CC BY
11
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
МОДЕЛ НА УЧИЛИЩНА ПОЛИТИКА ЗА ПРОМОЦИЯ НА
ЗДРАВЕТО Маргарита Панайотова ПУ „П. Хилендарски"
MODEL SCHOOL POLICY FOR HEALTH PROMOTION Margarita Panayotova University of Plovdiv "Paisii Hilendarski"
Abstract
The introduction of this article is a brief analysis of the problem that exists in health education for adolescents. Clarifies approaches for health promotion as a basis for developing a whole-school health educational program model.
In revealing the nature of the program principles, approaches, methods and means are marked for its realization. Indicate the purpose of the program, as well as countries in its realization - students in school, teachers, parents and communities. The role of the family and public is justified and some activities are identifyed, by which they can include themselves in a single school community, so they can share the responsibilities and be able to participate equally in the realization of the health educational program. In tabular form a structure is shown of the program, by fixing the direction and activities for its realization.
Keywords: health promotion; health education, school health promotion, structure and content of a whole-school health educational program
1. Въведение
Една от най-важните задачи на съвременното училище в съответствие с целите на протичащите реформи в системата на образованието у нас е запазването и укрепването на здравето на подрастващите. Училището е естествена среда и единствената обществена институция, която обхваща всички ученици и в най-голяма степен активно влияе върху тяхното здраве. Запазването и укрепването му в процеса на образователната дейност е актуална възпитателна цел на цялостния педагогическия процес в българското училище. Това се демонстрира и в проектните документите, свързани с настоящата образователна реформа (Държавни образователни изисквания за учебно съдържание и Учебните програми [2]), в които грижата за здравето и околната среда са изведени като основни ключови компетенции, които следва да се изграждат у учениците през целия им живот.
Промоцията на здравето е ключов елемент на рамковата политика за здраве Health 21 в Европейския регион на СЗО. Тя се дефинира в Хартата за промоция на здравето от Отава, 1986 г., като процес на даване на възможност на хората да повишат контрола върху здравето си и да го подобрят чрез промяна на ценностната им система, поставяйки здравето на първо място в нея. [10] Развитието на личните умения, знания и възможности за укрепване на здравето е една от основните сфери на въздействие, залегнали в хартата. Промоцията на здраве се определя като цялостна система от социално организирани дейности за укрепване на здравето, за създаване на благоприятна обществена среда и развиване на уменията за здравословно поведение като се дава приоритет на споделената лична и колективна отговорност за здравето. [6]
ЕС полага големи усилия за здравето на бъдещите поколения, като разработва редица програми и инициативи, насочени към здравословен начин на живот на подрастващите. Една от тях е развиване на Европейска мрежа от училища за промоция на здраве ENKPS, в която участват 46 държави. България се включва в проекта през 1993 г. Основните насоки на дейностите в мрежата са свързани с два подхода - мултифакторния и холистичния. Конкретните и цели са: здравната политика на училищата; социалната среда в училището; връзките на училището с местната общественост; развитието на лични здравни умения у младите хора, здравни услуги в училището и други.
През последните две-три десетилетия като световна практика в здравните образователни програми, целящи справяне с предизвикателствата, породени от социалните условия на живот се налага приложението на подхода Умения за живот. Тази образователна иновация е инициирана от влиятелни международни организации като UNICEF и Световната здравна организация [9], Lions Clubs International, Quest International и др. Тя извежда на преден план общественото разбиране за преодоляване на информационния подход в обучението и издига статута на училището в място за личностно и социално развитие на учащите се.
В този смисъл ученето „чрез опит и преживяване", което напоследък все повече се налага в здравното образование, се основава на активното включване на участниците в обучението с опора върху собствения им опит и неговото осмисляне. Това е процес, който включва четири главни компонента: опит и преживяване, анализ (рефлексия и осмисляне на преживяното), обобщаване, приложение. Постига се промяна в поведението на едно лице вследствие на практическото прилагане на изводите, направени от анализа на личния опит.
Опитът от последните години показва, че в повечето училища в България отсъства политика, насочена към разработване и системно прилагане на стратегии за промоция на здраве, въвеждане и поддържане на правила и норми за утвърждаването на здравословен начин на живот сред училищната общност. [1, 6, 8] Това ни насочи към разработването на модел за комплексна общоучилищна здравно-образователна програма, която се основава на световния опит в това отношение.
2. Същност на Програмата за здравно образование
Съвременният модел на здравно образование изисква идентифицирането на личността в собствените проблеми, свързани със здравето. Според него, хората осъзнават и разбират здравето си и сами контролират и поемат отговорност за него. Информацията, която получават подрастващите е много важна, но сама по себе си тя не може да променя нагласите и убежденията им. Поради това при реализиране на здравно-образователната програма на училищно ниво се поставят акценти върху приложението на подхода Умения за живот и на ученето "чрез опит и преживяване". Те се реализират във всички форми на организация на учебно-възпитателния процес - в класно-урочните - при обучението по различни учебни предмети; в извънкласните форми - СИП-овете (5. до 11. клас); в часовете на класа - при обсъждане на здравните теми (виж табл. 1). Така се дава възможност на учащите се да изясняват своите ценности и води до придобиване на умения за вземане на решения, за контрол и самоконтрол, за отговорно поведение и преодоляване на натиск в рискови за здравето ситуации, справяне със стрес и др.
Прилагането на подхода Умения за живот при реализиране на здравно-образователната програма изисква:
> осъществяване на интерактивен процес на преподаване и учене, основан на дидактическа технология, която осигурява висока мотивация, добра ориентация в учебното съдържание и ефективно трениране на уменията на обучаваните;
> фокусиране върху проблемите на младите хора и търсене на реална позитивна промяна в тяхното поведение;
> търсене на баланс между компонентите знания (информация), ценности, нагласи и умения, като ефективна стратегия за развитие на поведение, което се основава на широк спектър от личностни и социални умения. [3]
Някои от уменията за живот, определени в документ на Световната здравна организация [9] са: умения за вземане на решения и решаване на проблеми; умения за творческо и критично мислене; умения за общуване и междуличностни отношения; умения за
саморефлексия и емпатия; умения за справяне с емоциите и стресорите и др. Изграждането на тези умения у учащите се са в основата на всички дейности, предвидени в Програмата.
Спецификата на подхода Умения за живот и на ученето "чрез опит и преживяване" изисква специална предварителна подготовка на преподавателския състав на училището, включен в реализиране на Програмата. Това налага провеждането на серия от тренинг-семинари за овладяване на някои специфични методи, техники и похвати, подходящи за здравното образование, както и допълнителна работа в методичните обединения - за споделяне на собствен опит.
Класната стая е идеалното място за здравното образование, развиващо умения и основано на подхода Умения за живот. Тя предлага относително безопасна среда, където прилагането на знания, нагласи и умения за развитие могат да бъдат изследвани, наблюдавани и оценявани в по-голяма дълбочина посредством използването наролеви игри, симулации, моделиране, драматизации, дебати, работа по групи, отворени дискусии и др.
Изследователите твърдят, че ако младите хора могат да упражняват уменията в безопасната среда на класната стая, много по-вероятно е те да са готови да ги използват извън рамките на училището. [9]
Структурирането и реализирането на здравно-образователната програма изисква още спазването и на следните подходи:
• Промоция на здраве - насочен към утвърждаване на здраве на всички членове на училищната общност чрез въздействие върху средата и цялостния живот в училище. Чрез него се повишава контролът и самоконтролът над здравето и се подпомага постигането на пълно благополучие, идентифициране и реализиране на стремежите, удовлетворяване на здравните потребности и оптимизиране на средата.
• Хуманистичен подход - поставя акцент върху природата на човека, върху неговите потребности и способности му към самоорганизиране, самореализиране и саморегулиране, а също така и стремежът му към творчество и усъвършенстване на жизнените ресурси. При провеждане на здравно-образователна дейност в училище, на преден план излиза ученикът с неговата индивидуалност и способности, потребността му от лична свобода, независимост, самостоятелност и отговорността му като субект на собственото здраве.
• Ситуационен подход - спомага за активиране интересите и вниманието на подрастващите към проблемите на здравето, непринудено и спонтанно протичане на процесите на осъзнаване, отношение и мотивиране, грижи за опазването му. Вътрешно преработени и осмислени, усвоените знания се превръщат в лично преживян сетивен опит.
• Интегрален подход - изразява се като синтез между теория и практика, т.е. теоретичните познания за здравето да станат база за развиване на практични умения, навици, поведение и начин на живот.
• Системно-екологичен подход - извежда на преден план взаимодействието „ученик - училищна среда" като поставя акцент върху влиянието на различните фактори на средата върху учениците и опазването на природните ресурси като източник на здраве.
• Диагностичен подход - изразява се във оценка и самооценка на здравната култура чрез равнището на усвоените здравни знания, умения, навици и поведение.
Принципите, на които се основава здравно-образователната програма са:
• Обективност и реалност - изискват отчитане на социално-икономическите и политически реалности и водещите приоритети на здравната политика на обществото.
• Системност, последователност и спираловидност - свързани са с етапите на психофизическото състояние и развитие на подрастващите.
• Активност при усвояване на здравословен начин на живот - чрез този подход подрастващите се ориентират към предимствата и положителните страни на здравето, преценяват и сравняват своето поведение и начин на живот с този на другите, уточняват разбирането си за различните обуславящи здравето фактори и за здравословен начин на живот като норма на поведение.
• Самостоятелност и дискусионност - осигуряват активно и действено участие на учениците в образователния процес, като се стимулира самостоятелното търсене, осмисляне и решаване на проблеми, свободно изразяване на мнения, споделяне на чувства
и преживявания, правене на избори в рискови ситуации.
♦ Научност и правдивост - свързани са с поднасянето на научна информация по различни здравни проблеми, която да бъде достъпна, адекватна и дозирана, според потребностите и възрастовите особености на учениците.
♦ Индивидуализация и диференциация - насочени са към съобразяване с индивидуалните особености, предпочитания, интереси и стремежът на младите хора в училище към самоутвърждаване и личностна самореализация.
Убеждението, че родителите и обществеността трябва да подкрепят училището в неговите усилия да обучава децата и младите хора на посочените базови социални и личностни умения, свързани с опазване на здравето, налага в Програмата да се предвидят комплекс от мероприятия за включване на родителите и обществеността в работата на училището. Така всички училищни общности (учители, ученици, техните семейства и обществеността) могат да споделят отговорностите и имат възможност да участват равнопоставено в реализирането на здравно-образователната програма.
3. Цели и задачи на Програмата, насочени към учениците в училище
Основните цели като очаквани резултати от реализиране на програмата са:
1. Да се изгради у децата и юношите висока степен на здравна култура.
2. Да се формира съзнание за тяхната лична и обществена отговорност към здравето.
3. Да се развие потребност от здравословен начин на живот.
4. Да се формират умения за живот чрез редуциране на рисковото социално поведение на подрастващите и за подпомагането им в извършването на отговорни избори за собственото развитие.
5. Да се изградят ключови компетенции за здравословен начин на живот и се утвърди съответно здравно поведение у учениците.
Основни задачи на програмата са:
1. Усвояване на понятия и принципи, лежащи в основата на човешкото здраве
2. Усвояване на система от знания в областта на здравеопазването и оказване на първа медико-санитарна помощ.
3. Развиване на умения за прилагане на здравните знания при вземане на решения свързани със здравето.
4. Развиване на умения за общуване, за изследване на собствените мисли, чувства, емоции и нагласи.
5. Развиване на умения за самооценка и самоутвърждаване.
6. Развиване на умения за търсене на помощ и изискване на съдействие и морална подкрепа при решаване на здравни проблеми.
7. Развиване на чувство за отговорност към собственото здраве и здравето на околните.
8. Развиване на умения за противодействие при оказване на натиск в рискови за здравето ситуации.
9. Утвърждаване на здравето като най-висша ценност във ценностната система на подрастващите.
4. Роля на семейството в реализирането на Програмата
Няма съмнение, че семейството играе ръководна роля в осъществяването на здравното образование на подрастващите. Голяма част от това образование се осъществява неформално и вероятно несъзнателно. Родителите са главните носители на ценности за своите деца. Единодействието между училището и родителите може да реализира чрез изпълнението на примерни дейности като: * Информиране на родителите за целите на здравно-образователната програма и темите, които се обсъждат в училище; * Насърчаване на родителите към открити разговори с преподавателския състав на училището, работещ по здравната програма; * Провеждане на семинар с родители на тема: "Здравното образование и насилието в училището и обществото"; * Информиране на родителите за източниците в общността, които биха им помогнали при справяне с проблеми, свързани с техните деца; * Планиране на съвместни възпитателни дейности за ученици и техните родители; * Насърчаване на родителските комитети и училищното настоятелство за организиране и
провеждане на образователни курсове за родители.
5. Ролята на обществеността в реализирането на Програмата
Освен усилията на семейството и училището, обществеността като цяло може да играе важна роля в здравното и екологично възпитание. Навлизайки в обществото и разширявайки своите връзки извън семейството, за младите хора стават важни други източници на информация. Те се оказват твърде значими и могат да запълнят празнината, оформила се между учениците и техните семейства. Включването на обществеността изисква да се определят специфичните начини, чрез които местната полиция, религиозните общества, здравните и социални служби, средствата за масово осведомяване, бизнесмените, търговците, управители на паркове и увеселителни заведения, обществените ръководители и организации да се обединят, за да предпазят учениците от употребата на алкохол и наркотици, агресивно поведение и насилие, вземане на погрешни решения, свързани със собственото здраве, с това на техни близки, приятели и съученици.
Съществуват различни възможности, чрез които обществеността може да се включи в здравно-възпитателния процес на подрастващите: * Организиране на групи в обществото, които да помагат в работата по профилактиката срещу употребата на алкохол и наркотици; * Насърчаване на местните вестници към отпечатване на материали, свързани със здравето на човека; * Насърчаване на местните библиотеки да препоръчват литература по въпросите на здравето, които биха имали значение за младите хора и техните семейства; * Насърчаване на представители на местните здравни служби да се включат като съветници към училищните и обществени здравни програми; * Да се дава гласност на младежки разработки и постижения по здравни проблеми, включване на ученици в разработването на различни проекти; * Създаване на възможности за работа на учениците с други членове на обществото по ползотворен начин (включване в дейности, свързани с опазване на природната среда, доброволна помощ в детски и социални домове и др.); * Насърчаване на частния сектор да осигурява допълнителни ресурси за материали по изпълнението на здравната програма, спортни състезания и туристически походи и др.
6. Структура на Програмата и дейности за реализирането и
Таблица 1
Направления и дейности за реализиране на Програмата Срок Отг.
I. Предварително проучване и диагностика
1. Справка за здравния статус на учениците 2. Анкета с учениците по актуална здравна проблематика - хранене, спортуване, тютюнопушене, употреба на наркотици, сексуалност и др. 3. Анкета с учителите по въпроси на общо-училищната здравно-образователна политика
II. Научно-методическа подготовка на преподавателите, участващи в реализиране на Програмата
1. Запознаване на педагогическия състав в училището: - с изискванията на МОН за здравно образование, отразени в ДОИ за учебно съдържание; - с общо-училищната програма за здравно образование; 2. Научно-методически семинари с педагогическия състав: 2.1. Здравен семинар - тренинг с учителите, участващи в реализиране на програмата - запознаване със същността на подхода Умения за живот и ученето „чрез преживяване и опит"; отработване на специфични методи, техники и похвати за здравното образование; 2.2. Семинар - тренинг за намаляване на агресията в училище. 3. Работа по методични обединения на тема: "Здравни аспекти на обучението по отделните учебни предмети"
III. Здравно образование чрез класно-урочните форми на организация
1. Начална училищна степен (1. - 4. клас) - теми: * Хигиена на храненето; * Режим на умствена дейност и отдих; * Хигиена на труда; * Хуманност и колективизъм; * Човекът и природата; * Опазване на околната среда; * Безопасност на движение, труд и живот; 2. Основна училищна степен (5. - 7. клас) 2.1. Час на класа (9 модула): М1 - Физическо развитие и дееспособност М2 - Лична хигиена М3 - Хранене М4 - Психическо здраве и личностно развитие М5 - Човешки взаимоотношения М6 - Сексуално здраве и болести предаване по полов път М7 - Предпазване от употреба на психоактивни вещества М8 - Екология М9 - Безопасност 2.2. Здравно образование чрез обучението по предмети: Човекът и природата (5. и 6. клас); Биология и здравно образование (7. кл.); Химия и опазване на околната среда (7. кл.), Физика и астрономия (7. кл.), География (7. кл.); Физическа култура 3. Гимназиална училищна степен (8. -12. клас) 3.1. Час на класа - теми: * Здравословно хранене и културно поведение; * Здраво тяло, здрав ум и здрава воля; * Наркоманиите - пагубна мода и субкултура; * Предизвикателствата на ученическия труд и опазване на здравето; * Сексуални норми и поведение; * Хуманни и толерантни взаимоотношения; * Свободното време - резерв за физическо и духовно възстановяване и усъвършенстване; * Здравето на човека - основно право и отговорност; 3.2. Здравно образование чрез обучението по предмети: Биология и здравно образование; Химия и опазване на природната среда; География и икономика; Физика и астрономия; Физическа култура и спорт; Изобразително изкуство; Стопански науки
IV. Здравно образование чрез извънкласните форми на организация
1. СИП „Моето здраве и Аз" - 5. и 6. клас [7] 2. СИП „В света на интимното" - 7. и 8. клас 3. СИП „Азбука за теб и мен" - 7. - 10. клас 4. СИП „Моето място в света, който ни заобикаля" - 9. и 10. кл. 5. СИП „Моето място в живота, семейството и обществото" - 11. клас 6. СИП „Наркотици, здраве, общество" - 9. - 12. клас [5]
V. Извънкласни практически дейности
1. Създаване на страница на здравето в училищния вестник; 2. Хигиенизиране и опазване на училищната среда; 3. Озеленяване на училищната сграда и училищния двор; 4. Създаване и поддържане от учениците на кът на здравето в училище; 5. Изграждане на база данни и библиотечен фонд от научно-методическа литература по проблемите на здравното образование (в учителската стая); 6. Прожекции на филми на здравна тематика и изграждане на видеотечен фонд в училище; 7. Конкурси за ученически рисунки, есета, разкази, стихотворения и проекти на здравна тематика.
VI. Извънучилищни дейности
1. Участие в спортни състезания и други междуучилищни мероприятия; 2. Участие в мероприятия на БЧК, ХЕИ и др.; 3. Срещи с представители от РИОКОС и Общината по екологични проблеми на региона; 4. Срещи с активисти на младежкия БЧК.
VII. Социални дейности
1. Приобщаване на родителите и училищното настоятелство за реализиране на Програмата; 2. Семинар с родители на тема: „Здравното образование и агресията в училището и обществото"; 3. Връзка с обществеността от района; 4. Съвместна работа със социалните домове за деца, лишени от родителски грижи; фондации и други.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Методиев, М. Сексуално и репродуктивно здравно образование. Оценка на ситуацията. МЗ и Фонд за народонаселение на ООН, С., „Агенция Дейта" ООД, 2000.
2. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание и Учебни програми по предмети (проекти) - http://www.minedu.government.bg/?go=page&pageId=381&subpageId=63
3. Минчева-Ризова, М. и И. Ризов. Образователен подход Умения за живот - Развитие на личностни и социални умения в училище. С., УНИЦЕФ, 2002.
4. Момчилова, А. Здраве и здравно-образователна среда за обучение в началното училище. НТ на Русенския университет, 2010, том 49, серия 8.2, с. 18 - 27.
5. Панайотова, М., Й. Димова, Д. Карагьозова, З. Ваклева. Наркотици, здраве, общество. Помагало за превенция на употребата на психоактивни вещества. Пловдив, „Макрос" ООД, 2015, ISBN 978-954-561-229-9.
6. Панайотова-Стоянова, М. Здравното образование на учениците чрез обучението им по биология - състояние, проблеми, перспективи. Пловдив, ПУ "П. Хилендарски", Научни трудове, т. 39, кн. 2, 2002, 77 - 88.
7. Панайотова-Стоянова, М., Е. Дамянова. Програмата "Моето здраве и Аз" за здравно възпитание на ученици от 5. - 6. клас. - В сб. от Национална научно-практическа конференция Здравословно и хуманно образование, Горна Оряховица, 2002, 181 - 186.
8. Панайотова-Стоянова, М. Някои виждания относно модел на здравното образование в училище. - Сб. от Международна конференция Образованието и предизвикателствата на новото хилядолетие, Пловдив, ПУ, 2000, 194 - 198.
9. УНИЦЕФ, СЗО. Здравно образование, развиващо умения и основано на подхода Умения за живот. С., 2002.
10. Ottawa Charter for Health Promotion, 1986. http:// www.euro.who.int/_data /assets / pdf_file/0004/129532/. Ottawa_Charter.pdf
