CC BY
16Klinkov Georgi Todorov ORGANIZATIONAL BEHAVIOR ..
pedagogical sciences
UDC 37.02
ОРГАНИЗАЦИОННОТО ПОВЕДЕНИЕ И ВРЪЗКАТА МУ С КОНСТРУКТА ТРУД
© 2019
Клинков Георги Тодоров, главен асистент, PhD
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4000, България, Пловдив, „Цар Асен" № 24, e-mail: [email protected])
Анотация. В полето на технологичного обучение, което в закона от 2016 година коренно променя съществуваща-та образователна парадигма, посредством въвеждането в образователната практика на учебния предмет Технологии и предприемачество се откриват редица нерешени, събстантивни по характер проблеми. Подобен значим проблем е този, свързан с ролята и място в технологичния модел на обучение на организационното поведение на учениците от различните училищни степени и неговата връзка с релацията, изразявана посредством труда. Учениците постъпват в училище с изграден в семейството организационен модел на поведение. Включването на учениците в активния социално-трудов процес, реализиращ се в условия коренно различни от класно-урочните създава условия, в които едни ученици приемат нови модели на поведение, съобразно трудовите дейности, в които участват, за разлика от други, за които новите организационни модели, свързани с труд и технология не са мярка за технологична при-годност. Организационното поведение в училище поставя на първо място изискването, в каква степен учениците могат да възприемат труда и трудовата изява като релевантна на социалното им развитие черта и необходимост. Участието в разнообразни по характер трудови, технологични, производствени, икономически, маркетингови дей-ности (на базата на тяхната съдържателна редукция в отделните училищни степени)поставя пред изследователите на подобни процеси на необходимостта теоретично-приложно да се изясни връзката между класическото разбиране за организационното поведение на учениците и труда, като социално значимо понятие.
Ключови думи: поведение, организация, организационно поведение, социално поведение, адаптивност на мо-делите на поведение, труд, трудова изява, трудова детерминираност
ORGANIZATIONAL BEHAVIOR AND ITS RELATIONSHIP TO CONSTRUCTIVE LABOR
© 2019
Klinkov Georgi Todorov, chief assistant, PhD
Plovdiv University „Paisii Hilendarski" (4000, Bulgaria, Plovdiv, str. „Tzar Asen" № 24, e-mail: [email protected])
Abstract. In the field of technology training, which in the law of 2016 profoundly alters the existing educational paradigm, through the introduction in the educational practice of the subject of Technology and Entrepreneurship, a number of unresolved, substandard problems are found. A similar significant problem is that related to the role and place in the technological model of training the organizational behavior of students from different school grades and its relation to the relationship expressed through labor. Pupils enter a school with an organizational model of behavior built into the family. The inclusion of pupils in the active social work process, taking place in conditions that are radically different from the classroom, creates conditions in which some students adopt new patterns of behavior according to the work activities, in which they participate, unlike others, for which new organizational models related to labor and technology are not a measure of technological feasibility. Organizational behavior in school places the first requirement on the extent to which pupils can perceive work and work as relevant to their social development and necessity. Participation in various labor, technological, production, economic, marketing activities (on the basis of their meaningful reduction in individual school grades) puts the researchers on similar processes of the need to theoretically and practically clarify the relationship between classical understanding of an organism -friction behavior of students and labor as socially meaningful concept.
Keywords: behavior, organization, organizational behavior, social behavior, adaptability of patterns of behavior, labor, labor manifestation, labor determinism
Категорията „Организационно поведение" изучава същността на човешкото поведение в организацията и изследва подходи, концепции и закономерности на фор-мирането, функционирането, управлението и развитието на поведението на личността и на групата спрямо окръ-жаващата ги среда.
То се възприема като устойчива организационна трайна система от действия, чрез които се осъществява връзката на личността и групата със заобикалящата ги материална действителност [5, с. 3].
Организационното поведение може да се определи като „.. .интердисциплинарна област, посветена както на изучаването и разбирането на причините, структурата и динамиката на индивидуалното и груповото трудово поведение, така и на практиката на въздействието върху него, неговото реално практическо управление" [18, с. 11].
Училището като всяка социална организация не съществува самостоятелно, изолирано. Тя се влияе от сложната ценностна система, от активното взаимодействие с външната среда. Последната се разглежда като реализираща се на базата на косвеното влияние на: нивото на образованост на населението в съответния регион, образователния потенциал на родителите, техните образователни очаквания и предпочитания, определя-щото значение на социо-културните фактори [17].
В съвременната концепция за развитие на Руското
училище особено внимание се обръща на развиването на така наречената „открита образователна среда".
Тя включва ротация на следните нива: в центъра са разположени учебно-развиващата среда и извънкласна-та развиваща среда.
В основният кръг са поставени според принципа на релевантност: семейната среда; средата на възрастно об-щуване; извънкласна образователна следа; културно-из-граждащата среда; масово-комуникативна среда.
В границите на този функционален модел на пред-ставяне елементите на социално-техническата среда се извършва процес на въвеждане на учениците в простран-ството на по-активният външен социум и включване на последния в откритото образователно пространство на училището [7].
Трудовото поведение на човек се определя от характера на общуването и взаимодействието му с другите персонажи, с които работи съвместно, които ръководи или го ръководят [25].
Към числото на основни категории на социологията на труда се отнася понятието „социално поведение" и следните негови функционални модификации: трудово, икономическо, организационно, функционално, кому-никационно, производствено, демографска, нормативно, девиантно.
В тях се отразяват свойствата на основните субекти на социалният живот: личността, колектива, групата.
педагогически науки
Клинков Георги Тодоров ОРГАНИЗАЦИОННОГО ПОВЕДЕНИЕ ...
Социалното поведение, изразено чрез участие в труд се явява произволен компонент на социалната среда, която се пречупва през призмата на субективните характеристики, и действени актове на основните субекти, а така също се явява резултат от субективната детерминация на човешката активност [20, с. 65 - 67].
При реализирането на трудовото поведение на уче-ниците в контекста на поведенческите модели, които го изграждат и реализират във функционален и методически аспект могат да бъдат отбелязани (маркирани) след-ните важни компоненти: наличие на мотивация; възпри-ятие; съобразяване с критериалната основа на трудовото им поведение [20, с. 89 - 97].
В хода на реализиране на организационного поведение на учениците, свързано с труда се открива прило-жението на нормативно-алгоритмизиран способ (начин) за организационно поведение на учениците на базата на който се изгражда цялостната поведенческа матрица, включваща специфичните детерминанти: трудов про-цес, производствен процес, образователно-професиона-лен процес, технико-технологичен процес [6, с. 12 - 14].
Интересна е теорията, която застъпва Ф. Херцберг, известна още като „двуфакторна теория".
Тя е свързана с наличието на мотивация у работника по отношение показателя „удовлетвореност от ра-ботата".
Съгласно тази теория работещият ученик като еле-мент от определен социум се нуждае от потребност по отношение на техническата си и технологична безопас-ност и реализиране на стремежа си за само реализация и професионален ръст, който да постигне в останалите етапи на училищното обучение [15, с. 90 - 98].
От тази гледна точка всяко разумно в това число ико-номическо поведение може да бъде назовано рационал-но (логическо), ако субекта осъзнае поставените пред него цели и материализира своите действия на основата на подбудителните причини за подобно действие.
В. Парето за разлика от М. Вебер разширява процеса на социологически анализ на човешките действия (кои-то в основата си са трудово детерминирани)за сметка на включване на области, които не се поддават на рацио-нално обяснение.
Неговите трактовки на традиционного, институцио-налното и експресивното поведение са много интересни и оригинални, защото подпомагат процеса на операцио-нализация на наличните поведенчески модели на базата на наличието на социални навици, мотивационни меха-низми, стереотипи, сублимирани емоции и инстинкти, придобити в резултат на социалната еволюция и процеса на обществена социализация [22].
Г. Беккер извежда три съставящи икономическото поведение на човек приоритети (в границите на персо-нифицираните избори, които той е принуден да прави): априорно заложеният у човека принцип по отношение разумността на извършваните от него действия; взаи-мосъгласуваността на индивидуалните, груповите и ма-совите действия; стабилност на предпочитанията (цен-ностите) по отношение на фундаменталните аспекти на социалният им живот [13].
На второ място е нормативността, т. е. съществува зависимост на индивидуалните действия от общопри-етите ценности и норми и накрая - в известна ирацио-налност и независимост от околната среда [2, с. 117 -129].
В исторически план началото на формиране на научно знание в областта на организационното поведение се поставя още през първите години на миналия век, кога-то се появява Школата за научната организация, където Фредерик Тейлър и неговите сътрудници изследват по-ведението на човека в процеса на труда и взаимоотно-шенията между хората при извършването на трудовите операции [10, с. 12 - 13].
Установява се равномерно разпределение на труда и отговорностите между администрацията и работници-
те. По този начин се реализира един основен принцип в плановата икономика-разделяне на труда по трудови функции и неговото научно и статистическо управление и контролиране [16, с. 9].
Паралелно с това Ф. Тейлър отчита факта,че"...по начало работника е ленив и следователно нарастване на производителността е възможна сами при принудител-на стандартизация на оръдия, условията и методите на труд" [9, с. 14].
Никой до Ф. Тейлър например не си е прави труда да „систематизира конструкцията на лопатата" и значение-то на този толкова масов и технологически важен инструмент в икономическата структура.
Нейната форма и размери са напълно произволни. Ф. Тейлър установява, че идеалното количество зем-на маса,която трябва да бъде прехвърлена с помощта на лопата е равна на 9,75 килограма, като конструира лопата именно с такава вместимост, в резултат на което ефективността на работниците-копачи значително се по-вишава [21, с. 127 - 128].
Питър Друкър (създателят на съвременният менидж-мънт)по много точен начин е характеризирал приносът на Ф. Тейлър по отношение на неговият основен принос".
Той прилага към операциите на ръчния труд същи-те принципи, които инженерите през XIX век използват при конструирането на инструменти; той изучава рабо-тата, която трябва да бъде свършена, като я разделя на елементарни операции, след което обединява всички операции в едно. Тази последователност позволява да се изпълни планираната работа най-голяма скорост и най-малко усилия" [29].
Изследванията в областта на организационното поведение се задълбочават след експериментите за груповия климат на Курт Левин и неговите сътрудници, проведе-ни през 1943 г. [1, с. 16].
Неговата „теория за полето"променя методологиче-ската парадигма, като заменя класификационният метод с генетическия или конструктивният.
По такъв начин може да изгради „мост между общо-то и конкретното; между законите и индивидуалните особености [11].
Той използва едно физическо по характер понятие от топологията „поле", посредством което изработва своя-та концепция за „динамическата система на поведение", която се намира под напрежение, когато се наруши рав-новесието между индивида и средата.
Съгласно учението на К. Левин за мотивите - „мо-тивите" се явяват обекти - райони на „жизненото пространство", в които индивидът изпитва потребност или квазипотребност - намерение. Самите обекти от обкръ-жаващата среда получават на тази основа нова моти-вационна сила, която намаля, когато потребността или квазипотребността бъде удовлетворена.
От анализа на индивидуалната мотивация той постепенно преминава към изучаването на груповата динамика, анализирайки групата като динамично цяло, обеди-няващо в себе си взаимодействащи си сили.
Този нов научен интерес подтиква К. Левин и него-вите сътрудници към експерименталното изучаване на лидерството, конфликтите и другите социално-психоло-гически проблеми, възникващи в групата [11].
Фред Лютанс, професор по мениджмънт, почетен председател на Американската академия за управление в едно свое интервю отбелязва, че понятието „организационно поведение"на основата на своята богата исто-рическа база чрез изследванията на Г. Хоторн и своята научно разработена методология се е превърнало в солидна научна дисциплина.
Какво все пак трябва да се разбира под „организа-ционна поведение?"
Нужно ли е то да се заменя с методите, с които разпо-лагат поведенческите науки?" [8].
В. А. Спивак разглежда проявлението и развитието
Klinkov Georgi Todorov pedagogical
ORGANIZATIONAL BEHAVIOR ... sciences
на личността в организацията (в предложената от него схема социално-техническата среда е представена като „фактор - дейност") като своеобразен процес на „въвеж-дане на човек в нова социално-културна среда", който включва следните 3 поведенчески фази: адаптация, индивидуализация, интеграция [23, с. 67 - 69].
Х. Ф. Олпорт анализирайки в една своя статия „фе-номените на възприятието", констатира на базата на ре-дица експерименти с предмети, с промяна на зрителния ракурс на възприемане, степента на осветеност и ком-пактността на визуализиращо представяне, че по съще-ство материалните вещи и събития (артефакти от различен клас и процеси)се представят пред хората не просто като качества, свойства или форми, а именно като вещи и събития.
Реалният предметен характер на възприятието (то е назовано така, имайки се в предвид „широкото значение" на тази дума) е фундаменталното негово свойство.
Общуването в границите на организационното обучение и поведение в полето на институционалното технологично обучение развива 3 вида компетентности.
Всички те в някаква степен отразяват най-важните за технологичното обучение компетентности, разглеждани в контекста на организационното поведение:
A) Организационна компетентност- формиране на способност за функциониране и използване на организа-цията като място за изграждане на умения за сътрудни-чество, способност за промяна на изгражданите органи-зационни връзки, изграждане на организационни актове в интердисциплинарен контекст.
Б/Лична компетентност - в полето на обучението по труд, технологии и предприемачество тя е насочена към самостоятелното ангажиране на всеки един ученик за решаване на различни образователни проблеми, развитие на самосъзнанието, гъвкавостта, способността за съгласуване на воля и смисъл в границите на адекватни-те на това предметни действия.
B) Технологична компетентност - тази компетент-ност до голяма степен се инициира с материално-техни-ческата среда, в която се реализира организационното по характер общуване. Технологичната среда в училище е динамична по природа, изградена е от логически свър-зани операционализирани сегменти. Промяна в един или друг сегмент не води до пряко изменение на технологич-ната среда [27].
Логично възниква въпроса, свързан с реализирането на така презентираните компетентности, свързани с тех-нологичността в обучението.
Датската и изобщо Скандинавските образователни системи дават възможност в парадигмалните си модели технологичното обучение да присъства в границите на начално производствено и специализирано производ-ствено обучение.
В дидактически аспект подобно по характер обучение залага на формирането на два образователни компонента, които следва да се разглеждат в определено диадно отношение:
1) Изграждане на лична учебна среда;
2) Развитие на саморегулирано обучение;
Х. С. Олесен от Университета в Роскилд (Roskilde иптуегаМ), Дания отдават изключително голямо значение на личната учебна среда за провеждане на саморегу-лирано обучение.
Ако се излезе извън семантичните граници на подобен конструкт ще стане ясно, че организационно-техно-логичната среда в училище играе определяща роля за изграждането на комфортна, обучаваща лична учебна среда. Личната учебна среда дава възможност към нея да се приобщават лица, които споделят философията на нейния титуляр.
Учителят следва да развива автономните личностни учебни среди в училище, за да може на тази база да уни-фицира в определена степен и своите въздействия спря-
мо всеки един ученик [28, с. 6]._
Мярката за ефективност на организационного по характер обучение се крие в извеждането на социалния опит, свързан с труда на учениците и неговата адаптация към училищната структура и изграждане паралелно с това на стратегии за усилване и максимизация (Dodgson, 1993).
П. Сенге извървява дълъг път в търсене на основните образователни приоритета на организационного обучение.
Той дава символическа интерпретация на органи-зационното обучение в границите на следното взаимодействие:
Организационно обучение = P + Q, където P се раз-глежда като моделиращо учебното съдържание обучение (провеждане на беседи, лектории, планиране на иновативни тематични проекти, четене и използване на популярна техническа литература); Q - етапно обучение по пътя на поставяне и решаване на образователни и те-матични проблеми, получаване на научни доказателства в границите на алагоритмизираните решения на учебни задачи, обсъждане на изводи,основаващи се на обобщения на практическия опит [19].
В класическата си постановка и определение кате-горията организационно поведение, свързано с труда включва".. .систематизирано действие на образовател-ните субекти в рамките на функционални, нормативни и социокултурни ограничения,позволяващи им да субор-динират своите цели с целите и задачите на тези организации, в структурата на които те са включени" [3].
Трудът като целенасочена дейност и предприемчи-востта като свойство на труда са исторически присъщи за човек.
А. Ю. Ашкеров в своя статия посветена на социоло-гията на труда извежда тезата, че".. .като всяка генерали-зирана форма на социална практика, трудът притежава символическо и материално измерение. Сложността на разбиране на подобен на пръв поглед противоречив въз-глед се основава на това, че и в „материалистичната" и в „идеалистичната" традиция трудът се възприема като целесъобразна дейност, за която смисъла (а) е гаранти-ран, (в) еднообразен, (с) постоянен, (d) рационален, (е) иманентен" [4, с. 50 - 51].
В продължение на подобна линия на анализ на труда пише и И. И. Чангли в своя труд „Социология на труда", като застъпва тезата, че".. .генезисът на труда започва в предисторията на човешкото общество" [24].
Аксиологическото отношение към труда дава основание във всеки един момент от реализираното личностно ориентирано педагогическо общуване „да се вижда във всяка една материална вещ на една несистематизирана проекция на човешко произведение, което притежава независимо от своята първичност на аксиологически (ценностен) приоритет" [14, с. 56 - 57].
Аксиологическото отношение към труда на учениците в границите на авторовия личностно ориентиран дидактически подход за технологично обучение предполага такава организация на педагогическия процес, която да обезпечи усвояването от учениците на ценностите на общочовешката материална и организационна култура, изучаването и постепенното формиране на ценностни ориентирации.
М. С. Каган внася нов оттенък в качеството ценност на труда: „Ценност, това е фиксирана в съзнанието на човека характеристика на неговото отношение към обек-та. Ценност за човека имат предмети,които му доставят положителни емоции: удоволствие, радост, наслаждение и т. н. Ценност могат да притежават както материални-те вещи или процеси, а така също и духовните явления (знания представи, идеи)" [12, с. 514 - 517].
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА:
1. Ангелов, А. Организационно поведение. С., Тракия-М, 2002, с.
16.
2. Арапова М. А. Теоретико-методологические основания социологического анализа идеологических процессов //Известия Уральского государственного университета. — 2007 — № 51. — С. 117 — 129._
педагогически науки
Клинков Георги Тодоров ОРГАНИЗАЦИОННОТО ПОВЕДЕНИЕ ...
3. Асадов, А. Н. Экономика и социология труда-учебное пособие. http://studok. net/book/181-yekonomika-i-sociologiya-truda-uchebnoe-posobieasadov-an/8-13-trudovoe-povedenie-ego-struktura-i-tipy-faktory-trudovogo-povedeniya.html.
4. Ашкеров, А. Ю. Философия труда. Социологическое обозрение. Том 3, № 2, 2003, с. 50 - 51.
5. Близнаков, Иорд. И др. Организационно поведение. С., 1Я66, с. 3.
6. Данакин Н. С. Социальные технологии в управлении общественными процессами. Белгород: Центр социальных технологий, 1ЯЯЗ. с. 12 —14.
7. Концепция проектирования открытой образовательной среды в школе. Электронный ресурс. http://ucheba.dlldat. com/docs/ index-30Я11.html.
8. Концепция организационного поведения прошлое как пролог к настоящему и будущему. Электронный ресурс. http://hr-portal.ru/ article/koncepciya-organizacionnogo-povedeniya-proshloe-kak-prolog-k-nastoyashchemu-i-budushchemu
Я. Колокнёва M. В., Теория организации в вопросах и ответах, M., «Велби»; «Проспект», 2004 г., с. 14.
10. Кравченко А. И., Классики социологии менеджмента: Ф. Тейлор и А. Гастев, СПб, «Русский Христианский Гуманитарный Институт», 1ЯЯ8 г., с. 12 — 13.
11. Курт Левин. Психологос. Електронен ресурс. http://www. psychologos. ru/articles/view/kurt_levi.
12. Культурология: учебник / под ред. Ю. Н. Солонина, M. С. Кагана. - M.: Издательство Юрайт; Высшее образование, 2010, с. 134-135, цитат по Mm-анченко, А. О. Ценность труда в современном Российском обществе/молодой ученый. 2012. № 4. с. 514 — 517.
13. Лекции по икономическа социология. http://gendocs.ru
14. Mapков Б. В. Храм и рынок. Человек в пространстве культуры. СПб., 1ЯЯЯ, с. 56 — 57.
15. Mоpгунов Е. Б. Управление персоналом: исследование, оценка, обучение. Учебное пособие. .s M.: ЗАО „Бизнес-школа „Интел-Синтез", 2000. с. Я0 — Я8.
16. Mясниковa Л. А., Фрид M. И., Постмодерн коммерции (трансформация коммерции в современном обществе), СПб, «Бизнес-пресса», 2001 г., с. Я.
17. Открытый педагогический форум „Новая школа". Электронный ресурс. orum. schoolpress. ru/article/25/662.
18. Паунов, M., Организационно поведение, С., СИЕЛА, 1ЯЯ8, с. 11.
1Я. Питер Сенге. Танец перемен: новые проблемы самообучающихся организаций. The Dance of Change: The Challenges to Sustaining Momentum in Learning Organizations. Издательство: Олимп-Бизнес, 2004 г. Твердый переплет, тр. 24-26, ISBN 5-Я01028-51-1, 0-З85-4ЯЗ22З.
20. Подмарков В. Г. Человек в трудовом коллективе (Проблемы социологии труда). M.: Mысль, 1Я82. с. 65 — 67.
21. Джеффри Креймс. Думай как Друкер, Mmrn, «Попурри», 200Я г., с. 127, 128.
22. Социология Вилфредо Парето. http://www.0ve.ru/ sociologiya_i_obshhestvoznanie/sociologiya_vilfredo_pareto.html
23. Спивак, В. А. Организационное поведение. Учебное пособие. MГУ, M., 2008, с. 67 — 6Я.
24. Чангли И. И. Труд. Социологические аспекты теории и методологии исследования: монография. 4-е изд. M.: ЦСПиЫ, 2010, цитат по Труд как ценность. http://www.oboznik.ru/?p=45788
25. Човекът и неговото поведение в организацията. http:// studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view = article& id=1607:2011-07-2Я-12-51-54&catid=82:2011-03-24-21-06-18&Itemid=116
26. H. F. Theories of Perception and the concept of structure. N. Y. Wiliey, ch. 3, pp. 58 — 66.
27. Laering og Kompetenceudvikling. Steen Lykke. DK. http://steen-lykke.dk/wp/?page_id=2ЯЯ
28. Olesen, H. S. (2000). Professionel lœring og personlig udvikling: dansk talepapir til indlœg om Professional learning and personal development — broadening the lifelong learning agenda. Roskilde: Roskilde Universitet. Skriftserie fra Erhvervs- og voksenuddannelsesgruppen, Smâskrift, Nr. 111, pp. 6.
2Я. Peter Drucker http://vikent.ru/author/483/
