CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
ИНТЕРАКЦИЯТА ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СТУДЕНТИ В МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ Стоянка Кокова - МУ - Пловдив, ДЕСО, секция Природни науки Маргарита Панайотова - ПУ "П. Хилендарски", катедра Ботаника и Методика на обучението по биология
THE INTERACTION IN FOREIGN STUDENTS TRAINING AT THE MEDICAL UNIVERSITY OF PLOVDIV Stoyanka Kokova - MU - Plovdiv, DESO, Department of Natural Sciences Margarita Panayotova-Plovdiv University "P. Hilendarski" Department of Botany and Methods of Teaching Biology
The main objective of our research is to measure the effectiveness of implementation of interactive didactic technology in the academic training process at the Medical University of Plovdiv, Department of Language and Specialized Training (DESO) for apprehension of the content of section "Muscular and Skeletal System", part of "Human Biology" course. The article presents an analysis of the results of didactic experiment and draws conclusions with regard to the impact of the technology we developed on the quality and quantity of acquired academic knowledge, structured according to the classification of B. Bloom. The provided examples illustrate the application of selected interactive methods and techniques in the academic training process.
Обучението на чуждестранни студенти от различни националности в Медицински университет - Пловдив, ДЕСО е специфичен познавателен процес, които има два етапа (подготвителен и същностен) и приключва с придобиване на образователно-квалификационна степен. Обучителният период в подготвителния етап се реализира за една учебна година в Департамента за езиково и специализирано обучение (ДЕСО), а същностния етап в различните факултети на МУ и Медицински колеж.
В новата методология иновациите в образованието са насочени в нова посока „как да се обучава и учи", а не „какво да се учи", съчетаване на фронтално обучение с иновативни форми (Ваклева, 2011). Хармоничното съчетаване на класически и иновативни методи на обучение в малки студентски групи има своите предимства и положителни резултати в сферата на образованието. Интеракцията е психологически термин, който дефинира „взаимодействие и взаимовлияние между хора в процеса на общуването им" (Димова, М. 1989) Интерактивните методи са съвременни методи на обучение, които имат ред предимства при групова работа с обучаваните и са съществен фактор за комуникативна активност. Понятието интерактивност е сложeн термин съставен от два смислови елемента „inter" - лат. (заедно, взаимно, между) и „aktivus" - лат. (деятелност). Интерактивното обучение създава условия за познавателна дейност, взаимно оценяване, самооценяване и повишаване на мисловната активност на участниците в интерактивната среда.
И. Иванов (2005) акцентира върху предимствата на интерактивния образователен модел пред традиционния. Цел на първия е не само да предаде информация, но и да ангажира обучаваните като активни участници в обучението и натрупването на знания. Според него 414
интерактивните методи на обучение са три вида: дискусионни (анкета, беседа, дискусия, брейнсторминк), ситуационни (конкретни ситуации, игри) и опитни методи (работа по проект, експеримент).
При интерактивното обучение се обменят действия, операции, познавателни и поведенчески актове, начини и постъпки между общуващите. Взаимодействието най-ярко изпъква, когато е насочено към постигане на външен ефект, външен резултат, поведение, проявление (Ников, 1996, с. 182).
В естествена образователна среда преподавателят в ДЕСО може да използва различни методики и подходи (мотивационен, когнитивен, интерактивен) за активизиране на учебния процес и начина учене на чуждестранните студенти и да съчетава чуждоезикова методика с методика на обучението по биологията.
Понятието метод в широкия смисъл обхваща цялостна концепция за теоретично изследване или практическо приложение (Илиева и Хелмик, 1984, 94). Методът конкретизира начина на реализация на определена цел в определена среда. Определението на метод е синтезирано единство от подход, проект и процедури Ричард и Рожърд (Richards and Rogerds, 1986, 28). Подходът е възприета теоретична постановка, която съчетава начини и средства за целенасочено въздействие и социално взаимодействие в определена среда (Richards and Rogerds, 1986). Проектът съчетава целите на обучение, учебните програми, учебните дейности и учебните материали (Richards and Rogerds, 1986). Терминът процедура (от лат. „procedo"- вървя напред) означава задължителен ред от последователни действия при изпълнение на нещо (Милев, 1964). Процедурите са конкретни, хронологични и целенасочени за реализирането на целите и задачите.
Интерактивната образователна среда допълва традиционного обучение, като осигурява условия да се реализира ефективна групова динамика между субектите в учебния процес, ръководена и направлявана от преподавателя. Интерактивният подход изисква създаване на партньорски взаимоотношения между страните в образователния процес, с цел реализиране на ефективна познавателна комуникация между всички участници в групата. Основен подход за постигане на теоретична компетентност на чуждестранните студенти в медико-биологичната научна сфера е комуникативния. Вербалната комуникация е силен мотивиращ фактор в процеса на обучението и ученето на чуждестранния студент. В статията „Иновации в обучението" (Костова, 1998) пояснява обучаването в комуникация, чрез използване езика на словото, на образа, на действието". Обучението според В. Гюрова (2000) в интерактивна среда с прилагане на интерактивни методи провокира формиране на комуникативни умения, сътрудничество, учене от другите и личностно развитие. „Интерактивното учене се реализира чрез взаимодействие и диалог между страните в процеса и между учещите" (Гюрова, В. 2006). Формирането на комуникативни умения при обучението изисква толерантност, зачитане на чуждото мнение, активна вербална комуникация и обратна връзка, която да мотивира студентите.
Обучението на студенти с различна националност поражда специфични проблеми, които корелират с образователната среда, методите на обучение и стратегиите на учене. Стратегията, която всеки студент използва при самостоятелната си подготовка е различна и зависи от неговите лични водещи мотиви, качества на характера и конкретната социална среда.
Според МакКиичи и други (McKeachie et al, 1986) „има три категории стратегии на учене: стратегия свързана с управление на учебния процес; метакогнитивна и когнитивна стратегия на учене.
Стратегията за учене, свързана с управлението на учебния процес използва различни ресурси като лични усилия, подкрепа от обучаващите и фактора време.
Когнитивната стратегия на учене е свързана с идентификация на информацията и перефразирано използване.
Метакогнитивната стратегия на учене включва различни процедури: планиране,
415
регулиране, наблюдение и модифициране на когнитивните процеси".
В обучението си чуждестранните студенти срещат редица трудности, които са свързани със специфичното учебно съдържание (усвояване на медико-биологична терминология и научна лексика контекстово структурирана). Голяма част от термините са сложни думи или словосъчетания, образувани са от различни по произход терминоелементи, което затруднява студентите при тяхното смислово усвояване. От друга страна студентите имат различни личностни и интелектуални характеристики, които се определят и от националната им образователна система. По тази причина учебния процес не може да бъде унифициран, което налага диференцирано и индивидуално отношение, съобразено с персоналните възможности и резултати в конкретната студентска група. Използването на диференциран и индивидуален подход според (Андреев, 1996) е необходимо условие при обучението на смесени групи за постигане на по-висока ефективност в обучението. Цел на диференцираната групова дейност е да се стимулира активността на учене на всички участници в този процес. Груповата учебна дейност се базира на сътрудничество и координиране на действия и цели. Фундаменталната идея на Ф. Мейрийо (Meiгeu, Е 1984а), за групово учене е значима единствено, ако се превърне в място за интелектуално развитие и просперитет на всички членове на групата. За оползотворяване възможностите на груповото учене ролята на преподавателя е безспорна и е свързана с провокиране на груповата динамика и прогресивното познавателно развитие на всички нейни членове (Метеи, 1984б). Смисълът на груповото учене, е провокиране и развитие на мисловната дейност, съпоставяне на информация и ефективен начин за формиране на знания. Груповата учебна дейност спомага да се подобри възприемането, разбирането, запомнянето и приложението на знанията.
Проучването на проблемите на чуждестранните студенти, свързани с обучението и изследване на прилаганите методи и когнитивни стратегии в естествена академична среда, е актуално и необходимо с цел минимизиране на трудностите и повишаване на качеството.
Актуалността и значимостта на посочените проблеми в обучението на чуждестранните студенти ни насочи към тяхното задълбочено проучване и търсене на решение във възможностите на научно обоснован и осигурен с конкретен мотивиращ дидактически модел, който включва система от педагогически стратегии, технологии и дидактически материали. Крайната цел е повишаване качеството на обучение на чуждестранните студенти при използване на класически и иновативни методи на обучение.
Един от важните методически въпроси на учебния процес е измерването на качествените и количествените показатели на образователния процес. Диагностиката на тези показатели се осъществява с помощта на дидактически тест. В широк смисъл понятието тест е многозначно, с което се обозначава проверка, изпитване, проба, изследване, метод в педагогиката и психологията, в медицината и спорта (Бижков, Г. и В. Краевски, 2002). Дидактическият тест разгледан в тесен смисъл, е научен метод за изследване на определени качества на личността, при условие, че се провежда в съответствие с определени изисквания и има конкретна научно обоснована цел.
Методология на изследването
Цели, обект, предмет и задачи на изследването.
Обект на изследването е процесът на обучение на чуждестранните студенти в подготвителния курс по биология на човека, който започва от нулево ниво на компетентност по медико-биологичните дисциплини на български език, включени в учебната програма.
Предмет на настоящето проучване е да се установи същността и параметрите на влияние на мотивиращ дидактически модел, за по-високи познавателни постижения на чуждестранните студенти при обучението им в подготвителен курс, който не само улеснява усвояването на учебното съдържание, но поддържа и засилва мотивацията на учене.
Образователните цели са насочени към: повишаване качеството на образователния процес, чрез прилагане на мотивиращ дидактически модел при обучението на чуждестранни 416
студенти в МУ; повишаване качеството на учене, чрез смислово усвояване на изучаваната информация, трайно запомнена и правилно използвана.
Повишаване качеството на учене чрез смислово усвояване на изучаваната информация, трайно запомнена и правилно използвана.
Диагностичните цели са: измерване на качествени и количествени показатели, които характеризират параметрите на усвоено учебно съдържание от обучаваните, чрез различни варианти на критериални дидактически тестове. Целите на теста са операционализирани на базата на таксономията на Б. Блум, която е подходяща за измерване на когнитивни способности на чуждестранни студенти по показатели „възпроизвеждане", „разбиране" и „приложение".
Критериалното дидактическо тестиране е целесъобразен метод за регистриране на достатъчно надеждна информация, която идентифицира равнището на качествените показатели с оценка на постигнатите резултати (междинни и крайни).
Методи на изследване: Теоретичен анализ на научните изследвания по проблема; Критериалният дидактически тест, като метод на измерване и оценка на постиженията на обучаваните; Статистически методи.
Резултати и обсъждане
В емпиричното изследване резултатите от критериалния дидактически тест регистрират постиженията на студентите по показателите знания (възпроизвеждане), разбиране и приложение от йерархията на когнитивните показатели на Б. Блум. Резултатите на всеки тест се обработват по няколко начина:
По смислови единици. Предварително се определя броя на смисловите единици за всеки отделен въпрос. Изчислява се процента на смислови единици, въз основа на който се прави качествен анализ за степента на усвоените знания и се анализират индивидуалните и групови пропуски.
По оценки. Всяка смислова единица в отговора на въпроса, в зависимост от нейната значимост, носи определен брой точки. Общия максимален брой точки съставлява 100 % знания, аналогични на максималната оценка (отличен 6) по петобалната система на оценяване. За превръщане на точките в оценки се използва дешифрираща скала.
Статистически. Статистическата обработка на резултатите от тестовете е осъществена с компютърната програма „SPSS for Windows". Проверката показва, че оценките не са нормално разпределени. По тази причина е избран непараметричния метод за съпоставяне и се използва теста на Кръскал Уолис (Kruskal-Wallis N).
Табл. 1. Съпоставка на получени резултати от проведените дидактически тестове за раздел „Опорно-двигателен апарат" (ОДС), установена чрез теста Кръскал-Уолис
(Kruskal-Wallis H)
Показател Период Брой Средно- Стандартна Стандартно Тест Ниво на
студ. аритме- грешка отклонение Кръскал- значимост (р)
тична (Std. Error) (Std. Уолис (Significance
стойност (средна Deviation) (Kruskal-wallis H) Level)
оценка)
(Mean)
Знание 2004/5 29 4,07 ± 0,210 1,132 16,112 =0,001
2006/7 29 4,76 ± 0,162 0,872
2008/9 29 4,93 ± 0,171 0,923
2010/11 26 5,19 ± 0,136 0,694
Общо 113 4,73 ± 0,094 1,002
Разбиране 2004/5 29 3,86 ± 0,190 1,026 24,018 =0,0001
2006/7 29 4,55 ± 0,182 0,985
2008/9 29 4,86 ± 0,169 0,915
2010/11 26 5,15 ± 0,120 0,613
Общо 113 4,59 ± 0,095 1,015
Приложение 2004/5 29 3,38 ± 0,181 0,979 25,291 =0,001
2006/7 29 4,41 ± 0,202 1,086
2008/9 29 4,52 ± 0,196 1,056
2010/11 26 4,77 ± 0,169 0,863
Общо 113 4,26 ± 0,106 1,124
Общо 2004/5 29 3,77 ± 0,176 0,947 25,88 =0,0001
2006/7 29 4,57 ± 0,173 0,934
2008/9 29 4,77 ± 0,148 0,797
2010/11 26 5,04 ± 0,133 0,681
Общо 113 4,53 ± 0,091 0,964
На база на данните, можем да направим заключението, че има статистически значима разлика между резултатите от тестовете (по отношение на „Знание" - Н=16,112, р=0,001, „Разбиране" - Н=24,018, р=0,0001, „Приложение" - Н=25,291, р=0,0001) получени през учебните години 2004/5, 2006/7, 2008/9 и 2010/2011.
Табл. 2. Корелационна зависимост между получените резултати на когнитивните
показатели за раздел „Опорно-двигателна система".
Знание Разбиране Приложение Обща оценка
Знание 1,000 0,910* 0,701* 0,920*
Разбиране 1,000 0,778* 0,942*
Приложение 1,000 0,895*
Обща оценка 1,000
*р=0,0001
Въз основа на данните, можем да направим заключението, че има статистически значима разлика между резултатите от тестовете (по отношение на „Знание" - Н=16,112, р=0,001, „Разбиране" - Н=24,018, р=0,0001, „Приложение" - Н=25,291, р=0,0001) получени през учебните години 2004/5, 2006/7, 2008/9 и 2010/2011.
Табл. 3. Корелационна зависимост между получените резултати на когнитивните
показатели за раздел „Опорно-двигателна система".
Знание Разбиране Приложение Обща оценка
Знание 1,000 0,910* 0,701* 0,920*
Разбиране 1,000 0,778* 0,942*
Приложение 1,000 0,895*
Обща оценка 1,000
*р=0,0001
Въз основа на анализа на емпиричните данни за раздел „Опорно-двигателна система" се установи, че има нарастване по всички измервани когнитивни показатели, за целия период на изследване. Допускаме, че това се дължи на експериментирания мотивационен дидактически модел. Приемаме, че комплексното му прилагане през изследвания обучителен период води до повишаване на качеството на обучение и качеството на учене. Изучаването на
програмния материал по анатомия методически се организира чрез максимална визуализация на изучаваната информация. Учебната среда с интересен нагледен материал провокира нови взаимодействия на сътрудничество в групата, променя динамиката на учебната дейност и стимулира студентите към по-висока степен на разбиране и запаметяване на новото знание. Засиленият интерес позволява на преподавателя да акцентира върху детайлните структури и да повиши сетивното възприемане на изучаваната информация, а също така да повиши мотивацията за по-задълбочено учене, чрез активна мисловна дейност.
е.оа S.ûo ■1,00 з.оо 2. .00 1,оа ti.no
S, э^.ве
5.1^.15
'з.ее
■ pBDËbipJhO
Т«йТ ОДС 2010-3011
Фиг. 1. Съпоставка на получените средни резултати от проведените дидактически тестове за раздел „Опорно-двигателна система"
В заключение може да направим следните изводи:
Мотивирането на студентите за учебна дейност, чрез използване на интерактивни методи има положително влияние върху динамиката на учебния процес и определя параметрите на неговото качество.
Стремежът на студентите да се развиват като високо квалифицирани специалисти с пълноценна реализация в живота се поддържа от използваната методика на обучение, която съдейства за качествено усвояване на знанията и развитие на уменията.
Библиография
МакКиичи 1986: McKeachie, W. J., I. Pintrich, Y Lin &. D. Smith. Teaching and learning in the college classroom: A review of the research literature. Ann Arbor, MI: Uniwersiti of Michigan, National Center for Reasearch to Improve Postsecondary Teaching and Learning. 25-30.
Мейрийо, Ф. 1984а: Meirieu, P. Apprendre en groupe. Outils pour apprendre en groupe Tomme II. La Chronique Sociale, Lyon
Мейрийо, Ф. 1984б: Meirieu, P. Apprendre en groupe. Itineraires Pedagogees de groupe. Tomme I. La Chronique Sociale, Lyon
Ричард и Рожърд 1986:. Richards, J. C., T. S. Roders. Approaches and Methods in Language Teaching, Cambridge: Cambridge University Press.
Андреев М. 1996: Процесът на обучението. Дидактика. София, УИ Св. Кл. Охридски, с.123 Бижков, Г. и В. Краевски, 2002: Методология и методи на педагогическите изследвания. София, Св. К. Охридски.
Блум, Б. Мейдос, Г. Хастингс, Дж. 2000: Таксономия на учебните цели. Афективна облает. Пловдив, Педагогика
Ваклева, З. 2011: Екологично образование - визия за бъдещето. Монография. Пловдив, „Макрос"
Гюрова, В. 2000: Педагогически технологии на игрово взаимодействие. С., Веда-Словена -
ЖГ.
Гюрова, В. и колектив. 2006: Интерактивността в учебния процес. С., Европрес.
Димова, М. и кол. 1989: Речник по психология. Наука и изкуство, София.
Иванов, И. 2005: Интерактивни методи на обучение. Юбилейна научна конференция „Образование и квалификация на педагогическите кадри - развитие и проекции през 21 век", ДИПКУ Варна.
Илиева, А., Х. Хелмик, 1984: Немско-български речник на понятията в чуждоезиковата методика. С., ИСУ
Костова, З. 2000: Как да създадем нагласа за учене? Иновация в обучението. С., Педагог 6, с.160.
Милев, А. Братков, Й. Николов, Б. 1958: Речник на чуждите думи в българския език. С., Наука и изкуство.
Ников, Ат. 1996: Обучение и психично формиране на личността. С., Стопанство.
