CC BY
48
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив Серия В. Техника и технологии, том XIII., Съюз на учените, сесия 5 - 6 ноември 2015 Scientific Works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Technics and Technologies, Vol. XIII., Union of Scientists, ISSN 1311-9419, Session 5 - 6 November 2015.
АСПЕКТИ НА ЕЛЕКТРОННОТО ОБУЧЕНИЕ
Георги Тотков Пловдивски университет„Паисий Хилендарски"
THE MULTI-ASPECT NATURE OF E-LEARNING George Totkov Plovdiv Univesrsity „PaisiiHilendarski""
Резюме
Определенията на понятието „е-обучение", известни от литературата, едностранчиво акцентиратсамо на някои негови характеристики. В работата се обръща внимание, че всяка форма на е-обучение по същество е реализация на информационен модел на процес на обучение. На тази основа за понятието „е-обучение", разглеждано като специфичен информационен процес, се предлага разгърнато определение. Подчертава се многоаспектният характер на е-обучението като област на изучаване и изследване. В конспективна форма се разглеждат основните 12 (дванадесет) аспекта на е-обучението. Многоаспектният характер на е-обучението е предмет и на представената в работата поредица „Е-обучението", съставена от 8 (осем) книги - най-обемният към момента (ок. 1500 страници) монографичен труд за областта в нашата страна, от интерес за изследователи, педагози, преподаватели, докторанти и студенти.
Ключови думи: е-обучение, информационен модел на е-обучението, аспекти на е-обучението
Abstract
E-learning definitions known in theliterature emphasize one-sidedlyonly on someof its characteristics. In this paper we would insist that each form of e-learning is in essence an example of information model of a learning process. Therefore on this basis we propose a more detailed definition of the concept„e-learning" understood as a specific informational process. We emphasize the multi-aspectual nature of the e-learning as a subject of study and research. The major 12 (twelve) aspects of e-learning are then described in concise manner. The multi-aspect nature of e-learning is also a subject of the series „The electronic learning" consisting of 8 (eight) books - the most voluminous (more than 1500 pages) monographic work in Bulgaria on thefield, which is of interest for researchers, teachers, university professors, PhD students and Master's and Bachelor's degree students.
Keywords: e-learning, information model of e-learning, aspects of e-learning
Увод
Увеличаването на заетостта в услугите (срещу заетост в производството) е световна тенденция. Производството на услуги е информационно базирано, което обективно увели-чава необходимостта от непрекъснато обучение за получаване на нови специалности, ов-ладяване на нови технологии, обучение през целия живот (езици, хоби и др.), квалификация и преквалификация за постепенно професионално развитие и др. Няма съмнение -постиндустриалното общество е информационно общество (ИО). В ИО пасивното потребителско отношение към информацията се променя - все повече се ценят уменията за търсене, намиране и обработване на информацията.
В ИО се увеличава и броят на обучавани лица, които имат нужда от придобиване или повишаване на квалификация, но нямат възможност да посещават редовни лекции и учебни програми по различни причини (икономически, семейни, битови и др.). Драстично нарастват и изискванията и очакванията на потенциалните обучавани към предлаганите учебни програми, тяхното съдържание, мобилност и форми на обучение.
Нищо чудно - в бъдещото ИО, обучението да е на комерсиална основа, а обучаваните да се превърнат в потребители-купувачи на необходимите им знания, квалификация и ценз. Парадоксът тук е,че мисията на новата парадигма за обучение е социална -образованието да стане по-достъпно за хората, независимо от тяхното материално положение, статус и среда, възраст и пол, език и религия, разположение в пространството и времето и т.н. [Тотков'10]
В обществената практика се използват два различни подхода за организация, провеж-дане и управление на процеса на обучение, условно наречени традиционно (още конвенционално, затворено) обучение (ТО)и отворено обучение.
По-голямата част от преподавателите имат натрупан опит в ТО- обучение, което се характеризира със съвместна работа ('лице-в-лице') на преподаватели и обучавани. При този вид обучение, обучаваните изразходват голяма част от своето време в посещаване на лекции, семинарни занятия и консултации, водени от конкретни преподаватели, на предварително посочено място и в точно определен период от време. Локалният и затворен характер на ТО се отразява негативно на такива важни негови характеристики като качество и достъпност. Динамичното развитие на съвременните информационни и комуникационни технологии (ИКТ) допринесе за създаване на нови организационни структури и форми на обучение в областта на образованието, а традиционните методи на обучение станаха основа за развитие на други - съвременни и гъвкави форми на обучение, в основата на които са т. нар. електронни и дистанционни форми на обучение (ЕДФО).
Целта на съвременното електронно и дистанционно обучение (ЕДО) може да се формулира просто - на всеки човек, нуждаещ се от знания и умения, да се предостави достъп до обучение чрез подходящи за съответния индивид методика, средства и технологии. Използването на съвременни технологии в образованието не е нищо друго освен отстраняване на пречките за достигане на тази цел.
Ще отбележим, че поради широкото навлизане на ИКТ, на практика, днес всяко провеждано обучение е хибридно, като съчетава различни форми,а съвременното обучение, с по-малка или по-голяма степен на точност, може да се определи като електронно обучение (е-обучение).
Форми на обучение в информационного общество
Разработването на модели на обучение, основани на телекомуникационни технологии и системи, а не на транспортната инфраструктура, е основна концепция на т.нар. „отворено обучение", освободено от пространствени и времеви ограничения.
Отвореното обучение предоставя нови възможности за учене, преподаване, достъп до учебни ресурси. Основна цел на тази форма на обучение е свързана с премахване на възможно по-голям брой ограничения (физически, финансови, образователни и индиви-дуални) при обучение на лица от различни възрасти и социален статус чрез предоставяне на нови нетрадиционни възможности за учене, преподаване и достъп до учебни ресурси. Последното не изключва използване на 'стари' традиционни методи в различните форми на организация на отворено обучение. Основният принцип, на който се основат методите за постигане на целта на отвореното обучение е -процесът на обучението да се фокусира върху нуждите на конкретния обучаван, а не върху потребителските нужди изобщо, или потребностите на обществото като цяло. В своя краен вариант, парадигмата на отвореното обучение позволява на всеки индивид да учи когато, където и както пожелае.
Според някои автори [McKenzie'75] отвореното обучение е неясно понятие, на което съответства голям набор от значения и за което обикновено се избягва даване на определение. Други [Delling'94] емоционално тълкуват понятието 'отворено обучение': обучаващите желаят обучението да бъде 'отворено', а не 'затворено' и да подкрепя преди всичко обучавания, а не преподавателя. Според Keegan [Keegan'96] понятието 'отворено обучение'има административен смисъл - неговото съдържание е по-скоро теоретично и е свързано с образователни институции, които водят 'отворена' административна политика. При това отвореното обучение може да се провежда 'лицевлице' или на дистанционен принцип. Отвореното обучение осигурява философия на преподаване и учене, при която студентите са свободни да учат, когато пожелаят. Те не могат да избират само началото и края на курсовете, които са предварително определени. Студентите също нямат право да избират методите за преподаване [Rowntree'92]. Основната цел на отвореното обучение е да предостави допълнителна и по-пълна информация, отколкото да дава възможност за алтернативен достъп до нея.
Отвореното обучение се реализира в различни форми: гъвкаво, ресурсно-базирано, непрекъснато, дистанционно.
При гъвкавото обучениецентър на учебния процес е не преподавателят, а обучаваният, който е мотивиран да определя основни елементи на процеса на обучение (време, място, ресурси и темпо). Тези принципи на гъвкавото обучение могат да бъдат приложени и в ДО. В такива случаи обучаваните могат да изберат къде ще учат (в къщи, образователната институция, работния офис или другаде) и може да се говори за специфичен вид ДО [Van den Brande'93]. Съвременното гъвкаво обучение е адаптивно (отворено е към променящите се изисквания на пазара на труда), достъпно (за различни категории потенциални обучавани), иновационно (използва модерни методи на обучение), високотехнологично (базира се на ИКТ), комплексно (интегрира идеи от различни области) и се базира на разпределени ресурси.
Ресурсно-базираното обучение представлява обучение, което използва различни видове ресурси: човешки (автори, преподаватели, консултанти, настойници и др.); информационни (книги, видео и аудио записи); високотехнологични (информационни и компютърни мрежи, електронни източници на информация); форуми (семинари, конференции, дискусии и др.).
Непрекъснато обучение е обучение на лица, които желаят или са принудени да се усъвършенстват и образоват в професионален (нова специалност, квалификация или преквалификация) или личен (интереси, хоби и др.) план, в продължение на целия си живот.
Електронно обучение
Предложени са различни дефиниции за понятието 'електронно обучение' (табл. 1.).
Автор, година Дефиниция
[Hall, Snider'2000] Процес на обучение с помощта на компютри и Интернет или Интранет връзка
[Govindasamy'2002] Обучение, осъществявано чрез всички електронни медии - Интернет, интранет, екстранет, аудио/видео, CD-ROM, интерактивна ТВ и т.н., което предполага автоматизация на процеса на администрация на преподаването и ученето чрез системи за управление на обучението
[Armitage'2003] Използване на дигитални технологии и медии за доставяне, поддръжка и подобряване на преподаването, ученето и оценяването
[Stockley'2003] Доставяне на обучение с електронни средства, използвайки компютри или електронни устройства (мобилни устройства и др.)
[LTWebS'2003] Използване на електронни технологии за доставяне, поддържане и подобряване на обучението
[Khan' 2005] Иновативен подход за доставяне на добре проектирана, интерактивна учебна среда, в центъра на която е поставен обучаваният, до всеки, по всяко време и място, чрез средства на различни цифрови технологии
[Laurillard'2006] Използване на всякакъв вид нови технологии или приложения в услуга на обучението или в подкрепа на обучаемите
[Laurillard'2006] Използване на всякакъв вид нови технологии или приложения в услуга на обучението или в подкрепа на обучаваните
[Sharifabadi'2006] Използване на Интернет за достъп до учебни материали; за взаимодействие със съдържанието, инструкторите и другите обучаеми; за получаване на подкрепа и поддръжка по време на процеса на обучение с цел придобиване на знания
[Nichols'2007] Педагогика, упълномощена от дигитални технологии
[Тотков'2010] Процес на обучение с използване на ИКТ
[Garrison'2011] Отворена система, която съчетава достъп до информация и целенасочена комуникация в динамична и интелектуално предизвикателна образователна общност
[Нормативни документи на РФ'2012] (ред. моя) Организация и реализация на образователни програми (вкл. на взаимодействия между техните участници) със събиране и съхраняване (в бази данни), обработване (с информационни технологии и технически средства) и предаване (по информационно-телекомуникационни мрежи) на информация за образователния процес
[European Commission] Използване на нови мултимедийни технологии и Интернет с цел подобряване на качеството на обучение чрез улесняване на достъпа до ресурси и услуги, отдалечен обмен и сътрудничество
[ЮНЕСКО] Обучение с помощта на Интернет и мултимедия
Таблица 1. Дефиниции за понятието „е-обучение"
Без да коментираме приведените по-горе определения,в критичен план ще отбележим, че почти всяко от тях едностранчиво акцентира на отделни външни характеристики на феномена „е-обучение"Приемайки подобен подход, като е-обучение не могат да се определят редица добри практики в ЕДФО (например, според последните две определения в табл. 1., до появата на Интернет не са съществували форми на е-обучение?!).
Следващата теза,отнасяща се до понятието 'е-обучение', по наше мнение най-пълно отразява неговия дух, съдържаниеи специфика, а именно:
Същността на е-обучението се заключава в моделиране на процес на обучение в дадена предметна област като информационен процес с използване на ИКТ.
С други думи, всяка форма на е-обучение по същество е реализация на информационен модел на съответен процес на обучение. На тази основа - е-обучението, разглеждано като специфичен информационен процес, може да се приеме следното разгърнато определение на понятието „е-обучение":
Е-обучениетопредполага процесът на обучение и негови елементи катоформи (на организация и управление), средства (за планиране, поддръжка, контрол, взаимодействие и др.), дейности (учебни, административни и др.), материали (за преподаване, учене, оценяване и др.), субекти (обучавани, преподаватели, консултанти и др.) и система от знания (за процеса, елементите, изучаваната ПО), да се базират на информационни и софтуерни модели, ползващи дигитални ресурси (събирани, съхранявани, обработвани и предавани с използване на ИКТ, средства и мрежи).
Посоченият подход позволява - при проектиране и реализация на ЕДФО да се ползват технологии, методи и средства от теорията на информационните процеси. Последното не изключва отделни (или всички) елементи на процеса на обучение да ползват и традиционни модели и ресурси.
Елементи, съпътстващи е-обучението, са:
Ф информационни и софтуерни модели за процеса на обучение и неговите елементи (форми, средства, дейности, материали, субекти, система от знания и др.);
Ф БД (хранилища) на дигитални ресурси за процеса на обучение и неговите елементи (бази знания за ПО, учебни и тестови единици, е-портфолиа на субекти, цифровизирани дейности и др.);
Ф виртуални елементи (обекти, субекти и процеси);
Ф електронни форми на комуникация (асинхронни и синхронни);
^ (и разбира се) традиционни учебни ресурси и дейности.
Предимства от използване на е-обучениер-learning Resources, Markus' 08] са:
Ф постигане на гъвкавост, достъпност и независимост;
Ф поява на нови педагогически парадигми;
Ф персонализация на обучението;
Ф поддържане на различни учебни стилове в интерактивна учебна среда;
Ф актуалност и динамичност на учебното съдържание;
Ф интензификация на комуникацията и взаимодействието между обучаваните;
^ проследяване на прогреса на обучаваните;
Ф осигуряване на икономическа ефективност и др.
През последните години е-обучението се разви в посока към т. нар. „мобилно обучение" (м-обучение), поради масовото използване на мобилни устройства. Напоследък обаче, акцентът се пренасочва към т. нар. повсеместно образование(иЫдш1:ош learning - u-learning).
При повсеместното образование (u-learning) достъпът до учебната среда може да осъществява в различни контексти и ситуации. Средите за повсеместно обучение откриват повече учебно съдържание в сравнение със СеО - по подходящо време, на точното място и по удобния начин, възможно адаптирано към конкретния обучаван. Учебните материали за повсеместно обучение (видео, аудио, презентации, бележки и др.) могат да се пренесат до мобилни устройства чрез кабел или безжично и да се визуализират на тези устройства.
Дистанционното обучение (ДО) е форма на обучение, която предоставя условия за свободен избор на обучаваните от широк спектър програми и дисциплини, разработени по определени стандарти във ВУ. ДО (както и отвореното обучение) използва не само съвременни ИКТ, но и традиционни дидактически методи и средства.
Основните различия на ДО от традиционните форми на обучение(редовна и задочна) са гъвкавост (задаване на време, място и темп); модулност (избор, индивидуални
программ); независимост (обучение успоредно с работата); обхват (ползване на различни източници на информация от много обучавани, комуникация с преподаватели); икономичност (ефективно използване на информационни ресурси и материални ресурси); технологичност (използване на нови технологии и средства); социално равноправие (изравняване на възможностите за получаване на образование); нетрадиционна роля на преподавателя (разширяване на ролята в посока на координиране на процеса на обучение); промяна на профила на обучавания (повишаване на самоконтрола и самоорганизацията, умения за използване на нови технологични средства) и др.
По въпроса за точно определение на понятието „дистанционно обучение" няма единно мнение. Повечето изследователи, въпреки че имат различни виждания върху отделни аспекти на ДО, приемат дефиниции, в които (както и в случая на определенията за е-обучението) открояват една или няколко негови характеристики. Подобно е и следващото определение на Кее§ап [Кее§ап'96],който дефинираДО като форма на обучение, характеризираща се с:
^ (почти) постоянно разделяне (в пространството и времето) на преподавателя и обу-чавания в процес на обучение;
^ нарастване на ролята на образователните институции в планирането и подготовката на учебните материали, и в осигуряването на подкрепа на обучавания;
^ използване на техническа медия (текст, аудио, видео или за компютър) за предста-вяне на съдържанието на курса;
^ осигуряване на двустранна комуникация, при което обучаваният да може да извлича полза или дори да инициира диалог (това го отличава от другите начини на използване на технологиите в обучението);
^ индивидуализиран подход към преподаването - почти постоянно отсъствие на предварително формирана учебна група по време на учебния процес.
Съществени недостатъци на приведеното определение са описателност, едностранчивост и схематичност, а разбирането за ДО се свежда до изброяване само на някои негови външни характеристики. Следващото определение избягва този нежелателен момент и акцентира върху съдържателната страна на понятието [То&оу'ОЗ]:
Дистанционното обучение е съвкупност от форми за организация, методи за управление и средства за провеждане на обучение, в което участват разнородни (по тип и фун-кционално предназначение) и различни (по място на разполагане, начин на участие и време на използване) човешки, материални и информационни ресурси.
Аспекти на е-обучението
Е-обучението може да се разглежда като многоаспектен обект за изучаване и изследване. Различават се следните 12 (дванадесет) аспекта на е-обучението:
1. Философски;
2. Социално-икономически;
3. Организационно-управленски;
4. Технологични;
5. Когнитивно-психологически;
6. Методически;
7. Правно-нормативни;
8. Иновационни;
9. Информационни;
10. Ергономични;
11. Материално-технически;
12. Прагматични (добри практики)
В конспективна форма (вкл. същност, състояние и проблеми на изследванията) ще разгледаме всеки от горните аспекти на е-обучението (еО).
С помощта на философски закони и категории еО би могло да се изследва и оцени като нов подход за предаване на знания и общуване, а не като средство, инструмент или технология. В изследванията, свързани с философските аспекти на еО, обаче, засега не се наблюдава провеждане на системен подход. Сред важните проблеми за решаване в областта са:
^ еО като системна педагогическа категория; ^ многоаспектният характер на еО;
^ еО като обществено явление и ценност (социална и индивидуална); ^ еО като йерархична система, процес и дейност, предполагащи взаимодействие на
преподаватели и обучавани и др. В съвременните условия ЕДФО са най-ефективната система за обучение от гледна точка на разходите за осигуряване на контактите между потребители и доставчици на образователни услуги и учебно съдържание. И в тази област, обаче, отсъствасистемен подход при разглеждане на социално-икономическите аспекти на еО, спец. на социално-икономическите оценки на провежданите ЕДФО. Необходимо е по-задълбочено изучаване насоциално-икономическите аспекти на е-обучението, спец. на проблемите на социализацията, свързани с новите парадигми на обучение. Проблеми за изследване в областта са:
^ социални аспекти на е-обучението (за България); ^ икономическа обосновка на ЕДФО във ВУ; ^ е-обучението като бизнес-стратегия;
^ анализ и систематизация на социално-икономическите последици от развитие на
ИТК, и в частност на еО, и др. Организационните и управленски аспекти на еО са добре изучени.Изведени са предимствата на еО в сравнение с традиционното обучение по отношение на отвореност, достъпност и провеждане на ЕДФО. Изведени са следните тезиси:
^ е-обучението не е мода, която бързо ще отмине - това е обективна реалност,
необходимост за съвременния свят; ^ е-обучението е трудоемък и непрекъснат процес, който трябва да бъде управляван. Проблемите в областта са свързани с изграждане на ефективни системи за управление на еО (спец. на интегрирани системи за еО).
В областта на технологичните аспекти на е-обучението (спец., за висшето образование), повечето ВУ разполагат с необходимото техническо оборудване и софтуерно осигуряване, както и с достатъчен брой компетентни специалисти, способни да усвоят особеностите по организация на ЕДФО.Съществува и добре развита индустрия за разработване и внедряване на нови разработки в областта на ИКТ.
Към момента технологичният аспект на еО е най-добре изученият, тъй като в основата на е-обучението са инструменти и технологии за събиране, предаване, съхраняване и търсене на информация, стандартни и за други области на обществената практика.Лоша практика, обаче,е да се разчита, че прилагането на нова технология само по себе си повишава качеството на еО.
Двата най-важни проблема за изследване, свързани с технологичните аспекти на е-обучението, са:
^ методически аспекти за използване на новите технологии в еО (поединично и групово);
^ извеждане на принципно нови методически подходи и методи за използване на
новите технологии в еО. Постепенно се променя ролята на преподавателя в електронната среда, което изисква анализ на когнитивно-психологическите аспекти на еО.В условията на бързо развитие на инструментите и технологиите за е-обучение се изменят формите на комуникация между преподаватели и обучавани, равнищата на взаимодействия, психологическите потребности,
ценности и мотивация.Когнитивно-психологическите аспекти на еО не са в центъра на изследванията в България.
Новите понятия - виртуални екипи, общества на знанието, групово обучение, мрежова икономика и др. под., са следствие от необходимостта да бъдат осигурени човешкото общуване и екипната работа в еО с използване на ИКТ.
Методическите аспекти на е-обучението са слабо изучени. Състоянието на изследванията в областта може да се изрази с едно изречение - липсва адекватна теория, осигуряваща солидна теоретическа обосновка на процеса на обучение във виртуална/електронна образователна среда. Различните опити за директно трансформиране и приспособяване на традиционни методи за обучение в случая на е-обучение, в повечето случаи се оказват неефективни.
За осъществяване и поддържане на процес на обучение в електронни/виртуални среди се изисква прилагане на „собствена" особена педагогика, която да отчита спецификата на еО (нар. „електронна педагогика").
Правно-нормативните аспектина е-обучението в България са предмет на различни държавни документи:
> Държавна наредба за организация и провеждане на ДО от ВУ (2004); ^ Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в училищата (2005); ^ Наредба за изискванията към единната среда за обмен на електронни документи (2010);
^ Наредба за електронните административни услуги (2010);
^ Наредба за регистрите на информационните обекти и електронните услуги (2010); ^ Наредба за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен
носител в администрациите (2012); ^ Закон за електронното управление (2013);
^ Стратегия за ефективно прилагане на ИКТ в образованието и науката на Република
България (2014 - 2020); ^ Указание и критерии за оценяване на дистанционна форма на обучение в
професионално направление (2014) и др. В повечето български ВУ са разработени ^университетски нормативни документи. Пълният пакет от нормативни документи за провеждане на ЕДФО във висшето образование е разработен в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" (ПУ) - вж. следващия раздел.
Областта на изследване на информационните аспекти на еО е в процес на начално формиране.За нейното развитие се изисква познаване на основните методи, използвани в кибернетиката, теорията на информацията, системния анализ и др.
Интерес за изследователите на ергономичните аспекти на еО представляват например: ^ общите ергономични изисквания към СеО ;
^ адаптацията към обучаванипо отношение на специални потребности, равнище на
знания и умения, психологически и физически характеристики, мотивираност и др. Материално-техническите аспектина еО са свързани с осигуряване и поддържане на необходимата база за провеждане на ЕДФО, вкл.:
^ информационни и телекомуникационни технологии и средства; ^ информационни ресурси (електронни и традиционни); ^ образователни ресурси (електронни и традиционни) и др.
Всяка дейност, свързана с ЕДФО, може и трябва да се оценява многоаспектно (напр. по 12-те аспекта от по-горе). Подобен прагматичен подход е полезен и се препоръчва при анализа на добри практики, провеждането на дейност или управлението на проекти в областта на еО.
Други „горещи"теми на изследване в еО са:
^ когнитивни технологии (адаптиране към потребности, успеваемост, интереси и стил на учене);
^ интегрирани (хибридни) решения в е-обучението;
^ среди за сътрудничество, съвместна работа и споделяне (вкл. преносимост и
стандартизация); ^ модели на е-обучение, базирани на знания и сътрудничество;
^ автоматизирано синтезиране на решения за еО (вкл. за управление, създаване на
елементи на процеса, вкл. на персонализирани учебни курсове, материали и др.); ^ създаване на многоцелево учебно съдържание;
^ учебни дейности, нетипични за традиционного обучение (виртуални сценарии, лаборатории и др.);
^ модели на обучавани и преподаватели (вкл. групиране по постижения, професионални и личностни качества, общуване и обмен на информация) и др.
Монографична поредица „Е-обучението"
Многоаспектният характер на е-обучението е предмет на поредицата „Е-обучението", съставена от 8 (осем) книги - най-обемният към момента (ок. 1500 страници) монографичен труд в нашата страна за областта, от интерес за изследователи, педагози, преподаватели, докторанти и студенти.Поредицатавключва следните8 (осем) книги1:
1. Увод в е-обучението;
2. Тестът в е-обучението;
3. Методика на е-обучението;
4. Свободният софтуер в е-обучението;
5. Специално образование и е-обучение;
6. Съвременни направления на е-обучението;
7. Език и литература в е-обучението;
8. Пловдивски електронен университет.
Поредицата е първият опит в нашата страна за систематизирано представяне на областта на ЕДО в нейното богатство и многообразие - история, технологии, модели, системи, стандарти, софтуер, методика, достъпност, качество, мобилно и адаптивно обучение, оценяване и качество, добри практики и др.
Поредицата представя изследователски и преподавателски опит на екип на Пловдивския университет в областта на е-обучението, натрупан в последните 35 години, вкл. повее от 250 публикации и не по-малко от10 дисертационни разработки.
Книгите на поредицатамогат да бъдат ползвани в процеса на въвеждане на е-обучение във ВО на Република България и като учебни пособия за магистърски програми за ЕДФО.
Книга 1. „Увод в е-обучението"[Тотков'14.1] от поредицата е посветена на феномена ЕДО и включва следните основни теми: ^ образованието в ИО; ^ същност на еО; ^ модели и системи;
^ жизнен цикъл (вкл. оценяване и качество); ^ методика на еО;
^ специализиран софтуер (вкл. за осигуряване на мобилност, адаптивност и достъпност) и др.
В книга 1. се представя широк спектър от направления, актуални за областта - от образованието в съвременното ИО, до основни проблеми и въпроси, свързани с е-обучението - същност, модели, системи, жизнен цикъл (вкл. оценяване и качество), методика, специализиран софтуер (вкл. за осигуряване на адаптивност, достъпност и мобилност) и др.
1Издаването на книгите стана възможно благодарение на схема Б0051Р0001-4.3.04, осъ-ществена с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси □, съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС. 12
Книга 2. „Тестът в е-обучението "[Тотков'14.2] е посветена на теорията и практиката на електронното оценяване и тестване и разглежда основни теми като класически и електронен тест, методи, средства и системи за моделиране и създаване. Специфични акценти на книгатаса:
^ типова класификация на тестови единици (ТЕ); ^ системи за автоматизирано генериране на ТЕ; ^ добри практики.
В образователната практика днес, динамично се променят формите, методите и средствата за оценяване и контрол, приоритетите и процедурите за оценяване, интензивността, контролът и интерпретацията на резултатите от тези дейности. В книгата последователно се разглеждат елементи на класическия и електронния тест, методи и средства за тяхното моделиране и създаване. Специално място е отделено на въпросите за класификация на типовете ТЕ, на възможността за проектиране на системи за автоматизирано генериране на ТЕ и на добрите практики в областта.
В книга 3.„Методика на е-обучението" [Тотков'14.3] се разглеждат методически и нормативни проблеми, свързани с провеждане на ЕДФО, и по-специално елементи, модели, системи и форми на ЕДФО във ВО. Основни акценти са:
^ акредитация на ДО (документи, подготовка, организация, провеждане, качество и
оценяване); ^ стандарти и нормативни документи ^ добри практики, препоръки и др.
Предварително се разглеждат елементи и аспекти на ЕДФО, различни модели, системи и форми за провеждане на е-обучение във ВО. Специално внимание е отделено на основни въпроси, свързани с акредитацията на ДО като изготвяне на учебна документация, подготовка, организация, провеждане, оценяване и акредитация на ЕДФО.
В отделни раздели е систематизиран опитът на български университети в областта на методика на е-обучението (спец. в частта за неговата нормативна база, организацията, качеството и провеждането на ДО във ВО).
Под формата на препоръки към проектанти, автори/преподаватели и оценители на материали и ресурси за ЕДФО са представени добри практики и препоръки, илюстрирани с нормативни документи, макети на документи, стандарти, анкетни карти и др. под., необходими за организация на ЕДФО във висшите училища.
Книга 4. „Свободният софтуер в е-обучението"[Тотков'14.4] разглежда видовете софтуер и лицензи, като специално внимание се отделя на понятието „свободен софтуер" и на популярни софтуерни продукти, разпространявани под формата на свободен софтуер в българското образование - операционни системи, браузери, офис пакети, системи за управление на обучението и създаване на учебно съдържание, дигитални хранилища, средства за предотвратяване на плагиатството и др.
Представят се и уеб 2.0 услуги и софтуерни средства за съвместна работа, комуникация, конфериране и споделяне, провеждане на социални дейности и персонално обучение, както и на различни техни приложения. По-нататък в изложението, читателят се запознава с популярни инструменти на Google, подходящи за използване от преподаватели и студенти в процеса на обучение. На популярната в образователните системи на редица страни (вкл. и България) система за е-обучение (СеО) Moodle са посветени няколко раздела на книгата. По-нататък се представя сравнително ново направление, свързано с изследване на въпросите за педагогическата и информационната поддръжка на е-обучението. Приложенията допълват и илюстрират основното изложение с пример на е-курс (за дисциплина „Електронни таблици"), разработен с помощта на свободен софтуер (Moodle и уеб 2.0 инструменти) - образец за проектиране и създаване на е-курсове за други дисциплини, и с ръководства за работа с конкретни софтуерни инструментиза комуникация в група и за публикации.
В книга 5. „Специално образование и е-обучение"[Тотков'14.5] на поредицата „Е-обучението" се разглеждат проблеми на лица със специални образователни потребности при възприемане на информация, стандарти и принципи за създаване на достъпни Интернет страници, както и специализирани средства и инструмента за достъпност. Представена е методика за създаване на достъпни уеб-сайтове. Важни акценти в книгата са: ^ методика за създаване на достъпни уеб-сайтове;
^ асистиращи технологии и софтуерни инструмента при обучителни трудности; ^ е-курс „ИТ при обучителни трудности"; ^ е-курс „Специално образование и е-обучение".
За целите на е-обучението е приложена учебна документация и материали (по лекционни теми и упражнения), необходими за провеждане на дисциплини „Специално образование и е-обучение" и „Информационни технологии при обучителни трудности". Представени са асистиращи технологии и софтуерни инструменти, използвани при обучителни трудности.
Книга 6. „Съвременни направления на е-обучението"[Тотков'14.6] е посветена на „горещи" области на изследвания и приложения в е-обучението - мобилно обучение, технологии, системи и стандарти за е-обучение, модели и системи за адаптивно и персонализирано обучение и др. Основни акценти са: ^ мобилно обучение;
^ стандарти за е-обучение (вж. и [Тотков'10а]; ^ модели и системи за адаптивно обучение;
^ проект на адаптивна система за е-обучение, базирана на формален модел на
изучавана предметна област и др. В книгата е представен и проект на адаптивна система за е-обучение, базирана на формален модел на изучавана предметна област.
В книга 7. „Език и литература в е-обучението"[Тотков'14.7] са представени статии от работна среща на тема „Е-българистика. Методики и практики", организирана по проект BG051PO001-4.3.04-0064 „Пловдивски електронен университет (ПеУ): национален еталон за провеждане на качествено е-обучение в системата на висшето образование". Основни акценти тук са:
^ изследователски възможности за обучавани при работа с е-ресурси; ^ нови методически подходи и форми.
Текстовете в сборника са организирани в два раздела. Статиите в 1-вия раздел „Е-българистика: език и литература" илюстрират възможностите на ЕДО, което предоставя на обучаваните възможността да бъдат в ролята на активни изследователи при работа с предоставените им е-ресурси. В статиите от раздел II. „Е-българистика. Методики и практики в езиковото и литературното обучение" се поставя акцент не само върху фундаменталната роля на традиционното обучение за създаването на нови, гъвкави методически подходи и форми, но и върху „отстъплението" на конвенционалната образователна парадигма пред съвременните образователни технологии.
В книга 8. „Пловдивски електронен университет"[Тотков'14.8] се представя среда от тип „електронен университет" и резултати, постигнати по време на изпълнението на проекта.
Описва се интегрирана среда Пловдивски електронен университет (ПеУ), вкл. софтуерни модули, тествани в момента. Специално внимание се отделя на създадените: ^ е-портфолиа на субектите и обектите на е-обучението; ^ модули за достъпност, адаптивност, динамично оценяване на качеството; ^ нормативна база на ПеУ (стратегии, правилници, регламенти, типови документа и
др.) за провеждане на ЕДФО и др. Приложен е анализ, направен по повод проектирането на система ПеУ, касаещ създаване на интегрирана университетска информационна система. Освен кратки описания на 14
създадените и експериментирани софтуерни прототипи на модули на ПеУ - е-студент, е-преподавател, е-администратор. В ПеУ е експериментирана и технология за осигуряване на достъпен интерфейс. Специално внимание е отделено на специализирани софтуерни средства, предназначени за провеждане на качествено е-обучение - модули за адаптивно обучение, за автоматизирано създаване на ТЕ и оценка на качеството. Нормативната база за провеждане на ЕДФО в ПУ е намерила място в приложения към книгата, в които са поместени конкретни нормативни документи на ПУ - Регламент за организация и ползване на университетската информационна и комуникационна инфраструктура, Стратегия за развитие на електронни и дистанционни форми на обучение в ПУ (2015 - 2020), Правилник за организация, провеждане и осигуряване на ЕДФО, Правилник за организация на дейността на Регионалния център за ДО и Университетска система за управление (наблюдение, оценяване, поддържане и усъвършенстване) на качеството на ДО. Друга част на нормативната база (предимно типова учебна документация) подробно е разгледана в книга 3. Методика на е-обучението.
Литература
[Тотков'10] Е-обучението в информационното общество: технологии, модели, системи, достъпност и качество (ред. Г. Тотков), ISBN 978-954-423-651-9, българска, първо издание, Университетско издателство 'Паисий Хилендарски' - Пловдив, 2010 г. [Тотков'10а] Стандарти и спецификации за метаданни на е-документи (под ред. на Г. Тотков),
Пловдивско университетско издателство, Пловдив, 260 стр., 2010. [Тотков'14.1] Увод в е-обучението (под ред. на Г. Тотков), „РАКУРСИ" ООД, Пловдив, 2014. [Тотков'14.2] Тестът в е-обучението, (под ред. на Г. Тотков), „РАКУРСИ" ООД, Пловдив, 2014; [Тотков'14.3] Методика на е-обучението (под ред. на Г. Тотков), „РАКУРСИ" ООД, Пловдив, 2014; [Тотков'14.4] Свободният софтуер в е-обучението (под ред. на Г. Тотков), „РАКУРСИ" ООД, Пловдив, 2014;
[Тотков'14.5] Специално образование и е-обучение (под ред. на Г. Тотков), „РАКУРСИ" ООД, Пловдив, 2014;
[Тотков'14.6] Съвременни направления на е-обучението (под ред. на Г. Тотков), „РАКУРСИ" ООД, Пловдив, 2014;
[Тотков'14.7] Език и литература в е-обучението (под ред. на Г. Тотков), „РАКУРСИ" ООД, Пловдив, 2014;
[Тотков'14.8] Пловдивски електронен университет (под ред. на Г. Тотков), „РАКУРСИ" ООД, Пловдив, 2014.
[Delling'94] Delling R., Offenes lernen - ein Literaturbericht, in G. Zimmer (ed.), Vom Fernunterricht zum
Open Distance Learning, Berlin: BIBB, 1994. [E-learning Resources] E-Learning Advantages/Disadvantages, http://grayharriman.com/e-learning_advantages.htm..
[Keegan'96] Keegan D.J. Foundations of Distance Education.Third Edition. London: Routledge. ISBN 0415-13909-0, 1996, 244p.
[Markus' 08] Markus B. Thinking about e-learning. Proceedings FIG International Workshop. Sharing Good
Practices: E-learning in Surveying, Geo-information Sciences and Land Administration, 2008, p. 11-13. [McKenzie'75] McKenzie O., R. Postgate and J. Scupham (eds.), Open Learning, Paris: Unesco, 1975. [Rowntree'92] Rowntree D., Exploring Open and Distance Learning, Kogan Page, London. [Van den Brande'93] Van den Brande L., Flexible and Distance Learning, Chichester: Wiley, 1993.
За автора
Георги Тотков, Пловдивски университет„Паисий Хилендарски", totkov@uni-plovdiv.bg
