CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУЬ Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVI.,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
съвременно третиране на музикалния фолклор в инструменталните пиеси за народни инструменти
СЪС СЪПРОВОД НА ПИАНО ОТ НИКОЛАЙ СТОЙКОВ
Юлияна Мирчева - АМТИИ - Пловдив Антония Мирчева - НУМТИ „Добрин Петков" - Пловдив
Р е з ю м е
Фолклорът има много дълбоки Пластове, в които е закодирано народното богатство и съзнание, в цялата си своя първична красота. Цели школи и течения в нашето многовековно изкуство са черпели от него. Творчеството на Николай Стойков е характерно с яснота и конструктивна мисъл, релефна образност и оригинално третиране на българския фолклор.
Извеждането на народния инструмент на нивото на академично обучение, създаването на съответна художествена литература - това са основите, които се полагат за развитието на фолклорното обучение у нас за първи път от композитора Николай Стойков.
Ще си позволим да започнем с размислите на композитора Николай Стойков за същността на думата „фолклор".
„Всеки навлиза упорито в нея, с течение на годините я осмисля по своему, търси в нея опора и доказателства, отрича я и се бори за нея. Това е задължителната позиция на твореца в съвременния свят, сега и през вековете.
Фолклорът има много дълбоки пластове, в които е закодирано народното богатство и съзнание в цялата си своя първична красота и то много удачно и творчески се свърза със съвременността и с музиката на народа. И може би това, което дава българската народна песен и мелодия, е един остров, на който трябва да се стъпи здраво, за да остане нещо."
Николай Стойков активно твори в областта на камерната и хорова музика.
Ясната и конструктивна мисъл, релефна образност, жизненост и оригинално третиране на българския фолклор - това са отличителните белези на неговата музика.
В много от произведенията си композиторът полага основите на камерното музициране на народния инструмент и гласа. В тях е залегнал основният принцип - гласа и инструмента да бъдат третирани пълноценно, със своите специфични особености, включени в изискваният на камерния жанр. Нужно е било пълно и точно съобразяване с фолклорната диалектика при боравене с автентичен материал, с характерните особености на изразителните възможности на гласа и различните инструменти, ладотоналния език, полифоничността, тембровото разнообразие, както и въвеждането на нови изразни средства. И в основни линии това, което ще се създаде от композитора, да бъде близко до душевността на народния изпълнител, а не да завиши елемента на академичност и абстрактност. По този начин се създава музика, близка до нуждите и стойността на художествената и инструктивна литература.
Сборникът с песни за народни инструменти със съпровод на пиано е издаден през 1974 година. Тогава за първи път композиторите Николай Стойков и Асен Диамандиев въвеждат класическия съпровод при народните инструменти. Пиесите от този сборник са изградени
върху автентичен материал от различны фолклорни области, върху оригинални мелодии с виртуозна фактура, с богата и сложна орнаментика. Тези високи музикални качества на фолклора са били отправна точка при създаването на съпровода. Сложен хармоничен език, оригинални темброви нюанси между инструменти и пиано, усложнена метрична и ритмична пулсация - всичко това доближава клавирната партия до фактурата на оригинална клавирна творба.
Първата пиеса в сборника е „Песен" за кавал върху мелодия от с. Драгомирово. Това е една силно орнаментирана, безмензурна песен. Характерът и звученето й изисква клавирния съпровод да е предимно акордов и условно казано рамкиран, за да се запази кадифения звук, присъщ на кавала и да допринесе да се постигне тази протяжност, пластичност и гъвкавост на свободно леещата се мелодия.
Независимо от динамичните указания в клавирната партия - "Т" и "ВТ", съпровода трябва умело да допълва и да се обедини в една обща звучност с кавала, а не да го заглушава. Акордите се възприемат цветово, като различни по тембър, регистър и нюанс звучащи петна и по тях се понася протяжната песен.
Съвсем различно е изграден съпроводът във втората пиеса „Дайчово хоро" - също за кавал. Неговата функция е чрез пълно остинатно движение с акорди в дясна ръка и шестнадесетинови последования в лява ръка да подчертава строгата ритмична пулсация и типичното хорово движение.
Пиесата се състои от четири дяла - колена, които са съвсем различни по отношение на осъществяването на този поддържащ ритъм. В първото коляно се излага темата върху непрекъснато пулсиращия ритъм в клавирната партия. Докато във второто коляно липсващото първо време разчупва метриката. Това изисква верен усет и здраво ритмично чувство у пианиста. Бравурността, изобилието на скокове в пианото предполага високо пианистично майсторство от съпровождащия. Звукоизвличането изисква голямо внимание и разположението на клавирната партия, октава по-ниско от тази, в която свири кавала, цели едновременно да разграничи мелодията от съпровода и същевременно да ги обедини в една обща звукова картина.
В „Песен" за гайда възниква проблема за абсолютного съобразяване на пианиста с ограничения динамичен диапазон на гайдата. Затова съпроводът е изнесен във висок регистър. Импровизационната същност на пиесата изисква активно следене на солиста, с особено внимание при явяването на тематичните ядра в пианото. Това предполага задълбочено вслушване в солиращата партия и максимално точно възпроизвеждане на тематичния материал и звукоизвличането, характерно за народния инструмент. Сложното изкуство да интерпретираш протяжна песен изисква и двамата изпълнители да могат да пресъздадат сложната орнаментика, богатия ритмичен рисунък и да имат голяма способност съвместно да импровизират.
В „Ръченица" - за гайда, на пианото е поверена важна роля в създаването на пълна фолклорна картина. Подчертаването на битоналността при изложението на тематичния материал, непрекъснато поддържане на непроменящата се пулсация, както и постигането на моторния характер на ръченицата е особено важна задача.
Съвременното виждане на автора е немислимо за претворяване без активното взаимодействие, единомислие и дълбоко изживяване на народното творение от двамата изпълнители.
В пиесата „На пояс" виждаме нов начин на изграждане - една мелодия върху акордово - хомофонен акомпанимент, при който предаването на характерния ритъм и тежката стъпка не биха звучали истинно, достоверно, без удачното изпълнение на клъстери "В" на необичайното слабо време.
Новаторски похват при прехармонизиране на мелодията чрез различни имитации откриваме в „Родопска песен" за тамбура, върху народната песен „Дуйни ми, дуйне, бели 310
ветре".
А в „Смесено хоро" за първи път забелязваме, че в един от дяловете ритмичната пулсация е нарушена чрез паузи и тогава поддържането на характерния за неравноделния такт ритъм се осъществява само от солиращия инструмент. Това не нарушава цялостния звуков облик, но представя съвременното виждане в постигането на една типична пулсация.
В следващото „криво хоро" идеята да се разчупи ритъма е осъществена по съвсем различен, но оригинален начин - чрез акценти на слабо време, характерни за кривото хоро. Пречупени през призмата на богата творческа мисъл, нашият колоритен ритъм придобива новаторска окраска в тези две произведения.
В „Песен" за гъдулка хомофонно звучащия съпровод е осъществен чрез лежащи тонове през октави. Преобладаването на мелодичното над хармоничното, сливането на хоризонтал с вертикал - това е съвременното звучене на авторската песен. Липсата на тактови черти създава затруднения у съпровождащия да намери най-точните багри и нюанси, както и да диша заедно със солиста, да успява да съпреживява мелодията и да постигне протяжния характер и звучене на безмензурната песен.
В последното „Лудогорско право хоро" Николай Стойков ни показва огромното разнообразие и богатство на народните творения. Това хоро е различно от Пазарджишкото криво хоро. Съпоставянето на различни регистри, силно ритмизиран съпровод - това са все нови елементи в музикалното мислене на композитора, близки до тези, които откриваме у народния творец.
Фолклорните похвати, пренесени в артистичната музика, говорят за едно съвременно композиционно мислене със съвременни композиционни средства.
Новото в този сборник с пиеси е, че те излизат от рамките на традиционната звучност на народните състави. Тембровите и акордови съчетания, полифоничното гласоводене на основата на ладовите особености на автентичния материал, съчетани с един по-осъвременен вкус, характерен за автора, са отправна точка при култивирането на инструменталните сръчности и обогатяването на душевността на изпълнителите и слушателите.
Извеждането на народния инструмент на нивото на академично обучение, създаването на съответна художествена и инструктивна литература - това са основите, които се полагат цялостно за развитието на фолклорното обучение у нас за първи път от композитора Николай Стойков.
Използвана литература
Гюлева Валентина. Фактурата в клавирните творби на Николай Стойков, Муз. хоризонти, 2000г., бр. 4, стр. 33-39
Алексиева Ю. Поглед към трима автори (Николай Стойков, Евгени Чешмеджиев и Стефан Икономов), Българска музика, 1978г., бр.2, стр. 5-10
Манолов Илия. Към проблема музикален фолклор и съвременност, Българска музика, 1976г., т.8, стр. 37-39
