CC BY
24
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том L, Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА КЛАВИШИТЕ И СЪОТВЕТНИЯ ЗВУК ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКОРДЕОН Диана Станчева Пловдивски университет „П. Хилендарски"
A STUDY OF THE TECHNICAL OPTIONS FOR CONTROL OF
THE KEYS AND THE RELEVANT SOUND IN THE ACCORDION
PERFORMANCE Diana Stancheva Plovdiv University „P. Hilendarski"
Abstract: The study is focused on the differentiated examination of the finger accordion performance technique. A laboratory experiment of research of the options for control of the keys and the corresponding sound has been performed with the bellows movements being isolated. The relevance of the results and the conclusions has been defined, with some of them pointed out as a suitable ground for elaboration of new pedagogical technologies for the development of the finger technique in the methodology of accordion education.
Проблемът за развитието на изпълнителската техника обхваща голяма част от съдържанието на методиката на обучението по всеки музикален инструмент. Неговата значимост и актуалност се обуславят от една страна от факта, че изпълнителската техника представлява средството за музикален изказ на всеки инструменталист и естествено рефлектира върху качеството на художествената интерпретация на музикалните произведения, а от друга страна - от перманентната необходимост да бъдат разработвани все по-ефективни педагогически технологии за развитието й с цел оптимизиране на учебния процес.
Изпълнителската техника на инструменталиста представлява комплекс от превърнати в сръчности изпълнителски движения, необходими за произвеждането, оформянето, редуването и съчетаването на музикалните звуци при изпълнението на музикалните произведения на съответния инструмент. Тя се обуславя главно от два фактора:
- от конструкцията на инструмента и спецификата на неговото звукообразуване и
- от характерните особености на всяко конкретно музикално произведение.
Конструкцията и спецификата на звукообразуване при акордеона дават основание
да бъдат различени два основни, равностойни по своето значение, компонента на акордеонната изпълнителска техника - мехова техника и пръстова техника, чрез които се прилагат изразните възможности на инструмента при интерпретацията на музикалните произведения.
Поради комплексния характер на изпълнителската техника, разделянето й на пръстова и мехова е условно, така, както и отделянето на изпълнителската техника от цялостната изпълнителска дейност като художествен акт. Отделянето на изпълнителските действия, отнасящи се до управлението на меха или на клавишите, от изпълнителската техника като
цяло, се прави чрез използване метода на абстрахирането по пътя „абстракция - анализ - обобщение" на научното познание. Това разделяне освен теоретични, има и своите практически основания - наличието едновременно на отворена клапа и въздушно налягане в меховата камера са задължителните условия за произвеждането на тон при акордеона, но необходимите за създаването и регулирането на тези условия изпълнителски движения (мехови и пръстови), могат да протичат на практика и последователно, което дава основание да бъдат разпознати като относително независими елементи.
Настоящото изследване на техническите възможности за управление на клавишите и съответния звук е насочено към изучаване на единия от двата компонента на изпълнителската техника - пръстовата, която по своята същност представлява комплексът от сръчности, свързани с натискането, задържането и отпускането на клавишите от десния и левия мануал.
За целите на по-пълното и задълбочено изучаване на даден елемент от изпълнителската техника, правилно би било той да бъде отделен от другите елементи, като бъде игнорирано или поне минимализирано тяхното влияние, доколкото на практика съществува такава възможност. По този начин би се намалил рискът от приписване на качества, характерни за един обект - върху друг, от погрешни причинно-следствени връзки и изводи, и биха се увеличили възможностите за разширяване границите на досегашното познание с добавяне на нови елементи.
В този ред на мисли може да бъде формулирана следната хипотеза: ако двата комплексно действащи при звукооформянето фактора - мех и клавиши бъдат разделени, като бъде максимално изолирано влиянието на всеки от тях върху звукооформянето, ще могат да бъдат очертани границите и изследвани параметрите на техническата възможност за управлението на клавишите, на меха и съответния звуков резултат, респективно -диференцирано да бъдат изучавани изпълнителските движения, стоящи в основата на съответния вид техника. Това би довело до допълване на сегашното познание с нови елементи, до намиране на алтернатива на някои нерешени проблеми и разработване на нови педагогически технологии за развитие на съответния вид изпълнителска техника в методиката на обучението по акордеон.
Емпиричната проверка на тази хипотеза може да бъде реализирана чрез провеждането на два отделни лабораторни експеримента - експеримент за изследване на възможностите за управление на клавишите и съответния звук независимо от управлението на меха и експеримент за изследване на възможностите за управление на меха и съответния звук независимо от управлението на клавишите. Нататък ще бъде представено описанието на първия от тях.
Лабораторен експеримент за изследване на възможностите за управление на клавишите и съответния звук в условията на изолирани изпълнителски движения за управление на меха
Целта на лабораторния експеримент е да бъдат очертани границите и параметрите на техническата възможност за управление на клавишите и съответния звуков резултат.
За реализирането на тази цел бяха определени следните задачи:
1. Да се намери техническо решение, което позволява изпълнителските движения, необходими за произвеждането на въздушната струя да бъдат заменени от изкуствен, независим източник-константа1.
2. Да се изследват възможностите за управление на клавишите и тяхната роля върху оформянето на звук създаван от въздушен поток на източник-константа.
3. Въз основа на получените резултати да се формулират изводи.
4. Да се прецени актуалността на резултатите и изводите, да се набележат възможностите за приложение при изпълнение на музикални произведения и се определи кои от резултатите и изводите могат да послужат като основа за разработване на нови педагогическите технологии за развитие на пръстовата техника в методиката на обучението
1 Под „източник-константа" се има предвид устройство създаващо въздушен поток с постоянно
налягане и достатъчно голям дебит.
по акордеон.
Описание на експеримента и изводи
Ще бъдат направени следните уточнения:
1. Приема се за целесъобразно да бъде изследвана само една от двете клавиатури -дисканта, за да се избегне излишно, в аспекта на общата цел на експеримента, детайлизиране. Основанията са, че въпреки конструктивните отлики между дисканта и басовия гриф на акордеона, липсва съществена принципна разлика - и в двата случая въпросът се отнася до клавиши, макар и с различна форма и подредба, които са свързани с клапи, пропускащи въздушната струя до звукоизточника. В този план резултатите от изследването на едната клавиатура принципно се отнасят и за другата.
2. Експериментира се в условията на въздушна струя, аналог само на затварянето на меха. Поради конструктивните особености на инструмента резултатите се отнасят и за отварянето (не съществува принципна разлика).
Технически средства: 120 басов акордеон, статив, уплътнителна връзка, въздушен компресор с максимално работно налягане P = 100 kPa.
А А А max
Техническо решение:
1. Акордеонът се разглобява, като десният корпус се отделя от меха.
2. Десният корпус се застопорява неподвижно на статив.
3. Към десния корпус, откъм затворените с клапи отвори, осигуряващи достъп на въздушния поток до звукоизточника, чрез уплътнителна връзка се монтира въздушен компресор, задвижван от електромотор. Предназначението на това устройство е да осигурява равномерен въздушен приток - необходимата за експеримента константа. По този начин изкуствено се премахват необходимостта от изпълнителски движения за произвеждането на въздушната струя и възможностите за нейното регулиране, стоящи в основата на меховата техника. При тези условия единственото средство за оформяне на звука остават клавишите, чрез които се отварят и затварят клапите.
Определяне на средствата за управление на клавишите
Отварянето на клапите се осъществява чрез натиск на клавишите с определена сила, необходима за преодоляване на съпротивлението на пружините, които връщат клавишите в изходно положение. Пътят, който клапите изминават между точките от напълно затворено, до максимално отворено положение се нарича „ход". Това разстояние може да бъде преодоляно с различна скорост. Освен скоростта на придвижване, изпълнителят контролира и продължителността на задържане на дадена клапа в отворено положение.
Тези факти дават основание да бъдат разграничени следните четири средства за управление на клавишите: сила на натиска, ход, скорост на придвижване, продължителност на задържане на клавишите.
Силата на натиска, който трябва да бъде приложен върху клавиша за отваряне на клапата, зависи от стегнатостта на пружинката, придържаща клавиша в изходно положение и съответно клапата - плътно прилепена към входа на въздушния отвор към звукоизточника. Поради разликата в тази стегнатост, наричана „твърдост" на клавиатурите при различните модели акордеони, силата на прилагания към клавишите натиск е различна, поради което се приема, че нейното измерение следва да бъде за всеки отделен инструмент с големина достатъчна (не по-малка и не по-голяма) за отварянето на съответните клапи до желаното ниво от техния ход. Силата на натиска се прилага и контролира от изпълнителя.
Ходът на клапите варира при различните модели акордеони приблизително между 5 и 15 mm и съответства на хода на клавишите (разстоянието, което клавишът преодолява при придвижване между точките от изходно до максимално натиснато („до дъно") положение. Изпълнителят може да контролира този ход, т. е. нивото, до което те се натискат и отпускат.
Скоростта, с която клапите преодоляват посоченото разстояние, изцяло се управлява чрез клавишите и съответства на скоростта, с която изпълнителят ги привежда в натиснато или ги отпуска в изходно положение. Скоростта е обратно пропорционална на времето за преодоляване на посоченото разстояние (ход) на клавишите и се контролира от изпълнителя.
Продължителността на задържане на дадена клала в отворено положение съответства на продължителността на задържане на клавиша в натиснато положение. Контролира се от изпълнителя.
Основната задача на експеримента се свежда до това, да бъдат изследвани възможностите за изпълнителско въздействие върху звука чрез управление на посочените горе четири средства: сила на натиска, ход, скорост на придвижване и продължителност на задържане на клавишите.
Изследване на средството „сила на натиска"
Възможността за влияние върху звука чрез силата на натиска на клавишите бе изследвана опитно, като при наличието на въздушна компресия, произвеждана от описаното техническо устройство, заменящо меха, и при избиране на постоянни параметри по отношение на другите средства - ниво от хода, скорост на придвижване и продължителност на задържане на клавишите, бяха осъществени следните изпълнителски действия:
1. Многократно натискане до дъно и отпускане на един и същ, произволно избран клавиш, като всяко поредно натискане на клавиша се извършва с прилагането на различна, все по-голяма от достатъчната за отваряне на клапата до това ниво сила.
Звуков резултат: Не се наблюдава промяна в силата на звука или каквито и да било други промени в характеристиките на звука.
2. Поредно натискане на клавишите от най-ниския до най-високия с еднаква сила на натиска.
Звуков резултат: Наблюдава се намаляване силата на звука в посока към по-високите тонове. Затихването е приблизително в границите на две степени от динамичната скала, условно от f за най-ниските, до mp в най-висока теситура.
3. Едновременно натискане на два клавиша, прибавяне на трети и на четвърти клавиш, всеки път с еднаква сила на натиска.
Звуков резултат: Наблюдава се увеличаване на силата на звука при увеличаване броя на едновременно звучащите тонове.
4. Четирикратно натискане с еднаква сила на един и същ клавиш, като всяко поредно натискане се осъществява при предварително превключен: едногласен, двугласен, тригласен и четиригласен регистър.
Звуков резултат: Наблюдава се увеличаване на силата на звука при увеличаване броя на звучащите гласове от състава на регистъра-превключвател.
Забележка: Опити J№ 2, 3 и 4 се изпълняват с еднаква сила на натиска, поради резултатът от опит № 1. Неговият извод спестява необходимостта следващите опити да се провеждат и при условието „с различна сила на натиска".
Изводи от изследване на средството „сила на натиска"
1. Силата на натиска на клавишите не влияе върху звуковия резултат. Следователно при изпълнение е излишно да се прилага сила, различна от необходимата за придвижване на клавишите до желаното ниво.
2. Силата на тона е обратно пропорционална на височината и право пропорционална на броя на звучащите гласове. Тази зависимост не може да се променя от изпълнителя със средството „сила на натиска на клавишите", отнасящо се към пръстовата техника.
Изследване на средството „ход на клавишите"
Възможността за влияние върху звука чрез управление на хода на клавишите (нивото до което се натискат) бе изследвана опитно, като произволен клавиш бе придвижен много бавно от точката „изходно положение" до точката „дъно" и обратно. Придвижването на клавиша бе извършено за значително по-голям отрязък от време в сравнение със средностатистическия при изпълнение на музикалните произведения. Това изкуствено забавяне предоставя възможности за внимателен слухов анализ, дискретизиране на процеса и очертаване на съставните му елементи.
В хода на клавишите се разграничават следните 3 фази: фаза на придвижване на клавиша от изходно положение към дъното, фаза на задържане на клавиша, фаза на 336
придвижване на клавиша обратно към изходно положение.
Въз основа на звуковата характеристика фазите на придвижване на клавиша могат да се разделят приблизително на 4 нива: до първата четвърт от изходното положение, до половината, до три четвърти от изходното положение (една четвърт от дъното), до дъно.
Практически фазата на задържане на клавиша може да се осъществи на всяко от изброените 4 нива.
Звуковрезултат: Приблизително до края на първата четвърт от хода на клавиша липсва звук. В началото на втората четвърт се долавя „зараждането" на тона, който звучи нечисто, с понижена височина2. В края на втората четвърт, когато клавишът достигне половината от своя ход, тонът звучи ясно и чисто. До края на третата четвърт силата на тона леко, но достатъчно ясно доловимо се увеличава (приблизително в рамките на една степен от динамичната скала). В последната четвърт до дъното звукът остава непроменен. Във фазата на задържане на клавиша на всяко от четирите нива не се наблюдават изменения на звука.
Изводи от изследване на средството „ход на клавишите"
Нивото на придвижване от хода на клавишите влияе на звуковия резултат, като от него зависят: честотата (височината) на тона и силата на тона в малки, но осезателни граници. Във фазата на задържане на клавиша не могат да бъдат осъществени чрез пръстите на изпълнителя изменения в характера на звуковия резултат.
Изследване на средството „скорост на задвижване на клавишите"
Във фазите на придвижване на клавиша скоростта се определя от разстоянието, преодоляно за единица време. Изпълнителят може да увеличава или намалява тази скорост, като придвижва клавиша в рамките на пълния му ход или в рамките на един и същи отрязък от неговия ход (едно и също ниво) за по-кратко или по-дълго време.
Възможността за влияние на средството „скорост на задвижване на клавишите" върху звука бе изследвана опитно чрез следните изпълнителски действия:
1. Придвижване на произволен клавиш от изходно положение до дъно и обратно със задържане на ниво „дъно на клавиша" така, че фазите на придвижване до дъното и обратно да бъдат преминати бавно, с малка скорост - приблизително в рамките на две метрични времена в темпо MM 40 (плавно натискане и отпускане на клавиша).
Звуков резултат: Звукът се характеризира със своеобразна мекота, окръгленост на атаката и завършека, предизвикани от постепенното усилване и затихване на тона във фазите на придвижване на клавиша. Във фаза „задържане" тонът звучи равно, с постоянна сила.
2. Няколкократно придвижване на същия клавиш от изходно положение до дъно и обратно със задържане на ниво „дъно на клавиша" така, че фазите на придвижване до дъното и обратно да бъдат изминавани всеки път с все по-голяма скорост (все по-бързо, по-рязко натискане и отпускане на клавиша).
Звуков резултат: Тонът звучи все по-равно, със все по-ясно изразена „твърдост", „отчетливост" на атаката и завършека.
Забележка: Фазата „задържане" е константна величина, във всички опити тя е еднаква по продължителност.
Изводи от изследване на средството „скорост на задвижване на клавишите"
Скоростта на задвижване на клавишите влияе върху звуковия резултат. Между скоростта на задвижване на клавишите и звука съществува следната зависимост: скоростта на натискане и отпускане се отразява върху характера на атаката и завършека на тона, като по-голямата скорост предизвиква усещането за твърдост, а по-малката скорост - до мекота. Възможни са комбинации: изпълнение на тонове с различна степен на мекота на атаката и твърдост на завършека и обратно, които да се прилагат в зависимост от търсения художествен резултат при всяко конкретно музикално произведение.
2 Тази особеност се дължи на факта, че при въпросното ниво от хода на клавиша клапата е само леко
открехната и пропуска съвсем слаба въздушна струя до звукоизточника. Тази въздушна струя е недостатъчна за да предизвика онзи брой трептения в секунда, които звукоизточникът произвежда при нормален приток на въздух.
337
Изследване на средството „продължителност на задържане на клавишите"
Фазата на задържане представлява онзи отрязък от време, през което клавишът спира своето движение. Изпълнителят може да увеличава или да намалява продължителността на задържане на клавиша, като изразходва за целта съответно по-голям или по-малък отрязък от реалното време. Ако времето за задържане на клавиша бъде кратко, сведено до минимум (напр. при staccatissimo в бързо темпо), фазата на задържане не се разграничава практически.
Както вече беше споменато фазата на задържане може да се осъществи на всяко от изброените нива от хода на клавиша. Изследване на влиянието на средството „продължителност на задържане на клавишите" върху звука при всяко от нивата не е необходимо, понеже останалите параметри на звуковата характеристика по отношение на силата и честотата (височината) на тона бяха описани за всяко ниво, при изследване на средството „ход на клавишите". Достатъчно е да бъде избрано едно от нивата, с изключение на първото („до първата четвърт от изходното положение"), понеже, както бе установено, това ниво се характеризира с отсъствието на звук.
Влиянието на средството „продължителност на задържане на клавишите" върху звука бе установено опитно като бе осъществено многократно, всеки път различно по продължителност задържане на произволен клавиш на ниво „дъно" от неговия ход, което ниво е най-лесно контролируемо. Скоростта на натискане и отпускане на клавиша, чрез която се оформят атаката и завършекът на тона, в този случай е константа.
Звуков резултат: Тонът всеки път е с различна продължителност. Други промени в звуковата характеристика не се наблюдават.
Изводи от изследване на средството „продължителност на задържане на клавишите"
Фазата на задържане на клавиша е свързана с продължителността на тона и съответства на средната му част3. Продължителността на задържане на клавиша съответства на продължителността на тона във вътрешността на звучене, между атаката и завършекът. Освен по отношение на продължителността в тази фаза не могат да бъдат осъществени чрез пръстите на изпълнителя други изменения в характера на звуковия резултат.
Обобщение на изводите от експеримента
От проведения експеримент изследващ техническата възможност за управлението на клавишите и на съответния звуков резултат, се очертава следното обобщение за пръстовата техника:
А) Със средствата на пръстовата техника не са възможни изменения по отношение:
- силата на тона в зависимост от силата на натиска на клавишите;
- параметрите сила, равномерност, височина на тона във фазата на задържане на клавиша.
Б) Чрез пръстовата техника изпълнителят може да влияе върху:
- скоростта на отваряне и затваряне на клапите (скоростта на натискането и отпускането на клавишите), като така влияе върху характера на атаката и завършека на тона;
- продължителността на задържането на клапите в отворено положение, като така влияе върху продължителността на тона;
- нивото, до което клапите могат да бъдат отворени, като така влияе върху силата на тона и върху височината на тона при един и същ клавиш, в неголеми граници.
Актуалност на резултатите и изводите от лабораторния експеримент
Резултатите и изводите от експеримента могат да се разделят на две групи, според това дали съдържат някаква новост.
Към първата група спадат онези резултати и изводи, които потвърждават вече известни в изпълнителската практика и теория факти. Ще бъдат наречени условно „резултати и изводи, потвърждаващи вече известни факти".
3 Музикалната теория разглежда звучащия тон като процес, притежаващ 3 части: атака, средна част
(наричана понякога „стационарна част", също „вътрешност") и завършек.
338
Към втората група се отнасят резултатите от експеримента, стоящи в основата на изпълнителски способи, които в известен смисъл биха могли да бъдат определени като новост, доколкото отсъстват от нашата теоретична и нотна методическа литература. Като цяло се използват предимно в чуждата изпълнителска практика, без да са изучени пълно в акордеонната теория. В този план те дават материал за по-нататъшни изследвания на въпроси от областта на акордеонната изпълнителска техника. Ще бъдат наречени условно „резултати и изводи, отразяващи нови факти"
Първа група - резултати и изводи, потвърждаващи вече известни факти
Към тях се отнасят:
- възможността за продължаване на звученето чрез задържане на клавиша в натиснато положение и за прекъсване на звука чрез отпускане на клавиша в изходна позиция, и
- възможността за оформяне на меки и твърди атака и завършек на тона от пръсти, които се причисляват към пръстовите прийоми на звукоизвличане (т. нар. „пръстова артикулация").
Втора група - резултати и изводи, отразяващи нови факти
1. Такива са резултатите от експеримента, които се отнасят до възможностите на изпълнителя да извлича тон с променяща се височина от един и същ клавиш, подобно на нетемперираните инструменти, въпреки че акордеонът е темпериран инструмент. Тази особеност стои в основата на сравнително нов изпълнителски прийом, наречен „нетемперирано глисандо", който се среща в пиеси от съвременната акордеонна литература
- „Седемте слова" от С. Губайдулина, „Самотен" от Е. Йокинен, „Басо остинато" от В. Власов и др. Този прийом спада към междинния вид акордеонна изпълнителска техника
- мехопръстовата (отклонението във височината достига до полутон при управлението на клавиша в зоната на втората четвърт от неговия ход, в съчетание с мехово движение за повишаване на въздушната компресия). Използва се като ефектно изразно средство най-вече в чуждата акордеонна изпълнителска практика. Технологичното му описание отсъства от нашата методическа литература до момента.
2. Към същата група се числят и тези резултати, които се отнасят до възможността на изпълнителя да влияе върху силата на тона само от пръсти (при съответното ниво от хода на клавиша), без помощта на меха. Свързаното с тази особеност умение би могло да помогне за решаване на някои художествени задачи в музикалната интерпретация там, където основното средство за регулиране на силата на звука - меха, е неприложимо, например:
- в произведения с полифонична фактура;
- при акомпанимент в лява ръка от вида бас-акорд, където басът и акордът трябва да се диференцират в две динамични плоскости, без това да пречи на мелодията в дясна ръка („Магьосницата" от Жо Прива, „Перли от кристал" от Хамел и мн. др.);
- в случаите, при които определени тонове от дисканта, поради високата си теситура, се заглушават от баса (края на „Моравско момиче" от М. Ганян и др. подобни фактурни фрагменти).
3. В тази група попадат и резултатите от изследването на звука в зоната на ниво „последна четвърт" от хода на клавиша. Те стоят в основата на друг прийом на пръстовата техника, свързан с щриха ledggiero, чието технологично описание не е правено до момента в акордеонната теоретична литература. Има широко приложение - в различните мюзети, полки, мазурки и почти във всички пиеси с виртуозни пасажи в дясна ръка.
4. Тази група обхваща и резултатите от изследването за управление на клавиша на ниво „първа четвърт" от неговия ход, което се характеризира с отсъствието на звук. Умението да се управлява клавиша в тази зона стои в основата на изпълнителски прийом, чието технологично описание не е правено в акордеонната теория. Този прийом се използва в пиеси от оригиналната акордеонна литература от втората половина на XX век - като пример може да бъде посочено началото на пиесата „Фантасмагория" от К. Олчак4.
4 Пиесата започва с беззвучно изпълнение на акценти: многократно се редува натискане и отпускане на
басовото копче в зоната на първата четвърт от неговия пълен ход, съпроводено с леки въздушни пулсации. Така
339
5. Установеното в резултата от лабораторния експеримент наличие на четири нива от хода на клавиша, фиксиращи различия в нюансите на звуковата характеристика, представлява една насока, която разширява възможностите за по-пълното изучаване проблематиката на акордеонната пръстова техника.
Заключение
Формулираната в началото хипотеза се доказва от емпиричната й проверка. При лабораторното изолиране на единия от двата комплексно действащи при звукооформянето фактора - клавишите от меха, се очертават границите и параметрите на техническата възможност за управлението на клавишите и съответния звук, което позволява диференцираното изучаване на изпълнителските движения, стоящи в основата на пръстовата техника. Част от резултатите и изводите от експеримента, наречени условно „отразяващи нови факти", стоят в основата на изпълнителски прийоми, чието технологично описание отсъства от нашата акордеонна методическа литература. Следва да послужат като основа за разработване на нови педагогическите технологии за развитие на пръстовата техника в методиката на обучението по акордеон.
Литература
Акимов, Ю. (1980). Некоторые проблемы теории исполнительства на баяне. Москва, Советский композитор.
Георгиев, Е. (1975). Музикална акустика. София, Наука и изкуство.
Маринов, П. (1996). Очерци за обучението по акордеон. Пловдив, АМТИ.
Михел, П. (1980). Музикални способности и изпълнителски сръчности. София, Музика.
Липс, Ф. (1985). Искусство игры на баяне. Москва, Музыка.
Люцканов, М. (1976 ). Акустика на музикалните инструменти. София, Музика.
мехът беззвучно се разтваря с равномерни тласъци, като натискането на басовото копче помага за пропускането на въздух през клапата и задвижването на меха, а отпускането - за по-голямата прецизност и отчетливост на въздушния акцент. Със все по-дълбокото натискане на басовото копче и подминаване границата на първата четвърт от хода, от тишината плавно изплува първият тон, пулсиращ с ударите на сърдечния ритъм. Изключително ефектно начало, приковаващо вниманието на публиката още в първия миг с въздействащия визуално и психологически факт за беззвучна интерпретация на представата за това, което следва да се случи в пиесата нататък.
