CC BY
8педагогически науки
Клинков Георги Тодоров ИСТОРИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ ...
UDC 37
ИСТОРИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТРУДА КАТО ОСОБЕНА ФУНКЦИОНАЛНА РЕЛАЦИЯ
© 2018
Клинков Георги Тодоров, PhD, главен асистент
Пловдивскиуниверситет „ПаисийХилендарски" (4000, България, Пловдив, бул."България" №324, e-mail: starcom2@abv.bg) Анотация. Характера на труда следва да се разглежда като „.. .особена релация на капацитета на учениците да се учат и да остават в крак с ученето в границите на технологичната образователна област (onboarding); способ-ност да се планира и управлява технологичното време за изпълнение на практическите действия, детерминирани от учебната задача с техническо условие (характерно за началната степен на основното образование е да се планират оперативните етапи от технологията без да се приемат като поведенчески стандарти времеви критерии и граници за изпълнение). Друга група генерични (родови ) компетентности характеризират труда в границите на следната група от способности: капацитет за генериране на нови идеи; способност за търсене, обработка и анализ на информация с технически и организационно-технологичен характер от различни източници; способност за осигуряване на безопасно лично и екипно (групово)поведение.
Ключови думи: трудова релация, трудова изява, история на проявление, историческа обусловеност, хроноло-гичност, закономерност на изява, историографска закономерност.
HISTORICAL REASONS FOR CONSIDERING WORK AS BEING PARTICULARLY FUNCTIONAL RELATIONSHIP
© 2018
Klinkov Georgi Todorov, PhD, Chief Assistant
Plovdiv University „ Paisii Hilendarski"
(4000, Bulgaria, Plovdiv, bld."Bulgaria"№324, e-mail: starcom2@abv.bg) Abstract. The nature of work should be seen as „... a particular relationship of students' ability to learn and stay abreast of learning within the onboarding technology field; ability to plan and manage the technological time to implement the practical actions determined by the learning task with a technical condition (typical of the primary level of primary education is to plan the operational stages of the technology without assuming as behavioral standards time criteria and limits for implementation). Another group of generic (generic) competencies characterizes the work within the following group of capabilities: capacity to generate new ideas; ability to search, process and analyze information of a technical and organizational and technological nature from different sources; ability to provide safe personal and team (group) behavior.
Keywords: occupational relation, occupational expression, history of manifestation, historical conditionality, chronology, regularity of expression, historiographic regularity.
Понятието труд се характеризира с широки интерпре-тационни,семантични, лексикални и частно методически граници, тогава, когато се разглежда като „специализи-рана дума", детерминирана до нивото на непосредствена образователна употреба.
Историческия факт, че голяма част от учебните предмети, учебно съдържание и методики за обучение включват понятието труд в парадигмалните си структу-ри определя неговата важност за образователната практика.
В класическата си постановка и определение кате-горията организационно поведение, свързано с труда включва".. .систематизирано действие на образовател-ните субекти в рамките на функционални, нормативни и социокултурни ограничения,позволяващи им да субор-динират своите цели с целите и задачите на тези организации, в структурата на които те са включени"[1].
„Тъй като думите са лесно видими, обособени и малки единици на езика, много усилия са отишли за дефи-ниране на думи, или, ако е възможно, „предписване" на значения от гледна точка на етимологията (Исидор Севилски).
Безброй речници, енциклопедии и класификацион-ни схеми свидетелстват за това. Наивна отправна точка е да се припише на всяка дума съответствие в реалния (неезиковия) свят.Това работи само при съществителни собствени имена (имена) и биологични таксономии, или - на по-абстрактно ниво - при така наречените дейктиче-ски (указващи) думи"[5].
Анализът на понятието труд не следва да използва на първо място на сложни методи (структуралистична семантика; функционална семантика).
Достатъчно е да се извърши по-системно описание на значенията на понятието труд в различните речници.
Н.Г.Хорошкевич в своя популярна статия застъпва тезата, че конкретно понятието труд следва да бъде раз-глеждано от позицията на 2 възможни гледни точки:
А/ Като определения, които „.. .дават най-общата интерпретация и трактовка на даденото явление".
Б/ Като определения в речниците по различните на-учни дисциплини, в които „.дават тесни, функционални или изследователски граници на тълкуване на даде-ното явление" [11].
За образователната практика, свързана с технологично обучение (включваща и образователната реалност с въвеждането на новия учебен предмет Технологии и предприемачество") от значение за провеждането на ефективен процес на обучение са и двете възможни гледни точки на етимологичен анализ.
Точния, диференциран анализ на възможните определения на понятието труд са от значение, поради факта, че някои от изведените дефинитивни разлики и качества могат да бъдат използвани при изграждане на конструкта ценност на труда, тогава когато той е органична част от организационния мотив и системен модел.
В Българския език труд има множество значения. Всички те ориентират към"... старобълг. Троудъ (Супр.). Сродни думи: лит. triusas м. „работа" (*treud-s-), гот. usftriutan „при-теснявам" (*us-treud-), старосканд. ftraut ж. „изпитание, беда, изкушение", лат. trudo „бутам", ирл. trot „спор" (*trudno-), алб. tredh „скопявам" (*treud-), ndrydh „натискам" (*an-trud-)"
Етимологичното значение на понятието труд и свързаните с него понятия и термини следва да се разглежда на базата на новите постановки в полето на съвременното езикознание/приложението на концепту-алния подход в работите на(Болдирев 2004, Вежбицка 1999, Карасик 2002, Кубрякова 2004, Попова, Стернин 2007 и други) дават основание концептите/труд, трудов процес, трудова дейност, трудова организация, трудово действие./да бъдат вербализирани във вид на фразео-логизми, паремии, лексикално-семантични полета, си-ноними, антоними, словообразуващи структури.
При анализа на етимологичното лексикално поле на презентиране на понятието труд и операционализира-щите го понятия(от първи ред на гносеологическо раз-граничаване)и на второ място на базата на приложение на система от термини може да се направи извода, че
Klinkov Georgi Todorov pedagogical
HISTORICAL REASONS ... sciences
в голямата си част лексикалните концепти, свързани с понятието труд са близки по смисъл, притежават сходна етимологична и семантична тежест.
В тази връзка използването на паремии дава възмож-ност да се презентира по-пълно материалната картина на света на базата на лексикалния анализ на упорните, а по-късно и методически представените в образователните модели специализирани думи, понятия, термини[2].
Етимологичното значение на понятието труд и свързаните с него понятия и термини следва да се раз-глежда още и на базата на новите постановки в полето на съвременното езикознание/приложението на концеп-туалния подход в работите на (Болдирев 2004, Вежбицка 1999, Карасик 2002, Кубрякова 2004, Попова, Стернин 2007 и други) дават основание концептите/труд, трудов процес, трудова дейност, трудова организация, трудово действием/да бъдат вербализирани във вид на фразео-логизми, паремии, лексикално-семантични полета, си-ноними, антоними, словообразуващи структури.
При анализа на концеептуалния модел на трудовото обучение като статусен технологичен акт и като инсти-туционално образователно проявление се е формирала група от специализирани понятия, всяко от които ориентира изследването на този процес в точни интерпрета-ционни граници.
Основното понятие, което притежава комплексен статут на историографско и частно методическо про-явление/като образователен и нормативен дескриптор/ е ТРУД.
Трудът може да бъде анализиран, като"...дейност, насочена към развитието на човека и преобразуване ре-сурсите на природата в материални, интелектуални и духовни блага."[6].
Това определение извежда един много точен сравнителен показател за анализ,свързан със способността на човек да преобразува ресурсите на природата.
Лексикалните насочвания към част от романските езици не без основание ориентират към дейност, която е жизненоважна, исторически формирала се, свързана с лишения, трудности, притеснения, усилия, напрежение по отношение изпълнението.
Семантичните свойства на понятието труд се раз-ширяват в полето на „...целесъобразна дейност на чо-века, работа, изискваща умствено и физическо напреже-ние"[7].
При етимологическото анализиране на понятието труд преобладават близките семантични определения.
„Целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални и духовни ценности" [8].
Връзката на труд и дейност по създаване на мате-риални и духовни ценности е приоритет в определени-ето, което се открива в речник на думите в българския език[8].
Хана Арент (1906-1977) в своята книга „Viva active" , излязла от печат през 1957 година описва труда фунда-ментална човешка дейност, чието условие е самия живот , своеобразен бунт против божествения дар на човешко-то съществуване.
„Историческия хоризонт на книгата не изли-за извън границите, които маркира Новото време и включва анализ на трите вида дейност, които тя включва в своеобразна дихотомия: : труд (работа), създаване (изготвяне) и действие (постъпки) (Labor — Work — Action; Arbeit — Herstellen — Han-deln). Ако дейността, свързана с труда се определя от Х.Арент, като отговаряща за биологичния процес на човешкото тяло, то създаването се постулира като продуциране на изкуствения свят на вещите.Между тях действието се указва единствения активен момент на проявление във в vita activa,развиващо се без посредничеството на мате-рията, материалите и вещите"[9].
В процеса на по-задълбочен и системен анализ на понятието „труд" се сблъскват няколко гледни точки. Първата от тях е на изследователи, които разглеждат 48
конструкта „труд", като особено етимологично образование.
Според друга група изследователи „труд" е достатъ-чно активно лексикално построение, което в повечето от езиците в света се отъждествява с думата „мъка", свързана с изразходване на голяма физическа и психологиче-ска енергия.
Хана Арент допълва тези констатации, като счита, че това се дължи на факта, че трудът „причинява телес-ни усилия, по подобие на родовите мъки".Факт, който обвързва трудовата изява на човек единствено като лич-ностен акт, реализиран далече от очите на обществото.
„Поради тази причина какъвто и да бъде социалния статус на труда в исторически аспект то той би могъл да възникне и се развие единствено като еманципация на частното и приватизация на публичното пространство. Всяка една произвеждаща от работната сила предмет -ност като, че ли се явява страничен продукт на дейността. Изработването на предмети на изкуството според застъпената то Х.Арент теза се отнася към сферата на създаването(изготвянето). Художествените произведения според нея са по специфика най-устойчивите, и поради тази причина „...те най-категорично принадлежат към света на вещите".
„Сила, осъществяваща се от мисълта и създаваща творение на ума, е дейността на майстора, който с по-мощта на примитивното оръдие, каквото се явява чо-вешката ръка твори и изготвя вечните вещи на света"[10, 266].
Албер Камю вижда в този неотменим цикъл на труда и живота момента на едно отчайваща машиналност и ед-нообразие, един основен източник на чувството за без-смислие. И наистина има нещо машинално и отчайващо в цикъла, който Камю описва с мрачни образи - ставане, трамвай, четири часа работа, обед, четири часа работа, вечеря, сън, ставане, трамвай, четири часа работа и т.н. до самата ни смърт" [3].
Не са ли прави античните философи да търсят целта на човешкото съществуване извън труда, щом единстве-ния му смисъл е оцеляването?
Да се използват неговите значителни като принос философски и литературни произведения за да се обясни ролята на труда в процеса на социализация на човека(застъпен от него в есето „Бунтуващият се човек)е много трудна, почти не изпълнима цел, поради сложната контексуалност в изказа му.
С успех обаче може да се потърси и намери отговор на сакралния според него въпрос:"Струва ли си животът с труд да бъде преживян?"в съчинението „Митът за Сизиф.Есе за абсурда".
Боговете решават да накажат Сизиф за неговото неподчинение, земни влечения и неподражаемо преклонение пред природата, като го наказват всеки ден да из-качва огромен камък до върха на планината, откъдето тя отново се връщала неизменно обратно.
Те допускали, че няма по-голямо наказание на света от „безнадеждната работа".
Извън чисто философското третиране на понятието труд следва да се отбележи неговият „развиващ и фор-миращ характер".В потвърждение на това може да се из-ползва мисълта на У.Шекспир :"Труд, който се харесва ,престава да бъде труд"[4].
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРА:
1. Асадов,А.Н.Экономика и социология труда-учебное пособие. http://studok.net/book/181-yekonomika-i-sociologiya-truda-uchebnoe-posobieasadov-an/8-13-trudovoe-povedenie-ego-struktura-i-tipy-faktory-trudovogo-povedeniya.html.
2. Катуков 2005, Красавский 2001, Лунина 2005, Тавдгиридзе 2005 и другие)[Диссертации по гуманитарным наукам - http://cheloveknauka. com/kontsept-trud-v-nemetskih-i-russkih-paremiyah#ixzz3Z5TsMVz8, цитат по Клинков, Г.
3. Културата и човешката активност.Философия за 11 клас. Електронен достъп. http://www1.znam.bg/zmonres/edu/filosofia/razdel2/ urok4/index.html
4. Пословицы, поговорки и высказывания известных людей. http:// do100verno.com/blog/1578/65822.
Humanitarian Balkan Research. 2018. № 1
педагогически науки
Клинков Георги Тодоров ИСТОРИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ ...
5. Семантика, лексикология."Значението зад думите". http:// lingvo.info/bg/babylon/semantics.
6. Трудовая деятельность. http://www.grandars.ru/shkola/bezopas-nost-zhiznedeyatelnosti/trudovaya-deyatelnost.html.
7. Труд. http://www.onlinerechnik.com/duma/%D1%82%D1%
8. Труд. http://rechnik.info/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8% D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4.
9. Ханна Арендт.У.iva activia или деятельной жизни. Пер. с нем. и англ. В. В. Бибихина. СПб.: Алетейя, 2000.Современная русская литература с Вячеславом Курициным. http://www.guelman.ru/slava/nrk/
10.Ханна Арендт.У.iva activia, Алетейя, перевод с немецкого, 2000,с.266.
11. Хорошкевич,Н.Г.В вопросу изучения понятия „труд". Электронный научно-практический журнал „Психология, социология и педагогика". http://psychology.snauka.ru/2014/10/3734.
