени инструментални формации е обезпечаването на ритмическото единство на ансамбловата звучност. За неговото постигане е необходимо да бъдат формирани у всеки отделен инструменталист, устойчиви метрически опори.
За постигане на тези задачи и разрешаване на този проблем, насочвам вниманието на всеки член на музикалната група върху единството на басовите инструменти -контрабас, тромбон, лява ръка на акордеона - като основен басов фундамент в ансамбъла. Подчертавайки силните времена в такта, тези инструменти оказват активно въздействие на общия характер на музикалното движение в съответствие с фразите на мелодията. В работата си върху конкретното музикално произведение, избирам еднотипна пулсация за всички инструменталисти, с оглед да я усетят и осмислят. Също така при разучаване на технически по-сложни произведения, като най-удачни при основна ритмична пулсация са по-кратките нотни стойности (напр. осмини).
Едновременно с работата върху техническото и художествено-творческото израстване на младите музиканти, от определящо значение е работата върху сценичното поведение и справянето със стреса при изпълнение пред публика.
Съвременните тенденции в сферата на изпълнителското изкуство са свързани с интензивното развитие на ансамбловото музициране. Включването на акордеона в разнообразни по инструментален състав и музикална стилистика формации е неотделима част от неговото развитие като музикален инструмент.От тези фактори произтича необходимостта от целенасочена подготовка на учениците - бъдещи инструменталисти и преподаватели - за работа в подобен род състави. Същевременно - не трябва да бъде пренебрегвано и музицирането в еднороден тип формации - акордеонни камерни формации, акордеонни оркестри.
За постигането на тези задачи е необходима системна и целенасочена работа върху развитие на чувство за ритъм, многоглас, фактура и оркестрово мислене. За да бъдат постигнати удовлетворителни резултати в обучението на младите музиканти, е необходима намесата и напътствията на опитни педагози, с ясно виждане за поставените цели. За съжаление, младите учители, завършващи специалността „Педагогика на обучението по музика и преподавател по акордеон", нямат достатъчна подготовка за работа с подобен тип музикални формации.
References:
1. Bochkorev, L., Psychology of Music Performance, Moscow, 1997
2. Bazhilin, R., Methods of learning to play the accordion, Moscow, 1997.
3. Kadyrov, R., Musical Psychology, http://www. superinf.ru/view helpstud.php?id=215
4. Mitev, G., Methods for Improvement of the Mechanical Instruments in the Implementation of Polyphonic Music of Accordion, Plovdiv, 1999.
5. Ushenin, V.V., From the history of bayan performance on the Don, RGK, 1999.6. Hristozov, H., Musical Psychology, Macros, 2000.
6. Pakic, Z.R., Concert repertoire for accordion, Sarajevo, 2008
