CC BY
27
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XV, 2013 г. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 25-26 X 2012 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XV, ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 25-26 oktober 2012.
ИНТЕРАКТИВНОСТТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО РИТМИКА И ТАНЦИ
В КОНТЕКСТА НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО МУЗИКА д-р Мария Борисова ПУ „Паисий Хилендарски"
INTERACTIVITY IN TUITION RHYTHM AND DANCE IN THE CONTEXT OF PROFESSIONAL TRAINING OF FUTURE MUSIC TEACHERS Dr. Mariya Borisova Paesey Hilendarski University of Plovidv
Abstract
The practical orientation of tuition in rhythmic and dance creates opportunities of construction of knowledge and skills through their correlation to the categories of one's own musical and motor experience. With opportunity for effective application the following methods stand out: working out of intellectual cards, simulation role and active games.
Интерактивността характерна за съвременната образователна среда и иновационните педагогически технологии се позовава на философията на конструктивизма и е косвено свързана с идеите на хуманизма за свободно творческо развитие на личността, които намират трайно присъствие в развитието на педагогическата наука и през 21 век.
Перманентната модернизация на образованието и оптимизацията на неговото съдържание в контекста на професионалните компетентности на студентите в различни области на познанието довеждат до внедряването на интерактивните методи като алтернатива на традиционните. В рамките на конкретни технологични модели интерактивните в съчетание с фронталните методи гарантират повишаване на познавателната активност, рефлексията, мотивацията и творчеството на студентите.
В съвременното педагогическо познание интерактивните методи се определят като:
- „приложими при работа в група, където взаимодействието между партниращи си членове е изведено на преден план." [1 с. 91]
- „конкретни способи, насочени към организиране на интензивно междусубектно взаимодействие на всички участници на педагогическия процес с оглед развитие на личността на студентите." [4 с.88]
- съвременен модел за изграждане на образователния диалог, чието значение се аргументира с необходимостта от активно участие в процеса на обучение; ефективно учене, основано на опита; обратна връзка от фасилитатора и другите участници; приложение на знанията в практиката; оценка на рисковото поведение. [2]
В обобщение на горните теоретични изложения, самоактуализацията на личността на студента като отправен момент в усвояването на нови знания, умения и навици се постига в условията на диалогично общуване, взаимодействие и установяване на равноправни позиции между преподавател и студент.
Обучението по ритмика и танци е насочено към формирането на необходимите професионални компетентности на музикалния педагог в областта на танцовото изкуство, които оказват решаващо значение в дейността му за развитие на творческите способности на детето чрез средствата на различните видове изкуства. Многостранното влияние на танца върху личностното развитие на детето се съдържа в богатството от изразни средства въздействащи върху възприятията от различни модалности. Според И. Малахова с често срещаното в литературата понятие „обучаваш", „възпитаващ" или „образователен" танц се обозначава особено явление, същността на което се заключава не в овладяването на техниката на танцовото изкуство, а в себепознанието на човека и самоусъвършенстването с помощта на танца. " [3 с. 118]
Практическата насоченост на обучението по ритмика и танци създава благоприятни възможности за конструирането на знания и умения чрез съотнасянето им към категориите на собствения музикален и двигателен опит. Интерактивните методи се прилагат съобразно спецификата на учебното съдържание, базовите познания на студентите и индивидуалното им музикално-слухово развитие. С възможности за ефективно приложение се открояват изработването на интелектуални карти, симулационните ролеви и деловите игри. Те могат да намерят приложение при усвояване на съответната терминология и теоретични знания; при формирането на двигателни навици и интерпретаторски умения и при трансфер на придобития опит в нови ситуации.
Курсът на обучение обхваща широк кръг от теоретични знания: хореографски и музикално-теоретични понятия; знания за системата от изразни средства на танца и жанровата музикално-езикова специфика; познания за основните танцови движения и техните елементи; знания за микроформите на застъпените в учебното съдържание танци, както и за принципите при структурирането на макроформата в пространството съобразно синтетичните изразни средства. При откриването на логически връзки и закономерности между теоретичните знания е очевидна необходимостта от прилагане на интергративен подход. При усвояването на новото познание и опит се актуализира съхранена в паметта информация, усвоена в резултат на обучението по други дисциплини или свързана с жизнения опит на студентите. Като система от понятия и визуален образ на причинноследствени и асоциативни връзки, интелектуалната карта намира приложение в качеството си на активен метод за обработка на информацията с възможности за повишаване ефективността на паметовите процеси. Работата върху интелектуална карта включва следните действия:
- „ подбор на материала и логическа обработка;
- формиране на групи;
- инструктиране за създаване на интелектуални карти, възлагане на задачата;
- изработване на интелектуалната карта;
- презентиране на готовата карта, защита;
- преподавателят обобщава резултатите от съвместната работа."[4 с.105]
Визираните етапи се осъществяват с оглед на практическата приложимост на
получените знания. Съчетаването на графичното изображение (схема, скица, верига и др) с двигателен показ е от важно значение за усвояването на специфичната терминология, за началното изграждане на двигателни представи, както и за формиране на професионални компетентности у бъдещия учител по музика.
Теоретичните познания направляват и регулират практическите действия в процеса на формиране и укрепване на двигателните представи. Един от основните проблеми в обучението по ритмика и танци е формирането на еталони за самоконтрол на двигателните действия. В случая идеалните двигателни представи са еталонни съставляващи, а различните елементи на танцовите движения, които се съгласуват в изпълнението с особеностите на музикалния метроритъм са контролируеми променливи. Те се усъвършенстват в двигателната дейност при всяко следващо упражнение като рационално организирана система от повторения. Ограничените възможности на визуалното възприятие при собствено изпълнение затруднява процесите на самоконтрол на двигателните действия. Този проблем намира решение чрез дейността на учителя като сътрудник в учебния процес и чрез взаимодействието между членовете на групата. Обсъждането на технически проблеми и оценката на чуждото изпълнение на базата на установени критерии може да се осъществява чрез симулационни ролеви игри, които принципно имитират различни аспекти на човешката активност и социалните взаимоотношения (примерно: състезание, кастинг, музикално-танцов спектакъл и др.).
В подготвителния етап на играта под ръководството на преподавателя се подбира подходяща тема, конкретизира се игровата ситуация и се определят ролите на участниците (танцьори, жури, публика, репортери). В хода на провеждането на играта преподавателят изпълнява функцията на консултант и наблюдател. В заключителния етап въз основа на анализ на проведената игра се извеждат съответни изводи и препоръки.
Моделирайки реалността, играта съчетава емоционално-творческата сюжетна нишка с продуцирането на двигателни навици. В този смисъл тя може да намери приложение в различни етапи на обучението по ритмика и танци - от укрепването на слуховодвигателните представи до свободните двигателни импровизации в творческата дейност на студентите.
Като рационален метод за обучение симулационната ролева игра има редица предимства:
- създава условия за интегративни връзки с дисциплини като теория на музиката, музикален фолклор, музикален анализ и др.;
- изгражда умения за наблюдение, анализ и критична оценка на изпълнението;
- повишава ефективността на общуването и взаимодействието в групата, което е с важно значение за формиране на комуникативната култура на студентите;
- развива артистичността като професионално-личностно качество, което стои в основата на педагогическото умение за въздействие върху детската аудитория.
Основният недостатък при провеждането на симулационните ролеви игри е непредвидимото поведение на студентите, което може да измести потока на имитиращото обучение от сферата на творческата свобода към безполезни дебати и импровизации. При отсъствие на взаимна координация, адаптация и съгласуваност на поведението на студентите преподавателят може тактично да се намеси с допълнителни инструкции.
Единството на теорията с практиката в обучението по ритмика и танци се осъществява в две посоки:
- приложение на теоретичните познания на студентите в двигателната им дейност (интерпретация на танца)
- развитие на умения за творческо прилагане на усвоения опит в дейността им като музикални педагози.
Разширяването на контекста на опита чрез пресъздаване на различни проблемни ситуации, максимално близки до реалните педагогически ситуации се постига чрез делови игри.
В. Шивачева дефинира различието между ролевата и деловата игра: „При подготовката на бъдещи учители използваните ролеви игри могат да се свързват с бъдещия педагогически труд, но това не е определящото както е при деловите игри. При ролевите игри се решава значим социален или личностен проблем, който не е задължително тясно свързан с професията на учителя. Акцентира се на уменията да се решават проблеми, а при деловите игри решаването на проблемите се свързва с конкретни професионални компетентности на учителя." [4 с.121]
При решаването на проблемни професионални ситуации в обучението по ритмика и танци трябва да се отчита все още ограничената методическа грамотност на студентите. Уменията за вземане на конкретни решения в професионалната дейност на базата на цялостно представена пълна информация за ситуацията се изграждат чрез интердисциплинарни връзки с обучението по дидактика. В анализа на ситуациите се актуализират знания за методите на обучение, учебните задачи, техниките на преподаване и т.н. За реконструирането на придобития опит необходим за решаване на ситуацията се предоставя възможност за използване на различни източници на информация - лекции, учебници, нотни, аудио и аудиовизуални примери. Студентите могат да задават коректно формулирани въпроси към преподавателя в ролята му на консултант. При обмен на информацията между преподавателя и студентите се осъществява и нейното надграждане, осигуряващо решаването на някои практически задачи, които изпреварват теоретичното обучение по методика на обучението по музика.
Постигането на интерактивна образователна среда в сферата на висшето образование полага основите на интерактивните компетентности на бъдещите професионалисти. На равнището на учебната дисциплина „Ритмика и танци" внедряването на някои интерактивни методи в образователните технологии се улеснява значително от условията за ефективна междуличностна комуникация и непосредствено практическо приложение на придобитите знания.
Литература:
1. Антонова, Ан. Интерактивните методи на обучение - необходим компонент на съвременния образователен дизайн. В:Педагогическата наука и новите реалности. Университетско издателство «Неофит Рилски», Благоевград, 2002.
2. Иванов, И. Интерактивни методи на обучение
www.ivanpivanov.com/.../55_Interaktivni-metodi-za-obuchenie.pdf
3. Малахова, И. Развитие креативности личности в социокультурной сфере: педагогический аспект. Минск, 2006.
4. Шивачева, В. Интерактивни технологии в обучението на бъдещите учители. ЕКС-ПРЕС, Габрово, 2009.
Рецензент: проф. д-р Цанка Андреева
