CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СЦЕНИЧНАТА ТРЕСКА ПРИ УЧЕНИЦИТЕ, ЧРЕЗ ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗВУКОЗАПИСНИЯ СОФТУЕР Станимир Демирев СУ „Емилиян Станев"- Велико Търново
THE MAIN OBJE CTIVE OF THE STUDY IS TO DETERMINE WHETHER THE USE OF MUSICAL SOFTWARE CAN HELP TO OVERCOME STAGE STRESS IN HIGH SCHOOL STUDENTS.
Stanimir Demirev. SU „Emilian Stanev"L Veliko Tarnovo
Abstract:
The use of music software is a powerful stimulus to work and develops in the student such personality-business qualities, such as organization, performance, initiative, and above all self-control and self-esteem. Moderate anxiety or stress, also known as stage stress of artists, is sometimes more than beneficial for virtuoso performances. But if a certain limit passes, it becomes a panic attack with catastrophic consequences.
Key words: stress, stage fever, music software, recording with a computer
Използването на музикалния софтуер се оказа мощен стимул за работа и развива в ученика такива личностно-делови качества, като организираност, изпълнителност, инициативност, отговорност, дисциплинираност и преди всичко самоконтрол, самоусъвършенстване и самооценка. Умерената тревожност позната, като сценичен стрес на хората на изкуството е понякога повече от благоприятна за виртуозни изпълнения. Но премине ли определена граница, тя се превръща в пристъп на паника с катастрофални последици. Състоянието на сценична треска в повечето случаи включва следните соматични (телесни) симптоми (описани от Андрю Стептоу в книгата „Психосоциалните процеси и здравето"); гадене, световъртеж, треперене, сухота в устата, прекомерно мусколно напрежение, изпотяване, увеличение на сърдечния и дихателен ритъм и студенина в крайниците. Олга Евгениевна Можарова в своята дисертация „Сценическое волнение и методы его преодоления" определя пет основни типа реакции в стресови ситуации; напрегнат;страхлив; задържащ; агресивен; прогресивно- екстремален тип. Ето и някои от традиционните методи за преодоляване на сценичния стрес и постигане на оптимално концертно състояние; рационален подбор на репертоара; целенасочена подготовка за публичната изява; самоподготовка; отработване на комплекси от сценично и артистично поведение; разучаване акустиката на сцената и озвучаването и сценично облекло. Някои музикални психолози, като Кадыров предлагат и допълнителни методи за 270
ученици с установено по- високо ниво на сценичен стрес като; използване на допълнителен дразнител при самоподготовката и по време на урок; участие в концерти с музикален материал с леки технически проблеми; изпълнение на материала по ноти; участие в началото на концерта; свирене в камерни състави.
Традиционните методи за преодоляване на сценичния стрес най- често не даваха добър резултат,което ни мотивира да спрем вниманието си на тази тема. Причините за това са, че у учениците липсва стремеж за наизустяване на дълги и сложни музикални пиеси; липсва желанието за продължителна самоподготовка в къщи, което от своя страна повишава степента на тревожност при сценични изяви. И звукозаписният софтуер предлага възможности за себеизява, тъй като учениците възприемат компютърнитя звукозапис компютърния звукозапис, като вид игра, каято на подсъзнателно ниво спомага за заучаване на учебния материал.
За подобно изследване в Русия съобщава академик Бочкарьов. Част от студентите, участници в конкурса П. Й. Чайковски били заведени за звукозаписи в студиото на музикалната академия, където им е било предоствено 40 минутно време за адаптация, подобна на адаптацията преди конкурсната програма. Осемдесет участника от общо деветдесет участвали в този експеримент получили нервно възбуждане, в резултат на което техния сърдечен пулс се е повишил значително, като при някой студенти е достигнал до 180 удара в минута. За преодоляване на това състояние преподавателите са започнали психорегулиращи тренировки, саморегулация и релаксация, като следващ етап от обучението на студентите за намаляване на тревожността от предстоящата конкурсна изява разработени от професорите Мищук и Верхал. Използвайки електроуреди т.н „тремометър" в резултат на което те значително успяват да намалят тревожността преди концертната изява.
В изследването са обхванати 21 ученика изучаващи акордеон и синтезатор в профил „Изкуства"- Музика на СУ „Емилиян Станев"- Велико Търново. Това са ученици приети в училището с приемни изпити по музикален инструмент и солфеж. По- голямата част от тях смятат да се занимават и за в бъдеще с музикално изкуство, концертна дейност, тонрежисура, музикални компютърни технологии и музикална педагогика. Повечето от учениците осъзнават важността на проблема на сценичната треска, като важен.
Сметнахме за удачно въвеждането на следните критерии и показатели за отчитане степента на тревожност (сценичен стрес), въз основа на изпълнението и звукозаписа на различни по характер и стил музикални произведения:
- за звукозапис на музика със жанрово- развлекателен характер:
- за звукозапис на полифонична творба:
- за работа в ансамбъл.
Критерии Показател Начин за оценяване Измерители
Усет за авторския замисъл Умения за самоконтрол
1. Фразиране Правилна смяна на движението на посоката на меха (при акордеоните); Работа с тембровите модули на синтезатора зад.1; зад. 2; зад. 3 Брой точки от музикалните примери
2.Преодоляване на метроритмичнит е трудности Осмисляне на метричната пулсацията зад.1; зад.2 Брой точки от музикалните примери
3. Усет за стилистичен компютърен подбор Правилен подбран музикален стил (при синтезатора) Добавяне на проходящи тонове и контрапунктични линии в двата мануала зад.1; зад. 2; зад.3 Брой точки от музикалните примери
4.Начин на изпълнение (по ноти или наизуст) Условия за облекчено отгръщане на нотния текст. зад.1; зад.2; зад.3 Брой точки от музикалните примери
5.Коригиране на звукозаписната картина Детайлизарана промяна на: • грешни пасажи; • кратки и по-дълги пасажи; • цял дял (пиеса) зад.1; зад.2; зад.3 Брой точки от музикалните примери
6.Микрофонна техника Правилно аудио- пространственно позициониране зад.1; зад. 2; зад. 3 Брой точки от музикалните примери
7.Брой добри варианти на изпълнение на задачата Отговарящи на горните критерии зад.1; зад. 2; зад. 3 Брой точки от музикалните примери
Причината за подбора на тези три задачи е, че те включват концертен материал, обхващащ голям музикално- исторически времеви диапазон - от XVII до XXI век. Жанрово- развлекателните пиеси съдържат мелодии с танцувален характер, които на пръв поглед са лесни за изпълнение, но трудни за пресъздаване на настроението. Част от пиесите включват виртуозни пасажи изискващи добро владеене на музикалния инструмент.
А изпълнението на полифонични пиеси изисква спокойствие и вглъбеност. При акордеонистите за постигане на доброто гласоводене е необходимо изготвяне на удобна
апликатура, правилно меховодене и изработка на мехова партитура, която в повечето случаи под влиянието на сценичния стрес се нарушава. Проблеми възникват, също така при необходомостта от промяна на регистрите при акордеона и синтезатора, водеща до нарушаване на гласоводенето, накъсване на музикалната фраза, често забравяне на нотния текст и неспазване на динамичните нюанси.
Работата в камерни формации на пръв поглед изглежда лесна, но при този вид музициране трябва да се изгради ансамблови умения за работа в екип, което е трудна задача и всеки трябва отговорно и точно да спазва своите музикални задължения. Проблеми възникват при следенето на мелодичните линии и тяхното правилно прозвучаване (единство на щриха, темпото и тембрите).
В резултат на отчитане на нашия експеримент бяха отчетени следните резултати;
Според критерий 1 „фразиране", 13 ученика (62%) са успели правилно да възпроизведат музикалните фрази на произведението, 8- (38%) имат пропуски по отношение на фразата, началната атака и завършека, 8- (38%) се справят отлично с метроритъма на трудните пасажи.
Съобразно критерий 2 „преодоляване на метроритмичните трудности" 12 ученика
- (57%) се справят много добре и един - (5%) лошо. Това е доста висок процент показващ в същност възможността на компютърния звукозапис да въздейства за намаляване на сценичния стрес, тъй като светлините и обстановката в звукозаписната кабинка напълно наподобява ситуацията на концертния подиум.
При критерий 3 „усет за стилистичен избор" 8 ученика (38%) постигат отлични резултати, което е особено важно за овладяване на публиката, 9- (43%) - средно ниво и 4-(19%) ниско.
Общо за критерия „пресъздаване на авторовия замисъл" максимален брой точки са получили 8 ученика- (38%), 11- (52%) получават средно ниво и 2- (10%) минимален брой точки.
Критерий 4 „начин на изпълнение, по ноти или наизуст" отразява ; едва 6 ученика
- (28%) са наизустили нотния материал, другите 15 ученика- (72%) се нуждаят в различна степен от нотен текст.
Според критерий 5 „коригиране на звукозаписната картина" 10 ученика- (47%) получават високо ниво на самоконтрол, 8- (38%) средно и 3- (15%) ниско ниво на самоконтрол.
Според критерий 6 „микрофонна техника" 12 ученика- (57%) показват добра възможност за нагласа в правилно аудио- просранственно позициониране, 5- (23%) имат сериозни проблеми, свързани с промяната на меховото движение на акордеона и 4- (20%) демонстрират ниско ниво.
Критерий 7 „брой добри варианти" е обощаващ и показва възможонстите на ученика да борави, както със звукозаписната техника, и правилно да определя темпото и стилистиката на компютърния съпровод.
В резултат на приложението на звукозаписния софтуер в учебния процес учениците постепенно достигат до преодоляване на сценичния стре, като; 13 ученика- (61%) покриват високо ниво, 5- (23%) средно и 3- (16%) ниво.
Постигнати параметри на преодоляване на сценичния стрес чрез употребата на звукозаписен софтуер
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
звукозапис на полифонична творба
■ работа и звукозапис в камерна формация
Повечето добри варианти са убедително доказателство в полза на приетата хипотеза, че приложението на звукозаписния софтуер е в състояние успешно да подпомага преодоляването на сценичния стрес при работата на учениците по музика.
References:
1. Bochkorev, L., Psychology of Music Performance, Moscow, 1997
2. Georgiev, A., Music with a computer, IM "St. Kliment Ohridski ", Sofia, 2005
3. Kadyrov, R., Musical Psychology, http://www.superinf.ru/view helpstud.php?id=215
4. Mitev, G., Methods for Improvement of the Mechanical Instruments in the Implementation of Polyphonic Music of Accordion, Plovdiv, 1999.
5. Selie, H., Stress without Distress, Science and Art, Sofia, 1982
6. Hristozov, H., Musical Psychology, Macros, 2000.
