CC BY
73
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
ЗА НЯКОИ ПРОБЛЕМИ В НАЧАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО КЛАСИЧЕСКА КИТАРА Живко Каратабанов, Мариана Митева Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"
SOME PROBLEMS FOR THE INITIAL TRAINING IN THE CLASSICAL QUITAR Zhivko Karatabanov, Mariana Miteva Paisii Hilendarski University of Plovdiv
Abstract:
In this publication are affected a part of the main problems of education in the classical guitar. Bulgarian methodological tools are systematized for the initial training in the classical guitar. Key words: initial training, quitar
Китарата е инструмент, който е познат още от античността. Тя се е променяла и усъвършенствала през вековете. Моделът испанска класическа китара, който е актуален и до днес се нарича „Jurado". Конструиран е през 1883г.от испанския лютиер Антонио де Торес, затова този модел се нарича още и „Торес". В страни като Испания, Бразилия, Германия, Русия, Франция, както и в България се произвеждат класически китари от всички размери. Тъй като обучението по класическа китара е препоръчително да започва между седем и дванадесет годишна възраст големината на китарата е от съществена важност в началния етап на обучение.
В началния етап проблемите на обучението обикновено са породени от неправилния подбор на големината на инструмента, което води до сериозен дискомфорт и до формиране на неправилна постановка на ръцете и тялото. В нашата педагогическа практика установихме, че въпреки различията в методите на обучение в школите на Л.Панайотов, П.Панайотов, В.Вълчев, Е.Пухол, Д.Агуадо, А.Крамской и други, авторите се придържат към вече утвърдената постановка, която описваме по-долу:
Китаристът сяда с изправено тяло , като поставя инструмента върху левия си крак, позициониран върху т.нар. столче. Десният е леко изнесен встрани, задната част на инструмента се опира в него, а грифът е разположен успоредно на лявото рамо. Дясната ръка се позиционира върху страничната горна част на инструмента, със свободна китка и леко закръглени пръсти, а тези- на лявата ръка са разположени успоредно на струните и също са леко закръглени в първата фаланга.
Неправилната постановка на тялото в ранна училищна възраст води освен до лошо звукоизвличане и до сериозни физически увреждания (дори и до заболявания като сколиоза).
Един от основните проблеми в постановката на дясна ръка е свързан с начина на възпроизвеждане на звука. В случая проблемът произтича от неправилното пречупване на китката под определен ъгъл. Това е предпоставка за известно напрежение и стягане на китката на ръката при по-продължителни упражнения. За да се избегнат последиците от появата на известна болка, моментно схващане, по-късно и на ставна деформация, ба-зирайки се на наблюденията си с подрастващи ученици, въвеждаме в педагогическата си практика така наречените „упражнения на сухо". Същите представляват система от пръстови упражнения с редуващи се първи, втори и трети пръст, без участието на инструмента.
Друг аспект от проблематиката на постановката е свързан с лявата ръка. Един от основните проблеми, който влияе не само на доброто тоноизвличане, а и на освобождаване на ръката от излишното мускулно напрежение, е неправилното й позициониране върху инструмента. В педагогическата си практика сме срещали различни модели на неправилно позициониране. Най-често срещаният е прибиране на лакътя към тялото, което води до нарушаване на изискването за перпендикулярно разположение на ръката към грифа. В противен случай се измества положението на пръстите и палеца, който трябва да е разположен точно срещу средния пръст.
Друг случай на неправилно разположение на лявата ръка е пречупването на палеца в първата фаланга. Това също е неправилно и създава напрежение в цялата ръка. Почти винаги при неправилното положение на лявата ръка се получава, освен некачествен тон и болка във върховете на пръстите. За преодоляване на тези проблеми сме разработили и приложили комплекс от подходящи технически упражнения, съобразени с индивидуалните възрастови и физически особености на обучавания. Упражненията са разработени в първа позиция, в четвъртини и осмини ноти, с постепенно натоварване на първи, втори, трети и четвърти пръст, при изпълнение в последователност първа- шеста струна.
За успешните резултати в процеса на обучението по класическа китара, особено важно значение има и правилният подбор на методическите пособия,осигуряващи както подходящия технически материал, така и пиеси с художествени достойнства.
Едно от първите български методически пособия за усвояване на класическа китара датира от 1931 г. - „Самоучител по китара" от Радой Милков. В него са залегнали всички мажорни и минорни гами. Според проф. Никола Атанасов „Стилът е лек за усвояване, упражненията, приложени в нея са мелодични и увлекателни".
В периода до 1945 г. открихме и други издания, като школите „Прогрес" на Борис Станков. В България фундаменталната основа за обучението по класическа китара поставя пособието на Илия Делиев „Начална школа за китара". Това е първата специализирана школа за начинаещи класически китаристи.
По-късно начална школа за китара издава и Никола Ников.
На голяма популярност у нас се радват свитъците на Любен Панайотов- „Аз уча китара". В основата на неговата методика за начално обучение е залегнало, още от първите уроци, ансамбловото музициране учител-ученик,заимствано от известния цигулков педагог Тр.Миланов. За тази цел Л.Панайотов е съставил и систематизирал специализирани упражнения на фолклорна основа, като най- често песенният образец е представен в различни тоналности. Според нашите наблюдения този подход предлага пълноценно овладяване на грифа на китарата и развива музикалния слух и ладо-тоналния усет на обучавания
Същият метод на ансамблово музициране се използва с успех от много преподаватели и до днес. Той е добра и важна основа за обучението и в следващите етапи от усвояване на китарата.
Голям принос в създаването на методическите пособия за начално обучение по китара има и проф. Панайот Панайотов. Пособието му „Начална школа за китара" е разработено на базата на различни фолклорни образци (български, руски, немски и френски), но в него отсъства методът на ансамбловото музициране учител-ученик , както това е в школата на 222
Л. Панайотов.
Ново съвременно издание за овладяване на класическата китара е пособието на Валентин Вълчев- „ Да свирим на китара" 1-ва част. То се отличава със съвременен и по-богат подбор на песенни образци от различни жанрове-класика, рок, поп музика, блус и други. За разлика от пособията за начално обучение по китара на Л.Панайотов, това издание малко по-късно включва ансамбловото музициране, под наименованието първа и втора китара.
Настоящата публикация не претендира за изчерпателност на темата, засяга само малка част от проблематиката на началното обучение по класическа китара и може да послужи като отправна точка за нови педогогически изследвания в тази област
Литература:
1.Вълчев.,В., Да свирим на китара I ч.,С,2007
2.Ников,Н.,Начална школа за китара,С,1987
3.Панайотов,Л., Аз уча китара 1ч.,С, 1983
4.Панайотов,П., Начална школа за китара,С,1993
5.Панайотов.,П., Методика на обучението по китара.,С,1995
