CC BY
22
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
ЗВУКОИЗВЛИЧАНЕТО КАТО ЧАСТ ОТ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО АРФА
СИМОНА ДУКОВА
НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ „ПРОФ. ПАЧНО ВЛАДИГЕРОВ" СОФИЯ
Abstract:
The article deals with the importance of working on the sound as one of the basic instrumental standard of axcellence. Says about principles of sound production of the first finger"against itself'with the return to the original position.The author says about the Russian and French harp basic discipline of the sound.Gives some practice and advices for better sound and good articulation.
Key worlds: harp,sound,V. Dulova, practice,articulation
Един от основните компоненти при свиренето на арфа се явява красотата на звука. Прието e да се счита ,че за това е достатъчно да имаш добри ръце за арфа. Оттук следва ,че качеството на звука е вродено. Естествено, много зависи от физиологията на ръцете, прекалено дълги тънки пръсти със слабо развити възглавнички, огъващи се фаланги не помагат при силата и красотата за извличане на звука. Също така и късите месести пръсти, които не могат достатъчно свободно да се прибират „в длан" също не допринасят за силата и красотата на звучане. Въпреки всичко ,дори с такива физически показатели, може да се достигне до добър и чист звук, като се следват определени условия.
Важно значение в красотата и чистота на звука играе артикулацията на пръстите „в длан". Също така и движението от китка, което дава пеещо звучене, особено при свирене на акорди. Препоръчва се двете движения да се покажат на ученика още от първия урок ,за да се изградят необходимите навици.
Според руската школа поради това ,че втори пръст е най- устойчив, удобен и по неговото положение се определя правилната постановка на ръката, то следва да се започне обучението с него. Припомняме ,че при френската школа обучението започва от трети пръст, който се явява един от най- трудните за овладяване пръст.
Втори пръст захваща струната с една трета от възглавничката обърната към изпълнителя, трябва да се следи за това първата фаланга да не се огъва и пръста да бъде полукръгъл.
Звукоизвличането произлиза от движението на пръста към дланта. Нужно е , поставяйки пръста на струната, със силно движение да върнем пръста към дланта. Този начин на звукоизвличане се използва за втори,трети и четвърти пръсти.
Най- сложната и неудобна позиция за извличане на звука се явава на първи пръст. Той играе в противоположна посока" от себе си" . Правият първи пръст трябва да направи не голямо движение „от себе си", бързо да завърши елипсовидно движение и да се върне
в изходно положение. Във Френската школа се използва движението на първи пръст
„от себе си" и след това веднага се захлупва над втората фаланга на втори пръст и възможно най- бързо се върща в първоначално положение. Така например К. Салседо е използвал този метод.
Според В. Дулова"... от моя гледна точка това води първо- към излишно движение, което води до неудобство при свиренето на виртуозни пасажи и второ- при свирене „от себе си"от сгънатият пръст се получава сух и рязък звук.
Според мен и двете школи ( руската и френската) са прави по повод звукоизвличането. В зависимост от дижението, сложността и расположението на пасажа върху струните трябва да се използва тази техника на звукоизвличане, която е най- удобна в дадената ситуация. Така например, в низходящ гамовиден пасаж руската постановка за звукоизвличане, която изисква връщането на палеца с елипсовидно движение в изходна позиция, може да доведе до схващане, напрягане и скованост при бързите пасажи. В нискодяща позиция естествено положение на ръката (въпреки всичко зависи от физиология на арфиста) е палеца да „захлупва" втори пръст, с което се освобождава китката, палецът е по-близко до следващата струна, която необходимо да се изсвири. Това води до една освободеност, няма напрежение и стягане в китката, постига се по-бърза техника и звука може да се контролира по-добре. Докато във възходяща посока при гамовидни или други пасажи по- удобна е руската школа. В този случай изсвирвайки първия пръст, той естественно се връща на своята първоначална позиция, което води до съвсем леки корекции на пръста във възходяща посока. По този начин ръката се освобождава от напрежение и движението става много по естественно.
Много от преподавателите от едната или от другата школа не виждат предимствата на съчетаването на двете школи в зависимост от всички фактори при изпълнението на арфа. Така например, промяна на звукоизвличането от едната школа към другата само в бързо темпо може да доведе до сериозни увреждания на ръцете и психиката на изпълнителя. Много от преподавателите не се съобразяват с физиологията на дадения ученик и налагат своето виждане и начин на звукоизвличане без да се съобразяват с всеки индивидуален случай.
Тъй като артикулацията се явява един от най- важните елементи в арфовото изпълнителско изкуство според мен трябва да се отделя особено внимание на този елемент. Освен чрез непрекъснато контролиране на звука от ученика това може да се постигне с няколко прости упражнения. Тези упражнения спомагат за силата на артикулация „в длан" и възможността всички пръсти да се движат както заедно така и в различни комбинации или по отделно.
Първото упражнение е бързо и силно събиране на всички пръсти в длан със натиск вече в дланта. Това може да се прави във всеки момент от деня. Това упражнение е важно да се следи в началото при събиране на пръстите „В длан", да се чува звук. Това означава, че упражнението се изпънява точно. В последствие от това упражнение в началото могат да бъдат лека мускулна треска на предмишничните мускули. Това упражнение може да се използва (вече при по-възрастни ученици) като начин за разсвирване при малко време за разсвирване или при невъзможността за такова. Загрява мускулната тъкан и мускулите са готови за по-голямо натоварване.
Второто упражнение е събиране да дланите една към друга, първи и трети пръст се разминават помежду си с бързо движение и се притискат силно към дланта. В единия случай левия палец е пред десния, отново се събират ръцете, после левия е над десния отново с бързо движение и пак се връщат в исходна позиция. Това се повтаря в комбинации втори- четвърти пръсти; трети-пети; перви - пети; първи - четвърти; първи - трети, първи -втори., втори - пети, втори - трети и т.н. Това упражнение спомага за добра артикулация и самостоятелност на всеки един пръст.
Упражненията ,както и постоянното следене от страна на ученика за възпроизведения звук са от особена важност.Звукоизвличането и красотата на звука отделят истинското арфово изпълнение от просто изсвирените на ноти.Арфата като инструмент има едно силно преимущество и това е красотата на звука,който е немислим без правилното звукоизвличане.
Литература:
1. М. Христова, Методика на обучението по арфа, Музика, София, 1991.
2. В. Дулова, Исскуство игры на арфе, Всесоюзное издательство „Советский композитор", Москва, 1975г., 185
