CC BY
31педагогически науки
Клинков Георги Тодоров ЛИЧНОСТНО-ОРИЕНТИРАНОТО ...
UDC 37. 02
ЛИЧНОСТНО-ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛНА И ПОВЕДЕНЧЕСКА ПАРАДИГМА
© 2019
Клинков Георги Тодоров, главен асистент, PhD
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4000, България, Пловдив, „Цар Асен" № 24, e-mail: [email protected])
Анотация. Личностно-ориентираното обучение в условията на новата образователна парадигма в България (считано като начало от 2017/18 година) значително промени своята както дидактическа и психолого-социална същност, а така също и възможностите си да се интегрира с различни модели и поведенчески постановки. Постигането на тясно поведенческо сътрудничество между учител и ученици улеснява като ново качество ефективния процес на обучение и възпитание. В сферата на тясно специализираното технологично обучение личностно-ориентираното взаимодействие между тези два субекта намира своето по-категорично отражение в новите системни действия, които много често излизат извън чисто предметното си приложение в образователната практика на отделните училищни степени. Ролята на учителя е много комплексна, отразяваща цялото разнообразие от поведенчески прийоми, мето-ди, похвати. Ученикът от своя страна има поведенческа свобода при избор на един или друг модел на персонифици-рано поведение, проявяващо се в условията на организационно-технологичната среда на технологичното обучение. Класическата форма за реализиране на личностно-ориентирано по характер обучение вече не отговаря на новите, по-високи изисквания и към дейността на учителя и към действията на ученика. В тази връзка исторически детер-минирания анализ на термина и система личностно-ориентирано обучение е от съществено значение за теорията и практиката на технологичното обучение. Повечето съвременни автори отдават голямо значение на ролята и мястото на формиращата се емпатия. Въпреки, че емпатията е строго индивидуална съществуват възможности, тя да се прояви активно и по отношение на дейностите, в които учениците се включват в процеса на технологично обучение.
Ключови думи: личностно-ориентирано обучение, процес на въвеждане, поведение, разграничения, функции, особености, значение, специфика, трудности
PERSON-ORIENTED LEARNING AS AN EDUCATIONAL AND BEHAVIORAL PARADIGM
© 2019
Klinkov Georgi Todorov, chief assistant, PhD
Plovdiv University „Paisii Hilendarski" (Plovdiv, Bulgaria, str. „Tzar Asen" № 24, e-mail: [email protected])
Abstract. Personally-oriented learning in the context of the new educational paradigm in Bulgaria (as of the beginning of 2017/18) has significantly changed its didactic and psychological-social nature as well as its ability to integrate with different models and behaviors. Achieving a close behavioral co-operation between teacher and pupils facilitates as a new quality the effective process of education and training. In the field of highly specialized technological training, the personality-oriented interaction between these two subjects finds its more categorical reflection in the new systemic actions that very often come beyond its purely practical application in the educational practice of individual grades. The role of the teacher is very complex, reflecting the whole variety of behavioral methods, methods, techniques. The student, on his part, has a behavioral freedom in choosing one or another model of personalized behavior, manifested in the conditions of the technological and technological training environment. The classical form of realization of person-oriented learning no longer responds to the new, higher requirements both to the activity of the teacher and to the actions of the student. In this connection, the historically determined analysis of the term and system of person-oriented learning is essential about the theory and practice of technology training. Most contemporary authors attach great importance to the role and place of the empathy that is formed. Although empathy is strictly individual, there are possibilities for it to manifest itself actively and in terms of the activities in which students are involved in the process of technology training.
Keywords: person-oriented learning, process of introduction, behavior, distinctions, functions, peculiarities, meaning, specifics, difficulties
В условията на новият учебен предмет, наречен „Технологии и предприемачество", който става нераз-делна част от образователната реалност в България след 2016 година така добре познатото личностно-ориенти-рано обучение постепенно придобива нови качествени и количествени измерения.
Ако се разгледа личностно- ориентираното обучение, независимо от предметната област, която презентира следва да се започне с това, че терминът „личностно-ориентирано" (PERSONALITY-CENTERED EDUCATION) се използва за първи път от психолога и педагога на ху-манистичното направление Карл Роджърс.
На пръв поглед може да се отчете, че е абсурдна връзката между ефективната педагогическа наука и ус-пешната психотерапия.
На пръв поглед това е така, но това което променя същността на изграждащият се конструкт е факта, че в процеса на взаимодействие между хората се формира (според други автори се прокрадва) особена нотка на ем-патия.
Именно склонността на единия субект да съпреживя-ва, да прониква в света на другия стой в личностно ори-ентираното обучение.
Остава открит въпроса, ако предметното обучение
реализира категорична диада от типа Учител-ученик и тя се трансформира от субект-обектни отношения в су-бект-субектни отношения на базата на нормативната равно поставеност, защо на учителя например ще му е нужно да съпреживява вътрешните трудности на учениците.
И обратно защо учениците следва да проявяват ем-патийност по отношение ниската степен на справяне на учителя с преките му преподавателски и поведенчески действия.
Отворения характер на тези въпроси довежда до това, че в основния модел на представяне на личностно ориентирания подход се откриват приложни по характер проблеми, на които конструирания от Георги Клинков, като част от проект за дисертация дидактически подход за технологично обучение е в състояние да даде отговори.
Съвременният учител не е консултативен психолог по природа, но следва все пак в границите на горните доводи да отчита следните особености на обучение, кое-то е ориентирано към развитие личността на ученика в границите не съответната предметна област, свързана с технологии и предприемачество:
1) Вярна и обективна оценка и необходима корекция
Klinkov Georgi Todorov pedagogical
PERSON-ORIENTED ... sciences
на психологическите състояния в течение на провежда-не на цялото практическо занятие-емоционални: радост, досада, веселие, еуфоричност и интелектуалните, свър-зани с учебната техническа задача и процесите на нейно-то реализиране-съмнение, съсредоточеност, способност и склонност за коопериране на личностните мотиви и усилия с тези на екипа, групата, колектива.
2) Поддържане на високо ниво (степен) на трудова и поведенческа (организационно-технологична) мотивация посредством насочването на съответния мотив към конкретната образователна цел, която се решава с инте-грираната посредством нея учебна задача .
3) Извеждане и използване на субективния опит на ученика във връзка с предложената тема; предлагане на ново научно знание, което да е в състояние да отчете психолого-педагогическата характеристика на групата, към която се числи съответния ученик (вече сформира-на; променена от учителя; променена от обстоятелствата и особеностите на учебната задача; наложила се като ре-лация на организационно-технологичен стандарт, който се налага и от двете страни).
Ясно изразения, активен комуникативен стил на провеждане (реализиране)на личностно-ориентираното обучение, независимо от неговия предметен характер дава сравнително основание съвременните му прояви да се крият в технологията „обучение в сътрудничество".
За целите на диагностичното изследване и необ-ходимостта да се интерпретира разработения Георги Клинков и апробиран в учебната практика дидактически подход за технологично обучение, който да залага и на организационно-поведенческата парадигма е необходимо да се анонсира, че „...обучението в сътрудничество, обучението в малки групи се използва и се решава като педагогическа задача от много отдавна".
Въпреки, че реални изследвания се откриват несисте-матизирани и те са методически непотвърдени от прак-тиката още през 20-те години XX век, следва да се отчете факта, че подобно развитие на идеята се отчита като активно присъстващо явление едва в края на 70-е години на XX век.
Обучението в сътрудничество в полето на педагоги-ката се приема като най-успешната алтернатива на тра-диционното обучение.
Следва да се приеме като непотвърден от практика-та опит за въвеждане на редица поведенчески модели за обучение, ориентирано към личностите на учителя и ученика в дидактическата и развиваща парадигма на личностно ориентирания подход в „ авторските систе-ми на Р. Щайнер"; в „ постановката за опорните сигнали на Ф. Шаталова; в „изпреварващото действие", зад кое-то застава С. Н. Лисенкова. Тези концепции и теоретич-ни постановки не отразяват в пълнота възможностите за конструиране на времеви модел на дидактически подход за технологично обучение поради „незадоволителната педагогизация на средата", в която се извършва толкова специфично, предметно обучение.
Необходимостта от извеждане на преден план на ро-лята и мястото на компетентностната стратегия в училище прави реално и възможно използването на реди-ца верифицирани модели, в чиито парадигми доминират възприетите от Георги Клинков в хода на емпиричния анализ на проблема, заложен в статията на две техно-логични структури: еднородна дейност и групова изява; екипна технологична работа, характерни за специали-зираното обучение в труд (като система от рационални действия).
1. Student Team Learning (обучение в команда).
Този метод на обучение в сътрудничество е разрабо-тен в Университета Джон Хопкинс.
Голяма част от съвременните методи за обучение в сътрудничество в крайните си са варианти използват частично или изцяло идеологията на този метод.
Технологичното обучение е изключително благодатна от методическа и инструментална гледна точка среда 36
за да се реализира основната парадигма на обучението в сътрудничество, а именно изграждането и реализиране-то на „груповите цели".
Всяко група в процеса на своето сформиране, допъл-ване и изменение, посредством изграждащите я членове е заинтересувана нормативната информация да се усвои от всички членове по оптимален, стандартен за тази предметна област начин, за да се улесни в максимална сте-пен регулаторната функция на учителя в границите на обособеното педагогическо общуване.
От методическа гледна точка е необходимо да се раз-граничи поведенческиия модел от типа „ команда" от операционалното действие „инструкция".
В полето на технологичното обучение операцио-налното действие „инструкция" има ясна методическа функция", проявяваща се посредством: ...реализиране на целенасочена, производствена дейност, която следва да отговори на налични, променени, коригирани норма-тивни стандарти" [15].
В базовия модел на „командната стратегия", разглеж-дана като вариант на обучението в сътрудничество, кое-то е релация на личностно ориентираното обучение са разработени 4 оптимизирани варианта STL (работа в команда):
Първите два варианта могат да се използват към все-ки един учебен предмет и всяка училищна степен.
A) Командното обучение се планира да се провеж-да в малки групи-команди (Student Teams - Achievement Division, or STAD), а така също обучение в команди на основата на въвеждането в учебната практика на сърев-нователен принцип (Teams-Games-Tournament, or TGT).
Другите варианти в по-голяма степен са предназна-чени за конкретния предмет и особено зависят от кон-кретната възраст: индивидуализация на обучението в командата (Team Assisted Individualization, or TAI), например за уроците по технологии 2 - 4 клас [Cooperative Integrated Techology and Work, or CITW) [6].
Б) Обучението в команда е удачна форма за провеж-дането на технологичното обучение, поради факта, че в парадигмата на тази личностно-ориентирано обучение изключително се разчита на приетите от учителя и уче-ниците точни правила и стандарти, които до известна степен унифицират специфичното педагогическо общу-ване между тях.
B) Създават се компактни малки групи, които най-често са изградени от 4 ученика (момчета и момиче-та с различно ниво на обученост).
Учителят обяснява новия материал, като се акценту-ва на тези негови страни, които могат имплицитно да се свържат с предварителните знания на учениците или с техния еталонизиран предишен опит.
Г) На принципа на ротацията в групата се „форми-ра ориентировъчната основа на действията". На групата се дава определена учебна задача с техническо условие, дават се необходимите опорни ориентири, които са пре-димно свързани със социалния опит на учениците, свър-зан с труда.
Решението на задачата може да се изпълни на базата на „отделени технологични части" (всеки ученик е анга-жиран строго със своята част).
Или на базата на „размяна на местата"се извършва решение на всяко едно следващо условие от ученика, който до момента не е участвал, независимо дали е силен или слаб като поведенческа релация.
Д) Обучението в команда на базата на тази методи-ческа постановка дава възможност да се развие органи-зационно-технологичната структура. Поради факта, че в подобна група от 4 ученика може да попаднат учени-ци, които имат високо ниво на познавателна активност и подготовка, но да разполагат с необходимата технологична компетентност, сръчност и организираност.
2. Професор Елиос Арънсън разработва поредния подход, реализиращ стратегията за педагогическо съ-трудничество.
Balkan Scientific Review. 2019. Т.3. № 1(3)
педагогически науки
Клинков Георги Тодоров ЛИЧНОСТНО-ОРИЕНТИРАНОТО ...
За целта се изграждат групи от ученици, които на брой са 6 за да работят над учебното съдържание, кое-то е раздробено на фрагменти (логически или смислови блокове).
Всеки един ученик е ангажиран със своят фрагмент от общия технически проблем. След като намери необ-ходимата му информация и генерира решението се съ-бират всички тези ученици от отделните групи, които решават подобен фрагмент за да обменят опита си като експерти и за да стинат до крайното решение.
Груповата стратегия на Е. Арънсън също е много удачна за използване в учебната практика на техноло-гичното обучение, защото дава възможност на учителя да диференцира инвариантните условия на учебната задача с техническо условие и да я генерира за всеки един член на малка група по еднакъв, общ, стандартен начин [1].
3. През 1987 година в университета в щата Минесота започва разработването на метод за обучение в сътрудничество, известен като „Да се учим заед-но" (Learning Together).
Като добра теоретична и приложна практика този мо-дел е разработен от двама автори, търсещи реализация-та на една и съща цел в лицето на Дейвид Джонсън и Роджър Джонсън.
Независимо от предметната област, в която модела става приложим класът се подразделя на разнородни (според нивото на обученост) групи от 3 - 5 ученика.
Всяка една група получава строго формулирана задача с технически характер, която се явява своеобразно подусловие на основната задача, над която работи целия клас.
По този начин в границите на активен, непрекъснат между групов контакт се усвоява по-оптимално учебно-то съдържание.
В конкретния случай учителя има контролиращи функции, които се осъществяват по дискретен начин.
Множеството от съвременните теоретични постановки и гледища поставят в основата на едно наистина ефективно личностно-ориентирано обучение „специфи-ката на образователната среда" [7-14]
Тя следва да притежава качествата: динамичност, вариативност, гъвкавост. Технологичното обучение в отделните училищни степени реализира организационно-технологична среда, която притежава тези качества и се проявява така в границите на отделните училищни степени [5].
В тази си функция учителя не дава съвети, не про-вежда терапия, която много от класиците на „обучител-ния коучинг" развиват като основна функция. Учител с подобна карма, работи с учениците посредством „моти-вацията". Задава на ученика работен темп и вектор на движение, планира в перспектива съвместни общи стъп-ки, удовлетворяващи и двете страни в процеса на непре-къснатото обучение [3].
Голяма част от примерните модели, методи и пох-вати за апробиране на дидактическия подход за лич-ностно-ориентирано обучение в процеса на технологич-ната подготовка са отражение на Норвежкия опит в това отношение.
Първото реално и фиксирано използване на коу-чинг в процеса на предметно обучение в Норвегия е от 2002 година. Автор на адаптирания към Норвежката образователна система модел е Ян-Георг Кристиянсен-майстор-коуч, преподаващ коучинг в Ериксоновия университет в Нордиг. Своята идея и принципи на коучинг обучението той реализира в гимназията Улерн в окръг Аскен [16, с. 60].
През 2001 година реномето и показателите на гим-назията са били толкова ниски, че в нея в този момент са се обучавали от 30 на брой учители само 9 ученика (преподавателския норматив в Норвегия регламенти-ра 1 учител следва да обучава и възпитава 70 ученика). Министерството на образованието на Норвегия решава
преди да закрие официално училището да направи по-следен опит с прилагане на иновативната система на Ян-Георг Кристиянсен. Беседите с учителите, директора, об-щинските власти и родителите довеждат до въвеждането на коучинга в обучението на учениците, като през 2005 година гимназията в Улерн печели националния приз за най-успешно средно учебно заведение [17, с. 182].
През 2006 година този експеримент бил проведен и в гимназията в Волен, в резултат на което тя става най-до-брото средно училище измежду 150 подобни училища в Норвегия [4].
Логиката на коучинга е подчинена на основната задача- „да поддържа у учениците увереност в собстве-ните сили и да развие у тях на адекватна самооценка". Особено място се отделя на реализирането на така на-речените „междинни резултати от коучинг обучението". Учителят в ролята си на коуч следва непрекъснато с по-мощта на учениците да извършва текущ мониторинг на степента и характера на изпълнение на поставените пер-сонални и групови задачи. В резултат на което ученикът следва да приема своите грешки и пропуски не като провал, а като придобиването на ценен опит, който му пома-га да продължи напред [2, с. 46 - 49].
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРА:
1. Эллиот Аронсон. Введение в социальную психологию. часть. 7-борьба со стереотипами. https://sushchikh. livejournal.com/74905.html
2. Зырянова Н. М. Коучинг в обучении подростков // Вестник практической психологии образования. 2004. № 1. С. 46 — 49.
3. Коучинг. Правила и иинструменты. https://malikspace.com/ blog/kouching-po-amerikanski-pravila-i-instrumenty/
4. Коучинговый подход в обучений старшеклассников в Норвегий.https://coachingineducation.ru/kouchingovyj-podxod-v-obuchenii-starsheklassnikov/.
5. Личностно-ориентированное обучение. https://ozlib. com/800779/psdihologiya/lichostno orientirovannoe fbuchenie
6. Технология обучения в сотрудничестве. https://studopedia. ru/19_98637_lekarstvennie-formi-dlya-in-ektsiy.html
7. Лепешкина А.Б. Психолого-педагогические условия лич-ностно-ориентированной подготовки студентов колледжа к профессиональной экономико-управленческой деятельности //Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2016. Т. 5. № 3 (16). С. 72-75.
8. Хохленкова Л.А. Личностно-ориентированный подход в обучении иноязычной монологической речи будущих специалистов в неязыковом вузе // Балтийский гуманитарный журнал. 2016. Т. 5. № 3 (16). С. 231-234.
9. Сундеева Л.А. Личностно-ориентированное обучение как условие формирования профессиональной компетентности бакалавров психолого-педагогического направления // Карельский научный журнал. 2016. Т. 5. № 4 (17). С. 33-35.
10. Linkov A.Y., Klinkov G.T. Person-oriented learning based on its sociological derivation //Научен вектор наБалканите. 2018. № 1. С. 5-7.
11. Николаева Е.А. Учет модальностей восприятия младших школьников с общим недоразвитием речи при организации личностно ориентированного обучения //Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2017. Т. 6. № 1 (18). С. 135-138.
12. Смирнова Е.В. Аспекты личностно-ориентированного обучения при использовании средств икт в образовательносм процессе по иностранному языку // Карельский научный журнал. 2017. Т. 6. № 1 (18). С. 33-37.
13. Данилов ДА., Корнилова А.Г., Корнилов Ю.В. Личностно-профессиональная подготовка студента к педагогической деятельности //Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2018. Т. 7. № 4 (25). С. 97-100.
14. Khomych L.O., Kovalenko O.H. Features of self-attitude of seniors with different levels of education // Хуманитарни Балкански изследвания. 2018. № 1. С. 17-20.
15. Command vs instruction-What's the differencе? https://wikidiff. com/command/instruction
16. Kristiansen J. G. Coaching i skolen — personlig veiledning (Коучинг в школах — личный гид). Pedlex, 2005. 60 sider.
17. Kristiansen J. G. Profesjonelle dialoger. Coaching og relasjonskompetanse i skolen (Профессиональные диалоги — Коучинг и построение отношений в школе). Universitetsforlaget, 2008. 182 sider.
