CC BY
41
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том L, Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ПРАВИЛА НА ПОСТАНОВКАТА ПРИ ОБУЧЕНИЕТО ПО
АКОРДЕОН Диана Станчева Пловдивски университет „П. Хилендарски"
RULES OF STAGING IN ACCORDION EDUCATION Diana Stancheva Plovdiv University "P. Hilendarski"
Abstract: The need of a more precise and consistent formulation of the rules of staging and their more complete and systematic presentation in the accordion methodology literature has been proved. The rules, which according to the author are of substantial importance for the effective development of the performance technique of the accordionist have been presented. They have been formulated on that part of the instructions in Bulgarian methodology literature, which the author finds appropriate, and also on personal observations of foreign accordion performances and personal experience in education and performance. Their practical applicability is implemented in a system of training, resulting in playing without constantly looking at the keys. The development of relevant educational technology is an issue that has yet to be resolved in Bulgarian methodology of teaching the accordion. In foreign pedagogical practice, this issue is overcome, but there is no information for those technologies to be presented in the theoretical methodological literature up to now.
Доказан факт в методиката на обучението по всеки инструмент е, че правилната постановка е първото условие за успешного развитие на инструменталиста. Тя е предпоставка от първостепенно значение за развитието на изпълнителската му техника -основното средство за художествено-музикалния изказ.
В процеса на развитие на инструменталното изпълнителско изкуство и съответно -методиката на обучение по всеки инструмент, разбирането за „правилно" и „неправилно" по отношение на постановката търпи множество промени.
Могат да бъдат посочени редица доказателства за този факт. Пабло Казалс (1876 -1973), един от най-големите виолончелисти на 20 век, разказва как в края на 19-ти век, предвид тогавашния начин на свирене, неговият учител го съветвал, когато се упражнява, да пришива за предното копче на сакото си ръкава, в областта на лакътя, за да свикне да не повдига лакътя по време на изпълнение. През своята история клавирната постановка също е преминала през изисквания, свързани с характерни за времето си прийоми на свирене (напр. съчетание на легатност с почти неподвижна китка), погубили немалко изпълнителски дарования - достатъчно е да се спомене Шуман. Според обичайната практика за свирене в седнало положение на акордеонистите през 50-те и 60-те години коленете са долепени, дясната клавиатура е изместена вдясно от торса, а дясната ръка - пречупена в китката (последствията върху ставата при подобна постановка едва ли се нуждаят от коментар).
Резултатите от проучването на акордеонната методическа литература - теоретична и
учебни пособия, тип „школа по акордеон" сочат, че у нас все още няма единно мнение за правилната постановка. Освен, че описанието й е непълно, често е и неясно. Наблюдават се неуточнени детайли, съществуват диаметрално противоположни указания в различните източници, дори се откриват противоречия в постановъчните изисквания, представени от един и същ автор в един и същ източник. Въпросните недостатъци в методическата литература намират израз и в практиката - наблюдават се масово при сценичните изяви на обучаемите у нас, със съответното отражение върху художествения резултат.
Тези обстоятелства обосновават необходимостта от по-точна, непротиворечива формулировка, по-пълно и систематизирано представяне на правилата на акордеонната постановка, което е и целта на настоящото изложение.
Ще бъдат представени онези постановъчни изисквания, които, според автора, са от съществено значение за качественото и ефективно развитие на изпълнителската техника на акордеониста. Формулирани са въз основа:
- на онази част от указанията в нашата методическа литература, които авторът счита за целесъобразни,
- на лични наблюдения на стотици акордеонни изпълнения от трите водещи акордеонни сили през последните 30 г. - Сърбия, Франция, Русия и
- на личен педагогически и изпълнителски опит.
Преди да бъдат представени постановъчните изисквания ще да бъде направено уточнението, че те се отнасят за постановката на акордеониста при изпълнение в седнало положение, при което се реализира обучението и основната част от сценичните изпълнения на обучаемите.
Постановъчните изисквания се поставят още в първия урок, когато започва и работата за развитие изпълнителската, в частност - пръстовата техника. Корекции по отношение на постановката са възможни на всеки етап, независимо от възрастта на обучаемия, при съответните желание от негова страна и взискателност от страна на педагога.
Постановъчни правила
1. Изпълнителят седи в предната половина на площта за сядане на стола така, че торсът да е леко наклонен напред.
2. Левият крак е стъпил стабилно и е сгънат в коляното под прав ъгъл така, че бедрото да заема хоризонтално положение.
3. Десният корпус на акордеона е поставен върху лявото бедро така, че да стои прав, перпендикулярно на бедрото, а ребрата на меха долу да остават свободни.
4. Десният крак е стъпил малко по-напред и е раздалечен от левия, чрез изнасяне вдясно от него.
5. Долният ъгъл на дясната клавиатура опира във вътрешната част на бедрото на десния крак, с цел да се попречи на изплъзването й надясно при движението на меха в посока „затваряне".
6. Тялото на изпълнителя е наклонено малко напред и доближено към инструмента така, че да изпълва леката вътрешна извивка на десния корпус.
7. Левият презраменен ремък е регулиран спрямо десния така, че да е с 12-15 см. по-къс, а общо двата да осигурят плътно прикрепяне на инструмента, без да остава разстояние между него и тялото, но и без прекалено пристягане. В зависимост от физическата конструкция на торса при конкретния изпълнител, за постигане на по-голяма стабилност, могат да се поставят напречно отзад и допълнително укрепващи каишки.
8. Дясната ръка е поставена върху клавиатурата така, че:
- китката да е на една линия с лакътя, да не се пречупва,
- лакътят да е повдигнат, да не сочи надолу, да не се опира в торса;
- формата на пръстите да е леко закръглена - в същото положение, което пръстите заемат, когато ръката свободно, без напрежение виси отпусната надолу до тялото,
- разположението на пръстите да е върху външната част на клавишите (а не навътре в клавиатурата, където се натискат с по-голямо усилие) така, че по-късите 1-ви и 5-ти пръст да са в началото на клавишите, а останалите - малко по-навътре,
- контактът на пръстите с клавишите да е следния: първият пръст допира с горната си фаланга странично, а другите пръсти - с върховете, без да се пречупват в горната фаланга или да се изправят при натискане клавишите.
9. Ремъкът на басовия гриф е регулиран така, че да обезпечи добър контакт на лявата ръка със страничната дъска - без да има видимо разстояние, но и без да се ограничава възможността за плъзгащо вертикално преместване на ръката.
10. Лявата ръка е поставена под басовия ремък така, че:
- онази част от дланта, която се сгъва заедно с пръстите да е свободна - пръстите (от 2-ри до 5-ти), леко закръглени, спокойно да достигат с върховете си всички редове басови копчета, да не се пречупват или изправят при натискане,
- другата част на дланта (заедно с първия пръст) да има добра опора със страничната дъска, като ремъкът да не я притиска на това място, а малко по-нататък - върху китката;
- левият лакът да не се повдига, да сочи винаги надолу; ръката да се разгъва и сгъва предимно в лакътя, а не в рамото, като предмишницата свободно стои в близост до тялото;
- лявото рамо да e отпуснато, да не се повдига; мускулите на шията и раменете да не се напрягат; тялото да не се изпъва така, че раменете да поемат тежестта на инструмента, вместо левият крак.
Извод и заключение
При спазване на представените изисквания визуалния контакт на изпълнителя с дясната клавиатура е ограничен. Признак е за правилна постановка и е характерна отлика на школуваните изпълнители. Предполага съответната система на обучение, в резултат на която акордеонистът да може да свири, без постоянно да гледа клавишите. Тъй като нашата методика не предлага такава система, част от описаните горе постановъчни изисквания не се спазват на практика у нас. Този факт обосновава необходимостта от разработването на такава система от педагогически технологии - проблем, който предстои да намери адекватно решение в методиката на обучението по акордеон. Наблюдението на сценичните изяви на водещите акордеонни школи води до извода, че в чуждата педагогическа практика този проблем е решен, но няма сведения тези технологии да са представени в теоретичната методическа литература до момента.
Литература
Аврамов, Б., Гълъбов, Г., Лук, Х. (1985). Школа за акордеон. София, Музика.
Баева М., Панайотова, Л., Радоев, Х. и др. (1967). Обучението по акордеон в детските музикални школи. Методическо ръководство. София, Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши.
Гълъбов, Г. (1990). Методика на обучението по акордеон. София, Музика.
Маринов, П. (1996). Очерци за обучението по акордеон. Пловдив, АМТИ.
Наумов, Г. (1962). Аз уча акордеон. Школа самоучител. София, Наука и изкуство.
Панайотов, Л. (1964). Курс по акордеон за студентите вучителските институти (методични бележки). София, Министерство на просветата съвместно със СП „Всестранни услуги" - СГНС отдел „Задочни курсове".
Панайотов, Л. (1981). Методически очерк на обучението по акордеон. София, Комплексни услуги.
Потеров, Р. (1995). Методика на обучението по акордеон. Благоевград, ЮЗУ „Н. Рилски".
Радоев, Х., Атанасов, Ат. (1972). Начална школа за акордеон. София, Наука и изкуство.
