CC BY
9икономически науки
Клинков Георги Тодоров ИКОНОМИЧЕСКОТО ЗНАНИЕ ...
UDC 330
ИКОНОМИЧЕСКОТО ЗНАНИЕ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛНА РЕАЛНОСТ
© 2018
Клинков Георги Тодоров, PhD, главен асистент
Пловдивскиуниверситет „ПаисийХилендарски" (4000, България, Пловдив, бул."България" №324, e-mail: starcom2@abv.bg) Анотация. Икономическото знание в образователния модел на училището винаги е играло определяща роля по отношение на структурирането и нормирането на задължителното за усвояване учебно съдържание. Многообразието от дейности в училище обособява една особена предметно-организационна и технологично-функционална среда за усвояване на знания, които са динамични и социално значими. Икономическите знания позволяват на учениците да се доближат и контролират реалния живот, от който те са неделима част.Подпомагат да се изградят и развият така важните личностни делови качества. Много важен методически проблем е свързването в един модел на тео-ретичните и приложни знания, имащи икономически характер и технологичното знание в границите на общото им функционално образователно поле.
Ключови думи: икономика, икономическа теория, икономическа практика, предприемачество, инициативност, планиране, реализиране на проекти.
HISTORICAL REASONS FOR CONSIDERING WORK AS BEING PARTICULARLY FUNCTIONAL RELATIONSHIP
© 2018
Klinkov Georgi Todorov, PhD, Chief Assistant
Plovdiv University „ Paisii Hilendarski" (4000, Bulgaria, Plovdiv, bld."Bulgaria"№324, e-mail: starcom2@abv.bg) Abstract. Economic knowledge in the educational model of the school has always played a decisive role in structuring and normalizing the compulsory learning content. The variety of activities in the school distinguishes a particular object-organizational and technological-functional environment for the acquisition of knowledge that is dynamic and socially significant. Economic knowledge allows students to get closer to and control the real life from which they are an integral part. They help build and develop such important personal business qualities. A very important methodological problem is the linking of a theoretical and applied knowledge of an economic nature and technological knowledge within a common functional educational field.
Keywords: economics, economic theory, economic practice, entrepreneurship, initiative, planning, realization of projects.
Икономическите знания винаги са отразявали опре-делени обществени и социални нагласи, пряко свързани с образованието и образователните системи и парадигми за управление.
В границите на Е.О. (Европейската общност) образо-вателната стратегия в отделните държави е построена на основата на презумпцията,че „.. .образованието на всеки човек е инвестиция в човешкия капитал, което му поз-волява да подпомогне общественото развитие по производствен, приложно-икономически начин" [4].
В историческото развитие и еволюция на обществе-ните модели болшинството от анализиращите тези про-цеси автори, отчитат първостепенното значение на „про-извеждащата икономика".Тази икономика, която социа-лизира човека в границите на определени исторически детерминирани етапи(Арвин Тофлър, Пол Самюелсън, Артър М.Оукън, Артър Сесил Пигу, Бертин Олин).
Образователните модели в определена степен(като норма, стандарт,структура)са отразявали пряко една или друга икономическа платформа, модел или концепция.
Ф.А.Хайек (Р.А.Науек) в своя популярна статия за-стъпва тезата,че всеки индивид в процеса на своето об-разователно развитие косвено или пряко влияе със свои-те действия върху обществено-детерминирания иконо-мически анализ.Икономическия анализ показва пряката връзка между образователната реалност и емпиричния елемент в икономическата тория.Изграждайки унифи-цираща среда за възприемане на икономическите знания обществото „моделира" образователното пространство като своеобразна „конкурентно поле" [6].
Икономическите знания, паралелно с изучаваните предметни знания(визира се необходимостта от реали-зиране на тясна научна специализация при етапното им усвояване) изграждат всяка една образователна концепция, независимо от заложените в нея стратегически оч-аквания.
Всички съвременни образователни концепции са представлявали своеобразни образователни релации на прагматичното по характер производствено знание и неговата икономическа производна(трудът довежда до Балканско научно обозрение. 2018. № 1
създаване на материални продукти, които реализират заложена в тях икономическа обосновка на подобна дей-ност).
За образователната практика би било много лесно от методическа гледна точка, ако икономическите зна-ния(приложно познание) не търпят съществени проме-ни(поне що се отнася до техния категоричен субстантивен характер).Образователната реалност е точно об-ратна-знанието с икономически характер отразява про-цесите на натрупване на знание, което се детерминира непрекъснато от обществените очаквания и заявки.
На базата на подобна тенденция Институтът за дър-жавна политика в Калифорния изчислява, че към 2025 година на основа на настоящите тенденции за дипломи-ране в колежите и университетите, Калифорния ще има твърде много работници без висше образование и таки-ва, които имат само едно такова.Икономическото знание се трансформира в знание, което вече повече няма връз-ка с класическата схема „икономика на нещата".Голяма част от икономическите субекти вече са склонни да реа-гират активно към аутсорсинга.
Изправени пред тази конкуренция, работните места, които могат да плащат заплата от средната кла-са, все повече изискват високо ниво на умения и образование, което е извън средното образование [8]. Каква е образователната тенденция по отношение усво-яването на системни икономически знания в България?
При определено запазени образователни традиции, свързани с теорията и практиката на икономиката в края на 2000-а година започнаха да се открояват редица тенденции и обучаващи закономерности:
1/Икономическото знание, което винаги е било приоритет на основната и горна училищна степен се реду-цира и в началната степен на основното образование. Икономическото знание подпомага формирането и на адекватно на тези специфични знания икономическо поведение.
2/Икономическото знание се свързва пряко с техно-логичното такова, за да изградят двете заедно една диада, в ядрото на която стой изискването за реализиране
Klinkov Georgi Todorov economic
HISTORICAL REASONS ... sceinces
на принципа на съдържателна етапност на предлаганите нормативни знания.
3/Икономическото знание като теория и приложна практика ориентира усилията на учените и методиците в тази област към развиване концепцията на образова-телното предприемачество, като съдържателна норма и образователен стандарт.
Необходимости от реално прогнозиране процесите на обособяване на икономическото знание, като базис-но по отношение на динамичните обществени процеси в образованието според автори като Рикардо Хаусман и Хосе Домингес следват да реализират логиката на соци-алните науки(използването на ефективни инструменти за анализ е необходимото условие за идентифициране и класифициране на наблюдаваните икономически су-бекти, обекти и явления)[7].
Решаването на проблема за сегментирането на иконо-мическите знания в полето на различните образователни модели не винаги е минавало гладко.В голям процент от случаите при реализирането на този процес, които ка-саят преди всичко страните от Европа говорят за непостоянна тенденция по отношение на взаимодействието: образователния напредък е пряко свързан с икономиче-ския растеж на съответната държава.
От липсата на по-значима връзка между официално-то образователно постижение и ръста на производител-ността някои икономисти виждат причина да вярват, че в съвременния свят много от уменията и способностите идват чрез обучение извън традиционното образование или извън училищното образование [4].
Световна образователна практика е икономическите образования в образованието да се преподават и усво-яват на базата на „репродуктивни специализирани кур-сове".Такава е практиката в повечето от учебните заведения в САЩ.Типичен пример за такова „поетапно спе-циализирано обучение в границите на икономиката"в училищата, колежите и университетите на щата Северна Каролина.
Внимателния тематичен подбор на специализирани-те курсове.Тяхното времево обвързване с технологична-та подготовка на учениците и студентите в границите на стандартизирани модели улеснява процеса на преход от едно стъпало на икономическата теория и практика към друго, по-високо.
Учителската мобилност и професионализъм в полето на икономиката се допълват от „свободното, планирано участие на ученици и студенти"в курсове, проекти, ино-вативни мероприятия, чиято цел е да засилят взаимните нагласи в хода на профилното обучение[3].
В България връзката между икономическата теория и практика и останалите предметни области е решена на базата на съдържателни дескрипции, които залагат на използването на общи понятия и термини, които учени-ците да усвоят, детерминират и допълнят в процеса на специализирано обучение.
Основните съдържателни дескрипции отразяват определен ресурс от икономически знания, които са пред-ставени съдържателно в следните сегменти:
1/ Фирма и фирмена организация;
2/ Разделение на труда на нива;
3/ Вътрешно фирмено разпределение на правомо-щията(счетоводство, логистика, пласмент, управление, производство);
4/ Вертикална и хоризонтална специализация между икономическите субекти;
5/ Характер на стопанската планова дейност;
6/ Основи на предприемачеството;
7/ Основни законови постановки, норми, стандарта;
8/ Предприемачески проекти;
9/ Предприемаческа инициатива.
При изградена образователна концепция, свързана с икономическо образование от особено значение е из-граждането на функционираща методическа система(на-бор от похвати, методи, стратегии) с чиято помощ да се 16
усвои ефективно целия обем от понятия и термини с ви-сока степен на абстрактност и условност.
Възможностите, които предлага екипната работа в училище, улеснява процеса на усвояване на стандарти-зирани знания от икономическата теория и практика. Иновативните игри, груповите дискусии, експерименти-те от различен клас подпомагат този процес.
„Експериментите в икономическата класна стая са контролирани учебни интерактивни упражнения, чрез които учениците могат да се научат да мислят като ико-номисти. Икономическото разсъждение е концептуали-зирано като способности да се идентифицира правилна-та връзка между причините и ефекта между променли-вите. Учениците и студентите формулират първоначал-ната хипотеза, като посочват две основни променливи от икономическия контекст, определяйки асоциациите между тях и формулирайки възможните обяснения. Впоследствие учениците и студентите изпробват своята хипотеза и се опитват да установят точността на пър-воначалните си идеи. От експериментите в икономическата класна стая, използвани в проучването, учениците трябва да извлекат ключови променливи, да определят как са свързани тези променливи и да предоставят обяснения" [9,129-141].
Икономическите знания се характеризират с определена, не поддаваща се на житейско сравняване понятийна и терминологична система.Така например едно от понятията, което в момента има много широки интер-претационни граници на приложение е мениджмънт.
Това понятие и определящите го термини винаги се е свързвало с производствената структура. Днес, като универсален процес на управление той се практикува едновременно успешно в банките, във фирмите, в осигу-рителните дружества, здравеопазването, образованието, културата ,отбраната, полицията, държавното управление" [2].
Като етапна концепция усвояването на икономически знания преминава през множество етапи.Всеки един от тях в определена степен допълва социално-значимите понятия и термини. Естествен е техния преход към на-учното им обособяване като понятия с конкретна степен на употреба, поле на приложение, с възможности за развитие и опредметяване в материализирани носители на информация.
Х.Велиева застъпва тезата, че „...разбирането на ос-новните икономически понятия е по-важно от усвоява-нето на множество факти и затова е нужно да се даде концептуална схема, която да помага на учениците да съставят собствено разбиране за икономиката, основано на водещи научни схващания, както и на начин на ми-слене, построен на системен, обективен анализ.
Речниковото съдържание на понятието „икономиче-ска грамотност" обикновено включва в себе си съвкуп-ността от материални и духовни ценности, създадени от човечеството в неговото историческо развитие; умение да се използват тези ценности за покоряване на приро-дата, за развитие на производството, за разрешаване на назрели задачи от обществения живот; образованост, знание, възпитание[1].
Образователното значение на икономическото знание се предопределя от обществените и социални нагла-си.
На първо място това образованието по икономика в отделните училищни степени следва да покрие държав-ния стандарт за формиране на правилно, целенасочено, развиващо отношение към труда като висша ценност.
На второ място образованието следва да промени статута и светоусещането на учениците, за това,че те в условията на икономически живот следва да възприемат като потребители на резултатите от труда(на своя собствен и на останалите, които изграждат производствена или референтна група).
От своя страна икономическото образование, раз-глеждано като национална политика и стратегия за Balkan Scientific Review. 2018. № 1
икономически науки
Клинков Георги Тодоров
ИКОНОМИЧЕСКОТО ЗНАНИЕ ...
развитие следва да реализира следните програмни основания",,.. .икономическото възпитание на учениците е насочено към това: да се научат да разбират и ценят заобикалящия ги предметен свят, да осъзнават на дос-тъпно за тях равнище взаимовръзката „труд - продукт - пари", да уважават хората, които умеят да се трудят и честно да заработват парите си; да осъзнават това, че стойността на продукта зависи от неговото качество; да се формират такива качества като спестовност, дално-видност, рационалност, трудолюбие, хуманност, благородство" [ 17].
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРА:
1. Велиева,Х. Професионално образование. Methodology & Experience Методика и опит.Формиране на начална икономическа грамот-ност в обучението по Домашен бит и техника.Брой 17 от 01.11.2017.
2. Училищният мениджмънт като вид образователен менидж-мънт.Тракийски университет в Стара Загора. http://www.dipku-.sz. net/izdanie/181/uchilishchniyat-menidzhmnt-kato-vid-obrazovatelen-menidzhmnt.
3. Andela.K.Dills.,Dennis Placone.Teacher Atitudes and Teacher Knowledge in Economic Education. Western Carolina University. https:// papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1090639.
4. Education Economics. https://en.wikipedia.org/wiki/Education_eco-nomics.
5. Economics of Education in Europe. European Expert Network on Economics of Education. http://www.eenee.de/eeneeHome/Economics-of-Education.html.
6. F.A.Hayek. Economics and Knowledge.FEE-Foundation for economic education. https://fee.org/articles/economics-and-knowledge/.
7. Harvard University. Knowledge, Technology and Complexity in Economic Growht. https://rcc.harvard.edu/knowledge-technolo-gy-and-complexity-economic-growth.
8. Lesson 1.3.Economic context: Schools for Knowledge Work. https:// ed100.org/lessons/knowledge.
9. Roel Grol.,Esther Miriam Sent., Bredje De Vries. Thinking Skills and Creativity.Volume 22, December 2016, Pages 129-141.
Балканско научно обозрение. 2018. № 1
17
