CC BY
24
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XV, 2013 г. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 25-26 X 2012 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XV, ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 25-26 oktober 2012.
КАМЕРНАТА ФОРМАЦИЯ КЛАВИРНО ДУО -НАЧИН ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗРАСТВАНЕ НА ВСЕКИ
ИЗПЪЛНИТЕЛ
Юлияна Мирчева - АМТИИ - Пловдив Антония Мирчева - НУМТИ „Д. Петков" - Пловдив
Р е з ю м е
Участието в състав клавирно дуо се отчита като високоефективна дейност, обезпечаваща процес на усъвършенстване. Това дава естествения стимул - желание да се създаде ново, жизненодействащо ядро, което функционирайки успешно, да бъде възможност за изява и на двамата изпълнители, разкривайки в пълна величина инструменталните им музикантски достижения. Усъвършенстването на точно определени качества, които не са толкова активно действащи при соловото изпълнение, а при ансамбловото са водещи е една от най-значимите цели при колективното изпълнение.
При камерното музициране всички компоненти на музикалната изразност, както и формите на изява търпят известна корекция и изискват нова предварително обмислена дозировка, която се определя от общата позиция и отношението към проблематиката в произведенията. При този вид камерни изпълнения интерпретаторите търсят колорита, многоплановостта, външният ефект на еднородната специфична звучност, създадена от симбиозата между двамата изпълнители.
Свиренето в клавирно дуо се отчита като високоефективна дейност, обезпечаваща процес на усъвършенстване. Това е така, защото съществува естествения стимул -желание да се създаде ново, жизненодействащо ядро, което функционирайки успешно, да бъде възможност за изява и на двамата ансамблисти, разкривайки в пълна величина инструменталните им музикантски достижения.
При клавирното дуо съществува уникалната възможност творческия импулс, зародил се у единия пианист, веднага да се подхване и да намери убедително продължение у другия в художествената интерпретация. Това несъмнено води до развитието на способност за непосредствено, мигновено възприятие и адекватна реакция на базата на емоционалното въздействие и абсолютната мисловна концентрация.
Приемането на чуждата идея и импулс и провеждането им в тяхната завършеност и многостранност, съвсем не предизвиква скованост и ограничение на проявленията на творческата инициатива и индивидуалността на всеки от пианистите, напротив - разгръща ги.
Съчетанието на творческата инициатива със строг слухов контрол на всички използваеми богатства и разнообразни ресурси на пианото, едновременно с икономичната сдържаност и предпазливост в техните промени, ритмична устойчивост и стабилност, както и наличие на необходимата чувствителност, деликатност и внимание към всички намерения
на партньора - всичко това осигурява една сигурна онова за позитивно развитие.Това е и предпоставка за туширането и изглаждането на принципни различия между партньорите.
Пианистите обезателно трябва да бъдат на приблизително еднакво професионално ниво, както и да притежават сходен музикално-естетически вкус, оказващ решаваща роля при избора на репертоар, работния период и сценичната изява.
Клавирното дуо е специфичен камерен състав, който има огромно възпитателно значение, като създава необходимите условия за инструментално израстване и просперитет на участниците в него. Чрез дейността си в него, у участниците се гради чувство за ансамбъл, звуков баланс, навици за съпричастност, съпреживяване, съобразяване с партньора и трайно чувство за отговорност.
От една страна този начин на музициране доразвива индивидуалните, чисто инструментално-технически сръчности и умения и наред с това музикантската интуиция и професионално отношение към музиката.
Усъвършенстването на точно определени качества, които не са толкова активно действащи при соловото изпълнение, а при ансамбловото са водещи, е една от най-значимите цели на колективното изпълнение, с оглед улеснението при решаване на възникващите пианистични проблеми. При този вид камерно музициране това е гарантирано, тъй като осезаемо присъства елемента състезателност и свързаната с него амбиция у свирещите да бъдат на максимално за възможностите си пианистично ниво. Всеки един от ансамблистите притежава необходимите качества, които при съвместното свирене, в обстановка на непрекъсната надпревара да докажат способностите си, се усъвършенстват. Това води до процес на създаване и развиване на способност за реална самооценка и повишена критичност към собствените постижения.
От друга страна - да обогатява общата музикална култура на пианистите. Огромната по обем, разнообразна по жанрове и форми музикална литература за клавирно дуо дава възможност на изпълнителите да разнообразяват своя репертоар. Освен оригинални творби за клавирно дуо съществуват множество транскрипции на световни симфонични, оперни и камерни образци.
Особеното място, което отрежда музикалната практика на тази композиционна форма - транскрипцията, е тясно свързано с клавирната музика въобще и в частност с клавирното дуо и дава основание да се поставят неговите истински художествени изяви редом с тези на оригиналите.
В много отношения по начина на транскрибиране преработките се доближават повече до оркестровата, отколкото до клавирната фактура, като по този начин се повишава възможността да се обхванат мащабите, звуковия образ, многоплановостта, раздвижеността при гласоводенето, характерна за разнородния инструментален състав-оркестъра. Посредством тази музика, представена с различна звукова характеристика и вместена в други инструментални рамки, у изпълнителите се формира и развива асоциативното мислене, така необходимо за разгръщането на творческото въображение.
Свирейки на две пиана крупна симфонична творба, те се стремят да не се отклоняват от основния конструктивен, мелодико-хармоничен план на оригинала, като запазват изцяло духа на изпълняваната музикална творба. При тази изява те осъществяват неволен синтез на клавирно и оркестрово мислене, съобразено с универсалните възможности на еднотипния ансамбъл, като същевременно надхвърлят и обогатяват създадените вече представи за необхванатите изразни възможности на клавирната музика.
Определянето на клавирните партии и функциите на всеки един от партньорите в ансамбъла, пряко отразява начина, по който протича тяхното взаимодействие. Много често фактурата е разпределена по начин, при който двете пиана функционират като солист и оркестър. В тези случаи първият пианист носи по-голямата отговорност. Като всеки доказан професионалист той трябва да владее до съвършенство майсторството на легатното
145
моделиране на мелодичните линии и да намира подходящия начин на звукоизвличане.
Съвсем не е омаловажена втората партия. Чрез нея многообразните форми и начини на изказ, на движение и изложение обуславят характера на настроението на главната мисъл и художсетвено-образните й качества придобиват необходимата изразителност. Пълноценна е изявата, когато е осъществена в условията на пълно взаимодействие между двете партниращи страни. Само така може пълнокръвно да се представи цялостната структурно-композиционна форма. В тези случаи елементът състезателност отстъпва на заден план, като доминира общия стремеж към максимално качествено цялостно изпълнение, към взаимно допълване и единодействие. Всичко това се явява естествен неволен, нецеленасочен стимул за самоусъвършенстване и у двамата изпълнители. Единствената им задача в случая се явява поднасянето на една ярка, високо-художествена изява, в която влияейки се един от друг, полагат необходимите допълнителни усилия и труд, за да разгърнат заложбите си, по пътя на вникването, осмислянето и разбирането на музиката. Индивидуалното присъствие и същевременно единството в неделимото цяло - дуото е най-трудно разрешимия ансамблов проблем.
При камерното музициране всички компоненти на музикалната изразност, както и формите на изява търпят известна корекция и изискват нова, предварително обмислена дозировка, която се определя от общата позиция и отношението към проблематиката в конкретно произведение. Всеки един от участниците в дуото има свой, субективен възглед, ръководейки се от собствените си представи за музиката, от индивидуалното си отношение към инструмента и сформиран вече специфичен изпълнителски стил.
В процеса на съвместна работа се коригират, разширяват и обогатяват субективните представи за музиката въобще и конкретните разучавани произведения. Влияейки положително един на друг, свирещите качествено променят отношението си към музикално-изразните средства, към отделните компоненти на фактурата, повишават и развиват музикантските си и интелектуални качества. Според проф. Константин Ганев в камерния ансамбъл свирещите напълно се освобождават от тиранията на показната виртуозност. У тях еволюират волевоизпълнителските решения, подчинени на колективното мислене. Разгръщат се полимерни възможности за разкриване на звуковите тайни на пианото и мисловните стойности на творбата. Усвояват се начини за предварително колективно програмиране на външната нагласа към достоверност на авторовата идея с оглед цялостното й, всеобхватно, а не частично пресъздаване.
Особено внимание изисква решението на сложния проблем на звукоизвличането при интерпретацията на различните творби. Ще подкрепя твърдението с думите на Нейгауз „Работата върху звука е най-трудна, тъй като е тясно свързана със слуховите и душевни качества". Тази чувствителна страна на музикалното изпълнение насочва пианистите към съзнателно сближаване на отношението на асамблистите към проблемите на клавирната техника и начините на решението им, както и уточняване на прийомите за намиране на подходящия, качествен звук. Този процес на относително припокриване на критериите, повишаване на усилията, вложения труд, ефективността на детайлната и цялостна работа, максимално активизиране на музикалните заложби и рационално организираната мисловна дейност е определено прогресивен. При функционирането в точно този вид камерен ансамбъл, повече отколкото при индивидуалното музициране, у изпълнителите се формира изключително важното за всеки интерпретатор качество - да осъществява постоянен слухов контрол, респективно активен самоконтрол. В клавирното дуо всеки участник, контролирайки себе си се вслушва в свиренето на партньора си, като съобразявайки се с него, неволно го контролира. Осъществяването на непрекъснат контакт е наложително, защото тоновия баланс е постоянно променяща се величина и не може да бъде фиксиран еднократно и да се запази продължително време. Различните акустични условия, стиловите особености, постоянните колебания в чувствителността и емоционалното психическо 146
състояние на изпълнителите изискват постоянна грижа и готовност за мигновена реакция и корекция, които могат да се осъществят успешно само по пътя на строг слухов контрол и то от известно разстояние.
Общата звучност е в пряка зависимост не само от тоноизвличането и динамичната нюансировка, но и от начина на педализиране. При соловото клавирно изпълнение свирещия може да си позволи известни волности по отношение на педализацията. Принципно тя е свързана с нотния текст, но не са изключение случаите, в които причините за волности по отношение на педализирането са разсеяност, недостатъчна концентрация, отклонение на вниманието и други психологични причини. В клавирното дуо това е недопустимо и се отразява пагубно на изпълнението. Стриктното спазване на внимателно обмислената и правилно дозираната педализация е абсолютно необходимо условие за успешна ансамблова изява.
Факт е, че пианото и рояла резонират на всякакви звукове или странични шумове, произведени в същото време, дори и извън инструмента. Пренебрегването на това условие и недостатъчно съсредоточаване от страна на изпълнителите за спазване на строго определените педални указания, много често води до напластяване на обертонове, смесване на различни звукови комплекси, насищане с ненужни тембри. Изводът е, че всичко, което е нежелателно, но въпреки всичко допустимо при соловото изпълнение, е абсолютно недопустимо, при ансамбловото изпълнение на две пиана.
Това е важна и необходима предпоставка за повишаване на интерпретаторските способности на изпълнителите. Педализацията е един изключително важен, свойствен само за клавирното изпълнение художествено-изразен способ. Наред с тембровата и динамичната нюансировка те формират един пределно богат комплекс от музикално-изразни средства, отговарящ на почти неограничените възможности на клавишния инструмент.
Организацията на звуковата материя - това е верига от пулсиращи ноти, обединени в цялостна звукова тъкан.
Усещането за ритъм и движение се счита за едно от най-индивидуалните качества, съвсем различно при всички хора. Поддържането на неизменящ се ритъм, следващ естествената пулсация на музиката, при това подчинен не на индивидуалното усещане, а на колективното мислене, оправдава смисъла си, когато се осъществява от двамата партньори еднакво добре.
Абсолютно строгото или по-свободното разполагане на музиката във времето, е едно от връхните достижения в майсторското свирене на две пиана, обусловено от музикантската и духовна зрялост на интерпретаторите.
Съвместното музициране на двата универсални по възможностите си инструмента дава изключителната възможност на пианистите да обогатят представите си за обема и качествата на звука, неговите възможности, съответно се явява основа за създаване на умение за умело боравене с тях. Да осъществява регистрови, динамични и темброви съпоставки, за представяне на стойностна интерпретация, разкриваща позитивните страни на камерната формация.
В този вид камерни изпълнения интерпретаторите търсят колорита, многообразието, многоплановостта, както и външният ефект на еднородната, специфична звучност, авторовата идея и замисъл, претворени правдиво във всяко конкретно произведение.
Използвана литература:
1. Божинова, Ема - Методика на преподаването на камерна музика, С., „Музика", 1976.
2. Вопросы музикально-исполнителского искуства, М., Музгиз, 1958.
3. Ганев, К. - Педагогически и изпълнителски проблеми на клавирното дуо, „Музикални хоризонти", 1982, N 5-6, с. 98-107.
4. Камерный ансамбль - Педагогика и исполнительство, М., „Музика", 1979. Редактор
147
- составитель К. Х. Аджемов.
5. Михел, П. - Музикални способности и изпълнителски сръчности, С., „Музика". 1980.
6. Попов, К. Принцип на камерното изпълнителство у нас, „Муз. хоризонти", 1975, N1, с. 107-113.
Рецензент: проф. д-р Цанка Андреева
