Научная статья на тему 'Harp traing in Bulgaria- status and Rerspectives for development'

Harp traing in Bulgaria- status and Rerspectives for development Текст научной статьи по специальности «Искусствоведение»

CC BY
113
14
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
LEVER HARP / CELTIC HARP / PEDAL HARP / EDUCATION / EARLY MUSIC EDUCATION / ADVANTAGES

Аннотация научной статьи по искусствоведению, автор научной работы — Dukova Simona

This article explores the advantages of early music education for the intellectual and physical development of children. The role of parents. Positive changes in harp training in Bulgaria.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Harp traing in Bulgaria- status and Rerspectives for development»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.

ОБУЧЕНИЕТО ПО АРФА В БЪЛГАРИЯ- СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ

Симона Дукова

Национална музикална академия „проф. Панчо Владигеров"- София

HARP TRAING IN BULGARIA- STATUS AND RERSPECTIVES FOR

DEVELOPMENT Simona Dukova National Academy of music "Prof. Pancho Vladigerov"- Sofia

Abstract: This article explores the advantages of early music education for the intellectual and physical development of children . The role of parents . Positive changes in harp training in Bulgaria.

Key words : lever harp,celtic harp , pedal harp , education ,early music education ,advantages

1.Въведение.

Музикалното образование в България има своите дългогодишни традиции. Музиканти от българските музикални училища и университети завършват своето образование и се реализират не само в страната, но и в чужбина. Те свирят,пеят и преподават в музикалните институции по целият свят.

В музиката, за да се подготви завършен професионалист, се изисква много и постоянна работа, както от самия обучаващ се, така и от преподавателите. Много всеотдайност и любов към музиката е необходима, за да се посветиш на нея цял живот. Започвайки от ранна детска възраст, бъдещият музикант се научава на упорит труд и дисциплина; за да поддържа формата си той е длъжен да работи всеки ден.

Музикалното възпитание може да допринесе много за социализацията на детето. Когато пее, свири и слуша музика заедно с другите деца, то изявява себе си като част от едно цяло; възпитава се в толерантност и сърдечност към другите деца, към спазване на правилата на играта, изискванията на пеенето и другите дейности; постепенно придобива умения за социална ангажираност и контакти с околните. [Chuppy B, 2010]

2.Положителни страни при обучението по музика.

Един от най-съществените проблеми в образователната система - не само у нас,но и в глобален мащаб - е недостатъчното съобразяване с уникалността на всяко дете, с неговите характерни личностни особености, за да може да се подпомага неговото субектно развитие, спецификата на индивидуалните му интереси и потребности, личностните таланти и дарби. Вярно е, че разрешаването на този проблем в система, която е организирана въз основа на колективен възпитателно-образователен процес, не би могло да стане нито лесно, нито бързо. Но вярваме в един иновативен подход, който да предполага и изхожда от идеята, че детето трябва да бъде поставено на преден план в качеството му на характерна

индивидуалност. Да бъде зачитано и уважавано като личност още от ранна възраст [ШсЬеуа М, 2016].

Друг важен аспект в развитието на музикантите са многото изследвания , направени от психолози, специалисти по обучение на деца; програми, създавани специално за по-добро развитие на детските възможности, все повече отделят внимание и насочват своите разработки в посока за възпитание на деца и разкриване на техните способности в най-ранна детска възраст с обучение по музика. Например,така съществуващия „Метод Сузуки " , който е разпространен в много страни по света, се основава на принципа, че всички деца се раждат със способности и че тези способности могат да бъдат развити . Най -важните елементи от педагогически подход на Сузуки са:

-ранен старт на обучението;

- значението на слушане на музика;

-да научим децата да играят, преди да ги научим да четат;

-включване на родителите в обучението;

-грижовна и позитивна среда на обучение.

-социално взаимодействие с други деца-обучените с метода Сузуки деца могат да комуникират чрез езика на музиката.[Регш1акоуа М, 2013].

В съвременния век на високите технологии социумът постоянно повишава изискванията към равнището на обучение. В същото време през последните години във връзка с някои екологични и социални неблагополучия се наблюдава снижаване на равнището на психо - физическото здраве на децата.Във връзка с това се разработват корекционно - развиващи програми, които играят неоценима роля в развитието на детето. Един от най-ефективни методи- това е обучение по музика. В процеса на обучение на музикални инструменти става развитие на всички сензорни и моторни органи: зрение, слух, осезание, мускулен апарат- при това едновременно и в тясна връзка помежду си. [8ЬкоШ;е, 2017]

Изследванията при деца, свирещи на музикални инструменти,особено на струнни и клавишни, показват подобрена координация на движенията, на фината моторика на ръцете. Това не е учудващо - при свиренето пръстите, а и цялата ръка, изпълняват множество движения, в т.ч. и много фини. Освен това, лявата и дясната ръка извършват едновременно абсолютно различни движения. Прилагат различна сила, едната ръка може да свири силно, другата тихо, в различно темпо и различен стил. Всичко това подобрява връзките между центровете на мозъка, които управляват движенията. Развива се пространственото мислене. [-Рта-шо1;опка-1-ЯесЬ]

Известният музикален преподавател Г.Г.Нейгауз казва,че изпълнението на музика „изисква на първо място умствена активност, съсредоточаване на целта, но също така и определени навици за постановка на такива цели, планиране и контрол за тяхното постигане, с формирани критерии за качество на резултатите".

По такъв начин, в процеса на свирене на музикален инструмент се развиват практически всички психически функции, особено в периода до 9-10 годишна възраст.

Музиката научава децата да са дисциплинирани, организирани, да работят в колектив, да бъдат отговорни.

Анатолий Зак, детски психолог и Лев Мадорский -преподавател в музикално училище, отбелязват: „Образован е този човек, в когото доминира човечният образ." Много внимание се отделя на умствено възпитание, на изграждане на връзките между моториката и командващите я центрове в централната нервна система. [2ак А, 2017]

З.Арфа- какво дава обучението на този инструмент

В тази статия ние искаме да започнем дискусия , която се отнася за струнен музикален инструмент арфа, за неговото състояние и перспективи, като един от по- малко известните за широката публика, инструменти.

До преди 10-15 години обучението на почти всички музикални инструменти започваше от ранна детска възраст. Но при арфата, като един сложен за усвояване музикален инструменти, обучението в училищата започваше от 11- 12 годишна възраст и то, ако са налице определени физически данни на обучаемия.. Причина за това беше , че в България до този момент инструментите бяха единствено концертни, характеризиращи се със своята големина и тегло.

Положителната промяна в последните години е, че в двете най-големи музикални училища в България се закупиха малки безпедални арфи. Това даде възможност обучението по арфа в музикалните училища професионално да започва от първи клас. Това е голям напредък, но все пак в цяла Европа обучението по арфа започва както при цигулката и пианото на 4-5 годишна възраст. За това е необходимо набавянето на малки 26-30- струнни безпедални арфи.

Канадски учени са изследвали промените в мозъчните реакции по време на музикално обучение при деца на възраст от четири да шест години и са открили, че при тези, които взимат уроци по музика, се забелязват значителни подобрения на IQ и по-добро развитие на редица специфични умения, като грамотност, визуална, вербална и математическа памет. Ранните музикални уроци могат да помогнат и като средство за облекчаване на стреса. Ненапразно отделяме вниманието на тези факти, свързани с общото развитие на детето. Навсякъде в източниците, свързани с проблематика по възпитаване на деца, лекуване с музика и други, се набляга на факта на ранното започване на обучение по музика. Не се говори за професионално насочване,а по принцип за положителното влияние на музиката върху развитието на всяко дете.

В тази връзка обръщаме внимание на това, че децата, които решават да свирят на някакъв инструмент в крехката възраст-5-6 години, не го решават в повечето случаи сами. Това решение обикновено е свързано с намеса на родителите. Тук е уместно да се насочи вниманието им към инструмента арфа. Тези, които харесват този инструмент обикновено идват от обучение с други инструменти. Годините, необходими на детето за усвояването на сложен инструмент като арфата, намаляват.

Известната френска арфистка Г. Ренье през 1946 година издава своята Школа за свирене на арфа, където пише, че при свиренето на арфа арфистът използва не само пръсти, но и китки, лакти, рамене и цялото си тяло. [Renie H, 1946].Това се потвърждава и от други автори [Erdeli K, 1967] ,към което следва да се добави, че движението на всички части на тялото са свързани между помежду си и зависят едно от друго.

Особено важна е зависимостта на звука и техниката от строежа на китката, широчина на дланта и разтягането и дължината на пръстите. При изпълнението е необходимо да има равен звук и в пасажите. От положението на корпуса на арфиста по отношение на плоскостта на струните в съвременната постановка на арфиста- това е резултат от дългото свирене на този инструмент. При лява и дясна ръка положението на корпуса е различно, макар , че през VIII-IX благодарение на малкия размер на инструмента, тяхното положение при едновременно свирене би могло да бъде еднакво. Колкото по- големи са ставали размерите на арфата, толкова повече постановката се е премествала към дясното рамо, ъгълът между плоскостта на струните и корпуса на арфиста е ставал по- малък [Pokrovskaia N, 2015].

4.Произход на арфата

Интересно е да се спомене факта, че съвременната оркестрова арфа и съвременната безпедална ( леверна) арфа, получават са развиват и усъвършенстват приблизително по едно и също време.

Триъгълната (келтска арфа е традиционна в Британия, Ирландия, Шотландия и Уелс. Тя е известна като "Teilen" в Британия; "Clairseah" в Ирландия;

"Clasach" в Шотландия rf'Telyn" в Уелс. В Ирландия и Шотландия това е инструмент, който е с метални струни и изисква много умения и дълга практика.

Ранната история на триъгълната арфа в Европа е спорна.

Устройството на ирландските и шотландските арфи може по принцип да се счита за едно и също. Характерна черта за тези инструменти са металните струни. На струните обикновено се свири с нокти,което създава звънлив блестящ звук.

В шотландските( келтските) арфи звуковата кутия е направена обикновено от върба с изработени отвори от задната страна. Гърбът на инструмента е затворен чрез панел от твърд материал. Звукоизвличането при този вид арфи е описано като изключително трудно. Благодарение на дълготрайния резонанс на струните при този инструмент, изпълнителят е трябвало да запушва тези от тях, които току що са били използвани. Това трябва да стане преди да се приведат в трептене следващите струни и при свирене в бързо темпо [Farmer H,1947]. Противно на конвенционалната съвременна практика, лявата ръка се е използвала за високия регистър, а дясната - за басовия регистър. Обучението на този вид арфи е започвало не по-късно от 7 годишна възраст. В началото на XIX век в Ирландия е била изобретена нова конструкция на арфа. Тази арфа има полутонови механизми (левери,ЬЕУЕЯ) . Като оркестрова педална арфа и изобретена от майстора на педални арфи Джон Еган. Тя е със същата форма като традиционните ирландски и шотландски арфи, но струните й са от натурален материал и резонаторният корпус е много по лек.

Връзката между съвременната педална и съвременната ирландска арфа е ясно различима Двата вида арфи претърпяват своето възраждане и възход през XIX век . Този процес започва от 1835 год ., когато Себастиан Ерар изобретява двойно действащия педален механизъм и така се получава съвремената педална арфа. По- късно тя има своето място в съвремените симфоничен и оперен оркестри , както и в джаза и съвремената музика . Ирландската арфа с придобитите си нововъведения ( lever -механизмите) чрез които основният тон се повишава с полутон , както и струните на които се свири, по начина на свирене много се доближава до съвремената педална арфа .

5.Разлики и особености в овладяването на инструмента.

Промяната на височината на тона при двата вида арфи е различна . Докато при педалната арфа алтерациите се извършват чрез механизма и краката на изпълнителя , което освобождава ръцете и вниманиетому, то при безпедалната (леверна) ирландска арфа това се извършва чрез повдигане на механизмите от лявата ръка по време на свирене . Това създава някои неудобства и затруднява изпълнението на произведения, които имат множество алтерации . Като цяло почти няма други разлики в начина на свирене на двата вида инструменти .Арфистът, който е привикнал с употребата на педали и свобода на ръцете при педалната арфа, се сблъсква с този проблем при безпедалната арфа , където докато свириш трябва да следиш точно кои тон в коя октава има алтерация . Това води до по -бавно темпо и ограничаването на възможностите за избор изпълнителя на материал . При безпедалната арфа механизма, които повишава тона, се намира на всяка струна и отговаря само и единствено за тази струна в дадената октава , докато при педалната арфа всеки педал отговаря за съответен тон във всички октави . Но въпреки тези затруднения, добре подготвеният класически арфист бързо и без особени трудности преодолява различията между двата инструмента .

Настройването при леверната безпедалната арфа е на 440 Hz , докато при педалната арфа може да варира от 440-444 Hz , когато това е необходимо .Броят струни при безпедалната арфа варира от 26-40 , което за инструменталист , свикнал да използва 46-47 струни, води до допълнително неудобство . Липсата на струни в басовата част и във високият регистър затруднява изпълнението на някои произведения .

Звучността при двата вида арфа е почти еднаква ,както и позицията зад инструмента и постановката на ръцете, което допълнителто спомага за бързото и лесно усвояване на даденият инструмент .

Връзката и сходството на двата инструмента дават възможност на музиканта да разшири своите виждания и възможности

Овладяването първо на безпедална леверна арфа спомага за усъвършенстване на техниката и преход към педална арфа. Това може да доведе до увеличаване на възможностите на музаканта и тяхното надграждане .

Изводи и заключение:

1.Да се изгради и внедри в музикално- педагогически процес обучението на деца-арфисти от по-ранна възраст.

2. Въвеждането на по- малки, по-леки и не толкова сложни инструменти (като безпедални арфи) способства за изграждането и усъвършенстване на техниката за свирене.

3. Безпедалните 26-30 - струнни арфи са по- леки и по- евтини, което е сериозно предимство при изграждане на системите за ранно обучение.

4.Свирейки от по-ранна възраст обучаемите могат спокойно да усвоят редица технически възможности: положение на ръцете, разпределение на тежестта на инструмента върху рамото, правилна стойка и други.

В заключение, по такъв начин вече навършвайки възрастта, когато може да продължи обучението си на педална арфа, музикантът ще е усвоил основните неща и обучението ще премине на по- високо ниво и с по- голяма ефективност. Така децата ще имат по-голяма сигурност , няма да има стрес от усвояване на педалите, защото вече ще е работено по техниката на ръцете и не се налага едновременното усвояване на техниката на ръцете и краката.

Използвана литература:

1. Chuppy B, Kak muzikata lazpitava, Nauchni trudove na Rusenskiya universitetq t. 49, ser. 6.2, 2010 .

2. Milcheva M, Muzikalni vazpriyatiya pri deca ot 3 do 10 godichna vazrast, Avtoreferatq Sofiski universitet, Sofiya, 2016.

3.M. Permyakova , Psihologiya razvitiya i pedagogicheskaya psihologia, 2013.

4. [Shkolite,2017]

5. [-F ina-Motorika_i_Rech/15830]

6. [A.Zak,2017]

7. Renie H, Methode comlete de Harpe-Vol., Paris, 1946

8. Erdeli K., Arfa v moei jizni, M, 1967, p. 206.

9. Pokrovskaya N, Ihrovoi apparat arfista I psihofizicheskie problem obuchewnie igre na arfe, 2015.

10. Farmer H. , A History of Music in Scotland, London, 1947, p. 280

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.