CC BY
60
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
КАЧЕСТВОТО НА ОБУЧЕНИЕ ВЪВ ВИСШИТЕ МЕДИЦИНСКИ УЧИЛИЩА - СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ (ОБЗОР) Кристина Килова1' Десислава Бакова2, Таня Китова3 1. Катедра по Медицинска информатика, биостатиттика и електронно обучение, факултетпо обществено здрвве, Медицински университет - Пловдив 2. Катедра по управление на здравните грижи, Факултет по обществено здраве, Медицински университет - Пловдив 3. Катедра по Анатомия, хистология и ембриология, Медицински фа^лте^ Медицинскиуниверситет - Пловдив
QUALITY OF EDUCATION IN HIGHER MEDICAL SCHOOLS -MODERN TRENDS (ROUNDUP) Kristina Kiloval' Desislava Bakova2, Tanya Kitova3
1. Department of Medical Informatics, Btostatittics and E-learning, Faculty of public ^akh, Medical Unioersity - Ploodio
2. Department of HealthCare Management, Faculty of public Health, Medical Unioersity - Ploodio 3. Department of Anatomy, Histology and Embryology, Faculty of Medicine, Medical University - Ploodio
Abstract. In recent years global trends in education are focused on practical orientation of training and adaptation to the needs of business in order to achieoe better output quality of unioersities. To meet the increased demands and expectations of the labour market, and the changed business relationships in the healthcare system, medical unioersities in the country should be focused on the global standards for training of medical students. This article aims to present some of the latest trends to assess the quality of education in medical schools and the undertaken international initiatioes that ensure the quality in higher education, the established standards for accreditation of basic medical education, the postgraduate medical education and the continuing professional deoelopment of doctors. Keywords: quality of education, medical training, modern trends
Непрекъснатите промени в социално-икономическото развитие през 21-ви век изискват прилагането на съвременни подходи за качествена оценка на медицинското образование. Осигуряването на добро здравеопазване е свързано с провеждане на качествено обучение в Медицинските университети. Този факт се осъзнава и от всички заинтересовани страни -лекари, пациенти, държава, общество(Льочкова, Михайлова-Алакиди, Тодорова, & Райкова, 2012).
В областта на медицинското образование качеството може да се разглежда както от гледна точка на производството - създаване на следващото поколение медицински висшисти, така и от тази на перцепцията - запазването на ценностите и принципите на медицинските учебни заведения (Пеева, 2013).
Качеството на здравеопазването силно зависи от професионалното, морално и етично обучение на студентите по медицина (Peeva, Feschieva, & Petrov, 2012). Редовната обратна връзка относно курса и преподаването се счита за крайно необходима и неразделна част от гарантиране на качеството (Savage, Uhre, Kovac, V, & Jensen-Dahm, 2005). Студентите са най-обективните оценители на качеството и ефективността на обучението.
През 1984 г. L. Aleamoni (Aleamoni, 1984) представя следните аргументи в подкрепа на студентското оценяване на ефективността на преподаване и образователния процес:
• студентите са основен източник на информация, най-логични оценители на качеството, ефективността и удовлетворението;
• студентският рейтинг насърчава комуникацията между студентите и техните преподаватели и могат да бъдат използвани и от други студенти с цел избиране на курсове и лектори.
Във връзка с акредитационните процедури на висшите училища и въвеждането им като задължителна част от управлението на качеството във висшите медицински университети в България, през последните години редовно се провеждат анкетни проучвания със студенти, имащи за цел да се оцени качеството на обучението по медицина (Демирева, Димитрова, Димова, & Сандева Р, 2001).
Те имат оперативен характер, оценяват главно учебни дисциплини и преподаватели, но не отчитат широкия спектър от фактори, влияещи върху студентското мнение за университетското медицинско образование. Тези проучвания не си поставят за цел разкриване на характерни черти на съвременните студенти по медицина. Резултатите от такива анкетни проучвания изглеждат като използвани за „вътрешна консумация", защото не са отразени в литературни източници, за разлика от изследвания в технически и други висши учебни заведения (Кючуков, 2009)(Хаджиилиев, 2009).
С навлизането на информационните и комуникационни технологии в здравеопазването безусловно се налага предлагането на гъвкаво и съвременно обучение на здравни специалисти (Booth, Carroll, Papaioannou, Sutton, & Wong, 2009)(Childs, Blenkinsopp, Hall, & Walton, 2005). Търсенето на нови подходи в преподаването и ученето, при които технологията е неизменно средство, ще доведат до нов модел на образование (Mateva et al., 2015). За подготовката на здравни кадри, които да се справят с предизвикателствата и изискванията на новото време, е важно да се следят и прилагат новостите в съвременното медицинско образование (Торньова & Паскалева, 2015).
Медицинските и информационно-комуникационните технологии имат специална роля и значение за гарантиране качеството на медицинското образование (Masic, 2013a). В много медицински университети те са недостатъчни, за да изпълнят по адекватен начин програмния план от Болонската концепцията (Masic, 2013b).
През последните няколко години са предприети редица международни инициативи, с които да се гарантира качеството във висшето образование. Целта е да се създадат стандарти за акредитация на базисното медицинско образование, следдипломното медицинско образование и непрекъснатото професионално развитие на лекарите.
Световната здравна организация (СЗО) и Световната федерация за медицинско образование (СФМО) създават съвместна политика за подобряване ефективността на здравната система чрез подобряване образованието на здравните специалисти. Основната цел на Федерацията е да се подобри здравето на всички чрез насърчаване на висококачествено медицинско образование ("WFME" 2016). СФМО се ангажира да насърчава най-високите научни и етични стандарти в медицинското образование, както и да подпомага развитието на методите на обучение, новите учебни инструменти и иновативното управление на медицинското образование.
В съответствие със своя мандат през 1998 г. СФМО стартира програма с цел да се осигури инструмент за подобряване качеството на медицинското обучение в глобален
контекст, който следва да се прилага от институциите, отговарящи за медицинското образование.
В няколко доклада е представена необходимостта от радикални промени и нововъведения в структурата и процеса на медицинско образование на всички нива (Christensen, Karle, & Nystrup, 2007). Подобна реконструкция е от съществено значение, за да се:
• подготвят лекари за нуждите и очакванията на обществото;
• справят с бързото развитие на медицинските научни знания и технологии;
• наложи способността за учене през целия живот;
• осигури обучение в новите информационни технологии;
• приспособи медицинското образование към променящите се условия в системата на здравеопазването.
Глобалните стандарти представляват рамка, която служи за критерий, по който лицата, отговорни за базовото медицинско образование, могат да оценят собствените си дейности. Оценката въз основа на общоприети стандарти е важен стимул за усъвършенстване и повишаване качеството на медицинското образование. СФМО счита, че стандартите ще разширят възможностите за образователни изследвания и развитие, както и за насърчаване на дискусията и сътрудничеството между ведомствата. Съществуването на стандарти ще овласти преподавателите в усилията им за постигане на промяна и освен това ще служи за пътепоказател на студентите по медицина.
При изготвянето на стандарти за базовото медицинско образование вниманието на СФМО е насочено към прилагане на общите насоки в развитието на качеството на медицинското образование.
Поставянето на медицинското образование в основата на споделени глобални стандарти ще улесни обмена на студенти по медицина, както и приемането на лекари в страни, различни от тези, в които те са се обучавали.
През април 2008 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз осъществяват препоръката за създаването на Европейска квалификационна рамка (ЕКР) за „учене през целия живот", която да служи за транслация между различните квалификационни системи в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС). Тази рамка се определя от образователните структури, прозрачните и съпоставими образователни програми и съответстващите ги системи с кредитно точкуване (Болонският процес, Копенхагенският процес) (Stocker, 2006). ЕКР следва да бъде придружена от система за гарантиране на качеството, която да се фокусира основно върху програмите за обучение и оформянето на резултати.
Съгласно Европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението се оформиха следните приоритета на държавите-членки на ЕС за периода 2016-2020 г.:
• подходящи и висококачествени умения и компетентности с оглед на пригодността за заетост, иновациите, активното гражданство и благосъстоянието (например творчество, инициативност и критично мислене);
• приобщаващо образование (което отчита нарастващото многообразие на учащите), равенство, недискриминация и насърчаване на гражданските компетентности (например взаимно разбиране и демократични ценности);
• отворено и новаторско образование и обучение, включително чрез цялостно интегриране в цифровата ера;
• силна подкрепа за преподавателите (например подобряване на процесите за набиране, подбор и обучение, както и продължаване на професионалното развитие);
• прозрачност и признаване на уменията и квалификациите за улесняване на мобилността с цел учене и работа (например посредством Европейската референтна рамка за осигуряване на качество);
• устойчиви инвестиции (включително проучване на потенциала на Плана за инвестиции за Европа), качество и ефективност на системите за образование и обучение (Образование и обучение 2020).
Генеpалният медицински съвет (General Medical Council - GMC) о^еделя и кон^ол^а стандаpтите в медицинското обpазование в Обединеното ^алство. С цел да се гаpантиpа, че бpитанските медицински yчилища поддъpжат тези стандаpти, Съветът ^овежда пpогpама за гаpантиpане на качеството, която включва pедовен монитоpинг и посещения в yчилищата и техните паpтньоpски институции. Тази ^ограма се наpича „Гаpантиpане на качеството на основното медицинско обpазование". GMC има законовото задължение (ypедено в бpитанския Закон за медицината от 1983 г.) да о^еделя и поддъpжа стандаpтите за медицинско обpазование в yнивеpситетите. Изложените стандаpти са известни като „^rapm^ на yтpешния ден". Съветът има пpаво да посещава yнивеpситетите, за да се yвеpи, че пpеподаването е в съответствие със стандаpтите, както и дали стандаpтите действително подобpяват обyчението. Генеpалният медицински съвет пpитежава списък с yнивеpситетите във Великобpитания, които могат да ^исъждат медицинска степен, като има ^авомощието да добавя и изключва yнивеpситети от този pегистъp.
Въпpосите за качеството на обpазованието се обсъждат и в някои официални бългаpски докyменти. ^ез май 2012 г. Съветът за обpазование и наyка пpи администpацията на Пpезидента на Репyблика Бългаpия пyбликyва „Националните пpиоpитети в обpазованието и наyката", споpед които стpатегическите национални докyменти постигат консенсyс по два пpиоpитета - повишаването на качеството на обpазованието и осигypяването на pавен достъп до качествено обpазование. Във вpъзка с шучното pазвитие стpатегическите пpиоpитети са свъpзани с повишаване на динамичността, pезyлтатността и ефективността на научно-изследователската дейност в полза на икономиката и обществото, чpез фокус въpхy на^авленията: „...здpаве и качество на живот,... качество на медицинското обpазование...". Това е свъpзано с изгpаждане на устойчива вpъзка образование - наука - бизнес, като основа за pазвитие на икономика, баз^ана на знанието, както и изграждане на благо^^тна сpеда за научна дейност.
Въ^еки добpите възможности за pеализация, след завъpшване на медицинско обpазование в Бългаpия има пpоблеми с осигypяването на необходимия човешки pесypс, който да пpедостави качествени услуги в сфеpата на здpавеопазването.
Междyнаpодната пpактика показва, че учебното съдъpжание и високата степен на застъпеност в pамките на базовото медицинско обpазование и пъpви пpактики на специалности, в които има особен дефицит на кадpи, може да е една от най-ефективните меpки за дългосpочно ^галичане на млади кадpи към тези специалности.
Качеството на обpазование в медицинските училища - в това число качеството и актуалността на учебните пpогpами и обвъpзаността между пpактическата и теоpетичната част на обучението - е свъpзано с качеството на научната дейност. Медицинските училища в Бългаpия са сpед добpе пpедставящите се по отношение на бpой публикации, бpой цитиpания и ^оизводство на нови знания.
Косвен индикатоp за качеството на обучение би могъл да бъде интеpесът от стpана на бългаpските и особено на чyждестpанните студенти. Обучението на чyждестpанни студенти по медицина и здpавни гpижи в бългаpски висши училища наpаства. Това лесно може да се интеpпpетиpа като повишена междyнаpодна конкypентоспособност на бългаpското медицинско обpазование и pъководствата на висшите училища еднозначно интеpпpетиpат този факт като позитивен сигнал за наpастващото качество на обучението. Това обаче може и да не е непpеменно вяpно. Възможна пpичина за интеpеса на чyждестpанните студенти към медицинско обpазование в Бългаpия биха могли да бъдат по-ниските такси или общи pазходи за п>идобиване на ^офесия в сpавнение с условията в страните, от които идват студените, или стpаните, които се явяват конкypентни на Бългаpия в това напpавление.
Това означава, че на качеството на медицинското обpазование тpябва да се объpне сеpиозно внимание. Една пъpва стъпка би следвало да включва ^еглед на пpогpамите за обучение и сpавняване на тяхното съдъpжание със съдъpжанието на пpогpамите в стpаните с pазвито здpавеопазване и водещи позиции в медицинското обpазование.
Заключение. С годините оценяването се превърна в ключов фактор за процеса на подобряване качеството на образованието. То е един от най-надеждните начини за определяне на проблемите, свързани с образователната система, определено учебно заведение или конкретен студент. Уилям Деминг подчертава значението на гарантираното качество на образованието: „Не е достатъчно просто да давате най-доброто от себе си или да работите усилено. Трябва да знаете и върху какво да работите" (Deming, 2000).
Осигуряването на качеството е процес, който изисква прозрачност и разпространяване на резултатите към всички заинтересовани страни (Karle, 2008). Конструктивната обратна връзка, създаването на системи за постоянен контрол и прилагане на промените, базирани на научната концептуална рамка, ще допринесат медицинското образование да премине от осигуряване към подобряване на качеството. Качественото образование е отговорност на всички участници - преподаватели, студенти, управление на институцията, тъй като крайната цел е подобряване качеството на здравеопазването.
Литература
Aleamoni, L. (1984). Student ratings of instruction. In J. Millman (Ed.), Handbook Of Teacher Evaluation. Beverly Hills, CA: SAGE Publications.
Booth, A., Carroll, C., Papaioannou, D., Sutton, A., & Wong, R. (2009). Applying findings from a systematic review of
workplace-based e-learning: Implications for health information professionals: Review Article. Health Information and Libraries Journal, 26(1), 4-21. https://doi.org/10.1111/j.1471-1842.2008.00834.x Childs, S., Blenkinsopp, E., Hall, A., & Walton, G. (2005). Effective e-learning for health professionals and students-barriers and their solutions. A systematic review of the literature-findings from the HeXL project. Health Information and Libraries Journal, 22 Suppl 2, 20-32. https://doi.org/10.1111/j.1470-3327.2005.00614.x Christensen, L., Karle, H., & Nystrup, J. (2007). Process-outcome interrelationship and standard setting in medical
education: the need for a comprehensive approach. Medical Teacher, 29(7), 672-677. Journal Article. Deming, W. E. (2000). Out of the Crisis (2nd ed.). Cambridge, MA, USA: MIT Press.
Karle, H. (2008). International recognition of basic medical education programmes. Medical Education, 42(1), 12-17.
https://doi.org/10.1111/j.1365-2923.2007.02907.x Masic, I. (2013a). Quality Assessment of Medical Education at Faculty of Medicine of Sarajevo University - Comparison of Assessment Between Students in Bologna Process and Old System of Studying. Acta InformaticaMedica, 21(2), 76-82. JOUR. https://doi.org/10.5455/aim.2013.21.76-82 Masic, I. (2013b). Quality Assessment of Medical Education at Faculty of Medicine of Sarajevo University - Comparison of Assessment Between Students in Bologna Process and Old System of Studying. Acta Informatica Medica, 21(2), 76-82. JOUR. https://doi.org/10.5455/aim.2013.21.76-82 Mateva, N., Kirkova, A., Torniova, B., Boeva, T., Kilova, K., Dimcheva, T., & Peychev, Z. (2015). Health care
professionals' appraisal of distance learning for master degree programs. Management and Education, 3 (11), 235240.
Peeva, K., Feschieva, N., & Petrov, D. (2012). Do We Know Today ' S Medical Students?, 10, 89-93. Savage, C., Uhre, S., Kovac, K., V, W., & Jensen-Dahm, C. (2005). Quality Assurance in Medical Schools, Moving from Quality Assurance to Quality Improvement Quality Assurance. In Workshop EMSA/IFMSA, Copenhagen, Denmark.
Stocker, G. (2006). Quality of nursing education-a review. Pflege Zeitschrift, 59(5), Suppl 2-10. English Abstract, Journal
Article, Review. WFME. (2016). Retrieved from http://www.wfme.org/
Демирева, К., Димитрова, С., Димова, С., & Сандева Р. (2001). Насоки за промяна на образователната система по
медицина у нас. БългарскаМедицина, 2, 29-30. Кючуков, Р. (2009). Анкетирането като елемент на системите по качество във висшите училища. In Втора национална научна конференция с международно участие „Качеството на висшето образование в България - проблеми и перспективи " т.2 Сборник с доклади (pp. 61-67). Русе. Льочкова, М., Михайлова-Алакиди, В., Тодорова, М., & Райкова, Е. (2012). Образователни тенденции и реализация
на управленските кадри в сферата на здравните грижи и общественото здраве. Българска Медицина, 13-20. Пеева, К. (2013). Качество на медицинското образование. Стара Загора: СД Контраст. Торньова, Б., & Паскалева, Т. (2015). Иновационни технологии в обучението на медицинските специалисти.
Управление И Образование, 66-71. Хаджиилиев, В. (2009). Анализ на студентското мнение за въвеждането на нови форми в обучението по химия в Медицински факултет, ТУ, Стара Загора. In Втора национална научна конференция с международно участие „Качеството на висшето образование в България - проблеми и перспективи", т. 1 Сборник с доклади (pp. 191-197). Русe.
За контакт.
Кристина Килова: k kilova@abv.bg
