CC BY
30
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том L, Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
НОВИ ИНИЦИАТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА УЧЕБНИТЕ ПРАКТИКИ ПО МУЗИКА И ХОРЕОГРАФИЯ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ
Нели Спасова Регионален инспекторат по образованието - Пловдив
NEW INITIATIVES IN THE DEVELOPMENT OF MUSIC AND CHOREOGRAPHY EDUCATIONAL PRACTICES IN BULGARIAN SCHOOLS
Neli Spasova Regional Inspectorate of Education - Plovdiv
Abstract: The following article shows the development of Bulgarian folklore choreography and focuses the attention at school subject "Choreography" in middle schools after year 1993. The article is an introduction to new initiatives, successfully developed in the last couple of years in the educational system in Bulgaria. These events, initiated by the Regional Inspectorate of Education in Plovdiv, and namely "Folklore tangle" ("Фолклорна плетеница") and the music game "The Key to the Music" ("Ключът на музиката"), have no national analogue.
Настоящата публикация дава информация за генезиса на две регионални инциативи, предствени и реализирани в национален мащаб. Тези събития се явяват като продължение на традициите в образователната ни система и са в съзвучие със съвременните предизвикателства, предоставяйки възможност на всички ученици да се изяват в условия на конкурентна среда. Българската образователна система се отличава със своята уникалност и специфика, актуалност и европейски модернизъм. „В историята на българското образование има достатъчно доказателства за авангардни идеи и изпреварващи действия на водещите просветни министри." [1] В тази връзка с гордост отбелязваме факта, че през всичките години българската образователна система подготвя и разполага с педагогически кадри и учители-специалисти, включително и по учебни предмети от културно-образователна област Изкуства: музика, хореография, изобразително изкуство, във всички образователни нива, което е фактор за качество на образователно-възпитателния процес от една страна, а така също е предпоставка за множеството награди и постигнати европейски и световни успехи в областта на изкуствата през годините, за придобитито самочуваствие.
Танцът е едно от най-древните изкуства, съпътстващо многовековната човешка история.
„Универсално социално явление, танците са характеристики и функции, съответстващи на потребностите и интересите, както на различни групи, така и на отделна личност. Това прави науката за тях сложна и обширна, а овладяването й изисква знания за музика, ритъм, история, етнография, живопис." [2]
„Хореографията като проекция на българското музикално-танцово наследство и
традиции присъства тридесет години в образованието на Република България." [3]
За нуждите на тази разработка е използвана въведената от Бисер Григоров [4] периодизация в развитие на българската хореография, която е с „над стогодишна история".
„През 1993 г. Министерство на образованието и науката утвърждава учебна програма по хореография за 1-УП клас на СОУ утвърдени от доц. Чавдар Стефанов. Програмата е предназначена за учениците от средните общообразователни училища с обучение по хореография от I до VII клас."[5] Този образователен нормативен акт отнасяме към първия етап от третия период в предложената от Б. Григоров периодизация.
Основната цел на Програмата е „съхраняване и поддържане на народните традиции."[6] Основен предмет на изучаване са българските народни танци, които дават „основна представа на учениците за българския танц и обичаи от различните етнографски области."[7] Съществен момент е „учениците да получат необходимите познания по ритмика, актьорско майсторство, сценичност, етнография. Изучаването на народни танци запознава с красотата, богатството и разнообразието на народния танц, музика, костюми, възпитава любов към фолклора, помага на децата да укрепнат физически, емоционално и да развият личностни качесва - самодисциплина, отговорност, умения за работа в екип, памет, двигателна координация, отношение към естетичното" [8], култура на емоциите. Детайлно разглеждане на елементите от развиваната тема се представят в отделни научни разработки.
Важността и значението от изучаването на български фолклорни танци е отчетено от МОН, което намира израз в изработването на образователни стратегии на министерството за профилирано обучение в средните училища. От началото на 2005 г. министърът на образованието и науката утвърждава учебна програма, Държавни образователни изисквания (ДОИ) за учебно съдържание по хореография за 1Х-Х11 клас, профилирана подготовка (1111) с изведени цели и задачи на предмета. Целта на обучението по хореография ПП е: „да запознае младото поколение с многообразието на народното творчесто и чрез него да създаде условия за системно естетическо възпитание със средствата на фолклора; утвърждаване на собствен критерий и отношение към културните явления от миналото и съвременността." [9]
Нашият дългогодишен опит и липсата на национален аналог позволи иницирането и провеждането на новия формат - национален преглед „Фолклорна плетеница", за ученици, изучаващи хореография в задължителноизбираемата (ЗИП) и профилираната подготовка (1111) в общообразователните училилища на Р България. Съдържанието на идеята бе свързано с предствяне на резултатите от обучението по предмета в ЗИП и 1111. Регламентът на прегледа бе разработен с учители-хореограафи от СОУ „Св. св. Кирил и Методий", гр. Пловдив, с профил „Изкуства". Учителите от профил „Изобразително изкуство" към училището са автори на графичния знак. В първото издание на плетеницата се включиха всички танцови състави по възрастови групи - IV, VII, Х1-Х11 клас от училища от област Пловдив, изучаващи хореография в ЗИП и ПП - общо 12 състава.
Във второто издание на националния преглед през учебната 2012/2013 г., се включиха и танцовите състави от 144 СОУ „Народни будители", София-град, което също е с профил Хореография. През втората година на провеждане на националния преглед „Фолклорна плетеница" за втори път на практика се реализираха неговите цели: да подкрепи даровитите деца в областта на танцовото изкуство в училищата и да разшири възможностите за тяхната творческа изява; да създаде условия на участниците в прегледа и на техните педагози да могат да обменят и да обогатят своя опит в българската народна хореография.
Двете национални инициативи бяха реализирани чрез подкрепата и съдействието на местната управа на великолепната сцена на Античен театър - Пловдив. [10] [11]
И двете издания на националния преглед в град Пловдив са проведени с подкрепата на
структурите на българското образование. Даденият знак бе положителен.
Можем да направим извода, че новата инициатива съдейства за осмисляне и творческо предствяне на учебното съдържание по предмет Хореография - ЗИП и 1111.
което кореспондира с развиване на осмата ключова компетентност - културна осъзнатост и творчески изяви. Развиват се също социални конпетентности. Овладяването на ключовите компетентности е приоритетна задача на политиката на министерството на образованието и науката за средното училище. което е призвано да подготвя българите като бъдещи граждани на обединена Европа. [12]
Същевременно Плетеницата е форма за проверка на обучението по хореография за видовете подготова ЗИП и ПП. Не на последно място съдейства за подобряване на емоционалната култура и интелигентност на участниците. в полза на тяхното здраве и в условия и среда на равен достъп.
Положителните резултати от реализирането на инициативата. се потвърдиха през учебната 2013/2014 г.. когато в гр. Варна се проведе национално състезание „Фолклорна плетеница", организирано от министерство на образованието и науката. Новият формат. по Регламент. включва измеримост по критерии и се провежда в два кръга - областен и национален. като на национален етап участват танцовите групи от съответните класове -IV. VII и Х1-Х11 кл.. получили най-висок точков резултат по критерии от първи кръг. Всеки кръг се провежда в два етапа - в репетиционна среда и на сцена. От област Пловдив в град Варна на 13-14 юни 2014 г. участваха общо 5 състава от IV. VII. XI кл. Точковите резултати от участието на всички 27 състави в националния кръг са публични.
Изнесената по-горе информация за началото на националния преглед „Фолклорна плетеница" (за годините 2012 г.. 2013 г.) и национално състезание „Фолклорна плетеница" (2014 г.) хронологично се съотнася към следващия етап на третия период (след 2008 г.) в периодизацията, направена от Б. Григоров. с което я потвърждава и допълва в частта хореография в българското общообразователно училище.
В тази разработка не разглеждаме използването на музиката - неделима част от танца. тъй като този аспект на развитието им (на музиката и танца) в училище се нуждае от обстойно научно изследване. във връзка с тяхното влияние върху здравословно състояние на българския ученик. Този аспект ще бъде разгледан в отделно научно изследване.
Отчитайки значението на танца за общото психо-физиологично и хармонично развитие на подрастващите в сегадействащите учебни програми на МОН по предмет Физическо възпитание и спорт (ФВС) от I - VIII клас освен „основните. задължителни ядра на учебното съдържание: лека атлетика, гимнастика и спортни игри. има и допълнителни ядра"[13]. сред които присъстват танци. Този приложно-практически подход за „включване на танците като рационално средство в системата на физическото възпитание"[14]. според разгледаното в други наши научни статии. присъства „от зората на българското просвещение" [15] до наши дни.
С оглед на успешното реализиране на УП по хореография обаче. е необходимо условие да имаме както ерудирани и подготвени учители-специалисти. добре познаващи фолклора. така също и налични учебни помагала за учениците. от които те да могат да получават необходимите знания. Много малко е количеството на наличната учебна литература и научни разработки. свързана с училищата с профил „Хореография" - „приемници на музикално-танцовия фолклор" (Т. Джиджев).
Всички работещи в сферата на родното образованието и просвета очакваме новия Закон за предучилищното и училищно образование. В Проекта на Закона за предучилищното и училищно образование се установи непълнота - Глава шеста. Раздел II. чл. 81 (3) на нормативния документ липсва профил Хореография. Искрено се надяваме този пропуск да бъде преодолян и профил Хореография да присътва сред профилираното обучение в
бъдещите български общообразователни училища.
Генезисът на втората инициатива също е през учебната 2011/2012 г.
На 21.03.2012 г. в град Пловдив стартира Музикална игра „Ключът на музиката".
Съдържанието на идеята бе в отговор на процеса на стандартизация, измеримост на образователните резултати у нас, включително и по предмета Музыка, и новата образователна политика, в основата на която е „хуманно-личностния подход към личността на детето." Играта е технологично и методически разработена на база държавни образователни изисквания (ДОИ) за учебно съдържание за учебен предмет Музыка, стандарта и теми на учебна програма (УП) като регионален метод за оценяване на знанията, уменията и компетентностите по предмета на ученици от IV клас. Регионалната инициатива бе проведена в 36 паралелки от училища от град Пловдив и област Пловдив, с общо 545 ученици от IV клас.
При изработването на Музикална игра „Ключът на музиката" е използван наличния национален образователен опит, в това число учебници на: авт. колектив П. Минчева, П. Пехливанова, К. Филева и С. Христова; авт. колектив В. Сотирова, Г. Калоферова и З. Матеева; авт. колектив Г. Стоянова, В. Манолова и Ю. Близнакова; учебни помагала, емперичен опит в областта на музиката в общобразователното училище, както и личен практически такъв.
Нашият личнен принос е във връзка с изработване на: алгоритъм - възможен, работещ модел за проверка и оценка на знания на учениците по музика, разработен предвид спецификата на предмета и инструментариум за неговото реализиране, име и графичен знак.
Предложеният алгоритъм съдържа: 15 задачи върху учебното съдържание по музика, от които 6 са със звучаща музика, 9 са с избираем отговор (задачи от затворен тип с три възможни отговора, от които само един е верен и задачи с отворен отговор). Моделът изисква съчетаване на два специфични аспекта при изработването: музикално-технически и тестови.
Предложеният инструментариум за реализиране включва: регламент, работен лист с въпроси към участниците, ключ с верните отговори, протоколи за отчитане на резултатите.
Предоставянето на материалите до участващите училища се осъществи до тях чрез !Т връзка, бърз, съвременен и ефективен начин за комуникация, в деня на провеждането.
Всички отчетени резултати и съдържателен анализ от провежденото регионално изследване по стандарта и теми от учебното съдържание на участниците от IV клас са представени в МОН.
Регионалният опит бе приложен в още две училища с ученици от IV клас в област Бургас и област Пазарджик през м. май 2012 г. Получените резултати са представени в МОН.
„Ключът на музиката" се прие от всички участници с голям интерес, поради липсата на национален аналог и поради иновативния подход и моменти в училищната практика.
Играта "дава възможност на учениците да упражнят инициативност, да покажат знания и да изпитат чувство за успех, като същевременно стимулира техните способности (сензорни, интелектуални)."[16] Тя е възможност всички участници едновременно да слушат, разпознават, определят музика от учебното съдържание по предмета под формата на игра. Измеримостта на знанията на участниците е на база постигнат индивидуален точков резултат.
Музикалната игра дава възможност да бъдат отчетени резултатите от дейността слушане на музика, която е една от трите основни дейности в клас, заедно с изпълнение на музика и музикално творчество.
Моделът е приложим на училищно, регионално, национално ниво. Анализите от
резултата на всеки един ученик поотделно е възможност за установяване на пропуски, дефицити в знаниятя и тяхното преодоляване. Това следва да насочи вниманието на преподавателя за работа в съответната посока.
Същевременно "Ключът" предоставя възможности. на практика. за измеримост на различни когнитивни нива на занания на учениците по предмета. Музикалната игра е възможност учениците да използват своите знания и наученото да бъде приложено за изпълнение на поставени образователни задачи по теми от учебното съдържание по учебен предмет Музыка.
Предложеният алгоритъм позволява да се прилага и в различни класове.
Представяме някои възможности за приложение на алгоритъма на музикалната игра на училищно ниво: за индивидуална проверка на степента на усвоени знания на учениците на дял от учебното съдържание. за проверка на входно. изходно ниво в началото и края на учебната година; за организиране на състезателни музикални игри между отделни паралелки от един клас. Резултатите могат да бъдат преставени индивидуално. да бъдат обобщени за съответната паралелка. Моделът на „Ключът на музиката" също може да се приложи между отделни училища. училища с профил „Музика" и др.
От казаното до тук можем да направим извода. че проведената регионалната форма Музикалната игра „Ключът на музиката" освен. че дава реална възможностите за проверка и измеримост на знанията и уменията на учениците на база ДОИ за учебно съдържание по музика в общообразователните училища е и нова и атрактивна форма на обучение и проверка без натоварване на психическото здраве на учениците. Играта съдейства за развитие на емоционалната отзивчивост на децата без да вреди на тяхното здраве.
Положителните резултати позволяват инициативата да бъде приложена и на Европейско ниво.
В потвърждение на тези изводи е факта. че през учебната 2012/2013 г. и 2013/2014 г. Музикална игра „Ключът на музиката" се възприе и проектира от министерството на образованието и науката в национален мащаб. Националното състезание Музикална игра „Ключът на музиката" се проведе в три етапа - общински кръг. областен кръг и национален кръг.
През учебната 2012/2013 г. на национален кръг. в град Пловдив. се явиха и бяха оценени 937 ученици от IV клас от цялата страна. Индивидуалните резултати бяха оповестени на втория ден на състезанието.
През учебната 2013/2014 г.. съгласно регламента. в състезанието участваха ученици от IV и V клас. На национален кръг. в град Пловдив. се явиха и бяха оценени 269 ученици от IV и V клас от цялата страна. Индивидучлните резултати на участниците са публични. През учебната 2013/2014 г. като образователен въпрос бе включено изпълнение и на творческа задача. Така участието в Националният кръг предположи добре усвоени и надградени знания по предмета.
Обобщената положителна оценка на МОН е на базата на изнесените индивидуални точкови резултати на участниците. които са статистически обработени и обобщени по области на база среден точков резултат (СТР) и брой ученици (IV - V клас) и са представени в графичен вид (фиг. 1 и 2).
Фиг. 1
Фиг. 2
Литература:
[1] Колев, Й. Педагогически възгледи на министрите на народното просвещение, ЮУ „Неофит Рилски", 2009, статия
[2] [4] Григоров, Б. Кратка история на българската фолклорна :хор:>еогтр)а1фзия, С., 22008
[3] [5] [ 14-] [15] Спасова,Н. 135годининароднопросвещение-традиция и приемственост в развитието на българското фогклорно танцово изкуство до 1993 година, П., 2014
[6] [7] [8] Учебна програма по хореография за 1-УП клас на СОУ МОН, 1993
[9] Учебна програма по Хореография за 1Х-Х11 клас, профилирана подготовка, на МОН ,2005
[10] http://sofronv.net/main.php?page=%D5%EE%F0%E5%EE%E3%F0%E0%F4%E8%
FF
[ 11] http://www.plovdiv.utre.bg/2013/06/09/171448-folklorni_ritmi_zavladvavat_antichnia
[12] Национална стратегия за учене през целия живот 2008-2013 и национална стратегия за учене през целия живот 2014-2020 г. на МОН
[13] Учебни програми по ФВС 1-УШ на МОН.
[16] Спасова, Н. За музиката - Платон и съвремие, Аз Буки, кн. 3, С., 2013
