Control-diagnostic studies as part of the vocational training of future teachers in technology and entrepreneurship Текст научной статьи по специальности «Науки об образовании»

педагогически науки

Линков Александър Йорданов, Клинков Георги Тодоров КОНТРОЛНО-ДИАГНОСТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ...

UDC 378

КОНТРОЛНО-ДИАГНОСТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ КАТО ЧАСТ ОТ ПРОФЕСИОНАЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННАТА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО ТЕХНОЛОГИИ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

© 2019

Линков Александър Йорданов, PhD, Доцент Клинков Георги Тодоров, гл.асистент, PhD

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4000, България, Пловдив, Цар Асен №24, e-mail: starcom2@abv.bg)

Анотация. Всяка една съвременна предметна методика изгражда своя методологическа база, която й позволява да се развива и обновява. В обучението по технологии и предприемачество ролята на контролно-диагностичните из-мервания, изследвания и етапен мониторинг на резултатите не е така ясно изразени в сравнение с другите методики. Факт е, че учениците, постъпващи в първи клас имат неформална, предварителна подготовка по две от основните методики: роден език и обучението по него и математика и обучението по него. Ако се направи паралел с други дър-жави, при тях като основно правило не е стоял въпроса с проверката на говорната и математическа компетентност на учениците. При провеждането на срещите в семейна среда на учениците - бъдещи първокласници ясно се откро-яват големите проценти на предварителна подготовка по отношение на родно езиковото и математическо обучение. По подобен начин може да се постави въпроса и да се потърси отговора - с каква техническа, трудова и технологиче-ско-организационна култура постъпват учениците в първи клас на базата на естественият преход от Д.Г. и П.Г.Д.Г. В условията, в които се намира съвременното образование в България ролята и място на контролно-диагностичните измервания, развитие на единна методология от принципи, методи и похвати играе все по-съществена роля. Тя се определя от необходимостта да се извършват активни, преобразуващи действия в хода на практическото обучение. Засилване на дидактическите компоненти в системата от действия и дейности, всяко едно от които е декомпозирано към конкретен научен дял от техниката, технологията и организацията. Обект на тезата на научната публикация са основанията да се изгражда единна методологическа система за контролна диагностика в сферата на началното трудово обучение, професионалното образование и квалификационните дейности. Предметът определено насочва към реалните възможности в учебната практика от 1 до 12 клас да се използват методи, подходи, похвати, които са приложими по отношение на тази частна методика на базата на логическите си граници, обективността на диагно-стициране и категоричност на статистическата обработка.

Ключови думи: диагностика, диагностична процедура, основание, методология, представяне, прогнозиране.

CONTROL-DIAGNOSTIC STUDIES AS PART OF THE VOCATIONAL TRAINING OF FUTURE TEACHERS IN TECHNOLOGY AND ENTREPRENEURSHIP

© 2019

Linkov Aleksander Yordanov, PhD, Associate Professor Klinkov Georgi Todorov, chief assistant, PhD

Plovdiv University „ Paisii Hilendarski" (4000, Bulgaria, Plovdiv, str. „ Tzar Asen" № 24, e-mail: starcom2@abv.bg)

Abstract. Each modern subject methodology builds its methodological base that allows it to develop and update. In the training on technology and entrepreneurship, the role of control-diagnostic measurements, research and stage monitoring of results is not so clear compared to other methodologies. is that the students entering the first grade have an informal, preliminary preparation in two of the basic methods: native language and its teaching and mathematics and its training. If parallel to other countries is concerned, the question of the verbal and mathematical competency of the pupils is not a basic rule. When conducting meetings in the family environment of future first-year students, it is clearly highlighted the great pre-training rates in terms of native language and mathematical education. Similarly, the question may be asked and the answer is to what technical, labor and technological-organizational culture students receive in the first grade on the basis of the natural transition from D.G.. and P.G.D.G. Under the conditions of modern education in Bulgaria the role and place of the control-diagnostic measurements, the development of a unified methodology of principles, methods and methods plays an increasingly important role. It is determined by the need to carry out active, transformative actions in the course of practical training. Strengthening the didactic components in the system of actions and activities, each of which is decomposed to a specific scientific share of technology, technology and organization.Object of the thesis of the scientific publication is the grounds for the establishment of a unified methodological system for control diagnostics in the field of the initial labor education, vocational education and qualification activities. The subject definitely directs to the real possibilities in the classroom practice from 1 to 12 class to use methods, approaches, techniques that are applicable to this private methodology based on its logical boundaries, the objectivity of diagnosis and the categoricality of statistical processing.

Keywords: diagnosis, diagnostic procedure, justification, methodology, presentation, forecasting.

В технологического образование специфичния педагогически процес се разглежда като цялостна, динамична по своя характер на функционално проявление система. Процесът на изготвяне на едно изделие (несложно или достатъчно сложно) се разглежда убедително като своеобразен модел, пресъздаващ конкретен технологичен процес (разглеждан като класическа структура).

Наблюдения показват, че в началната училищна сте-пен учениците нямат системно формирани навици да из-граждат и организират в технологичен аспект работното си място; не умеят да спазват определени производстве-ни стереотипи на поведение в един сравнително устойчив технологичен модел; изпитват персонални трудности при планирането и оценката на резултатите от труда, трудно класифицират техническите изделия на основата на разграничителните трудови действия, които ги детер-минират в производствен контекст; не разполагат с кате-

горични способи и маниери да преобразуват необходи-мата им техническа и технологична информация.

Много родители анализирайки „деликатната зона" на постъпване на детето им в 1-и клас, считат, че много от нещата ще бъдат свършени, ако те съвсем съзнателно (за много от тях и напълно планомерно) ги научат да пишат и смятат в рамките на числата до 10, като по този начин считат, че процеса на първоначална адаптация ще протечете спокойно и управляемо.

М. В. Максимова интерпретира, че това положение следва да се разглежда, като процес на движение на де-тето към по-висша степен на социално развитие.

С. С. Степанов в систематизиран вид определя този процес, като „своеобразно преустройство на познавател-ната, волевата и емоционалната сфера на детето в прехо-да към организационното училищно обучение".

Ясно изразената социална детерминираност на про-

Linkov Aleksander Yordanov, Klinkov Georgi Todorov pedagogical

CONTROL-DIAGNOSTIC STUDIES AS PART ... sciences

цеса на първоначална, а впоследствие на специализира-на трудова и техническа подготовка, поставя интересен въпрос, свързан с постановката, а именно има ли значение предварителната „готовност на детето за трудова и техническа (технологична) дейност" за неговата после-дователна (съобразена с отделните училищни степени) технологична адаптация и кои механизми биха били удачни за планирането и решаването на този значим проблем на образователната практика.

Общо-теоретичните основи на диагностика в сфера-та на трудовата подготовка на учениците, залегнали в работите на Б. И. Войтко, Ю. З. Гилбух, Г. Вицлак, О. П. Минцер, Ю. Т. Цуканова ориентират към една, зася-гаща и българската образователна традиция тенденция, свързана с необходимостта от „обединяване на всички принципи, отразяващи в диагностичен аспект, тази об-разователна област , в полето на специфичен процес, свързан със събирането, пренасянето, съхраняването и преработка на информация"[12].

Различни изследвания, провеждани през годините в редица Европейски (Испания, Франция, Португалия, Германия) страни показват с помощта на убедителни мониторингови и статистически данни, че преди постъп-ването си в 1-ви клас определен и при това не малък контингент от учениците имат „предварителна подготовка" в семейството по отношение на основните учебни пред-мети, които ще се изучават (респективно математика и роден език). Техническата и технологична подготовка като много специфичен акт остава извън полезрението на съвременните образователни парадигми. Това основание дава възможност акцентите да се постулират в друга посока.

По думите на М. Белова в съвременната социална ре-алност ще се адаптират само тези, които са се научили как да учат.

„ Училището вече не може да даде на детето всич-ки знания, които ще бъдат необходими през целия му живот, тъй като не знаем как ще изглежда светът утре. Дори постиженията на науката са бързо преходни - днес откритията „остаряват" още с раждането си и бързо се заменят от други. Поради това основната задача на обра-зованието не е „преподаването на истини", а подготов-ката на децата да учат през целия си живот"[2, с.67-68].

Провеждането на аргументирани и планомерни ди-агностични действия поставя за решаването на особени задача, имащи както теоретично-приложно, а така също и субстантивно-терминологично значение.

Етапната диагностика притежава 3 особено значи-ми функции, които определят нейната методологическа основа за планиране и реализиране: стратегическо-ин-формационна; тактическо -корекционна; прогностична [10, с.60].

Ив .Иванов определя диагностиката, като пряко свързана с динамичния компонент в системата на педа-гогическите науки.

„Основната разлика между подхода на педагогиче-ската диагностика и на педагогиката (разбирана като наука) е в приложението на инструментариума (много често еднакъв) за изграждане на модел на отделната лич-ност или група (или друг обект), а не на глобализиран обобщаващ модел" [5, с. 23-24].

Каузалният анализ като своеобразна диагностична платформа в сферата на проявление на динамичната природа на трудовото и техническо обучение се допълва в нужните интерпретационни граници от Л. С. Виготски, който посочва 3 важни момента, които стоят в основа-та на КА, а именно:анализ на процеса, а не на вещите; анализ разкриващ реалната каузално-динамична връзка, а не външните (фенотипни) признаци на процеса; генетически анализ, възстановяващ особеностите на процеса на развитие [ 6].

Каузалния анализ се тълкува в достатъчно широки граници, като не съществуват единни методически основания, за да се изведе един общ подход, свързан 42

с неговото използване (Asher, 1983; Steyer et al., 2010; Галицкий, 2001).

Тъй като изследването на причинно-следствените връзки между техническите обект и явления , в хода на тяхното извеждане и диагностично прецизиране като система от променливи величини има значение само при реализиране на презумпцията, че изучавания феномен се проявява в определени жизнени ситуации, в определени видове дейности, то първото основание за класифицира-не се отнася към целите, в съответствие с които може да се говори за „прагматически" (ориентиран към практи-ческата ценност, полезност); изследователски (построен на базата на интереса към максималната пълнота на от-читане на всички изведени променливи) подход за из-следване на каузалността [11, с.139].

Педагогическата диагностика в сферата на начал-ното трудово обучение води началото си от 70-те годи-ни, когато излиза класическия труд на Дж. А. Линерт „Построяване и анализ на тестовете", дал основание да се изгради стройна система за тестова диагностика, чрез работите на С. Н. Белзер, А. Керн, Ю. Мюлер по отношение на ученическото тестиране в границите на установените, тогава програмни и диагностични норми и стандарти.

Към 1980 година репродуктивните тестове и тестови батерии, които се използвали за диагностика на понятия в сферата на конвенционалните учебни предмети от ху-манитарния науко-образователен цикъл, включващи и двете училищни степени-1-4;5,6-8 клас постепенно са достигнали 222 вида и техни разновидности.

Доста по-рано понятието педагогическа диагностика се въвежда от немския педагог И. Ингелкамп през 1978 година на базата на методическата преди всичко аналогия с медицинската диагностика (що се отнася до спаз-ването на съответните корекционни показатели и нива на изменение).

Най-голям принос в развитието на парадигмата, заложена в „педагогическата диагностика" имат 2 школи: Руската в лицето на учени от ранга на :А. С. Белкин; А. Г. Кочетов: Н. К. Голубев; В. С. Беспалко; В. Г. Максимов; В. П. Битинас; и Френската в лицето на учени като: Л. С. Лавал; С. Н. Сюрре; Н. Г. Гатие.

В структурата на педагогическите изследвания (раз-глеждани в двете диференцирани полета на приложение на диагностични методики-констативно-диагностична и прогностично-диагностична)се откриват 3 функционал-ни аспекта (семиотически, технически и логически).

Семиотическия аспект предполага, че изследовате-лят пристъпващ към разработването на диагностична методика и процедура достатъчно точно е определил съ-държанието на понятията, изразяващи крайната им на-соченост и категоричност; степента им обективно и точно в статистически граници да „измерват" и „оценяват" чрез активното обединяване на диагностична информация в една функционална знакова система, придобила следния вид:

Д = О(П)+В+И(З)+О(Ц) ,

Където Д е семантически аспект на диагностиката;

О(П) - точното описание на диагностичния признак (диагностична променлива);

В-инструмент за еднозначно маркиране;

И(З)-възможности за обективно измерване и оценя-ване;

О(Ц)-обоснована оценъчна скала.

Този аспект на диагностичните изследвания е особе-но актуален поради факта, че в Педагогиката - в теория-та и в практиката - целите на обучението и възпитанието са много относително и се разглеждат в доста широки граници. Още във „Велика Дидактика" Я. А .Коменски посочва основния недостатък на педагогическата дей-ност - отсъствие на точно поставени цели. Той пише по този повод: "В процеса на обучение от особено значение е периодизацията на образователните въздействия. Нужно е да се знае до какви именно информационни Balkan Scientific Review. 2019. Т.3. № 2(4)

педагогически науки

Линков Александър Йорданов, Клинков Георги Тодоров КОНТРОЛНО-ДИАГНОСТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ...

граници трябва да свършва всеки един етап от обучение-то, подготовката и самоподготовката"[8, с.285].

Логическия аспект на диагностичното изследване в сферата на трудовото (технологичното) обучение пред-полага наличието и проявлението на специфично диа-гностично по характер мислене, даващо основание да се извеждат реални, статистически достоверни резултати по отношение на диагностицирания обект или явление. На тази база съществуват достатъчно основания да се смята,че преподаването на научни по характер знания от сферата на техниката и технологията е залог за устойчиво развитие на учениците на базата на непрекъснатите промени, които се извършват в образователното поле на обучението както по Домашен бит и техника (в начална-та училищна степен), така също и в сферата на обучени-ето по Домашна техника и икономика.

Диагностичното мислене се характеризира с цялост-но възприемане на фактите, събитията, процесите в границите на изведените причинно-следствени връзки, понятийни и терминологични корелации и зависимости.

Руски учени, начело с И.В. Адамович създават тесто-ви батерии с помощта, на които учениците от 1-4 и 5-12 клас да могат да установяват личното си равнище на ус-военост на знания от техниката и технологията (в гра-ниците на определени понятийни и нормативно-съдър-жателни норми), като основните ориентири са свързани между обучението по „Технологий „ и математика[ 13, с.76].

Н. В. Соломин счита,че наличието на диагностични методи за извеждане на ясно доловими и диагностично управляеми граници на усвояване като базово методиче-ско изискване на програмно представените научни понятия (визират се базовите понятия в биологията) може да стане при точното изясняване на диагностичните пара-метри на изследването и необходимостта при интерпре-тирането на най-ефикасните възможни методи за това да се излезе извън полето на приложение на двата класиче-ски методи в това отношение - анкетата и дидактическо-то тестиране [1, с.89].

В това отношение Ц. Осгут и Дж. Кели предлагат интересна методика, която с успех би решила диагнос-тични по характер задачи в сферата на образователната практика, които те назовават „системни семантични ре-шетки"_(Repertory Grid Technique).

Repertory Grid Technique)- представява метод насо-чен към изучаването на индивидуално-личностните кон-структи, опосредстващи възприятието и и самовъзприя-тието при анализа на личностното поле на едно научно понятие.

Под понятие, свързано с индивидуалната система на конструкти се има в предвид възникналата и развива-щата се с определени темпове система от отношения и мотиви ,свързани с обективизирането от човека на света, който той обитава. "Конструкта може да се разглеж-да като референтна ос, основаваща се на параметъра за оценка...На поведенческо ниво това може да бъде ин-терпретирано, като открит от човека способ за поведение" (Ф. Франсела, Д. Банистър, 1987).

Описанието на конструкта по Дж. Кели е удобно да се реализира на базата на описанието на биполярни понятия, в трансформацията на които конструкта добива този вид, „все едно че един или няколко сходни между себе си обекта се отличават от трети , или известни дру-ги обекти.

Биполярността на съществуване на конструктите дава възможност да се установи „матрица на взаимодействие" между тях , позволяваща да се проведат раз-лични процедури с латентен анализ, който да изведе структура от смислови параметри, лежащи в основата на възприятието на човек по отношение на самият себе си , другите хора, обекти и отношения[ 7].

Л. Ф. Бурлачук обобщава,че предложената от ДЖ. Кели и Ц. Осгут методика известна повече като "техника на репертуарно - матричното тестиране" представлява

само по себе си реализация на индивидуално-ориенти-рания подход към субективно по характер скалиране.

При което основния диагностичен мотив не е толкова пряко свързан със сравняване на оценките на изпитвано-то лице към нормативните данни, отколкото с процеса на реконструкция на индивидуалната система от смис-лови единици, обобщения, противопоставяния, лежащи в основата на обективното отношение към себе си.[ 3, с.3-5].

Възможностите на диагностиката в полето на на-чалното трудово и производствено-техническо обучение независимо от релевантността на проявление на едни или други критериални променливи винаги трябва да се планира на базата на основният постулат, свързан с формирането и развитието на интелек-та на ученика в условията, която предлага уникалната по своя характер социално-трудова среда в училище. Липсата на приложни методически ориентирани разработки , свързани с нейното организационно, поведенче-ско, координационно и инструментално описание и на тази база за строго научен и диагностичен контрол и управление насочва към извеждането на един изследо-вателски модел, който да включва класически постановки и методики, основаващи се на приложение на типа личностни въпросници от различен тип и вид и степен на диагностична локализация:

- въпросници за личностни черти (например, въпрос-ниците, създадени от Р. Кетел);

- типологически въпросници (към които се отнасят тези, създадени и приложени от Г. Айзънк);

- въпросници за водещите мотиви (тук обикновено спада, въпросника на А. Едуардс);

- въпросник, извеждащ на преден план интересите (чрез използване въпросниците на Г. Кюдер);

-въпросници, свързани с ценностите (към които се отнася въпросника с автор Д. Супер);

-въпросници, свързани с наличните установки на ли-чността (например, скалата на Л. Търстоун).

Според Л. Ф. Бурлачук следва да се има в предвид факта, че в определени предметни области психодиаг-ностиката като основна диагностична методика, поставя изискването да се проведе и съответно конструиране на тестовете, на базата на емпиричното откриване на някои психологически признаци (променливи), позволяващи да се диференцират релевантните критериални групи от контролните [4, с.67], които в определени моменти мо-гат да се получат статута на диагностични променливи и граници на едно планирано педагогическо по характер изследване:

1. Витални(жизнени)санитарно-хигиенни условия на труд. Една част от тях не са типични за образователната трудова среда в училище, но техния комплексен характер налага, да се интерпретират в пълнота, като: температура, влажност, атмосферно налягане в полето на трудова дейност, различните видове лъчиста енергия, прах, шум, вибрации, степен на осветеност на работното поле, наличие на „агресивни вещества", инфекции, трудови травми, неизбежни динамически и психосоматически натоварвания, състояние на несъвместимост със средата.

2. Социални условия на труд. Постъпвайки в училище ученикът изгражда много сложни междуличностни отношения в границите на формалния ученически колек-тив. Те се проявяват с различна константност, динамика и вътрешно-групови изменения на симпатия, антипатия, привличане, отхвърляне, на базата, на които се формира и персоналния трудов профил.

Липсата на толкова значими производствени задачи затруднява възникването и развитието на понятие от вида "социално-психологически микроклимът", но въпреки това като умалено образователно копие на ор-ганизационна група е налице „особено устройство", идентифициращо в определена релация и динамика от-ношенията: структура-подгрупа; дифузни по характер групировки; наличието и доминирането на официалните

Linkov Aleksander Yordanov, Klinkov Georgi Todorov CONTROL-DIAGNOSTIC STUDIES AS PART ...

pedagogical sciences

и неофициални лидери; постоянни членове и, тези които са отхвърлени.

З.Организационна реалност. Ученикът по подобие на един жизнено активен субект е принуден да оформи своя поведенчески модел (поведенчески манталитет) в сложна система от социално-обществени отношения (проявяващи се на нивата на - цивилизация, култура, народ, нация, държава, социален слой, локална субкул-тура, принадлежност към дадена група, редуцирана по възраст, пол, занятие, професионален статут, и множество други, които не винаги се поддават на диагностич-но изчисление[ 9, с.67-69].

СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА:

1. Андреева Н.Д.Малиновская Н.В.Соломин В.П. История становления и развития методики преподавания биологии в России. Издательство: РГПУ им. А.И.Герцена (Российский Государственный Педагогический Университет им. А.И. Герцена), 2012.

2. Белова, М. Адаптивността и нестандартността на личност-та в условията на глобализация. — София: Веда —Словена, 2004.

3. Бурлачук.Л.Ф.Психодиагностика.Учебник нового века. Питер,2002.

4. Бурлачук Л. Ф., Морозов С. М. Словарь-справочник по психодиагностике. — СПб.: Питер, 1999.

5. Иванов,Ив.Педагогическа диагностика.Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски".2006.23-24.

6. Каузално-динамический анализ.Л.С.Выготский. http://www. psyhodic.ru/ka/kauzalno-dinamicheskiy-analiz.html.

7. Келли,Дж.Метод за изучаване на индивидуално-личностните конструкти. http://www.psyoffice.ru/6-852-keli-repertuarnyh-reshetok-tehnika.htm.

8. Коменский, Я.А.Великая Дидактика//Избрн.пед.соч.-М., 1995.с.285.

9. Климов, Е.А.Психология профессионального самоопределения. Феникс,2012.

10. Лихачев Б.Т.Педагогика: Курс лекций / Учеб. пособие для студентов педагог, учеб.заведений и слушателей ИПК и ФПК. — 4-е изд., перераб. и доп. — М.:Юрайт-М,2001.

11. Митина,О.В.Методы иследования каузальных связей.// Экспериментальная психология в Россий: традиций и перспективы.

12. Педагогическая диагностика, трудовой обученности школь-ников.Автореферат диссертаций. http://nauka-pedagogika.com/ pedagogika-13-00-02/dissertaciya-pedagogicheskaya-diagnostika-trudovoy-obuchennosti-shkolnikov.

13. цитат по Содержание и организация методической работы с учителями-предметниками в учреждениях образования: Учебно-методическое пособие /Под.ред. Шестакова Ю. Н., — Мн., 2003.

44

Balkan Scientific Review. 2019. Т.3. № 2(4)