CC BY
9
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т.ХУ. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 30 - 31 октомври 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XV,ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 30 - 31 October 2013
ОБЩОПРАКТИКУВАЩИЯТ ЛЕКАР -КЛЮЧОВА ФИГУРА ЗА ДЕТСКОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ
Л. Деспотова-Толева MD PhD
Резюме
Според СЗО здравето е състояние на пълно физическо, ментално и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг. Изследванията върху детското благополучие в България са недостатъчни, а данни за последните години практически не се откриват. Авторът представя част от проучване по проблемите на детското благополучие от гледна точка на общата практика и обосновава ключовата роля на общопрактикуващия лекар. Акцентира се върху приложението на холистичния подход при деца. Разгледани са измеренията, компонентите и факторите на детското благополучие от гледна точка на работата на общопрактикуващия лекар, която има реални не само здравни, но и социални, икономически и политически измерения.
Проучването бе осъществено в сътрудничество с JSPS. Авторът изказва своята дълбока благодарност на JSPS за предоставената възможност и оказаната подкрепа в научната работа, част от която представя тук.
Според СЗО здравето е състояние на пълно физическо, ментално и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг.
За децата благополучието означава удовлетворение, комфорт, щастие. То е свързано и с наличните възможности за своевременно и качествено лечение, за грижи, оказвани в дома, за наличие на подпомагане и разбиране в училище, ангажираност в други дейности, възможност да се самоутвърждават и да срещат разбиране и подкрепа в семейството и обществото, да се познават и удовлетворяват техните медицински, емоционални и социални нужди.
Холистичен подход при децата
Прави впечатление, че всяко едно от измеренията, компонените и индикаторите на детското благополучие има пряко отношение към работата на ОПЛ. Изследванията върху детското благополучие в България са недостатъчни, а данни за последните години практически не се откриват. В чужди проучвания по някои отделни въпроси се цитират български данни с уговорката, че извадката е непълна. Също така не е проучвана и взаимовръзката между детското благополучие и добрата обща практика.
Защо ОПЛ има ключова роля за детското благополучие?
ОПЛ като лекар на цялото семейство познава семейната и социалната му среда, работи
поотделно и заедно с всички членове на това семейство - с децата и възрастните, познава тяхното здравословно, ментално, емоционално състояние. Използвайки холистичният подход, ОПЛ е в отлична позиция да допринесе за повишаване на детското благополучие.
Измерения, компоненти и фактори на детското благополучие
Измерение Компоненти Индикатори
Майчино благополучие Парично лишение Честона на относителна детска бедност
Различие в относителната детска бедност
Материално лишение Честота на детското лишаване
Ниска честота насемейно охолство
Здраве и сигурност Здраве при раждане Ниска неонатална смъртност
Ниска честотат на новородени с ниска телесна маса
Служби за превенция Честота на имунизации
Детска смъртност Детска смъртност между 1-19 г
Образование Участие Честота на посещения: ранно училищно обучение
Честота на посещение: по-нататъшно обучение 15-19 г
NEETчестота: % във възрастта между 15-19 г, които не учат, не работят, не се обучават
Постижения Резултати от РКАпо четене, математика и наука
Поведение и рискове Здравно поведение Свръхтегло
Консумиране на закуска
Консумиране на плодове
Физически упражнения
Рисково поведение Честота на ранни бременности
Пушене
алкохол
канабис
Насилие сбивания
тормоз
Дом и среда Битови условия Стаи на член от семейството
Множество битови проблеми
Сигурна среда Самоубийства
Замърсяване на въздуха
Статус на майката
Статусът на майката е особено важен, особено когато се отчитат показателите за бедност, за субективна бедност и депривация. Важно е своевременно да се идентифицират и подкрепят семействата в риск в общата практика.
Физически и сонма, щи условия
Икономическите условия на семейството, образованието, някои друти фактори в самото семейство, битовите условия, достъпът до здравни грижи и нивото на здравеопазване би трябвало също да бъдат взети предвид от ОПЛ. Правилно трябва да бъдат преценени възможностите за оказване на здравни грижи при нужда, необходимите финанси за това, както и осигуряване на специални храни, рехабилитация и необходимата медицинска апаратура за използване в домашни условия при някои хронично болни.
Обществена подкрепа
Обществената подкрепа се оказва от държавни и недържавни институции и организации, от социални работници, близки, приятели, връстници. Като лидер на екипа за работа в общата практика ОПЛ съветва и насочва семейството към подобни възможни източници на подкрепа, осъществява връзка и при нужда подготвя необходимата документация.
Медицинска грижа
ОПЛ е главната фигура в осъществяване на медицинските грижи за децата. Широкият спекър на дейности, насочени и към здравите, и към болните деца и цялото семейство. ОПЛ поема грижата за новородените веднага след изписването им от здравното заведение, дава съвети за правилното му отглеждане, убеждава майката в предимствата на кърменето, провежда имунизациите съгласно утвърден имунизационен календар. Именно кърменето, имунизациите, храненето и достъпът до здравни грижи са едни от основните индикатори, чрез които се отчита детското благополучие. ОПЛ обезпечава качествена медицинска грижа, насочва към специализирана помощ, осъществява следхоспитализационно наблюдение, контрол и евентуално последващото лечение на децата.
Щастие
Като лекари и родители ние се стремим децата да бъдат щастливи. Общуването на лекаря с детето допринася и за изграждане на увереност, себеуважение и отговорност към собственото здраве. Развиването на себеуважениее много важно за децата, особено при хронично болните и тези с увреждания. Като се опира на истината, но възпитава позитивизъм и постижими цели, ОПЛ допринася твърде много за изграждането на личността на детето и на възможностите му за справяне.
Страхът е естествено човешко чувство, развито в хода на еволюцията. Детските страхове, обаче, могат да имат трайни негативни последствия върху целия по-нататъшен живот на детето. Наличието на страхове намалява чувството за благополучие и пречи на разгръщането на детските възможности. Ранното разпознаване на страха и депресията при децата е възможно и би трябвало да става именно в условията на общата практика. Депресията при хронично болните деца влияе отрицателно и на провеждането на продължителна терапия и рехабилитация.
Поведение и начин на живот
Поведението и начинът на живот при съвременните деца се променят твърде бързо. Част от тази промяне е в твърде негативна насока, а именно рисковото поведение (повишаване на честотата на пристрастяванията - алкохол, тютюнопушене, дрога и т.н; рисково полово поведение - ранен секс, полово предавани заболявания, ранни бременности, склонност към самоубийства и др.).Тревожна е тенденцията за нарастване на детската престъпност, на ранното раждане на деца, както и на индидентите и самоубийствата. И в този случай ОПЛ се оказва най-близко до детето и би трябвало да работи активно за предпазването му от рисково поведение.
Насилието и тормозът има тежки последствия върху детската физика и психика. Насилието и тормозът се проявяват както в училище, така и в семейството. Трябва да бъдем особено бдителни, защото децата, подложени на насилие и тормоз, също са склонни да го упражняват върху по-слабите от тях. Не рядко именно общопрактикуващият лекар първи забелязва белезите от насилието както по тялото, така и върху поведението на детето. В 18
помощ на ОПЛ може да бъде както детският психолог, така и детският психиатър.
Отношенията на детето с родителите са важни за детското благополучие. В обща-та практика, консултирайки родителите и техните деца, ние имаме уникалната възможност да помогнем на родителите да изграждат отношенията си с детето, основани на уважение, разбиране и възпитавайки го в морал и етика. Възпитаването в отговорност за себе си също започва от ранна възраст и е добре ОПЛ да убеди родителите в това. Не само родителите, но и детето също е отговорно за своето здравно благополучие. Пример в това отношение са хронично болните деца, които трябва сами да контролират своето поведение, хранене, двигателна активност и лечение (напр. при диабет, при астма, при вродени сърдечни малформации и др.).
Децата също имат своето участие и социална ангажираност. Като техни лекари, прилагайки холистичния (био-психо-социален подход) ние наблюдаваме и оценяваме и тяхната социална среда и участие с оглед правилното им развитие и здравно благополучие. Именно белези и симптоми за нарушена и/или нарушена социална ангажираност са едни от първите белези на развиващи се зависимости и рисково поведение, които ние трябва своевременно да открием, обясним и да се опитаме да коригираме с помощта на семейството и самото дете. Посещаването на училище, представянето на детето там и неговите постижения са важни при оценката на детското благополучие. Като лекари, ние би трябвало да отчитаме още и мотивацията и амбицията на децата като компоненти от тяхното благополучие, още повече, че демотивацията, както и свърхамбицията може да са симптоми на психологични и/или психиатрични проблеми и да имат дълготрайни неблагоприятни въздействия върху децата. ОПЛ е поставен на уникално място да разпознава деца с ментални проблеми и емоционален стрес, които повлияват детското благополучие. Още едни тип взаимоотношения са важни, когато говорим за децата в нашата практика -това са техните отношения с връстниците и приятелите им. Голяма част от проблемите на децата - здравни и други, се зараждат именно в тяхната социална среда и общуването им с приятели и връстници. ОПЛ трябва добре да познава и тази среда, да оценява дина-мичните промени, настъпващи в нея и рано да разпознава настъпващите неблагоприятни промени в нея.
Моделът на консултация на Нейбър предвижда изграждане на мрежа за сигурност на пациентите така, че те да са сигурни, че на всеки етап от тяхното заболяване или възникнал проблем, те могат да получат пълно разбиране, съпричастие, съчувствие, правилен съвет и медицинска грижа. Общността, в която се движат нашите малки пациенти, също представлява такава мрежа на сигурност. Не бива да подценяваме и ролята на вярванията и религията, характерни за дадена общност. Напротив, това е един мощен инструмент за въздействие както за възпитание на детето в морални ценности и етично поведение, така и за моделиране на неговото здравно поведение и благополучие.
За да растат децата в благополучие, е необходимо да се разпознават индивидуалните нужди, да ги разбираме, оценяваме и посрещаме, да се вслушваме в гласа на децата и родителите, да работим по високи стандарти, да прилагаме холистичния подход, да използваме всички налични средства и ресурси, с които разполагама в общата практика. В своята работа ние се нуждаем и от добър диалог с други специалисти и експерти, за да просрещнем предизвикателството да разпознаваме децата, нуждаещи се от специални грижи или чието благополучие е застрашено. Нашата работата по тези проблеми има реални не само здравни, но и социални, икономически и политически измерения.
В заключение бих искала да припомня думите на Ф. Дъглас
"It is easier to build strong children than to repair broken men."
Литература:
1. Arlene Bowers Andrews, Asher Ben-Arieh Measuring and Monitoring Children>s Well-Being across the World Social WorkVolume 44, Issue 2 Pp. 105-115.
2. Biglan A, Cody C. Integrating the Human Sciences to Evolve Effective Policies. J Econ Behav Organ. 2013 Jun 1;90(Suppl):S152-S162.
3. Ciciolla L, Gerstein ED, Crnic KA. Reciprocity Among Maternal Distress, Child Behavior, and Parenting: Transactional Processes and Early Childhood Risk. J Clin Child Adolesc Psychol. 2013 Jul 2.
4. Geense WW, van de Glind IM, Visscher TL, van Achterberg T. Barriers, facilitators and attitudes influencing health promotion activities ingeneral practice: an explorative pilot study. BMC FamPract. 2013 Feb 9;14:20.
5. Hipple B, Nabi-Burza E, Hall N, Regan S, Winickoff JP. Distance-based training in two community health centers to address tobacco smoke exposure of children. BMC Pediatr. 2013 Apr 17;13:56.
6. http://www.unicef-irc.org/publications/pdf/rc11_eng.pdf
7. Jeanne Brooks-Gunn, Greg J. Duncan, and Nancy Maritato. The Well-Being of Children and Youth Poor Families, Poor Outcomes:https://www.russellsage.org/sites/all/files/dun-can_brooks_chapter1_pdf_0.pdf
8. Jen Beaumont Office for National Statistics: Measuring National well-being - Children's well-being, 2013 http://www.ons.gov.uk/ons/dcp171766_304416.pdf
9. Jeyendra A, Rajadurai J, Chanmugam J, Trieu A, Nair S, Baskaran R, Schmied V Australian general practitioners' perspectives on their role in well-child healthcare. BMC Fam-Pract. 2013 Jan 3;14:2.
10. Lee A. Health-promoting schools: evidence for a holistic approach to promoting-health and improving health literacy. Appl Health Econ Health Policy. 2009;7(1):11-7.
11. Licence K. Promoting and protecting the health of children and young people. Child Care Health Dev. 2004 Nov;30(6):623-35.
12. Richardson D, Hoelscher P, Bradshaw J: Child well-being in Central and Eastern European countries and the Commonwealth of Independent States, Child Ind Res 2008, 1:211-250
