CC BY
10
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
БЕЗПЕДАЛНА АРФА И РАЗЛИКИТЕ И ПРИЛИКИТЕ СЪС СЪВРЕМЕНАТА ПЕДАЛНА АРФА
Симона Дукова
Национална музикална Академия „Панчо Владигеров"- София
HARP T HAT DO NOT HAVE PEDALS AND DIFFERENCES AND RELATIONS WITH THE MODERN PEDAL HARP
Simona Dukova National Academy of Music "Pancho Vladigerov"-Sofia
Abstract:
The article deals with: the similarities and differences between modern harps with pedals and harps that do not have pedals; the differences between two harps regarding changing the pitch; ways to achieve a pitch change; how the harpist deals with these challenges and what the new capabilities of both instruments are.
Key words: Celtic harp; triangular, pedal harp; sound effects; strings.
1.Въведение и исторически бележки.
Келтската арфа е триъгълна арфа, традиционна за Британия, Ирландия, Шотландия и Уелс. Тя е известена като " Telenn " в Британия, "clairseach" в Ирландия, "clarsach" в Шотландия и сред келтите и " telyn " в Уелс. В Ирландия и Шотландия представлява един инструмент, които е с метални струни и изисква много умения и дълга практика .Този инструмент е свързан с келтската култура и келтската управляваща класа. Появява се върху монетите и герба на Република Ирландия . [Armstrongq1904]
Ранната история на триъгълната арфа в Европа е спорна. Първият инструмент, свързан с арфовата традицията при галите е бил известен като " крут " ( cruit )[Bannerman 1991]. Тази дума може първоначално да е описвала различен струнен музикален инструмент , който е етмологично свързан с уелския " крут " ( crowd ) . Предполага се, че думата clarsach / clairseach (от clar / clar - корпус ) се отнася за триъгълната рамкова арфа , която е заместила " крута " . Три от четирите най-стари автентични арфи, които са оцелели, са от келтски произход: Арфата "Тринити Колидж " се съхранява в " Тринити Колидж " - Дъблин, а арфата на кралицата Мария и арфата " Ламънт " в Националния
музей на Шотландия, Единбург. Последните две са пример за малки арфи , направени са от габър, дърво, което не е разпространено в Шотландия. И трите са датирани приблизително към 15 век и може да са направени в Аргил в Западна Шотландия. Много "ирландски" арфи от по-късните периоди нямат ясен произход и могат да бъдат причислени към арфите от шотландски произход. [Chandwick, 2008] .
Норманско-уелският духовник и учен Джералд от Уелс ( 1146 - 1223), чийто трудове " Topographica НАегшса '' и " Ехр^пайо НЛегшса " са описание на Ирландия от англо-норманска гледна точка, възхвалява ирландската арфова музика, но добавя , че според мнозина шотландците вече са ги надминали в това умение[Тагтег,1947] . Предполага се , че Джералд никога не е посещавал Шотладия и неговите сравнения на арфата с цитрата и тимпана не са ясни и обективни .[О Вгс^ат,1998]
Ранните изображения на " с1агеаЛ " не са често срещани в шотландската иконография, но на гроба в Киелс, в Аргилшир, датираща от около 1500 г, се вижда изображение на " с1агеаЛ " с типичната за този инструмент голяма звукова кутия, украсена по келтски дизайн .
2.Характеристики и функция
Устройството на ирландските и шотландските арфи може по принцип да се счита за едно едно и също . Характерна черта за тези инструменти са металните струни . Исторически източници споменават различни видове материали за направата на струните за тези инструменти . Използвали са се материали като местинг и желязо . Някои учени също твърдят, че са използвали сребро и злато . Струните са били прикрепяни към масивна звукова кутия, която обикновено е била издълбавана от един единствен дънер, обикновено от върба, въпреки че се стещат и други видове дървесина , включително ела и топола . Тези арфи са имали силно извита колона и масивена шийка наричана още седло , обточени с масивни месингови ленти. На струните, обикновено се свири с ноктите, което създава звънлив , блестящ звук . Този тип арфа също е уникален сред едноредните триъгълни арфи, тъй като първите две струни, в средата на гамата, са настроени на една и съща честота .
3. Компоненти и семантичен анализ
В шотландски ( келтски ) език означенията на компонентите на арфата " скгеасЫ' са следните: "атЬаЛ " ( колона ), " cnagan " (щифтове), '' согг '' ( шийка или седло) , '' сот '' ( резонатор или звуковата кутия ) , '' 'Cruidhean пап teud ' ( предпазители ) . Върху шийката или седлото има месингова лента, която е закрепена от всяка страна, в тази лента са пробити отвори в които са поставени конусовидни медни щифтове за настройване . Високият край на шийката се свързва със звкуовата кутия посредством '' охлюв '' . Звуковата кутия обикновено е направена от едно парче върба, което има отвори отзад. Панел от по-твърд дървен материал внимателно се поставя, за да затвори гърба.
Cruidhean пап teud (предпазители ) обикновено са изработени от месинг и не позволяват металните струни да се нарязват дървото на звуковата кутия.
Звукоизвличането при този вид арфи е описано като изключително трудно. Благодарение на дълготраеният резонанс на струните при този инструмент , изпълнителят е трябвало да запушва струните , които току-що са били използвани , това е трябвало да стане преди да се приведат в трептене следващите и това докато се е свирело в бързо темпо . Противно на конвенционалната съвременна практика, лявата ръка се е използвала за високият регистър , а дясната за басовият регистър .Обучението на този инструмент е започвали с деца не по-късно от 7 годишна възраст. Най-добрите съвременни арфисти обаче доказаха, че може да бъде постигната високо професионално ниво дори обучението да започне в по-късна възраст.
4. Техника на свирене
В началото на XIX век, дори когато старата традиция на келтската арфа е изчезнала , в Ирландия е била изобретена нова арфа. Тя има найлонови струни и полутонови механизми като оркестрова педална арфа и е била изобретена от майсторът на педални арфи Джон Еган ( Дъблин ) [Lanier,1999]. Тазе арфа е със същата форма като традиционите Ирландски и шотландски арфи , но струните са от натурален материал и резонаторният корпус е много по- лек . През 1890 г подобна нова арфа е разработена и в Шотландия като част от галското културно възраждане.
Връката между съвремената педална и съвремената ирландска арфа е ясно различима ,Двата вида врфи претърпяват своето възраждане и своя възход през XIX век . Като начало служи 1835 год . , в която Себастиан Ерар изобретява двойно действащият педален механизъм и така се получава съвремената педална арфа , която има своето място в съвремените симфоничен и оперен оркестри , както и в джаза и съвремената музика при ирландската арфа с придобитете си нововъведения ( lever ) -механизмите чрез които основният тон се повишава с полутон , както и със струните на които се свири ,начина на свирене много се доближава до съвремената педална арфа .
Основната функционална разлика между двата вида арфи се състои в това, че промяната на височината на тона при двете арфи се постига по различен начин. Докато при педалната арфа алтерациите се извършват чрез механизма и краката на изпълнителя , което освобождава ръцете и вниманието на изпълнителя, то при безпедалната ирландска арфа това се извършва чрез повдигането на механизмите от лявата ръка по време на свирене . Този начин създава някои неудобства и затруднява изпълнението на произведения които имат множество алтерации . Като цяло почти няма разлика в начина на свирене на двата вида инструмента .Арфистът, които е привикнал с употребата на педали и свободата на ръцете при педалната арфа се сблъсква с проблем при пезпедалната арфа , където докато свириш ,трябва да следиш точно кои тон в коя октава има алтерация . Това води до по -бавно темпо и ограничаването на възможностите за избор на материал . При безпедалната арфа механизмът които повишава тона се намира на всяка струна и отговаря само и единствено за тази струна в дадената октава , докато при педалната арфа всеки педал отговаря за съответният тон във всички октави .Но въпреки всики затркднения добре прдготвкният класически арфист бързо и без особени трудности преодплява различията междк двата инстркмента
Настройването при безпедалната арфа е на 440 Hz , докато при педалната арфа може да варира от 440-444 Hz .когато това е необходимо
Броя струни при безпедалната арфаф варира от 26 до 40 , което за инструменталист, свикнал дв използва 46 до 47 струни води до допълнително неудобство . Липсата на струни в басовата част и във високият регистър затруднява изпълнението на някои произведения .
5. Изводи и заключение
Звучността при двата вида арфа е почти еднаква ,както и позицията зад инструмента и постановката на ръцете, което допълнителто спомага за бързото и лесно усвояване на даденият инструмент .
Връзката и сходството на двата инструмента дават възможност на музиканта да разшири своите виждания и възможности . Овладяването на безпедалната арфа спомага за израстването при педалната арфа . Това може да доведе до усъвършенстването на възможностите му и тяхното надграждане .
Използвана литература : Armstrong, Robert Bruce (1904). The Irish and The Highland Harps. Edinburgh: David Douglas. ABannerman, John. 'The Clarsach and the Clarsair' in Scottish Studies, vol. 30 no. 3, 1991. ACathcart, Cynthia. 'Silver Report: Precious Metal Strings on the Wire-Strung Harp' in Folk Harp Journal no. 143, Summer 2009,
AChadwick, Simon. 'The early Irish harp' in Early Music, vol 36 no.4, November 2008, pp. 521— 532
-^Farmer, Henry George (1947). A History of Music in Scotland. London, 1947 p. 280 AHeymann, Ann and Heymann, Charlie. 'Clairseach: the lore of the Irish harp' in Eire-Ireland XXVI no.3, Fall 1991
ALanier, Sara C.. '"It is new-strung and shan't be heard"': nationalism and memory in the Irish harp tradition' in British Journal of Ethnomusicology, Vol. 8, 1999 A0 Brogain, Seamas, The Irish Harp Emblem. Dublin: Wolfhound Press, 1998; ARoslyn Rensch (1989). Harps and Harpists. Indiana University Press, 1989 pp. 125-127. ARimmer, Joan. 'The morphology of the Irish harp' in Galpin Society Journal, No. 17, 1964
